Решение № 143 от 22.05.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 143 гр. Сливен, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цанка Г. Неделчева при участието на секретаря Галина Едр. Пенева като разгледа докладваното от Цанка Г. Неделчева Административно наказателно дело № 20262230200298 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от М. М. С. с ЕГН ********** от гр.

Сливен, подадена чрез процесуален представител, против Наказателно постановление № 260804-000022 от 09.02.2026 год., издадено от ВПД Началник група в ОД на МВР - Сливен, Сектор „Пътна полиция” - Сливен, с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 153,39 евро (300,00 лева) на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата, моли издаденото НП да бъде отменено като неоснователно и незаконосъобразно. Жалбоподателят също изразява становището си по съществото на делото.

В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща процесуален представител, който да изрази становище по жалбата. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител на въззиваемата страна, в което е отразено становището им по съществото на делото и моли съда да измени НП, като коригира правното основание за налагане на административното наказание от чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

1

На 05.01.2026 год. свидетел И. Н. – Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Сливен и свидетел М. Я. – полицейски служител в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Сливен се движили със служебен автомобил в посока Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Сливен, когато били изпреварени от лек автомобил БМВ, на който липсвали и двата регистрационни номера. Полицейските служители спрели този автомобил и била извършената проверка на водача, като същият не могъл да представи СУМПС, тъй като по-рано същия ден му бил написан АУАН и му било отнето СУМПС. Било поискано съдействие на служители от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Сливен и на място отишли актосъставителя М. М. и свидетел П. В., като при проверката било установено, че автомобилът не бил регистриран в срока след прехвърлянето му. Водачът обяснил на полицейските служители, че отивал в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Сливен за да регистрира автомобила.

На 05.01.2026 год. бил съставен АУАН, с фабр. № 1385345 против жалбоподателя за това, че на 05.01.2026 год. около 12,51 часа в гр. Сливен, на бул. „Стефан Караджа” в посока към бул. „Банско шосе“ управлява личния си лек автомобил „БМВ 530” с отнети регистрационни табели с АУАН GA 4298320, видно от Договор за покупко-продажба с № 4521/29.10.2025 год., като след извършената проверка било установено, че МПС е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, както и че водачът бил с отнето СУМПС с ПАМ № GPAM-1403753/05.01.2026 год. В акта било посочено, че е нарушил разпоредбите на чл. 140, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП и чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Актът бил връчен при отказ на жалбоподателя, което било удостоверено с подписа и имената на един свидетел (л. 8 от делото).

Въз основа на акта било издадено процесното НП № 26-0804-000022 от 09.02.2026 год., издадено от ВПД Началник група в ОД на МВР - Сливен, Сектор „Пътна полиция” Сливен, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 153,39 евро (300,00 лева) на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. В НП било отразено, че в случая деянието е типично за вида си, то не се отличава от останалите такива; изпълнителното деяние на нарушението засяга обществените отношения, свързани с правилата за движение по пътищата и изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по пътищата, а и конкретните обстоятелства по извършването му не разкриват по-ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените нарушения от този вид. НП било връчено лично на жалбоподателя на 19.02.2026 год. (л. 7 от делото).

От приложеното по делото заверено копие от ЗППАМ № GPAM-1403753/05.01.2026 год. се установява, че същата е издадена на жалбоподателя и е наложена на основание чл.

171, ал. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП за нарушение на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, а именно управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, както и че било отнето СУМПС на водача (л. 37 - 38 от делото).

От приложената по делото служебна справка от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Сливен се установява, че за процесния лек автомобил с рег. № ***** на 30.10.2025 год. бил регистриран договор за продажба № 4521/29.10.2025 год.; че на 31.12.2025 год. била 2 прекратена регистрацията му на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП – непререгистрирано ПС след договор за покупко-продажба; както и че към момента на изготвяне на справката регистрацията на автомобила не е възстановена ( л. 58-59 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. В настоящия случай тази доказателствена сила на акта не беше оборена от събраните в хода на съдебното дирене доказателства. От показанията на разпитаните по делото актосъставител и свидетели по акта се установява, че жалбоподателят на 05.01.2026 год. в 12,51 часа в гр. Сливен, на бул.

„Стефан Караджа” е управлявал личния си лек автомобил „БМВ 530” след като му е отнето СУМПС с ЗППАМ № GPAM-1403753/05.01.2026 год.

В разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Безспорно е установено, че с ЗППАМ № GPAM-1403753/05.01.2026 год. СУМПС на водача е отнето на основание чл. 171, ал. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП, т.е. жалбоподателят е бил лишен от право да управлява МПС. С оглед на което съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, поради което същият следва да понесе предвидената в ЗДвП административнонаказателна отговорност.

Възражението в жалбата, че водачът имал 24 часов, респ. 12 часов период, в който едно МПС с отнети регистрационни табели можело да бъде управлявано е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 7 от ЗДвП при отнемане на табелите с регистрационен номер в случаите по чл. 171, т. 2а и 2б, както и при отнемане на СУМПС в случаите на чл.

171, т. 1, букви „б“ и „е“ МПС може да бъде транспортирано от правоспособен водач до място за съхранение или до най-близкото населено място в срок до 12 часа от установяване на нарушението. Настоящия случай не попада в тази хипотеза, тъй като СУМПС е отнето на водача не за това, че е управлявал МПС след употреба на алкохол или наркотични вещества или за това, че МПС е без застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а на основание чл. 171, ал. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП - за нарушение на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Освен това в разпоредбата на чл. 172, ал. 7 от ЗДвП изрично е посочено, че управлението на МПС може да бъде извършено само от правоспособен водач, какъвто към момента на проверката жалбоподателят не е, тъй като му е било отнето СУМПС по-рано през деня от други полицейски служители.

Следва да се отбележи, че доказателствената сила на акта не беше оборена и от 3 показанията на свидетелите, водени от страна на жалбоподателя. В показанията си свид. Д. твърди, че до автомобила на жалбоподателя видял полицейския служител - свид. И. И., жалбоподателя и неговата приятелка, които си говорели и чул че свид. И. И. казал на жалбоподателя, че може да се качи в автомобила и да кара със свалени номера. Тези показания не се подкрепят от показанията на свид. В. В., който заявява, че до автомобила на жалбоподателя бил жалбоподателя и двама полицаи, един от които бил свид. И. И., като един от полицейските служители, но не разбрал кой, казал на жалбоподателя, че може да се качи в автомобила и да отиде да го регистрира. Тези показания на свидетелите не само си противоречат по между си, но противоречат и на показанията на свид. И. И., от които се установява, че е заявил на водача, че следва да регистрира автомобила в Сектор „Пътна полиция“, но не и че може да го управлява лично. С оглед на така констатираните противоречия съдът не кредитира показанията на водените от страна на жалбоподателя свидетели.

Съдът намира за неоснователно и твърдението в жалбата, че в настоящия случай следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Действително извършеното нарушение е за първи път, но не може да се приеме, че неговата тежест не е голяма и извършеното представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. ЗДвП урежда обществените отношения свързани с правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване и изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища, като законодателят е предвидил по – тежки санкции за нарушенията, с които те се засягат, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения.

Същевременно на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, в която е предвидено, че се ангажира административнонаказателната отговорност на водач, който управлява МПС, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред. В обстоятелствената част на акта и НП не са отразени обстоятелства касаещи лишаване на жалбоподателя да управлява МПС по съдебен или административен ред. Както е посочено в акта и в НП, нарушението се изразява в това, че на водача е отнето СУМПС със ЗППАМ № GPAM-1403753/05.01.2026 год., която е издадена на основание чл. 171, ал. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП. Тази хипотеза е предвидена от законодателя в разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, където е предвидено да се наложи наказание „Глоба“ в размер на 300,00 лева на водач, който управлява МПС след като свидетелството му за управление на МПС е временно отнето по реда на чл. 171, ал. 1 или 4 от ЗДвП.

В тази връзка съдът съобрази, че съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 год. на ВАС по т.д. № 1/2020 год., ОСС, I и II колегия, в производството по реда 4 на раздел пети, глава трета на ЗАНН, районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по – леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 63, ал.

7, т. 1 от ЗАНН, в която е посочено, че съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по – леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Ето защо съдът намира, че следва да измени обжалваното наказателно постановление в тази част, като преквалифицира основанието за налагане на административното наказание на такова по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.