Решение № 2031 от 25.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2031 гр. Варна, 25.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20253110111581 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по искова молба предявена в съда от ищеца А. И. И., ЕГН ********** от ***, чрез адв.С. К. от ВАК, със съдебен адрес : *** против ответниците „К.“ ЕАД. ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : ***, представлявано от С. Р. Я. и „А. Т.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : ***, представлявано от И.

Ш..

Ищецът основава исковата си молба на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства :

Твърди се от ищеца, че на 15.07.2024 г. сключил „К.“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 3010049 за общата сума от 2 256,56 лева, от които 2 100 лева главница и застрахователна премия от 115,56 лева. Въпреки записаното в договора, на ищеца реално била отпусната само сумата на главницата, за което представя електронно извлечение от системата на ответника „К.“ ЕАД. По Договор за потребителски кредит № 3010049 от 15.07.2024 г. ищецът заплатил погасителни вноски с обща сума в размер на 2 100 лева в полза на „К.“ ЕАД.

Договор за потребителски кредит № 3010049 от 15.07.2024 г. намира ищеца, че е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД поради противоречие със закона.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора, в тежест на заемателя било възложено да обезпечи задължението си по кредита като сключи договор за поръчителство с „А. Т.“ ЕООД.

Възнаграждението на поръчителя, обаче не било включено към общия разход по кредита.

Възнаграждението на поръчителя представлявало разход по кредита, още повече като се имало предвид, че потребителят заплащал една обща вноска и тя била изцяло по сметка на „К.“ ЕАД. Допълнително обстоятелство било, че „А. Т.” ЕООД е изцяло собственост на „К.“ ЕАД. Твърди се от ищеца, че възнаграждението на поръчителя представлява скрито оскъпяване към договора за кредит. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът следвало да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. В случая кредиторът се задоволявал с посочване на размер на ГПР без да пояснява как е определен този размер и какви допускания съдържа.

1

Възнаграждението по договора за поръчителство представлявало разход, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, което не било сторено. При положение че допълнителното възнаграждение бъдело включено от кредитора в ГПР, то нормативно установения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимален размер на ГПР щял да бъде надвишен. Кредиторът не включвал възнаграждението по т. нар. от него „обезпечение“ към ГПР с единствения стремеж да заобиколи нормата на чл.

19, ал. 4 от ЗПК, твърди ищецът. В ГПР било необходимо да бъдат описани всички разходи, които се възлагат в тежест на длъжника, като възнаграждението по договора за поръчителство категорично представлявало разход по кредита за кредитополучателя. Всичко това, счита ищеца, че поставяло потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора. Липсвала информация колко точно, включително като сума в лева, е оскъпяването по кредита. Бланкетното посочване на ГПР обуславяло невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с чл.

19, ал. 1 от ЗПК.

Следващо основание за нищожността на процесния договор за кредит счита ищеца, че е и предвидената застрахователна премия, която се сключва към главницата, и върху която обща сума се начислява възнаградителната лихва и такса за предоставяне на поръчителство към договора. Щом в договора било предвидено, че ищецът дължи застрахователна премия по кредита, това задължение на заемателя също следвало да бъде включено към общия разход по кредита, което, обаче не било сторено. Застраховката по договора за кредит безспорно представлява такъв разход,част от ГПР, и следователно на практика представлявала скрито оскъпяване на заема./ в този см. ищецът се позовава на Решение по дело С-714/22г., както и практиката на ВКС, чл. 22 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 4 ЗПК .

Договорът за поръчителство от 15.07.2024 г., сключен към договора за кредит счита ищеца също за недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, евентуално чл.

26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10, чл. 16, чл. 19, ал. 4, чл. 21, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 143 и 146 ЗЗП.

Договорът за обезпечение твърди ищеца, че бил сключен в нарушените на императивните норми на ЗПК и ЗЗП - чл. 143, ал. 1 ЗЗП и бил недействителен на осн. чл.

146, ал. 1 ЗЗП по отношение на длъжника, респ. последният не дължал плащане по него. За да получи уговорения кредит, длъжникът на практика бил принуден да сключи договор за поръчителство с избрано от кредитора търговско дружество, явяващо се свързано с него лице, и бил лишен от право на избор и възможност за индивидуално договаряне, което несъмнено договора бил в негова вреда, не отговарял на изискването за добросъвестност, водел и до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и икономически по-слабата страна в правоотношението. Това нарушение на кредитора водело до разрез с императивната разпоредба на чл. 16 ЗПК, която вменявала в негово задължение да оцени кредитоспособността на потребителя преди сключване на договора за кредит.

Заплатената сума по Договора за кредит сочи ищеца, че е в общ размер на 2 100 лева в полза на „К.“ ЕАД, като представя платежни нареждания и разписки, издадени от „***“ АД, както и електронни извлечения от електронната система на ответника за извършените погасявания.

На последно място ищецът се позовава на чл. 23 от ЗПК : когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. С оглед на нищожността на целия договор, потребителят следвало да върне само чистата стойност на кредита, което той вече е направил.

При така маркираните фактически твърдения ищецът е сезирал съда с исканията:

Да бъде постановено Решение , по силата на което да бъде прието за установено, че Договор за потребителски кредит № 3010049 от 15.07.2024 г. е нищожен поради противоречие със закона на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД.

Да бъде постановено Решение , по силата на което да бъде прието за установено че Договор за предоставяне на поръчителство от 15.07.2024 г. , сключен между „А. Т.“ ЕООД и А. И. И. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Да бъде постановено Решение , по силата на което да бъде прието за установено че Договор за предоставяне на поръчителство от 15.07.2024 г. , сключен между „А. Т.“ ЕООД 2 и А. И. И. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. предл. 3 от ЗЗД/ в условия на евентуалност спрямо иска по т.2 /.

Моли също така да бъде осъден ответника да заплати на ищеца всички направени по настоящото производство разноски, включително и адвокатско възнаграждение. представям банкова сметка, по която ответникът да заплати претендираните от ищеца суми и разноски:

IBAN: *** Титуляр: адв. С. К. . Към исковата молба ищецът представя заверени копия на документи, които моли да бъдат приети по делото като писмени доказателства .

В срока и по реда на чл.131 от ГПК отв.“ К.“ ЕАД, ЕИК ***, чрез юрисконсулт В.

Т., упълномощена съгласно приложено нотариално заверено пълномощно е депозирало по ел.път отговор на искова молба , подписан с КЕП. Отв. „К.“ ЕАД моли съдът служебно да провери редовността и допустимостта на исковата молба, като счита, че наличието на представителна власт, заплащането на дължимите държавни такси за предявяване на съединените искове и наличието на правен интерес са задължителни положителни процесуални предпоставки за допустимост на производството, като доказването им е в тежест на ищеца. С депозирания отговор на искова молба /ОИМ / отв.К. ЕАД оспорва предявените искове по основание и размер и моли съдът да ги отхвърли в цялост.

1.Ответникът „К.“ ЕАД не оспорва сключването на процесния договор за кредит с ищеца от 15.07.2024г., както и сключения договор за поръчителство от 15.07.2024 г. с поръчител А. Т. ЕООД и потребител А. И. И..

Ответникът сочи, че ДПК е сключен между страните за главница 2215.56 лв., която следва да бъде върната за срок от 10 м. , при фиксиран ГЛР 40.00 % и ГПР 48,21 %.Ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че главницата по ДПК е изцяло усвоена от него .Сочи , че съгласно уговореното между страните общия размер на дължимите се по кредита суми при точно спазване на ПП възлизал на 2648.22 лв. - сбор от главница 2215,56 лв. , 432,66 лв. договорна възнаградителна лихва .Ответникът не оспорва, че към датата на ОИМ ищецът е платил по сметка на К. ЕАД сума в размер на 2100 лв., като сочи, че оставящата неизплатена част от главницата е от 115, 56 лв.

Ответникът оспорва твърдението на ищеца, че по ДПК ищецът дължи застрахователна премия: 2100,00 лева от главницата били усвоени от кредитополучателя за потребителски цели, а със сумата от 115,56 лева била заплатена дължима от кредитополучателя застрахователна премия. В частта за сумата от 115,56 лева кредитът имал характеристиките на стоково финансиране, тъй като с отпусната главница кредитополучателят закупил услуга (застраховка), а дължимото за услугата възнаграждение било заплатено еднократно от кредитодателя от името и за сметка на кредитополучателя директно към доставчика на услугата. Сумата, платена за погасяване на застрахователната премия, в отношенията между „К.“ ЕАД и кредитополучателя представлявала главница кредитополучателят я усвоил като с отпуснатите средства от негово име, за негова сметка и по негово нареждане било погасено негово задължение към застраховател. Или иначе казано : вместо К. ЕАД да преведе на кредитополучателя сумата от 2215,56 лева и кредитополучателят на свой ред да преведе на застрахователя 115,56 лева за застрахователна премия, К. ЕАД превело на кредитополучателя 2100,00 лева, а разликата превело директно на застрахователя, от името, за сметка и по нареждане на кредитополучателя за погасяване на задължението му за застрахователна премия.

Относно начина на формиране на ГПР отв.К. ЕАД е изложило в отговора на искова молба следните твърдения и възражения :Ответното ЕАД оспорва твърдението на ищеца, че процесния договор за потребителски кредит е нищожен, тъй като съдържанието му не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, В Приложение № 1 към процесния договор , възразява отв.К. ЕАД, че по ясен и разбираем начин били посочени ГПР (т. 8) и общата дължима сума (т. 9), като било и упоменато, че допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите условия. По-конкретно допусканията били подробно описани в т.11 от Раздел VII. „Кредитни продукти. Годишен процент на разходите“ на приложимите към договора за кредит Общи условия. Предвид изложеното договора имал необходимото съдържание съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, където било предвидено да бъде посочен размерът на ГПР и допусканията, които били взети предвид при изчисляването му, без да бъде необходимо да се разписва формулата, по която е изчислен.

Ответното К. ЕАД не оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „А. Т.“ ЕООД, не било включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК. Единственият разход по смисъла 3 на чл. 19 от ЗПК, който бил включен при изчисляване на ГПР бил договорната възнаградителна лихва.На следващо място ответникът К. ЕАД, моли съдът да има предвид, че възнаграждението за поръчител не било включено като разход по кредитите, тъй като не отговаряло на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК. Сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не било задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не било в резултат на търговски клаузи и условия между „К.“ ЕАД и „А. Т.“ ЕООД. На следващо място : размерът на възнаграждението за поръчител не бил известен на К. ЕАД към момента на сключване на договора за кредит.