Решение № 1352 от 21.11.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1352 гр. София, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241000503124 по описа за 2024 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по гр.д. 843/23 г. по описа на СГС.

Производството е инициирано от искова молба, подадена от А. В. В. (който за времето 13.12.21 г. – 01.08.22 г. е бил Заместник министър-председател по европейските фондове и Министър на финансите) срещу Д. А. Д. (Министър на икономиката, енергетиката и туризма за времето 21.03. 2012 – 13.03. 2013 г. и народен представител от партия ГЕРБ в XLI, XLII, XLIII, XLIV, XLV, XLVI, XLVII, XLVII, XLIX, L и LI Народно събрание, Председател на различни Комисии към Народното събрание).

С исковата молба ищецът утвърждава, че в свои изявления от трибуната на Народното събрание (на 19.10.22 г., 30.11.22 г. и 05.01.23 г.), на страницата си във фейсбук (на 11.11.22 г., 31.12.22 г. и 05.01.23 г.), в телевизионни предавания („Денят започва“ с Г. Л. от 12.11.22 г., „Лице в лице“ от 06.01.23 г. и „Офанзива с Л. О.“ от 07.01.23 г.), чието съдържание е възпроизведено след това в електронни медии („Епицентър“, „Фокуснюз“, „Евроком“, „Зонанюз“, „Пловдив онлайн“, „Флашнюз“, „7дни София“, „Лупа“, „Русе нюз“), ответникът направил клеветнически и обиждащи ищеца изявления, засягащи честта и доброто му име. Като последица от атаката ищецът получил 1 реактивни разстройства на съня, нормалните стойности на кръвното налягане и главоболие. За обезщетяване на вредите от неимуществено естество той претендира ответникът да го възмезди със сумата 25 100 лв. като частичен иск от претенция в пълен размер 250 000 лв., ведно със законната лихва от 07.01.23 г.

Ответникът оспорва да е имал за цел да напада ищеца в лично негово качество. Твърди, че е отправял принципна критика към дейности на правителството в ресорната сфера на ищеца по теми, важни за цялото общество. Той е визирал конкретни погрешни действия и решения на ищеца, водещи до щети за държавата и е задавал въпроси за допуснатите грешки.

Доколкото ответникът е представител на опозиционна партия, то мнението му е, че острият тон на изявленията не съставлява деликтно поведение. Позовава се на подобна реторика спрямо него от страна на ищеца и на Решение на КС 7/96 г., според което политическите фигури и държавните служители могат да бъдат подложени на по-високо ниво на критика от това, което е характерно за частните лица. Извън това критика към държавната работа на ищеца е отправяна и от други публични личности и независими експерти, а комисия към НС е направила констатации за истинност на изнесена от ответника информация.

С решение по делото 3314/05.06.24 г. състав на СГС, като се е позовал на събрани в процеса доказателства за допуснати грешки и липса на процедурна прозрачност в работата на правителството, в което ищецът е бил министър, е приел, че поведението на ответника, макар излизащо от рамките на добрия тон към ищеца, не е деликтно и е отхвърлил предявените искове.

Въззивната жалба анализира пространно съдебното решение, като навежда обобщаващия довод, че с политическа опозиционна критика към дейността на правителство не може да се оправдае недостоверност на персонално отправени обвинения към ищеца. Критикува се енергийната политика на Правителството, без да се отчита, че ищецът е Министър на финансите, а не на енергетиката. Завишената търпимост към критика от политическите личности се ограничава от критерия истинност на фактите.

Доказателство за това са осъдителни решения, потвърдени от ВКС, за обида и клевета на политически личности. Иска се отмяна на постановеното решение и уважаване на предявения частичен иск.

2

С частна жалба № 110401/14.10.24 г. се обжалва определение на СГС 14591/24.09.24 г., постановено на основание чл. 248 ГПК. С него съдът е отказал да съизмери присъдения на основание чл. 78 ГПК адвокатски хонорар, заплатен от ответника, с реално отхвърлената част от иска и е обосновал, че поради извод за неоснователност на претенцията би се препятствало повторно търсене на обезщетение за вреди за същите действия в рамките на предявения пълен размер и поради това начисленият адвокатски хонорар не е завишен.

С отговор на въззивната жалба ищецът моли съдът да приеме, че постановеното от СГС решение е правилно. Излагат се конкретни доводи в тази насока.

При служебна проверка настоящият състав установи, че обжалваното решение е валиден и допустим съдебен акт. Следва да се прецени правилността му според доводите за неправилност, по съдържащите се във въззивната жалба възражения и на база доказателствата, приобщени в първоинстанционното производство, тъй като в производството пред САС не са събирани нови доказателства.

Настоящият състав приема, че въпреки визирането от исковата молба на различни изказвания на ответника, реализирани в различно време и чрез различни медии (в широкия смисъл на понятието, използвано със значението на посредник за разпространение на публична информация) поради повтарящата се проблематика и краткия времеви интервал между отделните изказвания, може да се приеме, че не са предявени отделни искове, а се визира сложна деликтна дейност, реализирана във времевия интервал 19.10.2022 г. – 06.01.2023 г. и е допустимо за възмездяване на претърпените вреди да се заяви обща обезщетителна сума. На това основание постановеното решение не е постановено по недопустима искова молба.

Въз основа доводите на страните, в рамките на очертания обхват на инстанционната проверка и според доказателствата, събрани през време на първоинстанционното производство, САС прави следните изводи:

С цел синтезиране на посочените с исковата молба вредоносни изказвания на ответника, заради неимуществени вреди от които се претендира присъждане на обезщетение, настоящият състав групира тематично същите както следва:

1. Твърдение, че поради бездействие на правителството, в което ищецът е 3 бил Министър на финансите, да изтегли външен дълг в началото на 2022 г. при лихвен процент 2%, при належаща нужда от дългова емисия, договарянето през есента на същата година от друг кабинет (служебно правителство) при завишен лихвен процент е нанесло щета за държавата в размер на 1 милиард лв.

Не се оспорва обстоятелството, че на 19.10.22 г. от трибуната на Народното събрание ответникът е отправил критика за бездействие на Министъра на финансите (ищец в спора) да инициира в началото на 2022 г. изтеглянето на държавен дълг при 2%-тна лихва, и това, че последващият служебен кабинет е изтеглил такъв дълг при много по-висока лихва (5%). Тази критика се възпроизвежда в предаването „Денят започва с Г. Л.“, излъчено на 12.11.22 г., през време на което ответникът цитира изказване на президента Р., че е загубен един милиард лева от сделката за външния дълг. На 30.11.22 г. в Народното събрание ответникът отправя запитване към ищеца „защо не е изтеглен кредит при 2% лихва (както е направила Хърватия)“. Упрекът за забавено изтегляне на външен дълг е възпроизведено и в пост на ответника от 31.12.22 г. на личната му страница във Фейсбук.

Настоящият състав приема, че обстоятелството, че финансовото състояние на България през 2022 г. е изисквало сключване на сделка за външен дълг е обосновано с реализирането на такава сделка през есента на същата година (л. 129 – пресинформация от 16.09.22 г.; справка от БНБ – л.

1301). Истинно е съждението за необходимост да се върне по-висока парична сума, чието плащане би могло да се избегне. Адресирането на бездействието към личността на ищеца настоящият състав възприема като фигуративно, олицетворяващо действията на правителството, в което ищецът е заемал централна позиция – Министър на финансите и Вицепремиерминистър с ресор Европейски фондове. С оглед на това фактическото твърдение не е клеветническо, а визирането на седящия в залата ексминистър е такова спрямо политическата сила, която той представлява. Изказването не може да се определи като деликтно поведение, което може да е в причинна връзка с вредоносния резултат „накърняване личността и достойнството на ищеца“.

2. Твърдение на фейсбук страницата на ответника от 31.12.22 г., че заради финансовата политика на А. В. в следващите 3 години ще трябва да се изтегли нов дълг в размер на 38 милиарда лева…т.е. само за 3 години ще 4 удвоим дълга на България в номинална стойност.

По делото не е изискано назначаване на икономическа експертиза и липсват данни, които да позволят на съда да провери съответствието на посочените в изказването на ответника стойности. Въпреки това настоящият състав приема, че с изказването си ответникът прави икономическа прогноза (за нужда от нова задлъжнялост на държавата), базирана на притежаваните от него специални познания. Критиката е насочена към реализираната от правителството на К. П. финансова политика, чието персонифицирано в Правителството лице е ищецът като Министър на финансите. Изказването е част от диалог за икономическата политика, какъвто следва да бъде воден в търсене на най-изгодните за страната икономически предпоставки. Поради това то не следва да се възприема като деликтно, тъй като липсва елементът противоправност на деянието.

3. Използвано нарицателно „измамници в бели якички“ в разговор с журналистката Ц. Р. на 06.01.23 г. и във фейсбук пост на ответника от 31.12.22 г., свързано с теза за разхищаване на национални средства. При включване в разговора на кадри с образа на ищеца, ответникът репликира: „ето една бяла якичка“.

Изявлението е направено по повод Меморандума с др

Настоящият състав приема, че множественото число визира колективен образ и няма пряка насоченост към личността на ищеца. Фактът, че Меморандумът е прекратен свидетелства, че същият е бил неприемлив за интересите на България, а в доклад на ДАНС се сочи, че той е сключен „задкулисно, без спазване на изискуемите процедури, без да се даде публичност за меморандума“.

Същевременно адресираната реплика „ето една бяла якичка“ е извън логиката на водения разговор. Въпреки, че репликата е изказана в състояние на афект и без логическа връзка с темата на диалога, поради визирания погоре смисъл на нарицателното „престъпник с бяла якичка“ настоящият състав приема, че в тази негова част изказването на ответника е обидно за ищеца.

4. Изявление, че поради продължаващо „тръшкане“ на ищеца „някой

(трябва) да му сложи усмирителна риза, преди да е станало прекалено 5 късно“.

Твърди се в исковата молба, че изявлението е направено в личния фейсбук профил на ответника на 11.11.22 г., след проведена среща, на която двете политически сили (ГЕРБ и Продължаваме промяната) са обсъждали параметри на предстоящия държавен бюджет. С отговора на исковата молба ответникът възразява, че не е запазено автентичното изказване на ответника, а към исковата молба няма приложени доказателства. Счита, че цитатът е изваден от контекста и поради това не може да се прецени адекватността му.

САС установява, че на среща между ГЕРБ и ПП по повод бюджета за 2023 г. е воден спор за прогнозния БВП за 2023 г. Според позицията на БНБ (https//banker.bg/2022/10/14/bnb-predvijda-rust-nd-lvp-ot-28-prez-2022-g-i-01prez-2023-g) БВП за 2023 г. ще е 0.1 % (л. 138 Национален седмичник за финанси от 14.10.22 г.). По данни на Bloomberg към съответния момент (2023 г.) се наблюдава забавяне растежа (икономически) и висока несигурност (л.

151) и затова БВП няма да нарасне или растежът му ще е минимален.

Същевременно прогностиката на Продължаваме промяната, презентирана на срещата от ищеца, е за БВП 3%.

Настоящият състав приема, че ищецът не доказва контекста на изказването на ответника и се солидаризира с виждането на първоинстанционния съд, че политическият диспут у нас се води с реторика, която не е образец за подражание. Използват се хиперболи и цветисти сравнения, които не следва да се тълкуват буквално. Поради това прочитът на САС е, че ответникът с този израз (в какъвто и контекст да е използван) иска да предотврати негативни последици от възприемане тезата на ищеца. По никакъв начин не може да се вложи буквалистично разбиране за твърдение за абнормно психично състояние на ищеца и цитираните думи да се тълкуват по накърняващ личността на ищеца буквален смисъл.