Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1053 от 04.08.2020, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 4150/2019
Вид
Решение № 1053
Подписан
04.08.2020
В сила
16.07.2021
Състав
ДИЯНА АТАНАСОВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 39, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20а · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26, ал. 2 · Закон за защита на личните данни
  • чл.2 ал. 1 · Закон за кредитните институции
  • чл. 3 · Закон за кредитните институции
  • чл. 60 · Закон за кредитните институции
  • чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
  • чл.10 ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 и сл. · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 430 · Търговски закон

Р Е Ш Е Н

И Е

№ гр.Плевен, 04.08.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в открито заседание на

01.07.2020 година, в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДИЯНА НИКОЛОВА при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гражданско дело №4150 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление:***-***, ***, представлявано поотделно от изпълнителните директори ***, чрез пълномощника А.Б., юрисконсулт н. „А.з.с.н.в." ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 от ГПК: *** против Д.И.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, в която се твърди следното : на 09.08.2018 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017год. на основание чл. 99 от ЗЗД, между „***“ ЕАД, ЕИК *** и „А.з.с.н.в.

ЕАД, ЕИК ***, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № *** от дата 21.11.2017 г. между ***" ЕАД и Д.И.И. е прехвърлено в полза н. „А.з.с.н.в." ООД, ЕИК *** изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Приложение №1 от 9.08.2018 г., представляващо неразделна част от договора за прехвърляне на вземания, е представено само с данните на длъжника Д.И.И., тъй като данните на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на личните данни /Чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1, 2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от ЗЗЛД/ и книжата по делото не се представят само на съда. Съгласно договора за цесия от 27.07.2017 г., „А.з.с.н.в.“ ЕАД в качеството си на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената цесия до длъжниците, за което А.з.с.н.в. има изрично пълномощно от цедента „*** С.А.“, клон България в качеството му на универсален правоприемник на „***" ЕАД за уведомяване на длъжниците по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. В изпълнение на изискванията на закона, на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия, от страна на „***" ЕАД с изх. № *** от 12.09.2018 г., с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД. Същото е връчено редовно на длъжника, чрез баба му на 20.09.2018г. В 13:30 ч. Ищцовото дружество изпрати повторно уведомително писмо за цесията, ведно с уведомление за предсрочната изисуемост на кредита с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/*** от 21.02.2019 г., което се върна в цялост, с отбелязан резултат „ непотърсена" .

Ищцовото дружество за трети път изпрати уведомително писмо за цесията, ведно с уведомление за предсрочна изискуемост на кредита с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/ PLUS -11870695 от 30.05.2019 г., чрез куриер, което се върна в цялост, без отбелязан резултат от връчването.

При условията на евентуалност, в случай, че се приеме горното връчване за нередовно, към настоящата искова молба се представя и се прави искане да бъде връчено на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея, копие от уведомлението за извършената цесия и уведомление за предсрочната изискуемост от страна на „*** С.А.“, клон България с изх. №УПЦ/УПИ- С-БНП/РLUS-11870695 от 30.05.2019 г.

На

21.11.2017 г. между „***“ ЕАД, като Кредитор и Д.И.И. като Кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит с № ***, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора за потребителски кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, а именно: 7000,00 лв. Страните са постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, при която застраховката да бъде платена директно на застрахователния агент „***" ЕАД, като застрахователната премия, която е в размер на 3292,80 лв. е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“, част е от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска" и съгласно погасителния план на договора за заем е включена в размера на договорната лихва. С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят се е съгласил да заплати на Кредитора и такса ангажимент, която е в размер на 245,00 лв., срещу която Кредиторът фиксира лихвения процент за срока на договора, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове. Таксата се заплаща от Кредитополучателя при усвояване на кредита, като Кредиторът удържа сумата посочена в поле „Такса ангажимент" от общия размер на кредита.

Предоставянето на посочената по-горе сума съставлява изпълнение на задължението на Кредитора да предостави заема и създава задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер в поле „месечна погасителна вноска" и брой в поле „брой погасителни вноски. Погасителните вноски по предходното изречение съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 22956,36 лв.

Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 15956,36 лв.

На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.12.2024 г., на 84 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 273,29 лв., при първа погасителна вноска 20.01.2018 г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска.

Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 20.12.2024г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. В конкретния случай, поради допусната от страна на Кредитополучателя забава за плащане в срок на две месечни погасителни вноски е настъпила предсрочна изискуемост, считано от 20.03.2018г., която дата представлява падежа на трета погасителна вноска.

Въпреки липсата на законово или договорно задължение за това по отношение на Кредитора, Кредитополучателят е уведомен за обявената предсрочна изискуемост с уведомителното писмо, изпратено с известие за доставяне. В подкрепа на гореизложеното, моля да имате предвид следното: видно от представените по делото доказателства, към момента на сключване на процесния договор за кредит, „***" ЕАД е небанкова финансова институция и като такава попада в обхвата на чл. 3 от ЗКИ, съгласно, който небанкова финансова институция е лице, различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности на което може да бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Отпускането на кредити е банкова дейност, съставлява основния предмет на дейност на Банките по силата на чл.2 ал. 1 от ЗКИ и за да упражнява тази дейност финансовата институция следва да е получила лиценз за извършване на банкова дейност от БНБ. Обстоятелството, че финансовата институция извършва банкова дейност в областта на потребителското кредитиране обаче не я прави банка, поради което сключеният между финансовата институция и ответниците договор за кредит няма характера на договор за банков кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. В този смисъл е налице задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а именно Решение № 99/01.02.2013 г. по т.д. № 610/2011 г., I т.о., ТК.

Освен липсата на законово или договорно задължение за кредитора по процесния договор за кредит да уведоми длъжника за обявената предсрочна изискуемост на задължението, даденото задължително тълкувание в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, също не намира приложение към настоящия случай.

Аргументите в тази насока са следните: ВКС приема, че договорената предсрочна изискуемост на вземания на финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона за кредитните институции настъпва по право с изтичане на определения от съконтрахентите в договора срок за заплащане на вноска и не е необходимо никакво допълнително волеизявление или уведомление от кредитора до длъжника за това; разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ е специална и не се прилага в общите облигационни отношения, за които е приложима договорната свобода при определяне настъпване на предсрочна изискуемост на едно вземане /чл. 20а ЗЗД/. Настоящият съд счита, че след като самият Закон за кредитните институции разграничава финансовите институции (като кредитодателя на ответника) от кредитните (банките), след като разпоредбата на чл. 60 от ЗКИ се намира в глава относно банките, наименувана „Отношения между банките и между банките и обслужваните от тях лица", правоприлагането по аналогия е необосновано. Недопустимо е прилагане на специална разпоредба, свързана с конкретни правни субекти (като банките), към други правни субекти. По същите съображения е неприложимо към небанковите финансови институции приетото от ВКС изрично за банките в т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК. В смисъла на гореизложеното е практиката и на други съдилища по отношение на небанкови финансови институции, а именно: Решение № 59 от 16.02.2016 г. по в. гр. д. № 1425/2015 г. на ОС- Велико Търново, Определение № 4586 от 14.10.2015 г. по в. гр. д. №824/2015 г. на ОС- Благоевград,

Решение № 21 от 11.01.2018г. по гр.д № 2711/2017 на PC-Ямбол).

Съгласно условия към договора за потребителски кредит, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 21.03.2018 г. /денят следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост/ до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 1230,67 лева.

Длъжникът не е заплатил/а изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 273,29 лв,- договорна лихва.

Предвид изложеното з. „А.з.с.н.в.“ ЕАД е възникнал правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на което е входирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу Д.И.И., с ЕГН ********** ***. Съдът е уважил претенцията ни и по образуваното ч.гр.д. № 1428/2019 г., 10 с-в на PC Плевен е издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на заявения от него адрес, което от своя страна обуславя правния ни интерес от подаването на настоящата искова молба.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено, че Д.И.И., с ЕГН ********** дължи н. „А.з.с.н.в." ЕАД, с ЕИК ***, следните суми, присъдени в издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1428/2019 г., PC-Плевен, а именно:

7000.0 лв. /седем хиляди лева / - представляващи главница за периода от 20.02.2018 г. до 20.12.2024 г., по отношение на които на основание чл. 5 от договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 20.03.2018 г.;