Решение № 3072 от 13.10.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 9774/2021
- Вид
- Решение № 3072
- Подписан
- 13.10.2022
- В сила
- 28.05.2024
- Състав
- Михаил Михайлов
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 207 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 29 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 31, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 42, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.44 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 63, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 31, ал.1 · Закон за собствеността
- чл.13, ал.1 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 3072 гр. Варна, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Михаил Михайлов при участието на секретаря Даяна М. Петрова като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело № 20213110109774 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск от Д. Б. С., ЕГН ********** от гр. Варна, ж.к. В.В. №302, вх.6, ет.2, ап.78 и А. И. С. ********** от гр. Варна, ж.к. В.В. №302, вх.6, ет.2, ап.78 срещу М. С. Б., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. П.Х. №12 за признаване за установено, че договор за покупко – продажба от 09.04.2019г. оформен в нотариален акт №*76, том1, рег. №**95, дело № 1**/2019г. по описа на нотариус О.С. с район на действие ВРС, с който ищците продават на ответника 13 кв.м. идеални части от собствените си ½ ид.части от жилищна сграда с идентификатор **********.1050.1 намираща се в гр.
Варна, ул. П.Х. №12 е унищожаем поради това, че ищците не са могли да разбират и ръководят действията си, на осн. чл. 31, ал.1 ЗЗД.
В тази връзка се излагат твърдения, че ищците са с ниски когнитивни способности, при тях се наблюдава беден мисловен процес, същите са емоционално и волево неустойчиви, с памет и интелект, които са крайно снижени. Твърди, че ищците са склонни да се поддават на чуждо въздействие, както и на психически натиск. Счита, че ищците към момента на извършване на сделката не са разбирали значението на действията си. Твърди, че при страх от ответника за живота и здравето си, включително и на техните деца и внуци, предвид миналото на ответника, на 09.04.2019г. същите са заведени от последния при нотариус за изповядване на сделката без да обмислят последиците от същата.
В условията на евентуалност предявяват иск за признаване за установено, че договор за покупко – продажба от 09.04.2019г. оформен в нотариален акт №*76, том 1, 1 рег. №**95, дело № 1**/2019г.е унищожаем, като сключен при измама поради въвеждане в заблуждение на ищците от страна на ответника, на осн. чл. 29 ЗЗД.
Излагат се твърдения, че ответникът е въвел в заблуждение ищците, чрез системно и агресивно поведение, като ги е убедил, че същите притежават по-голяма площ от тази, която им се следва от жилищната сграда в гр. Варна, ул. П.Х. №12, която площ съответствала на стая в сутерена на жилището с площ от 13 кв.м. Ответникът излагал аргументи, че тази стая не им се следва предвид равенството в квотите в съсобствеността върху имота, съответно невключване на тази стая в договор за разпределение от 2017г. При изповядване на сделката ищците считали, че изравняват дяловете си в съсобствеността на имота.
В евентуалност предявява иск за прогласяване нищожността на договор за покупко – продажба от 09.04.2019г. оформен в нотариален акт №*76, том1, рег. №**95, дело № 1**/2019г. поради накърняване на добрите нрави предвид липса на еквивалентност на престациите, на осн. чл. 26, ал.1, пр.3-то ЗЗД.
Излагат се твърдения, че към момента на реализиране на прехвърлителната сделка стойността на квадратен метър застроена жилищна площ в района, в който се намира процесната жилищна сграда възлиза на 1000 евро, при което стойността на имуществото предмет на сделката възлиза на 13000 евро. В нотариалният акт е посочена продажна цена от 6335,47 лева, която се равнява на данъчната оценка на идеалните части предмет на договора, която цена е в пъти по-малка от действителната пазарна цена към момента на осъществяване на разпоредителната сделка.
Предявява иск за признаване за установено, че пълномощно от 17.09.2019г. с нотариална заверка на подписите рег. № 12911 и съдържанието рег. № **912 том2, №94 по описа на нотариус К.И. с район на действие ВРС, с което ищците упълномощават ответника да ги представлява пред нотариус, да продаде сам на себе си и при цени и условия каквито договори, но не по-ниско от данъчната оценка на имота, включително да договоря сам със себе си и трети лица, които също представлява, собствените на ищците идеални части от недвижим имот придобит в режим на СИО, намиращ се в гр. Варна, ул. Поп Харитон №12, състоящ се от дворно място с площ от 135 кв.м. и жилищна сграда, както и да получи продажната цена и да въведе купувача във владение, е унищожаемо поради това, че ищците не са могли да разбират и ръководят действията си, на осн. чл. 31, ал.1 ЗЗД.
Твърди се, че към момента на осъществяване на едностранната упълномощителна сделка у ищците е липсвало намерение за разпореждане със свой собствен имот било то изцяло или отчасти. На ищците не е било разяснено съдържанието и правните последици при изготвяне на същото. При подписване на процесното пълномощно ищците са считали, че упълномощават ответника да извършва действия във връзка с подготовка и депозиране на документи за жилищната сграда 2 пред съответната местна власт за уреждане данъчен статут на обекта и съответните органи по поддръжка на кадастралната карта на населеното място, в което се намира имота. Към момента на упълномощаване ищците не разбират, че с това пълномощно се дава право на ответника да се разпорежда с техни имоти, излагат се твърдения, че липсва воля на ищците и те не са изразили съгласие да сключат точно тази упълномощителна сделка, която е обективирана в процесното пълномощно.
В условията на евентуалност предявяват иск за признаване за установено, че едностранната сделка е унищожаема, като сключен при измама поради въвеждане в заблуждение на ищците от страна на ответника, на осн. чл. 29 ЗЗД. Твърди, че ответникът е въвел в заблуждение ищците, че пълномощното, което е подписано от тях е необходимо с оглед действия за уреждане на грешки свързани с узаконяване на имота им, както и за пред органите поддържащи кадастралната карта на града.
В условията на евентуалност считат, че пълномощното е нищожно поради невъзможен предмет, на осн. чл. 26, ал.2, пр.1-во ЗЗД. Твърди, че към момента на упълномощителната сделка не съществува имот представляващ дворно място с площ от 135 кв.м. Към момента на атакуваната едностранна сделка ищците се легитимират за собственици на идеална част от поземлен имот с площ от 252 кв.м., която площ е отразена в действащата кадастрална карта на града.
В условията на евентуалност считат, че пълномощното е нищожно поради накърняване на добрите нрави, на осн. чл. 26, ал.1, пр.3-то ЗЗД. Излагат се твърдения, че с действията на ответника, с които той е дал указания за подготовка на пълномощното със съдържание различно от това, което е било уговорено между страните, съставляват грубо нарушаване на моралните и етични правила и норми, което поражда нищожността на едностранната сделка, като противоречаща на добрите нрави.
Предявява иск за прогласяване за недействителен по отношение на ищците на договор за покупко – продажба от 02.10.2019г., оформен в нотариална акт № *45, том3, рег. №65**, дело №4**/2019г. по описа на нотариус П.П. с район на действие ВРС, с който ответникът като продавач и пълномощник на ищците от една страна продава на себе си от друга страна като купувач собствения на ищците имот представляващ 16 кв.м. ид.части от жилищна сграда в гр.Варна, ул. П.Х. №12, същата със ЗП от 58 кв.м., ведно с 68 кв.м. идеални части от Поземлен имот с идентификатор **********.1050, в който е построена сградата, като сключен без представителна власт на продавачите, на осн. чл. 42, ал.2 ЗЗД.
Излагат се твърдения, че доколкото пълномощно от 17.09.2019г. с нотариална заверка на подписите рег. № 12911 и съдържанието рег. № **912 том2, №94 по описа на нотариус К.И. е недействителна едностранна сделка, то разпоредителната сделка, която е оформена в НА №*45/2019г. ,и която е извършена при представяне на 3 цитираното пълномощно не поражда правни последици.
В условията на евентуалност предявява иск за прогласяване нищожността на договор за покупко – продажба от 02.10.2019г., оформен в нотариална акт № *45, том3, рег. №65**, дело №4**/2019г. поради накърняване на добрите нрави предвид липса на еквивалентност на престациите, на осн. чл. 26, ал.1, пр.3-то ЗЗД.
Намира, че при осъществяване на процесната сделка продажната цена, при която ответникът се е разпоредил с имотите на ищците е пъти по-ниска от стойността на недвижимите имоти предмет на сделката към момента на реализиране на сделката.
Към момента на сделката счита, че стойността на съответната част от 16 кв.м. от жилищната сграда,припадащата се част от дворното място и подобренията в имота възлиза на 100851,58 лева. Твърди се, че при евентуално бъдещо застрояване в дворното място с нов строеж, на място на съществуващата жилищна сграда те биха получили обезщетение в размер на 181982,19 лева, която сума многократно превишава стойността, при която е реализирана сделката – 12000 лева.
Предявяват ревандикационен иск с правно осн. чл. 108 ЗС за осъждане на ответника да предаде владението на: ½ ид. част от жилищна сграда с идентификатор **********.1050.1 намираща се в гр. Варна, ул. П.Х. №12, състояща се от сутеренен етаж, на който се намират стълбищна клетка, коридор, две помещения с площ от 2,52 кв.м, стая с площ от 8,26 кв.м., килер с площ 5,82 кв.м., стая с площ от 11,70 кв.м., както и първи етаж с обособени два входа, съответно от към първи вход: входно антре, стая с площ от 7,27 кв.м., стая с площ от 15,54 кв.м., и втори вътрешен вход: входно антре с баня, тоалет и стълби, стая с площ от 12,18 кв.м., стая с площ от 10,64 кв.м., с обща ЗП от 69 кв.м., а по КККР в размер на 58 кв.м., ведно с пристройка на първи жилищен етаж на жилищната сграда с площ от 8 кв.м., при граници на пристройката: сграда и от три страни незастроена част от дворното място, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и дворното място върху което е изградена тя.
По отношение на жилищната сграда се твърди, че между страните е разпределено ползването, като ищците ползват реална част от жилищна сграда с идентификатор **********.1050.1, която реална част е с вход от входната врата на дворното място, функционално разпределена като следва: входно антре, стая с площ от 7,27 кв.м., стая с площ от 15,54 кв.м., и стая в сутерен (склад) с площ от 11,70 кв.м.
Правото на собственост по отношение на жилищната сграда произтича за страните по силата на съдебно решение от 1976г. постановено по гр.дело №181/1976г. на ВРС, с което е обявен за окончателен предварителен договор за покупко – продажба с предмет процесната жилищна сграда. В последствие с договор за дарение оформен в НА №29/1977г. се твърди, че ищецът Д. С. се е разпоредил с ½ ид.части от имота по отношение на своя брат С. С..
4
Предявяват ревандикационен иск с правно осн. чл. 108 ЗС за осъждане на ответника да предаде владението на :Второстепенна сграда със самостоятелен характер с идентификатор **********.1050.5 в гр. Варна, ул. П.Х. №12, на един етаж със ЗП от 25 кв.м., предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, състояща се от кухненски бокс, дрешник, коридор, баня – тоалет, при граници: имот **********.1050 от три страни и имот **********.1047 от запад, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и дворното място върху което е изградена тя.
По отношение на второстепенната сграда се твърди, че същата е придобита от ищците на оригинерно правно основание, а именно давностно владение, което е осъществявано за периода 1983г. – 2019г. Твърди, че владението е отнето от ответника през 2019г. Счита, че фактическия състав на оригинерно придобивно основание е осъществен към 1993г. Посочва, че праводателя на ответника приживе е знаел за установеното владение от ищците и в продължение на 17 години не се е противопоставял на него. Праводателят на ответника по силата на дарение от 1977г. от единния от ищците формално се е легитимирал за собственик на ½ ид.части от второстепенната самостоятелна постройка. Владението върху второстепенната самостоятелна постройка, което е установено от ищците на неговата ½ ид.части е установено и осъществявано през време на брака, при което частта от ½ ид. част на наследодателя на ответника е придобита в режим на СИО от двамата ищци.
В условията на евентуалност в случай, че бъде установено, че ищците не са собственици на цялата второстепенна сграда с идентификатор **********.1050.5, желае осъждане на ответника да предаде владението досежно ½ идеална част от Второстепенна сграда със самостоятелен характер с идентификатор