Решение № 353 от 17.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 353 гр. Пловдив, 17.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Михова Въззивно гражданско дело № 20255300501819 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на З. П. М., ЕГН **********, подадена чрез пълномощника й по делото адвокат О. Д., против решение № 163/31.03.2025 г., постановено по гр.д. № 1879/2023 г., по описа на Районен съд-Асеновград, с което е отхвърлен предявеният от нея срещу Г. П. П., ЕГН **********, иск за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** по КККР на *******, адрес на имота: **********, намиращ се на етаж ***в сграда с идентификатор ***, предназначение: жилищна сграда, многофамилна, разположена в поземлен имот ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда или сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 72,52 кв.м., прилежащи части: 3,891% от общите части на сградата и изба №7 – 13,60кв.м. с 0,730% идеални части от общите части на сградата, ниво:1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: *** и ***, под обекта: ***, над обекта: ***, стар идентификатор: няма.

Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество на правния спор, с което да се допусне делба на процесния 1 недвижим имот при посочените в исковата молба квоти- по ½ ид.ч. за всеки от съделителите.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия Г. П. П., ЕГН **********, чрез пълномощника му по делото адв.В. Д., в който взема становище за нейната неоснователност и настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение, а при условията на евентуалност за допускане на делба на процесния недвижим имот при квоти:

64700/79700 ид.ч. - за въззиваемия и 15000/79700 ид.ч.- за жалбоподателката.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

Производството е делбено, в първата фаза–по допускането.

Предмет на заявения от З. П. М., ЕГН ********** иск за делба е жилищен имот находящ се в *********, придобит въз основа на нотариален акт за учредяване на право на строеж №161, том ІІ,рег.№2577, дело №****** дело №********г., по време на брака й с ответника Г. П. П., ЕГН **********.

С отговора на исковата молба бившият съпруг Г. П. П., ЕГН **********, е заявил искане за признаване на личен дял от процесното жилище на основание чл. 23 ал.2 СК, заявявайки правата си по силата на трансформация на лични средства за неговото придобиване.

С обжалваното решение районният съд е отхвърлил предявеният иск за делба отричайки правото на собственост на страните върху процесния недвижим имот, приемайки за нищожен на основание чл.26,ал.2 от ЗЗД поради липсата на предмет , договорът за учредяване на право на строеж обективиран в нотариален акт №161, том ІІ,рег.№2577, дело №*********., на който договор бившите съпрузи основават правото си на собственост върху имота.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност съдът констатира следното:

По делото е безспорно установено и спор пред въззивната инстанция не се повдига, че страните са бивши съпрузи, като сключеният между тях на 12.07.2008г. граждански брак е прекратен с влязло в законна сила решение на 11.10.2021г.

С нотариален акт за учредяване право на строеж № 161, том ІІ,рег.

№2577, дело №*****г. от 04.05.2010г. , „ТЕРА СТРОЙ" ЕООД учредява в полза на страните по делото право да построят и станат изключителни собственици върху делбения имот, а именно: апартамент № ***, разположен на етаж на ниво кота +2,80, със застроена площ от 72,52 кв.м., ведно с 3,891% общи части от общите части на сградата, ведно с изба № 7, разположена на етаж на ниво кота -2,80, с площ от 13,60 кв.м., при граници: общ коридор, външни стени на сградата, изба № 8, ведно с 0,730% ид.ч. от общите части на сградата.В документа преди подписите на страните по договора и нотариуса е 2 изписано с ръкописен текст, че имотът попада в сграда 521.1.4 в поземлен имот №***.

От приетото във въззивното производство заключение на вещото лице по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено, почиващо на знанията и опита на експерта и неоспорено от страните в тази му част, се установява, че жилищната сграда в ***********, в която се намира процесният делбен имот, е завършена в груб строеж на 25.05.2009г., когато е съставен и приложеният акт обр.14 за приемане на конструкция на сградата.

При тези данни по делото въззивният съд напълно споделя крайните изводите на първоинстанционния съд за нищожност на основание чл.26,ал.2 от ЗЗД, поради невъзможен предмет, на договор за учредяване право на строеж обективиран в нотариален акт том ІІ,рег.№2577, дело №***г.

Неоснователни са оплакванията на ищцата, тук жалбоподател, че първоинстанционният съд незаконосъобразно и без оплаквания от страните по делото е приел процесният договор за нищожен на основание чл.26,ал.2 от ЗЗД , поради невъзможен предмет.

Съдът, в рамките на дължимата служебна проверка на валидността на правните основания, от които страните черпят своите права, намира за необходимо да отбележи , че съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 1/2020 от 27.04.2022 г. по т.д.№ 1/ 2020 г на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаването на правния спор, независимо дали страните са навели такова възражение в преклузивните срокове по ГПК.

Служебното начало в процеса изисква съдът да не основава своето решение на нищожна правна сделка, тъй като същата не поражда правни последици от момента на сключването си (ex tunc).

В конкретния случай, от събраните по делото доказателства се установява, че процесният договор за учредяване право на строеж страда от порок, водещ до неговата нищожност на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, поради невъзможен предмет.Макар в документа да е налице изписване с ръкописен текст, че имотът попада в сграда 521.1.4 в поземлен имот №***, въззивният съд не споделя мотивите на първата инстанция, че това опорочава договора до степен на нищожност, тъй като добавката е преди положените подписи от нотариуса и страните и последните не оспорват, че същата е неразделна част от договора , като не оспорват авторството и времето на полагане на ръкописната добавка.

Въззивният съд намира договорът за нищожен, но по други съображения и поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл.181,ал.1 от ЗУТ правото на строеж на сграда или на част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване на сградата в груб строеж.

Съгласно ал.2 на същия текст, след завършване на сградата в груб строеж, констатирано с протокол на общинската /районната/ администрация, предмет на прехвърлителна сделка може да бъде построената сграда или самостоятелни части от нея.

Следователно разпоредбата определя завършването на грубия строеж като момент на придобиване на собственост за обектите в цялата сграда.

3

Законната дефиниция на понятието "груб строеж" /карабина/ също се съдържа в ЗУТ. Според § 5, т. 46 от Допълнителните разпоредби това е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или в различна степен на изпълнение на довършителните работи. От този момент се счита, че е възникнал обектът на суперфициарна собственост. Дотогава строежът представлява недвижим имот по смисъла на чл.110 ЗС като част от незавършена сграда, която е прикрепена към земята, но не е отделен обект на собственост и правото на строеж все още не е упражнено.

В процесния случай по делото е установено , че жилищната сграда в ******, в която се намира жилището, предмет на делбата, е завършена в груб строеж на 25.05.2009г. , удостоверено и в съставения на тази дата акт обр.14 за приемане на конструкция на сградата.

От този факт се налага извода, че към дата 25.05.2009г. правото на строеж е трансформирано в право на собственост за всеки един от титулярите на право на строеж на съответен обект в сградата.Ето защо в противоречие със закона-чл.181 от ЗУТ продавачът по договора на 04.05.2010г. е отстъпил на купувачите- страните по делото , правото на строеж , когато имотът е бил вече построен.Правото на строеж се учредява , за да се осъществи в бъдеще строителството.Когато мястото е вече застроено, може да се продаде построеното заедно с отстъпеното преди това право на строеж.В случая с договора е прехвърлено нещо , което отдавна е осъществено.Изграден обект на гражданския оборот не може да бъде предмет на учредяване на правото на строеж.Той може да бъде прехвърлен с нотариален акт, като в правото на собственост се включва и правото на строеж.Тъй като в случая правото на строеж е било реализирано към момента на сключване на договора за учредяване на правото на строеж , то същият е с невъзможен предмет и като такъв е нищожен – на основание чл.26,ал.2 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежката форма на недействителност в гражданското право. Нищожният договор не произвежда правно действие, не обвързва страните и не може да бъде саниран.Ето защо страните по делото не са придобили собствеността върху делбения имот въз основа на твърдения от тях и установен по делото за нищожен договор за учредяване на право на строеж, поради което и предявеният от бившата съпруга иск за делба следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

Като е достигнал да същите изводи , районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

При този изход на правния спор жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия направените по делото разноски в размер от 613,55 евро /1200 лева/.

Водим от горните съображения, Пловдивският окръжен съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 163/31.03.2025 г., постановено по гр.д. № 1879/2023 г., по описа на Районен съд-Асеновград, I гр.състав.

ОСЪЖДА З. П. М., ЕГН **********, да заплати на Г. П. П., ЕГН 4

**********, сумата от 613,55 евро /1200 лева/-направени във въззивното производство разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните по реда и условията на чл.280 и сл. ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5