Решение № 595 от 13.10.2017, Районен съд - Хасково

Р

Е Ш Е

Н И Е №595 гр.Хасково, 13.10.2017год.

В и м е т о н а н а р о д а

Хасковският районен съд в публичното заседание на четиринадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ:

ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

Секретар: Елена Стефанова

Прокурор: като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 831 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от „Райфайзенбанк

/България/” ЕАД против Н.Г.К. и Т.Й.Е.,***, иск с правно основание чл.415, ал.1, вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.430 от ТЗ, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.92, ал.1 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че в полза на ищеца след успешно проведено заповедно производство била издадена Заповед по чл.410 от ГПК на Районен съд - Хасково. Направено било възражение от длъжниците, което обосновавало правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск. Посочва се в исковата молба, че на 22.12.2009г. между

„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и кредитополучателя Н.Г.К. и солидарния длъжник Т.Й.Е. бил подписан Договор за банков кредит, с който на кредитополучателя бил отпуснат кредит в размер на 12351.74 лева. Съгласно чл.1 от договора, кредитът бил отпуснат за потребителски нужди и с краен срок за погасяване - 15.12.2019г. /чл.3 от Анекс 3 от 11.08.2014г./. „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД разполагал с лиценз за банкова дейност, поради което процесният договор за кредит бил кредитна сделка. Договорът за банков кредит е търговска сделка по смисъла на чл.286, ал.2 от ТЗ във вр. с чл.1, ал.1, т.7 от ТЗ. Кредитът бил напълно усвоен на 22.12.2009г. Договорът бил изменен с Анекс № 01 /10.03.2011г., Анекс № 02/11.10.2012г. и Анекс № 03/11.08.2014г. В чл. 3 от договора страните уговорили възнаграждение за кредитора за отпуснатия кредит - редовна лихва. За ползвания кредит кредитополучателят заплащал на банката годишна лихва в размер на СБР за лева /Стойност на банковия ресурс за лева/ + 8.0 /осем/ пункта надбавка. Редовната лихва се начислявала върху усвоената и непогасена главница на годишна база. При забава в плащането на дължими суми по кредита, кредитополучателят дължал на банката обезщетение за забава - наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно. /чл.3.6 от Договора и чл.4 от Анекс 3 от 11.08.2014г./ върху забавената сума /вноска или част от вноска/ за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. Съгласно чл.3 от Анекс 3 от 11.08.2014г. кредитът следвало да бъде погасен на 65 равни анюитетни месечни погасителни вноски, включващи главница и лихва, всяка в размер на 215.60 лева, дължими на 15-то число на съответния месец, платими от 15.08.2014г. до 15.12.2019г. Банката била изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания договор и анексите към него. На кредитополучателя била отпусната парична сума за възмездно ползване.

От страна на кредитора не били нарушени императивни законови изисквания и подзаконови нормативни задължения при сключването, изпълнението и промяната на договорните отношения между страните. Обстоятелствата, довели до настъпване на изискуемостта на вземанията на банката по кредита, били следните: Основно задължение на заемателя, съгласно чл.

430 от ТЗ, било да върне заетата сума в уговорения срок. Кредитополучателят /солидарният длъжник бил изпаднал в забава по отношение на заплащането на погасителните вноски. Не били заплатени месечни вноски, с падежни дати: 15.01.2015; 15.02.2015;

15.03.2015; 15.04.2015; 15.05.2015; 15.06.2015; 15.07.2015; 15.08.2015;

15.09.2015; 15.10.2015; 15.11.2015; 15.12.2015; 15.01.2016; 15.02.2016;

15.03.2016; 15.04.2016; 15.05.2016; 15.06.2016; 15.07.2016; 15.08.2016;

15.09.2016; 15.10.2016; 15.11.2016г. Съгласно чл.8.1. от Договора и чл.5.1 от Анекс 3, неплащането на погасителни вноски по кредита представлявало неизпълнение. Съгласно чл. 9.2. от договора, чл.6.2 от Анекс 3 при неизпълнение банката имала право да обяви всички суми по кредита за предсрочно изискуеми и незабавно платими. Предсрочната изискуемост на всички вземания била обявена на кредитополучателя с Писмо, изх.№ ИЗХ-001-143000 , а на солидарния длъжник с Писмо с изх.№ ИЗХ-001 -143001. Предсрочната изискуемост на всички вземания на банката била осчетоводена на 24.11.2016г. Предсрочната изискуемост била санкция за неизправност на длъжника, последиците й следвало да включат пълно и точно изпълнение на задължението, каквото съществува и в какъвто вид се дължи при настъпване на срока /уговорения падеж/ - главница, редовна /възнаградителна/ лихва и лихва за забава. В Решение № 99/01.02.2013г. по т. д. №610/2011 г. на I т.о. ВКС приел, че при уговорена в договор за заем предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски, включително в частта им за възнаградителни лихви и такси. Банката предприела действия за принудителното събиране на вземанията си. Подадено било заявление на 12.12.2016г. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, възоснова на което било образувано Ч. гр. д. № 2780/2016 г. по описа на Районен съд-Хасково. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че дължат солидарно на ищеца сумите, както следва: главница в размер на 11 109.09 лева, от която 3 853.74 лева с редовно настъпил падеж и 7 255.35 лева - предсрочно изискуема; редовна лихва в размер на 1 043.23 лева за периода от 15.01.2015г. до 23.11.2016г. вкл.; наказателна лихва в размер на 647.03 лева за периода от 15.01.2015г. до 08.12.2016г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 12.12.2016г. до изплащане на вземането, които суми са дължими по Договор за банков кредит от 22.12.2009г. и Анекс № 01/10.03.2011г., Анекс № 02/11.10.2012г. и Анекс № 03/11.08.2014г. При условията на евентуалност, в случай че главните установителни искове по чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК бъдат отхвърлени напълно или частично като неоснователни, в частта предсрочно изискуемите по договора суми, във връзка с указаното от ОСГТК на ВКС в TP № 4/2013г., ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят солидарно посочените по-горе суми. Съгласно Решение № 285/1977г. на

II г. о. на ВС, макар и да е предявен евентуално, искът се смята за висящ и по него съдът дължи да извърши всички процесуални действия, насочени към разглеждането му по същество. Относно падежиралите суми - главница и лихви, посочени в петитума на исковата молба, приложим бил чл.84 от ЗЗД, а именно, че срокът кани вместо кредитора /dies interpellat pro homine/. Съгласно Решение № 139/05.11.2014г. на ВКС по търг. д. № 57/2012г., I т. о., ТК, когато вземането произтича от договор за кредит с определени срокове за плащане на отделните вноски, които са намерили отражение в счетоводните книги на банката, размерът и падежите на всяка вноска били определени в договора и за настъпването на изискуемостта им не било необходимо удостоверяването на обстоятелства по чл.418, ал.3 от ГПК. Ищецът твърди, че настоящата искова молба служи като Покана за изпълнение за сумите, за които ответника следвало да бъде поканен да заплати /главницата по кредита/, от който момент длъжникът изпадал в забава. Исковата молба имала характер на уведомление до длъжника за настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията за главницата. Процесните вземания, претендирани с настоящия иск, ставали предсрочно изискуеми в хода на спорното исково производство в момента на връчване на ответника на настоящата искова молба /Решение № 178/12.11.2010г. по т.д. № 60/2010г., т.к., II т.о. на ВКС/. Съдът следвало да зачете този юридически факт, наред с всички факти, имащи значение за спорното право, настъпили до приключването на съдебното дирене в настоящата инстанция /чл. 235, ал.3 от ГПК във връзка с тълкуването на т.9 от TP № 4/2013 на ОСГТК на ВКС/. Когато с предявяване на иск се целят определени правни последици, настъпването на които е обусловено от предхождащо го едностранно волеизявление на ищеца, следва да се счете, че с отправянето на искането до съда е упражнено и разпореденото от закона потестативно право на неговия носител. В подобен смисъл било и постановеното в Решение № 61/30.04.2010г. по т. д. № 741/2009 г. на ВКС, ТК, първо отделение, в което било прието, че възоснова на приложението на чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде уважен осъдителен иск, предявен преждевременно, като в течение на делото притезанието става изискуемо /Решение № 167/22.12.2014 год. на ВКС, Търговска колегия, първо отделение по т. д. № 3174/2013г./ Ищецът твърди, че длъжникът изпада в забава по отношение на предсрочно изискуемите вземания, считано от датата на получаване на настоящата искова молба /в този смисъл и Решение № 706/30.12.2010г. на

ВКС по гр. д. № 1769/2009 г., III г.о., ГК/. В случай, че съдът уважи евентуално съединените осъдителни искове, претендира законна лихва за забава върху всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на предявяване на настоящата искова молба. Доколкото възнаградителната лихва и неустоечното съглашение (наказателна лихва) били предвидени в договора, очевидно било, че те съставляват договорно задължение за страната, в чиято тежест са вменени.

Възнаградителният характер на редовната лихва и санкционният характер на неустойката не препятствали приложимостта на чл.86 от ЗЗД, тъй като задълженията били самостоятелни и независими от задължението за обезщетение по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД /Решение №

73/29.06.2011г. на ВКС по т. д. № 683/ 2010г., I т. о., ТК/. Съгласно приетото от ОСГТК на ВКС в TP № 4/2013г. /т.11б/, въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, възоснова на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност.

Съгласно Решение № 321-1968-III на ВС, разглеждането на евентуалния иск се обуславя от изхода на делото по главния иск (от неговото неуважаване). Макар и да бил предявен евентуално, искът се смята за висящ и по него съдът дължи да извърши всички процесуални действия, насочени към разглеждането му по същество /така и Решение № 285-1977-II на ВС/. Ищецът претендира разноски в настоящото производство, като в случай, че предявените искове бъдат уважени частично, моли за изчисляване на разноските по съразмерност и след компенсация. Претендира разноски и по заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответниците подават отговор, в който заявяват, че предявеният иск е недопустим, а разгледан по същество – неоснователен и молят съда да го отхвърли изцяло.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е пред съда като главен иск положителен установителен иск по чл.415, вр. чл.422 от ГПК, който е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му, което се доказва от приложеното Ч.гр.д.№ 2780/2016г. по описа на Районен съд-Хасково, по което има издадена срещу ответниците Н.Г.К. и Т.Й.Е. Заповед № 176 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 14.02.2017г. за сумите: 11 109.09 лева – главница, от която 3 853.74 лева с редовно настъпил падеж и 7 255.35 лева – предсрочно изискуема;

1 043.23лева –редовна лихва за периода 15.01.2015г. – 23.11.2016г.; 647.03 лева – наказателна лихва за периода от 15.01.2015г. до 08.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда на 12.12.2016г. до изплащане на вземането и направените по делото разноски от 255.99 лева за държавна такса и 600 лева за юрисконсултско възнаграждение.Срещу заповедта за изпълнение са били подадени възражения в законоустановения срок от ответниците, възоснова на които е започнало настоящото исково производство.

По делото се установи безспорно, че ищецът в качеството си на кредитодател на 22.12.2009г. е сключил Договор за банков кредит с кредитополучателя Н.Г.К. и солидарния длъжник Т.Й.Е.. Кредитът е бил отпуснат за потребителски нужди и е в размер на 12351.74 лева. Няма спор също така, че крайният срок на погасяване на кредита е бил 25.11.2016г. Съгласно Погасителния план, приложен към договора, страните са договорили главницата и лихвите по кредита да се погасяват на 84 равни анюитетни месечни вноски от по 245.33 лева всяка една от тях, дължими на 25-то число от съответния месец. С Анекс № 1 от 10.03.2011г. страните са потвърдили, че размерът на непогасената главница по кредита е 11 021.20 лева, а текущата редовна лихва е 71.18 лева и са договорили нов ред за погашение на задължението, като в погасителния план към анекса е отразена главница преди погасяване – 11 021.20 лева. Договорен е бил и гратисен период за погасяване на същата – до 25.02.2012г. /чл.6 от анекса/.