Определение № 2997 от 05.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2997 гр. София, 05.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20261000502684 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от П. Ц. А. срещу определение № 2874/01.07.2026 г., постановено по т. д. № 2050/2025 г. по описа на СГС, ТО, VІ-13 състав, в частта, с която е спряно производството по делото до постановяване на влязъл в сила съдебен акт по висящото т. д. № 832/2026 г. по описа на СГС, ТО, VІ-19 състав. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че производството по т. д. № 832/2026 г. по описа на СГС, ТО, VІ-19 състав, не е преюдициално спрямо т. д.

№ 2050/2025 г. по описа на СГС, ТО, VІ-13 състав, тъй като липсва обективна зависимост между предметите на двете дела в съотношение на обуславящо и обусловено. В предмета на т. д. № 2050/2025 г. се включва нищожност или отмяна на решения на Конгреса на СТСБ, проведен на 18.09.2025 г., а по т. д.

№ 832/2026 г. се включва последващо вписване, извършено въз основа на решение № 19/16.04.2026 г. по ф. д. № 5600/1996 г., с което жалбоподателят е заличен като член на Управителния съвет и са вписани други лица. Така в това производство няма да бъде установено със сила на пресъдено нещо факт, включен в спорния предмет на т. д. 2050/2025 г. В това производство съдът може самостоятелно да установи качествата на ищеца към момента на вземане на оспореното решение – 18.09.2025 г. и датата на предявяване на исковете.Счита, че дори решението от 11.03.2026 г. да е произвело правно действие, то е последващ юридически факт, който не може да промени със задна дата качеството на ищеца, което е притежавал към м.09.2025 г., както и към момента на завеждане на делото. съгласно формираната съдебна практика, за да е налице активна легитимация за предявяване на иска по чл.25, ал.4 вр. с ал.6 ЗЮЛНЦ, следва прекратяването на членственото правоотношение да е реализирано към момента на провеждане на общото събрание, в каквато насока е и правната доктрина. В случая това решение е взето след провеждане на конгреса от 18.09.2025 г. Моли съда да отмени 1 определението в обжалваната част и да върне делото на СГС за продължаване на процесуалните действия.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от другата страна СЪЮЗ НА ТРАНСПОРТНИТЕ СИНДИКАТИ В БЪЛГАРИЯ, с който я оспорва. Излага съображения, че определението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Поддържа, че активната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка, която трябва да е налице през цялото времетраене, на процеса, а не само към момента на предявяване на иска. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка от категорията на динамичните, която трябва да съществува не само към момента на подаване на исковата молба, но и непрекъснато до приключване на съдебното дирене и влизане в сила на решението. В случай, че в хода на процеса ищецът изгуби това свое качество, той губи и правния си интерес от продължаване на делото. Твърди че към момента освобождаването на ищеца като член на УС е обективирано с влязло в сила решение на съответния орган и е вписано в РЮЛНЦ при СГС. Ищецът е предявил отделен иск а установяване на незаконността на това освобождаване, което е предмет на т. д.

№ 832/2026 г. С оглед на това счита, че същото се явява преюдициално за спора, предмет на т. д. . № 2050/2025 г. Моли съда да остави без уважение частната жалба.

Съдът, след като прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

П. Ц. А. е сезирал СГС с иск срещу Синдикална организация „Съюз на транспортните синдикати в България“ с правно основание чл.25, ал.4 вр. ал.6 ЦЮЛНЦ – за прогласяване за нищожни на решения на Конгреса на ответното сдружение, проведен на 18.09.2025 г., които са взети в нарушение на устава., а в условията на евентуалност – да отмени същите.

С решение № 19/16.04.2026 г., постановено по ф. д. № 5600/1996 г. по описа на СГС, ТО, VІ-8 състав, е постановено вписване в регистъра за юридически лица с нестопанска за по партидата синдикална организация „Съюз на транспортните синдикати в България“, следните промени: заличава като членове на УС А. Д. Б. и П. Ц. А. и вписва като членове на УС И. В. Ф. и Г. Р. И..

С искова молба вх. № 57927/28.04.2026 г. П. Ц. А. е предявил иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. с чл.604 ГПК срещу Сдружение „Съюз на транспортните синдикати в България“ – за признаване за установено, че вписаните въз основа на посоченото по горе решение на СГС обстоятелства относно промени в състава на У на СТСБ – заличаване на А. Д. Б. и П. Ц. А. като членове на УС и вписването на И. В. Ф. и Г. Р. И. като членове на УС, представляват несъществуващи вписани обстоятелства по смисъла на чл.604 ПК. Въз основа на посочената искова молба е образувано т. д. № 832/2026 г. по описа на СГС, ТО, VІ-19 състав – обстоятелство, за което страните не спорят.

С определението от 01.07.2026 г. в обжалваната част съдът е постановил спиране на производството по делото до постановяване на влязъл в сила акт по висящото т. д. № 832/2026 г. по описа на VІ-19 състав. Съдът е приел, че спорът за това дали ищецът е член на УС на ответника е висящ, а 2 това определя неговата процесуална и материално – правна легитимация по делото. с оглед на това решаващият съд е приел, че висящото т. д. № 832/2026 г. е преюдициално за т. д. № 2050/2025 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

В нормата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК е предвидено, че съдът спира производството, когато в същия или друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. В тази хипотеза спирането на делото е поради връзка между делата, като едното от тях е преюдициално спрямо другото. Независимо кога са образувани делата подлежи на спиране обусловено дело до приключване на обуславящото дело с влязло в сила съдебно решение.

Съгласно разясненията, дадени в мотивите на ТР № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г., ОСГТК на ВКС, т.1, връзката между делата, която има предвид чл.229, ал. 1, т.4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата на чл.229, ал.1, т. 4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора.

В предмета на т. д. № 2050/2025 г. се включва иск с правно основание чл.25, ал.4, вр. с ал.6 ЗЮЛНЦ, който е конститутивен по своя характер и е насочен да осигури защита на членствените права на ищеца в случай на нарушаването им с незаконосъобразни или противоуставни решения на общото събрание на сдружение с нестопанска цел. С оглед на това за възникването и съществуването на правото на иск с посоченото правно основание е необходимо ищецът да е носител на накърнено членствено право към датата на вземане на оспореното решение. В случая към момента на постановяване на оспореното решение – 18.09.2025 г., ищецът е член на ответното сдружение с нестопанска цел, доколкото решението за изключването му е взето в последващ момент – 11.03.2026 г. и е вписано на 19.04.2026 г.

Съгласно трайната съдебна практика принадлежността на правото на такъв иск е обусловена изцяло от принадлежността на защитаваното материално право - на правото на членство. С оглед на това, за да възникне правото на иск и активната легитимация в производството по чл.25, ал.4 вр. ал.6 ЗЮЛНЦ, е необходимо ищецът да е бил носител на накърненото членствено право към датата на вземане на оспорваното пред съда решение.

(решение № 207/13.12.2010 г., по т. д. № 129/2010 г., на ВКС ТК, II ТО; определение № 275 от 3.05.2018 г. по т. д. № 2858/2017 г. на ВКС, ТК, II ТО, ТК и др.).

Във връзка със значението на последващото погасяване на правото на членство в хода на висящия исков процес по чл.25, ал.4 вр. ал.6 ЗЮЛНС, е формирана непротиворечива съдебна практика, обективирана в определение № 424 от 01.06.2011 г. по ч. т. д. № 126/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено 3 по реда на чл.274, ал.2, изр.2 ГПК и цитираната в него съдебна практика, включително по приложението на чл.74 ТЗ, уреждащ тъждествената на защитата по чл.25, ал.4 вр. ал.6 ЗЮЛНЦ защита на съдружниците в търговско дружество срещу решения на общото събрание на търговско дружество; определение № 540 от 14.09.2022 г. по т. д. № 1562/2021 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда на чл.288 ГПК; решение № 85/10.09.2012 г. на ВКС, по т. д. № 589/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО. С нея е разяснено, че последващото погасяване на правото на членство в хода на исковия процес по чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ не води до погасяване на правото на иск, респ. до изгубване на процесуалната легитимация на ищеца, и като последица от това - до недопустимост на предявения иск и на постановеното по него съдебно решение. Настоящият съдебен състав възприема изцяло така формираната съдебна практика. Доколкото членът на сдружението защитава права си, които са валидно възникнали към момента на вземане на оспореното решение, евентуалното отпадане на членството му в последващ момент, не може да прекрати тези права, които защитава в производството по т. д. № 2050/2025 г.

Същевременно от членството му към момента на взимане на оспореното решение на Конгреса на ответното сдружение произтича и активната легитимация на ищеца, която се поддържа именно от възникналите в негова полза субективни права.

По изложените съображения въззивинят съд счита че не са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК и спорът по т. д. № 832/2026 г. не е преюдициален за спора по т. д. № 2050/2025 г. и решението по него няма има значение за правилното решаване на спора, предмет на т. д. № 2050/2026 г.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, определението в обжалваната част следва да се отмени, като делото следва да се върне на СГС за продължаване на процесуалните действия.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2874/01.07.2026 г., постановено по т. д. № 2050/2025 г. по описа на СГС, ТО, VІ-13 състав, В ЧАСТТА, с която е спряно производството по делото до постановяване на влязъл в сила съдебен акт по висящото т. д. № 832/2026 г. на СГС, ТО, VІ-19 състав.

ВРЪЩА т. д. № 2050/2025 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-13 състав, за продължаване на процесуалните действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4