Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260071 от 19.07.2021, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 255/2019
Вид
Решение № 260071
Подписан
19.07.2021
В сила
21.12.2021
Състав
ЯНКО ДИМИТРОВ ЯНКОВ, СВЕТОСЛАВА НИКОЛАЕВА КОЛЕВА, ДАНИЕЛА ПЕТРОВА КОСТОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№260071/19.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски апелативен съд , Наказателно отделение , в публично съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ :ЯНКО ЯНКОВ

ЧЛЕНОВЕ

:ДАНИЕЛА КОСТОВА

СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА при секретар Соня

Дичева и в присъствието на прокурор П. Костадинов изслуша докладваното от съдия Янков внохд №255/2019г. на ВАпС и за да се произнесе взе предвид следното :

Първо процесуалната хронология по делото :

С присъда №11/18.05.2015г. по нохд №18/2011г. на Търговищки окръжен съд е била ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите П.Д.П. и Д.П.Д. за престъпления по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2,3,5 НК /за първия-и т.6/ вр. чл.26 НК, за което и им са наложени наказания от по три години лишаване от свобода, отложени на основание чл.66 НК за срок от по пет години за всеки от тях. С решение №183/11.11.2015г. по внохд №312/2015г. Варненски апелативен съд е отменил присъдата и е върнал делото за ново разглеждане на прокурора, който след допълнително разследване изготвил нов обвинителен акт и отново го внесъл в съда.

С присъда №15/18.12.2018г. по нохд №49/2018г. на Търговищки окръжен съд отново била ангажирана наказателната отговорност на подсъдимите, както следва :

-Подс.П.П. бил признат за виновен в това, че в гр.Търговище в качеството му на управител на „Хлебопроизводство и сладкарство“ ООД-гр.Търговище, избегнал установяването и плащането на дължим от дружеството данък върху добавената стойност в големи размери-за сумата 8 019.29 лв., като потвърдил неистина в справка-декларация №25000936698/14.05.2009г. по чл.125 от ЗДДС, използвайки документ с невярно съдържание-фактура №99/01.04.2009г., удостоверяваща неосъществени в действителност строително-монтажни работи, на стойност 40 096.46 лв. и 8 019.29 лв. ДДС,издадена от „Мариновгаз”ООД-гр.Търговище, допускайки осъществяването на счетоводството в нарушение на чл.4 от ЗСч /отм./ и приспадайки неследващ се данъчен кредит в посочения размер –престъпление по чл.255, ал.1, т.2, т.5, т.6 и т.7 от НК, поради което и на осн.чл.55, ал.1, т.2 ,б.“б“ във вр.с чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК му наложил наказание ПРОБАЦИЯ, изразяващо се в ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ за срок от ДВЕ ГОДИНИ по настоящия му адрес в гр.Търговище, ул.“Преслав“ №8, ап.5, изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично, както и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ в пробационната служба по настоящия адрес на лицето в гр.Търговище, за срок от ДВЕ ГОДИНИ. Подсъдимият е бил ПРИЗНАТ ЗА НЕВИНЕН по обвинението му по чл.255, ал.3 във връзка с ал.1, т.2, т.3, т.5-т.7 във връзка с чл.26, ал.1 от НК и за разликата над сумата 8 019.29 лв. до сумата 23 038.53 лв.-особено големи размери по посоченото обвинение в частта му за избягване установяването и плащането на ДДС със 1.СД №*********/14.03.2005г.-ДДС в размер на 75.00лв. и в следващите СД по ЗДДС-ДДС в размер на по 116.67 лв.месечно2.СД№*********/13.04.2005г.,3.СД№*********/13.05.2005г.,4.СД№**********/14.06.2005г.,5.СД№**********/14.07.2005г.,6.СД№**********/12.08.2005г.,7.СД№**********/13.09.2005г.,8.СД№**********/14.Х.2005г.;9.СД№**********/11.ХІ..2005г.,10.СД№**********/13.ХІІ.2005г.,11.СД№**********/16.01.2006г.,12.СД№**********/10.02.2006г.,13.СД№25000800531/13.03.2006г.,14.СД№25000801730/13.04.2006г.,15.СД№25000802696/12.05.2006г.,16.СД№25000803358/12.06.2006г.,17.СД№25000804750/13.07.2006г.,18.СД№25000805462/10.08.2006г.,19.СД№25000806809/13.09.2006г.,20.СД№**********/12.Х.2006г.,21.СД№25000809090/14.ХІ.2006г.,22.СД№25000810191/14.ХІІ.2006г.,23.СД№25000811281/15.01.2007г.,24.СД№25000900945/14.02.2007г.,25.СД№25000902074/14.03.2007г.,26.СД№25000903131/13.04.2007г.,27.СД№25000903946/11.05.2007г.,28.СД№25000905495/14.06.2007г.,29.СД№25000906396/12.07.2007г.,30.СД№25000907913/14.08.2007г.,31.СД№25000908881/13.09.2007г.,32.СД№25000910501/15.Х.2007г.,33.СД№25000911766/14.ХІ.2007г.,34.СД№25000912804/13.ХІІ.2007г.,35.СД№25000914375/14.01.2008г.,36.СД№25000915323/13.02.2008г.,37.СД№25000916371/14.03.2008г.,38.СД№25000918189/14.04.2008г.,39.СД№25000919084/13.05.2008г.,40.СД№25000920696/13.06.2008г.,41.СД№25000921753/11.07.2008г.,42.СД№25000923304/13.08.2008г.,43.СД№250009246688/12.09.2008г.,44.СД№25000925994/13.Х.2008г.,45.СД№25000927824/14.ХІ.2008г.,46СД№25000929275/15.ХІІ.2008г.,47.СД№25000930621/14.01.2009г.,48.СД№25000931942/13.02.2009г.,49.СД№25000933457/13.03.2009г.,50.СД№25000935194/14.04.2009г.,51.СД№25000936698/14.05.2009г.и52.СД№25000938066/12.06.2009г., или общо в размер на 6 025.17 лв. от наемните отношения с ЕТ“Тина–2004-Татяна П.“-гр.Търговище; в СД №250009 36698/14.05. 2009г., чрез използване на документ с невярно съдържание-фактура №15/14.04.2009г., издадена от „Зора мебел”ЕООД-гр.Търговище с размер на ДДС 3 768.80 лв., както и на корпоративен данък в общ размер на 5 225.47лв.-в ГДД по ЗКПО с вх.№200 И0000348/27.03.2008г. за 2007г. в размер на 951 лв. и в ГДД с вх.№2500И0001063/ 30.03.2009г. за 2008г. в размер на 4 273.46 лв., като го ОПРАВДАЛ по тези части на обвинението по чл.255, ал.3 във връзка с ал.1, т.2, т.3, т.5-т.7 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.

-подс. Д.Д. бил признат за виновен в това, че в периода от 14.06.2004г. до 30.04.2008г. в гр. Търговище, при условията на продължавано престъпление избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в размер на 35 025.05 лв.(27 575.99 лв. за 2004г.+ 1 241.46 лв. за 2005г.+3 210.00 лв. за 2006г.+2 997.60 лв. за 2007г.), по ЗОДФЛ

/отм./ в размер на 34 491.01 лв.(31 720.87 лв. за 2004г.+2 770.14 лв. за 2006г.) и по ЗДДФЛ в размер на 2 628.65 лв. за 2007г., или в общ размер на 72 144.71лв., представляващо особено големи размери-над 12 000 лв. по чл.93, т.14 от НК, като потвърдил неистина в данъчни декларации по чл.41 от ЗОДФЛ/отм./-в ГДД вх.№25002128/ 21.03.

2005г. за сумата 31 720.87 лв. и в ГДД с вх.№ 250А0 554/16.04.2007г. за сумата 2 770.14 лв.; по чл.50 от ЗДДФЛ-в ГДД с вх.№250А7577/ 30.04.2008г. за сумата 2 628.65лв. и по ЗЗДС-в СД вх.№ **********/ 14.06.2004г. за сумата

411.34лв., в СД вх.№**********/14.07.2004г. за сумата 126.65лв., в СД вх.№**********/11.01.2005г. за сумата 27

038.00лв., в СД вх.№**********/16.01.2006г. за сумата 1 241.46 лв., в СД вх.№25000811225/15.01.2007г. за сумата 3

210лв. и в СД вх.№ 25000914272/14.01.2008г. за сумата 2 997. 60 лв., изразяващо се в невярно деклариране на действителните задължения по данъчни периоди, неиздаване на фактури и допускане осъществяването на счетоводството в нарушение на чл.4 от ЗСч- престъпление по чл.255 ал.3 във връзка с ал.1, т.2, т.3 и т.5 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, поради което му наложил наказание ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като го ПРИЗНАЛ ЗА НЕВИНЕН по останалата част на обвинението, че през времето извън периода 14.06.2004г. до 30.04.2008г. (от началото на 2004г. до 13.06.2004г. и от 01.05.2008г. до м.май 2009г.) в гр. Търговище, при условията на продължавано престъпление избегнал установяването и плащането на данъчни задължения, както и за разликата над сумата 72 144.71лв. до сумата 153 311.89 лв., представляваща особено големи размери, като потвърдил неистина в данъчни декларации по ЗОДФЛ, ЗДДФЛ и ЗДДС, изразяващо се в невярно деклариране на действителните задължения по данъчни периоди, не издавал фактури и други счетоводни документи и допуснал осъществяването на счетоводството в нарушение на чл.4 от ЗСч /отм./, а именно- избегнат за установяване и плащане ДДС в размер над сумата 35 025.05 лв. до сумата 72 993. 70лв., както следва: в подадената СД №**********/ 16.01.2006г.-над сумата 1 241.46 лв. до сумата 3 941.52 лв., в СД№25000811225/15. 01.2007г.-над сумата 3210 лв. до сумата 18 974.17 лв. и в СД№25000 930565/14.01.2009г.–за сумата 19 504.42 лв.; по ЗОДФЛ /отм./ и ЗДДФЛ-избегнат за установяване и плащане общо дължим данък над сумата

37 119.66 лв. до сумата 80 318.19 лв., както следва: в ГДД с вх.№250А0554 16.04.2007г. по чл.41 от ЗОДФЛ /отм./-над сумата 2 270.14 лв. до сумата 21 687.15 лв. за 2006г. и в ГДД с вх.№ 250А

7577/30.04.2008г. по чл. 50 от ЗДДФЛ-над сумата 2 628.65 лв. до сумата 4 381.30 лв. за 2007г., като го ОПРАВДАЛ по тези части на обвинението по чл.255 ал.3 във връзка с ал.1 т.2 т.3, и т.5 във връзка с чл.26 ал.1 от НК. На основание чл.66 ал.1 НК съдът ОТЛОЖИЛ изтърпяването на така наложеното на подсъдимия Д.Д. наказание за СРОК ОТ ЧЕТИРИ ГОДИНИ.

С решение №21/21.02.2019г. по внохд №9/2019г. на

Варненски апелативен съд присъдата била потвърдена.

Въз основа единствено на касационна жалба против въззивното решение било образувано касационно производство, в рамките на което с решение №90/16.07.2019г. по н.д.№362/2019г. на ВКС на РБ посоченото въззивно решение било отменено и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане.

Т.е. предмет на настоящата въззивна проверка отново е присъда №15/18.12.2018г. по нохд №49/2018г. на Търговищки окръжен съд. С едно уточнение : съобразно застъпеното в ТР № 5 от 21.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 5/2017 г., ОСНК, присъдата не е влязла в сила в оправдателната си част /ако се приеме, че хипотезата на неговата т.4 визира и случаите след вече налично произнасяне и на касационната инстанция/ , но така или иначе е налице процесуална невъзможност в тази част присъдата да бъде коригирана в каквато и да е насока – поради липса на касационен протест срещу потвърдителното въззивно решение на Варненски апелативен съд и забраната за влошаване положението на подсъдимото лице след връщане делото от касационната инстанция. Съобразявайки се със задължителните предписания на тълкувателното решение /макар и да счита, че в конкретната хипотеза в своята оправдателна част атакуваната присъда понастоящем следва да е влязла в сила – противно и на становището, застъпено в Р №194/15.04.2021г. по н.д.№856/2020г. на ВКС на РБ,ІІ н.о., което обаче касае различна хипотеза/ въззивният съд ще потвърди присъдата в тази й част /поради липса на друга възможност/. Така или иначе обаче фактически и правни изводи по отношениe деятелността на подсъдимите, за която са оправдани, въззивната инстанция по нейно мнение не дължи – при влязла в сила присъда в тази част това би било недопустимо, а при невлязла - с оглед забраната за влошаване положението на подсъдимите напълно безсмислено.

Затова и настоящият съдебен състав намира за необходимо да се спре на осъдителната част на присъдата, срещу която са насочени и въззивните жалби.

Такива са подадени от адв.Ц.И. – първата в качеството му на защитник на подс.Д.Д., втората – като защитник на подс.П.П.. Жалбите са бланкетни, като впоследствие към всяка от тях е изготвено допълнение. Твърдят се първоначално нарушения на материалния и процесуалния закон, както и явна несправедливост на наложените наказания. Впоследствие се доразвиват доводите за съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон, като в крайна сметка към въззивния съд се отправя едно единствено искане – подсъдимите да бъдат оправдани изцяло по предявените им обвинения.

Подаден срещу присъдата е и въззивен протест от Търговищка окръжна прокуратура, в който се възразява срещу оправдателната част на съдебния акт. На протеста настоящата инстанция няма да се спира – предвид процесуалното развитие на делото и изложените в тази връзка по-напред съображения.

В съдебно заседание жалбите се поддържат изцяло от подсъдимите и техния защитник – безалтернативно се иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт и оправдаване на подсъдимите лица.

Представителят на Апелативна прокуратура намира постановената присъда за правилна и законосъобразна, поради което и настоява за нейното потвърждаване след корекция съобразно последното заключение на вещите лица /за което ще стане въпрос по-насетне/.

Варненският апелативен съд на основание чл.314 ал.1 НПК извърши изцяло проверка правилността на обжалваната присъда и като взе предвид подадените жалби, както и становищата на страните, констатира:

Жалбата на подс.П.П. е неоснователна, а тази на подс.Д. – частично основателна.

Установено е от фактическа страна по делото следното: