Решение № 7294 от 02.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7294 гр. София, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева

Членове:

Богдана Желявска

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Богдана Желявска Въззивно гражданско дело № 20251100506985 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, вх. № 266938/24.04.2025 г. от „БОЛЕРО КО.“ ЕООД, понастоящем „МЕГА РЕЙЗЪР ТРЕЙД“ ЕООД с ЕИК 123126811, със седалище и адрес на управление: гр. София. п.к. 1407, р-н Лозенец, бул./ул. Драгалевска № 1, офис 2, представлявано от управителя К.Н.И., чрез адв. А.В.Т..

Жалбоподателят твърди, че на 10.04.2025 г. е получил покана за доброволно изпълнение, ведно с уведомление за наложен запор по изп.д.№ 20259240401222.

На първо място намира, че изпълнителният лист, издаден на 25.02.2025 г. от СГС, Търговско отделение, VI-13, на който се основават поканата, запорът и възбраната, следва да бъде отменен, тъй като в него неправилно е посочено, че същият е издаден по гражданско дело № 1372/2020 г., а такова дело не съществува. Също така в изпълнителния лист е записано, че е издаден на основание на определение 1681 от 03.07.2024 г. по т.д. № 805/2024 г. на САС, 9-ти състав, но такова определение не е било постановено на 03.07.2024 г., както и не е постановено от горепосочения състав. Освен това, изпълнителният лист се основавал и на определение № 261205 от 13.06.2023 г. по т.д. № 1372/2022 г. на СГС, TO, VI-13 състав, а ищец по т.д. № 1372/2022 г. на СГС е различно дружество, а именно дружеството АЛПИНА АУТО ООД.

Счита, че образуваното изпълнително дело следва да бъде отменено, като образувано въз основа на опорочен изпълнителен лист.

1

Намира за незаконосъобразен и запора, наложен със запорното съобщение по изп.д.

20259240401222 от 09.04.2025 г. от ЧСИ Г.К., peг. № 924, на три търговски марки, тъй като въпросните марки не са собственост на дружеството „МЕГА РЕЙЗЪР ТРЕЙД“ ЕООД.

На 12.04.2025 г. на жалбоподателя е връчено и съобщение за наложена възбрана по изп.д. № 20259240401222, която счита за незаконосъобразна, тъй като е наложена върху недвижим имот, който не е собственост на дружеството „МЕГА РЕЙЗЪР ТРЕЙД“ ЕООД.

Обжалва се и Постановлението за разноски, издадено въз основа на нередовен изпълнителен лист, при мотиви, че таксите по изпълнителното производство не са изчислени съобразно Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.

Искането му към съда е да спре изпълнението по изп.д. № 20259240401222, да се отменят: запорното съобщение, съобщението за възбрана, постановлението за разноски и изпълнителния лист. Моли разноските в изпълнителното производство да бъдат намалени съобразно предвидените размери в Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители. Претендира разноски.

Взискателят по изпълнителното дело – АМИГО ФЕРЗАНД ГмбХ енд Ко. КГ, /Amigo Versanti GmbH & Co. KG/, чрез адв. М.Д.К. от САК, съд.адрес: гр. София, 1504, ул.

„Оборище” № 5, ет. 3, е депозирал становище в законоустановения срок, в което развива подробни съображения за недопустимост и неоснователност на частната жалба и моли същата да бъде оставена без разглеждане, евентуално без уважение.

На първо място заявява, че подлежащите на обжалване изпълнителни действия на съдебния изпълнител са изрично и изчерпателно посочени в нормата на чл. 435, ал. 2 ГПК, като жалби срещу други действия на частния съдебен изпълнител не са допустими. Оспорва изцяло подадената жалба и като неоснователна. Намира, че в действителност, съдът е допуснал минимална техническа грешка като е посочил че изпълнителният лист е издаден от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-13 състав, по гр.д. № 1372/2020 г. вместо т.д. 1372/2020 г., но от същото е видно, че съставът по делото е в търговско отделение и делото очевидно е търговско. Малко по-надолу в изпълнителния лист е изписано правилно т.д. № 1372, но тук вместо 2020 г. е сменена последната цифра и е записано 2022 г. Счита, че се касае за техническа грешка и става въпрос за едно и също дело. Намира, че описаните технически грешки са незначителни и по никакъв начин не опорочават издадения изпълнителен лист.

Оспорва твърдението в жалбата, че има наложен запор върху търговски марки. Навежда, че при изпратено запитване от ЧСИ до Патентното ведомство, дали съществуват регистрирани търговски марки на името m „Болеро Ко.“ ЕООД, с ЕИК 121126811, от ведомството са отговорили, че няма такива търговски марки и затова няма наложен запор.

Оспорва, че възбраната върху ПИ пл.№ - 1558, парцел - 1 2 3 4, площ по док. - 27536.000 кв. м., е незаконосъобразна. При извършена справка в Агенция по вписванията - Имотен регистър се установява, че имотът е собственост на дружеството „Болеро Ко.“ ЕООД с ЕИК 121126811. Искането към съда е да отхвърли жалбата като недопустима и неоснователна.

2

В приложените по делото мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК са изложени съображения за допустимост на жалбата по отношение на постановлението за разноски, но за неоснователност на същата. Моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди извършените действия по изпълнителното дело.

Софийски градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20259240401222 е образувано в кантората на ЧСИ Г.К., peг. № 924 по молба на взискателя „АМИГО ФЕРЗАНД ГМБХ ЕНД КО.“ КГ, вписано в търговския регистър на Германия с № HRA 708984 /чуждестранно лице/, представлявано от адв. М.К. въз основа на Изпълнителен лист издаден на 25.02.2025 г. от Софийски градски съд на основание съдебно определение по т.д. № 1372 от 2022 г. на Софийски градски съд, VI-13 св, срещу длъжника „БОЛЕРО КО.“ ЕООД с ЕИК 121126811, за сумата 6 783,75 лева, представляващи разноски по гражданско дело.

С разпореждане от 13.03.2025 г. е образувано изпълнителното дело, разпоредено е да се изпрати до длъжника ПДИ, съобщение по чл. 191 ДОПК до НАП, да се извърши справка в ТР, РБСС и НАП.

На 09.04.2025 г. е изготвено постановление за разноски, такси по ТТР към ЗЧСИ с вкл. ДДС.

Покана за доброволно изпълнение до длъжника „БОЛЕРО КО.“ ЕООД с ЕИК 121126811 е връчена на 10.04.2025 г.

С разпореждане от 15.04.2025 г. е възбранен имот, собственост на дружеството длъжник, а със запорно съобщение от 13.03.2025 г. е наложен запор в Патентното ведомство на РБ върху правото на използване, прехвърляне или лицензиране на три търговски марки.

На 12.05.2025 г. в кантората на ЧСИ Г.К., peг. № 924 е постъпила жалба с вх. № 102593/12.05.2025 г., подадена от длъжника „БОЛЕРО КО.“ ЕООД с ЕИК 121126811, адрес на управление - гр. София, ул. Драгалевска № 1, ап. офис 2, представлявана от управителя К.И., чрез адв. А.В.Т.. Същият моли наложените изпълнителни мерки по делото и приетите разноски към ЧСИ да бъдат отменени, тъй като са наложени по опорочен изпълнителен лист. Препис от жалбата е изпратен на взискателя, който е изразил своето становище, че се противопоставя на исканията на длъжника.

На 29.05.2025 г. е връчено съобщение на „БОЛЕРО КО.“ ЕООД с ЕИК 121126811, с което е уведомено, че въз основа на Разпореждане от 28.05.2025 г. жалбата е оставена без движение до заплащане на дължимите такси.

Със съобщение от 28.05.2025 г. длъжникът е уведомен, че жалба, вх. № 102593/12.05.2025 г., е оставена без уважение.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата в частта, с която се обжалва постановлението за разноски е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, 3 с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 79 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати, съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

Таксите по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни и други действия, като размерът и видът на разноските се определят с тарифа (чл. 78, ал. 1 ЗЧСИ).

В настоящия случай всички начислени такси по изпълнителното дело са за извършени от ЧСИ действия, във връзка със събиране на дълга по делото и са поискани са за извършване от взискателят с молбата му за образуване на изпълнителното дело. В Постановлението за разноски са начислени следните суми: сумата 24,00 лв. с ДДС по точна 1 от ТТР към ЗЧСИ за образуване на изпълнително дело; сумата 60,00 лв. с ДДС по точка 2 от ТТР към ЗЧСИ за цялостно проучване имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и други, както и за определяне начина на изпълнение от ЧСИ; сумата 24,00 лв. с ДДС по точка 5 от ТТР към ЗЧСИ за изготвяне и връчване от СИ или негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, вкл. за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 ГПК; сумата 675,24 лв. с ДДС по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ начислена за изпълнение на паричното вземане в размер на 6 783,75 лв.

С оглед изложеното, съдът намира, че частната жалба в тази й част е неоснователна и следва да се остави без уважение.

В останалата й част жалбата е процесуално недопустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство, какъвто е жалбоподателят, може да обжалва само постановлението за глоба, насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движили вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК, определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, разноските по изпълнението.

Подлежащите на обжалване изпълнителни действия на съдебния изпълнител са изрично и изчерпателно посочени в нормата на чл. 435, ал. 2 ГПК, като жалби срещу други действия на частния съдебен изпълнител не са допустими. Материалната законосъобразност на 4 принудителното изпълнение (проверка дали изпълняваното вземане съществува и дали имуществото, върху което е насочено изпълнението принадлежи на длъжника) може да бъде проверявана единствено чрез иск, при конкретно посочени от закона предпоставки, като процесуалната законосъобразност на изпълнителните действия е без правно значение.

По изложените мотиви съдът намира за неоснователно и искането за спиране на изпълнителното производство по смисъла на чл. 438 ГПК.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на длъжника „БОЛЕРО КО.“ ЕООД, понастоящем „МЕГА РЕЙЗЪР ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК 123126811, гр. София. п.к. 1407, р-н Лозенец, бул./ул.

Драгалевска № 1, офис 2, представлявано от управителя К.Н.И., чрез адв. А.В.Т., в частта с която се обжалва Постановление за разноски от 09.04.2025 г. по изпълнително дело № 20259240401222 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на длъжника „БОЛЕРО КО.“ ЕООД, понастоящем „МЕГА РЕЙЗЪР ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК 123126811, гр. София. п.к. 1407, р-н Лозенец, бул./ул.

Драгалевска № 1, офис 2, представлявано от управителя К.Н.И., чрез адв. А.В.Т., в останалата й част, като НЕДОПУСТИМА.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 438 ГПК на длъжника „БОЛЕРО КО.“ ЕООД, понастоящем „МЕГА РЕЙЗЪР ТРЕЙД“ ЕООД, за спиране на изпълнително дело № 20259240401222 по описа на ЧСИ Г.К., рег. № 924 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд.

РЕШЕНИЕТО в частта, с която е оставена без уважение жалбата на длъжника с която се обжалва Постановление за разноски от 09.04.2025 г. по изпълнително дело № 20259240401222 по описа на ЧСИ Г.К. не подлежи на обжалване.