Решение № 2903 от 26.06.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 15876/2023
- Вид
- Решение № 2903
- Подписан
- 26.06.2024
- В сила
- 20.07.2024
- Състав
- Катя Рудева Боева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 14 · Закон за местните данъци и такси
РЕШЕНИЕ
№ 2903 гр. Пловдив, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20235330115876 по описа за 2023 година
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявило установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника Я. М. С., че последният дължи на ищеца сумата от 985,87 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 09.01.2020 г. – 05.06.2023 г. за обект, находящ се в гр. **, ул. „**” № **, както и мораторна лихва в размер на 121,22 лева за периода 12.03.2020 г. – 31.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 26.06.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от № 4293/27.06.2023 г. по ч. гр. д. № 9300 по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги с № **за обект, находящ се в гр. **, ул. „**” № **, доколкото се явявал собственик на същия. Отчетът в обекта бил извършван при условията на липсващо измервателно устройство, като били начислявани по 10 куб. м. месечно за двама обитатели. Доколкото от страна на ответника не било изпълнено 1 задължението за заплащане на консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 09.01.2020 г. – 05.06.2023 г., ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 9300 по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което за заявителя е възникнал правния интерес от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Я.
М. С. чрез назначения му особен представител – адв. И. М., с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявената искова претенция. Възразява се, че вземанията, предмет на делото, са погасени по давност, доколкото същите са периодични, респ. по отношение на същите е относима кратката тригодишна давност. Оспорва се и обстоятелството, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот.
Излагат се доводи за неоснователност на исковата претенция, доколкото в приложените към исковата молба карнети липсвали подписи на потребителя или свидетел на отчитането. Неяснота създавало и обстоятелството поради каква причина са начислявани по 10 куб. м. доставена вода, доколкото липсвали доказателства семейството на ответника да се състои от двама души. Не били ангажирани и доказателства от страна на ищцовото дружество за дадени предписания за подмяна на водомера. Възразява се срещу приложената счетоводна документация, като се твърди, че счетоводството на ищеца не е водено редовно. Липсвали доказателства да е извършван реален отчет в обекта, като показанията в карнетите не били подписани от ответника.
Възразява се, че клаузата на чл. 25, ал. 8 от общите условия е неравноправна, като противоречаща на чл. 143, т. 10 ЗЗП. Същата противоречала и на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи. Поради изложеното се претендира исковите претенции да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
2
От приложеното ч. гр. д. № 9300/2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, се установява, че е образувано по подадено от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумите, предмет на настоящото дело, като е издадена заповед № 4293/27.06.2023 г. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. В законоустановения едномесечен срок е предявен настоящият иск, като е налице пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото.
Предвид изложеното предявените искове се явяват допустими.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е обусловена от установяването от станата на ищцовото дружество при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно облигационно правоотношение с ответника по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, че ответникът е потребител на услугите за исковия период на обекта, находящ се в гр. **, ул. „**“ № **, че ищецът е изправна страна по договора, както и размера на претенциите.
Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора се основава на това дали ответникът има качеството на „потребител” по смисъла на § 1, т. 2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне посоченото качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги.
Във връзка с доказване правото на собственост върху процесния недвижим имот по делото е изискана информация от Община ***, Дирекция „Местни данъци и такси“. В отговор по делото са приобщени три броя декларации по чл. 14 ЗМДТ /л. 57 - л. 76/. В същите като собственици на имот, находящ се на адрес: гр. **, ул. „**“ №**, фигурират М. Ш. А., К. Й. В. и М.К. С.. Респ. в нито една от посочените декларация като собственик на процесния обект не е посочен ответникът Я. М. С..
С оглед липсата на доказателства ответникът да е собственик/ползвател на процесния имот, съдът намира, че ищцовото дружество не установи първата от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на исковата 3 претенция, а именно, че ответникът е потребител на ВиК услуги, респективно страна по облигационно правоотношение за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, което води до неоснователност и на акцесорната претенция за мораторна лихва.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК има ответникът. Такива от същия обаче не са извършени, поради което разноски в производството не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК: 115010670, срещу Я. М. С., ЕГН: **********, обективно кумулативно съединени искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 985,87 лева, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от 09.01.2020 г. – 05.06.2023 г. за обект, находящ се в гр. **, ул. „**” № **, както и мораторна лихва в размер на 121,22 лева за периода 12.03.2020 г. – 31.05.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението в съда – 26.06.2023 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от № 4293/27.06.2023 г. по ч. гр. д. № 9300 по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, ч. гр. д. № 9300 по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив, ведно със заверен препис от решението, да се върне поради отпадане на необходимостта от същото.
Да се издаде РКО на особения представител на ответника Я. М. С. адв.М., за сумата от 400 лева.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________ 5