Решение № 165 от 03.06.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Разлог, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН В. СТОИЛОВ при участието на секретаря Е. Г. Ч., разгледа докладваното от КРИСТИЯН СТОИЛОВ, Гр. дело №

20231240100769 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.32, ал.2 от ЗС. Делото е образувано въз основа на ИМ, депозирана от Р.М.Ш., ЕГН* и М.Р.Ш., ЕГН*, и двамата с адрес в г.Я., у.„Д.“№13, действащи чрез своя пълномощник адв. Н.Р. от АК-Б., с адрес в г.Я., у.„Ц.Б..“№85, против И.Р.Ш., ЕГН*, с която се иска разпределяне правото на ползване по реда на чл.32 от ЗС, на съсобствения на страните недвижим имот, в г.Я., представляващ УПИ VII в кв.1 по плана на г.Я., с площ от 707 кв. м., ведно с построената в него двуетажна масивна жил. сграда.

В ИМ се твърди, че ищците и ответника са съсобственици на недвижим имот, в г.Я. - УПИ VII, в кв.1 по плана на г.Я., с площ от 707 кв. м., при съседи - улица, общински имот за озеленяване и УПИ VI пл. №93 и р.„Д.“, ведно с построената в него двуетажна масивна къща. Ищците били баща и син и били собственици на втория жил. етаж от къщата.

Ответникът бил собственик на първия жил. етаж от къщата. Дворът и ид. части от къщата мазето и тавана, били общи части.

Съществувало неразбирателство между ищците и ответника как да ползват съсобствените им общи части. Ищците били собственици на 1/2 ид. ч., а ответникът също така бил собственик на 1/2 ид. ч., като ищците били собственици на 1/2 ид. ч. от мазето и тавана, а ответникът също така бил собственик на другата 1/2 ид. ч.

В дворното място ответникът притежавал постройки, които не били описани в нот. акт, т.е. заемал от дворното място определена площ и въпреки това продължавал да претендира свободната площ да бъде ползвана поравно.

Поради наличие на неразбирателство между страните и неяснота кой и как може да ползва имотите, съобразно квотите си на собственост, бил налице правен интерес да бъде предявено искане съдът да постанови решение, с което да разпредели правото на ползване на общите имоти - УПИ VII, в кв.1 по плана на г.Я., с площ от 707 кв. м. ; при съседи - улица, общински имот за озеленяване и УПИ VI пл.№93 и р.„Д.“, ведно със съответните ид. части от построената в него двуетажна масивна къща - мазе и таван, при равни квоти - 1/2 ид. ч. на двамата ищци и 1/2 ид. ч. за ответника.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК, отговор е постъпил от ответника И.Р.Ш..

Ответникът твърди, че не отговаряло на действителното фактическо положение твърдението в ИМ, че в дворното място имало постройки, които не са описани в нот. акт. В двора имало постройки, изградени още приживе от бащата на ответника, които били съборени от ищците 1 и на тяхно място те започнали да строят незаконно голяма пристройка.

По повод ползването на тавана се отбелязва, че той се ползвал само от ищците, а ползването на мазетата било от двамата. Единствените постройки в двора били 2 гаража, които се ползвали от ответника и брат му.

В СЗ претенцията се поддържа. Поддържа се и депозираният отговор.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения Нот. акт за дарение на недвижим имот №30, том III, дело №405/2017 г. на нотариус с район на действие – Рг.РС, Р.И.Ш. и Ф.А.Ш., са дарили на Р.М.Ш. и на М.Р.Ш. в равни дялове 1/2 ид. ч. от УПИ VII в кв.1 по плана на г.Я., с обща площ от 707 кв. м., при съседи - улица, общински имот за озеленяване и УПИ VI пл. №93 и р.„Д.“, ведно с втори жил. етаж от построената в имота двуетажна масивна къща със застроена площ от 84,48 кв. м., ведно с 1/2 ид. част от общите части на къщата и правото на строеж на парцела.

С Нот. акт за дарение на недвижим имот №179, том II, дело №292/2018 г. на нотариус с район на действие – Рг.РС, Р.И.Ш. и Ф.А.Ш., са дарили на И.Р.Ш. 1/2 ид. част от УПИ VII в кв.1 по плана на г.Я., с обща площ от 707 кв. м., при съседи - улица, общински имот за озеленяване и УПИ VI пл. №93 и р.„Д.“, ведно с първи жил. етаж от построената в имота двуетажна масивна къща със застроена площ от 84,48 кв. м.

По делото не се спори за наличието на съсобственост на процесния имот и изградената в него масивна къща, както и за обема на съсобствените части от имота – 1/2 за ищците и 1/2 за ответника, като ищците са собственици на втория жил. етаж от къщата, а ответника е собственик на първия етаж.

Съгласно Скица №245 от 19.07.2023 г., издадена от О.Я., на урегулиран поземлен имот (УПИ) VII в кв.1 по плана на г.Я., имотът е с обща площ от 707 кв. м., като за съсобственици на имота в равни части са посочени Р.М.Ш. и И.Р.Ш.. В скицата е налице посочване на съседите на имота, но липсва отразяване на процесната сграда, чието разпределение на ползването се иска.

Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите А.Ю.Х.-Ш.. – съпруга и майка на ищците, както и Ф.С. – дъщеря на ответника и Д.С. – зет на ответника.

От разпитания свидетел по инициатива на ищците – А.Х.Ш., се установи от съда, че ищците и ответникът живеят на различни етажи в общ дом, като общи части от този дом са мазетата и тавана. Общите наследодатели на ищеца М.Ш. и ответникът И.Ш. са починали през 2019 г., като приживе за разпределили собствеността на етажите на къщата. Наследодателите живеели на първия етаж и ползвали мазето, което почти изцяло, след смъртта им, останало да се ползва от ответника и семейството му, като ищците разполагали с около 2 кв. м. от мазето, където ползвали за поставяне на зимнина. Мазето се състояло от 3 стаи, баня и коридор.

На тавана на къщата се съхранявал багаж, който бил както на ищците, така и на ответника.

Дворът се ползвал както следва – ищците ползвали частта откъм реката, а ответникът ползвал частта откъм имот №6 в кв.1. След време ответникът поискал ползването на двора да се раздели не вертикално, а хоризонтално. Свидетелят Ш. изразява своето желание да създадат отделен вход за техния етаж, който да се намира или откъм реката, или откъм пътя.

В имота имало и 2 гаража, но относно тяхното ползване нямало спор. Преди време имало кокошарник, яхър и плевня, но същите били съборени с разрешението на ответника, тъй като били протекли и започнали да гният.

При повторен разпит на свидетеля в ОС, съдът установи, че мазе, посочено като №4 в заключението по делото, се ползва от ответника след смъртта на наследодателите, като имало прозорец от него. В това помещение имало бетонна мивка, без други мебели. Имало и ел. бойлер в помещение №4, както и газов котлон. На помещението е правен ремонт, като ответникът е поставил и плочки в помещението през 2019 г.

От разпитаните свидетели по инициатива на ответниците - Ф.С. – дъщеря на ответника и 2

Д.С. – зет на ответника, съдът установи, че имало устна уговорка между страните за ползването на мазетата – по 2 за всяка от страните. Таванът се ползвал изцяло от ищците, по данни на г-жа С. Ползването на гаражите също било разпределено. До къщата се изграждала постройка от ищците, която била с големина колкото размера на къщата от едната страна.

От общото стълбище, за да се влезе в мазетата, имало коридор. От този коридор можело да се влезе в 3 стаи, обособени като 3 мазета. Тъй като едното мазе било по-голямо като размери, било разделено със стена и се ползвало от ищците. Ответникът ползвал другите две. Там, където ищците ползвали мазетата, имало тръби и можело да се пусне течаща вода във всеки момент. В мазетата ползвани от ответника, имало мивка и вода, които били създадени от общия наследодател на страните. Ищците можели да влизат в ползваните от тях мазета от двора, тъй като имало врата.

Д.С. споделя, че в мазетата ползвани от ответника, има мивка и бойлер, от който се захранвал с топла вода първия етаж, собственост на ответника. Отделно от това, в другото мазе имало водопровод и канал към кухнята на първи етаж. В тези мазета била създадена и реновирана инфраструктура, която обслужвала първия етаж от къщата. В мокрото помещение нямало почти никакво оборудване.

По делото е прието и заключение на вещото лице инж. Х.Г., с което са предложени варианти за разпределение на ползването на общите части от процесния имот.

При така установените фактически обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:

В нормата на чл.32, ал.2 от ЗС, законодателят е предвидил възможност ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ (общите вещи), районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, да реши въпроса за ползването на общото имущество, да взема необходимите мерки и ако е нужно да назначи управител на общата вещ.

Искането се разглежда в спорно производство за съд. администрация на гражданските правоотношения между съсобствениците по повод ползването и управлението на общата вещ, чиято цел е именно да замести решението на мнозинството (липсващо такова или вредно за общата вещ), чрез постановено от съда разпределяне на ползването, което да е съобразено в най-пълна степен с действителните права на страните в съсобствеността, и което да дава възможност на съсобствениците за най-целесъобразно използване на вещта.

По допустимостта:

Съгласно трайната съдебна практика, претенцията с посоченото правно основание е допустима единствено когато липсва споразумение между съсобствениците относно ползването на общата вещ или когато това споразумение е вредно за вещта. С разпоредбата на чл.32, ал.2 от ЗС, се допуска съдебна намеса при разрешаване на спорове между съсобственици относно ползването на съсобствената вещ само в 2 случая - когато не може да се образува мнозинство или когато решението на мнозинството е вредно за общата вещ.

С оглед изразеното от страните по делото искане и възраженията им, очевидно е, че взаимно съгласие за извънсъдебно разпределение не може да бъде постигнато, поради което и предявеният иск по чл.32, ал.2 от ЗС, е допустим.

По основателността:

Производството по чл.32, ал.2 от ЗС, представлява осъществяване на съд. администрация на гр. правоотношение между съсобственици по повод ползването на общата вещ. Съдът замества мнозинството от съсобствениците и преценява целесъобразността, както и възможностите съобразно участието на страните в съсобствеността за разпределяне ползването на общия имот, т.е. съдът е компетентен да се произнесе само по тези въпроси, които са от компетентността на мнозинството съсобственици. При разрешаване на спора съдът съобразява правата на съсобствениците, изградените от тях подобрения и фактическото положение до възникване на спора и предназначението на имота.

За да бъде уважено отправеното до съда искане разпределяне на ползването е необходимо кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки:

3

1. няколко лица да са носители на правото на собственост върху вещта, чието разпределяне правото на ползване се иска;

2. невъзможност да се образува мнозинство за взимане на решение за ползване на общата вещ;

3. възможност за разпределение ползване на общата вещ съобразно фактическото състояние и с оглед предназначението на вещта.

Съсобствеността върху общите части на сграда в режим на ЕС е неделима, тази собственост е неразривно свързана със собствеността върху отделните обекти в сградата. По силата на закона общите части се разпределят към съответните реално обособени обекти в сградата и не могат да бъдат притежавани отделно от тях, като с прехвърлянето на собствеността върху конкретния обект в сградата се прехвърлят и съответните ид. ч. от общите части на сградата, поради това, че законът не позволява отделното притежание на етаж или част от етаж, без съответната идеална част от общите части, като е без значение обстоятелството, дали прехвърлянето на ид. ч. е вписано в нот. акт, поради това, че същите следват по право обекта към който принадлежат.

Правилата, въведени с чл.40, ал.1 от ЗС, са с повелителен характер, като от една страна съдържат забрана за установяване на други съотношения, между дяловете в общите части, различни от съотношението между стойностите на отделните обекти и от друга - изключват възможността да бъдат валидни съглашения, между ет. собственици, по силата на които относно мястото, върху което е изградена сградата, те да притежават дялове, несъответстващи на съотношението между стойностите на отделните обекти.