Решение № 139 от 24.06.2026, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Гражданско дело 439/2025
- Вид
- Решение № 139
- Подписан
- 24.06.2026
- Състав
- Катя Николова Гердова
Цитирани разпоредби
- чл. 104, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 109 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.587 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 и ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 2, ал. 1, т. 2 · Закон за общинската собственост
- чл. 3, ал. 2 · Закон за общинската собственост
- чл. 56 · Закон за общинската собственост
- §7 · Закон за общинската собственост
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 77 · Закон за собствеността
- чл. 86 · Закон за собствеността
- чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 139 гр. Враца, 24.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Катя Н. Гердова при участието на секретаря Милена Й. Софронова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело № 20251400100439 по описа за 2025 година
Производство е образувано по предявена искова молба от Й. А. А., ЕГН **********, от ***, чрез пълномощника й адв.М. Д. със съдебен адрс: *** против Община Враца, ЕИК/БУЛСТАТ: 000193115, представлявана от Кмета - К. А. К., с правно основание чл.108 от ЗС, с която е поискано да се признае за установено по отношение на Община Враца, че ищцата е собственик по наследствено правоприемство на поземлен имот № 484 в кв. 64 с площ от 13 750 кв. м., който е идентичен с бившите поземлен имот № 294, УПИ II, кв. 52 по плана на с. Згориград от 1963 год. (недействащ) и поземлен имот № 295, УПИ I, кв. 52 по плана на c. Згориград от 1963 год. (недействащ), съответно на урегулирания поземлен имот или имоти по действащия кадастрален план на с. Згориград, с който или които поземлен имот № 484 в кв. 64 е идентичен, както и да се осъди ответната Община да предаде на ищцата владението върху тези имоти.
В исковата молба ищцата излага, че е наследник на Й. Н. С., починала на 08.09.1956 г., която е идентична с лицето Й. И. Х., удостоверено с издадено от Община Враца удостоверение за идентичност на лице с различни имена. Наследяването се осъществява чрез нейния син и баща на ищцата – А. И. С., починал на 10.06.2019 г., което се доказва с представено удостоверение за наследници.
Ищцата твърди, че нейните наследодатели са били собственици на два недвижими имота, находящи се в с. Згориград, общ. Враца, а именно:
-Поземлен имот № 294, УПИ II в кв. 52 по плана на селото от 1963 г. (недействащ), с площ 8 214 кв. м., придобит съгласно нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка през 1966 г.;
-Поземлен имот № 295, УПИ I в кв. 52 по същия план, придобит с нотариален акт за покупка на публична продан от 1941 г.
Относно ПИ № 294 ищцата сочи, че съсобствеността между наследниците на И. Х. С. е прекратена със съдебна делба, извършена през 1964 г., в резултат на която имотът е останал изцяло в собственост на нейния наследодател А. И. С..
В исковата молба се твърди още, че двата имота са били актувани като държавна собственост през 1966 г. въз основа на Постановление № 20 на Министерския съвет, прието 1 във връзка с последиците от наводнението в с. Згориград. Посочва се, че за ПИ № 294 е съставен АДС № 4732/29.12.1966 г., а за ПИ № 295 – АДС № 4690/24.12.1966 г., като в последния акт изрично е отбелязано, че имотът представлява бивша собственост на А. И. С..
Според изложеното в исковата молба вследствие на извършеното актуване и последващите регулационни изменения от двата наследствени имота е бил формиран поземлен имот № 484 в кв. 64, отреден за „***“. В тази връзка са изложени твърдения относно извършени изменения по регулационните и кадастралните планове на с. Згориград от 1934 г., 1953 г., 1963 г. и 1973 г., като се поддържа, че идентичността между първоначалните и новообразуваните имоти се установява от представените по делото скици и скици-копия, издадени от Община Враца.
Ищцата сочи, че през 2000 г. поземлен имот № 484 в кв. 64, заедно с изградената в него сграда – бивш ***, е бил актуван като публична общинска собственост с Акт № 184/30.05.2000 г., на основание разпоредбите на Закона за общинската собственост и Правилника за прилагането му, като имот, придобит вследствие на проведени отчуждителни производства за обществени нужди.
В исковата молба се поддържа становището, че Постановление № 20/1966г. на Министерския съвет не представлява самостоятелно придобивно основание и не съставлява юридически факт, пораждащ преминаване на правото на собственост в полза на държавата.
В тази връзка ищцата счита, че актовете за държавна и общинска собственост имат единствено удостоверителен характер и не пораждат вещни права, подобно на констативния нотариален акт по чл.587 ГПК.
Въз основа на изложените съображения ищцата оспорва придобиването на правото на собственост от държавата, респективно от Община Враца, върху процесните имоти и обосновава правния си интерес от предявяването на ревандикационния иск, с формулиран петитум на исковата молба.
С допълнителна молба от 04.07.2025 г. ищцата е конкретизирала предмета на спора, като е посочила, че претенцията й се отнася до поземлен имот № 484 в кв. 64 по плана на с.
Згориград с площ 13 750 кв. м. В същата молба е заявено, че за населеното място не е одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри, поради което имотът не може да бъде индивидуализиран чрез идентификатор по КККР.
Ищцата изрично е уточнила, че не претендира право на собственост върху изградената в имота сграда.
Претендира присъждане на направените по делото разноски, включително заплатено адвокатско възнаграждение.
Първоначално исковата молба е била подадена пред Районен съд – Враца, по която е образувано гр. д. № 1870/2025 г.
С Определение № 1552/09.09.2025 г. производството по гр. д. № 1870/2025 г. по описа на Районен съд – Враца е било прекратено, а делото е изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Враца. В мотивите на определението е прието, че цената на предявения иск по чл. 108 ЗС, определена по реда на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, възлиза на 59 834,50 лв., поради което спорът е родово подсъден на окръжния съд по местонахождението на имота съгласно чл.
104, т. 3 и чл. 109 ГПК.
След изпращането му по подсъдност пред Окръжен съд – Враца е образувано гр. д. № 439/2025 г.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община Враца, подаден чрез процесуалния представител – юрисконсулт М.
С..
С отговора искът се оспорва изцяло като неоснователен. Ответникът приема, че исковата молба е процесуално допустима, но счита предявената претенция за недоказана 2 както от фактическа, така и от правна страна.
В отговора е изложен подробен анализ на обстоятелствата, свързани със съставянето на актовете за държавна собственост през 1966 г., въз основа на които впоследствие е съставен Акт за публична общинска собственост № 184/30.05.2000 г.
Ответникът твърди, че при извършена служебна проверка в разписния лист към регулационния план на с. Згориград от 1963 г. е установено, че като собственици на поземлен имот с пл. № 294 в кв. 52 първоначално са били вписани Н. и А. И. Х. С., като вписването впоследствие е било заличено поради одържавяване на имота с АДС № 62/29.12.1966 г. Аналогични данни се сочат и по отношение на поземлен имот с пл. № 295 в кв. 52, за който като собственици първоначално били вписани И. Х. С. и А. И. Х., а впоследствие вписванията били заличени след съставянето на акт за държавна собственост № 20/24.12.1966 г.,
Ответникът поддържа, че двата имота – № 294 и № 295 в кв. 52 са били придобити от държавата в резултат на проведени отчуждителни процедури, осъществени във връзка с изпълнението на Постановление № 20/1966г. на Министерския съвет относно обезщетяването на пострадалите от наводнението в с. Згориград. В резултат на проведените отчуждителни процедури собствениците са получили парично обезщетение, а имотите са придобили статут на държавна собственост.
Посочва се още, че по разписния лист към регулационния план от 1988 г. поземлен имот № 484 в кв. 64 е отреден за „***“ с площ 13 750 кв. м., като в границите му е реализирано строителство за детска градина в съответствие със застроителния план и към настоящия момент се използва като филиал на *** – гр. Враца.
Ответникът сочи, че впоследствие, на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 и чл. 3, ал. 2 ЗОС, във връзка с чл. 56 ЗОС и чл. 30 ППЗОС, бил съставен Акт за публична общинска собственост № 184/30.05.2000 г., с който дворно място с пл. № 484 в кв. 64, с площ 13 750 кв. м., заедно с изградената в него масивна сграда – бивш ***, е било актувано като публична общинска собственост.
С оглед на изложеното ответникът счита за неоснователни твърденията на ищцата, че притежава право на собственост върху бившите поземлени имоти № 294 и № 295 в кв. 52, респективно върху части от поземлен имот № 484 в кв. 64, формиран въз основа на последващите регулационни изменения.
В отговора са наведени и възражения относно доказателствената стойност на представените от ищцата нотариални актове.
По отношение на нотариален акт № 142/1941 г. се сочи, че придобитият с него имот не е индивидуализиран по действащ към онзи момент кадастрален или регулационен план, въпреки че такъв е съществувал, както и че описаната в акта площ от 6 656 кв. м. не съответства на площта на процесния имот, възлизаща на 13 750 кв. м.
Относно нотариален акт № 25/1966 г., издаден по обстоятелствена проверка, ответникът счита, че същият не се ползва с материална доказателствена сила относно удостовереното право на собственост. Излага се становище, че нотариалният акт предхожда одържавяването на имота и не може да обоснове право на собственост след провеждането на отчуждителната процедура и съставянето на актовете за държавна собственост.
Позовавайки се на разпоредбите на ЗМСМА и ЗОС, ответникът поддържа, че предвид предназначението на имота за задоволяване на обществени потребности от местно значение, неговото трайно фактическо ползване като *** и последващото му актуване като публична общинска собственост, същият не може да бъде обект на частноправни претенции.
При условията на евентуалност ответника прави възражение за придобиване на процесния имот по давност, като се поддържа, че общината е упражнявала явно, спокойно, непрекъснато и необезпокоявано владение върху имота за период, надхвърлящ предвидения 3 в закона срок.
В заключение ответникът поддържа, че не са налице предпоставките на чл. 108 ЗС, тъй като процесният имот е бил законосъобразно отчужден, собствениците са били обезщетени, а правото на собственост е преминало първоначално в патримониума на държавата, а впоследствие – в този на общината. Поради това се счита, че ищцата не се легитимира като собственик на процесния имот.
Ответникът моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, както и да му бъдат присъдени сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното открито съдебно заседание ищцата се явява лично и чрез процесуален представител заявява, че поддържа предявения иск.
В хода на устните състезания ищцата Й. А. излага становище, че претендира възстановяване на имотите, принадлежали на нейния баща, неговия брат и двете му сестри.
Твърди, че след наводнението е било изплатено обезщетение единствено за разрушените жилищни сгради и за част от заетата от тях площ, приблизително 300 кв. м., както и че впоследствие е било изплатено допълнително обезщетение след оспорване на първоначално определения размер.
Според ищцата за останалата част от имота не е било изплащано обезщетение, нито е била предоставяна възможност на собствениците да продължат да го владеят или ползват.
Сочи, че на наследодателите е било съобщено единствено, че имотът е одържавен и че не могат да предявяват допълнителни претенции.
Излага още, че получените обезщетения за разрушените жилищни сгради са били използвани за закупуване на жилища в гр. Враца от нейния баща и едната й леля.
В съдебното заседание ответникът Община Враца се представлява от юрисконсулт С., която поддържа подадения писмен отговор и оспорва предявения иск.
Ответникът моли съда да отхвърли исковата претенция, като неоснователна и недоказана.
При условията на евентуалност поддържа възражението си за придобиване на имот № 484 по давност, като се позовава на установено по делото явно, трайно, непрекъснато и необезпокоявано упражняване на фактическа власт върху имота за период, надхвърлящ законоустановения срок, без да имало претенции от други лица по време на осъществяване на владението.
Претендира присъждане на направените по делото разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допусната е и изслушана СТЕ, чието заключение не е оспорено от страните и възприето от съда, като обективно и обосновано.
Разпечатката съдържа 52 от 333 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a81211bf-0831-4760-90b0-ef7e38d6519f