Решение № 2899 от 29.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2899 гр. София, 29.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20221110201527 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от ЕЛ. ОРЛ. К., ЕГН ********** чрез нейния упълномощен процесуален представител – адв. Р.П. от САК срещу наказателно постановление № 86/12.07.2021 г., издадено от д–р А.С.Г. – директор на Областна дирекция по безопасност на храните – София град /ОДБХ-София град/, с което на основание чл. 128, ал. 1, т. 1 от Закона за храните /ЗХ, обн. в ДВ бр. 52 от 09.06.2020 г., в сила от същата дата/ й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 4, ал. 1 ЗХ.

В депозираната жалба са инвокирани оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения в предходната фаза на административнонаказателното производство, довели до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице, както и за некоректно приложение на материалния закон. Отправена е молба за цялостна отмяна на оспореното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призована, не се явява и не изпраща представител, който да изрази становище по фактите и 1 приложимия по делото закон.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от адв.

Вилимира Беева от САК, с пълномощно по делото. Последната оспорва жалбата и пледира за пълна доказаност на вмененото административно нарушение, в каквато насока изтъква конкретни аргументи. Претендират се разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

С акт за установяване на административно нарушение № 136/10.02.2021 г., съставен от ЦВ. Д. В. – инспектор в ОДБХ-София град и в присъствието на свидетеля А.Х.Б. е констатирано, че при извършена на 29.01.2021 г. в гр. София проверка в обект – павилион, стопанисван от „/ДРУЖЕСТВО/“ ЕООД, находящ се в ж.к. „Младост“, между бл. 465 и бл.

466, е установено, че жалбоподателят Е.К., в качеството си на управител на търговското дружество, предлага на стелажите заедно с годните пакетирани храни, достъпни за клиентите и с обозначени цени следните храни с изтекъл срок на годност: 10 бр. десерт „Барни“, годен до 31.12.2020 г., 9 кутии твърди бонбони с вкус на кола, най-добър до 18.06.2020 г. и 4 пакета шоколадови бисквити, годни до декември 2020 г., които не са обозначени като бракувани.

В акта е отразено, че е нарушената разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗХ, като препис от него е връчен на К..

2

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 86/12.07.2021 г. от д–р А.С.Г. – директор ОДБХ-София град, с което на основание чл. 128, ал. 1, т. 1 ЗХ, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя Е.К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 4, ал. 1 ЗХ.

Препис от НП е връчен лично на въззивника на 19.01.2022 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне, като жалбата, инициирала производството пред настоящата съдебна инстанция е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган на 26.01.2022 г., видно от поставения печат върху същата.

При проведения непосредствен разпит на актосъставителя Ц.В. детерминираните в акта фактически констатации бяха доказани по безспорен начин. По делото липсват каквито и да било данни за проявена тенденциозност и недобросъвестност от страна на служителя на ОДБХ-София град, като на етапа на съдебното следствие не бяха събрани доказателства, които да компрометират обсъдения релевантен източник на информация, поради което логичните, последователни и вътрешно балансирани нейни показания следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че намират пълна подкрепа в инкорпорираните писмени доказателства и писмени доказателствени средства.

Въз основа на съвкупната преценка и интерпретация на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че по еднопосочен начин са доказани фактът на извършеното административно нарушение, неговите времеви и пространствени параметри, механизъм и авторство.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол 3 върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС /, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от представените писмени доказателства за назначаване, съответно оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика са очертани времето, мястото, механизмът на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност. Това от своя страна мотивира извод, че абстрактните възражения в жалбата за неяснота на възведеното „административно обвинение“ са несъстоятелни.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на твърдяното нарушение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната 4 на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Административнонаказателната отговорност на въззивника ЕЛ.

ОРЛ. К. е ангажирана, като на основание чл. 128, ал. 1, т. 1 ЗХ й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 4, ал. 1 ЗХ.

По делото е доказано по несъмнен начин, че при извършена на 29.01.2021 г. в гр. София проверка в обект – павилион, стопанисван от „/ДРУЖЕСТВО/“ ЕООД, находящ се в ж.к. „Младост“, между бл. 465 и бл.

466, е установено, че жалбоподателят Е.К., в качеството си на управител на търговското дружество, предлага на стелажите заедно с годните пакетирани храни, достъпни за клиентите и с обозначени цени следните храни с изтекъл срок на годност: 10 бр. десерт „Барни“, годен до 31.12.2020 г., 9 кутии твърди бонбони с вкус на кола, най-добър до 18.06.2020 г. и 4 пакета шоколадови бисквити, годни до декември 2020 г., които не са обозначени като бракувани.

Така очертаната деятелност правилно е квалифицирана като административно нарушение на чл. 4, ал. 1 ЗХ, където е ситуирано императивно изискване храната да е годна за консумация от хора по отношение на нейните физични, химични, радиологични и микробиологични качества и състав, както и да не представлява опасност за човешкото здраве.

Настоящият съдебен състав не споделя оплакванията в жалбата, че въззивникът К. не е потенциален субект на отговорност по възприетата от административните органи материалноправна квалификация. Между страните не се спори, че посоченото лице е управител на търговско дружество „/ДРУЖЕСТВО/“ ООД, стопанисващо обекта, като от показанията на свидетеля Ц.В. се изяснява, че съгласно изградената система за самоконтрол по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗХ именно К. е отговорна за предлагането на годни за консумация храни, а не работникът в магазина. Доказателства за противното не са представени в съдебната фаза на процеса.

От своя страна, административнонаказващият орган, правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 128, ал. 1, т. 1 ЗХ, която препраща пряко към правното задължение по чл. 4, ал. 1 от посочения нормативен акт. Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в 5 атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо, съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно, поради което възраженията на жалбоподателя и неговия процесуален представител в очертаната насока са неоснователни.

Административното нарушение е извършено виновно, при форма на вината – несъзнавана непредпазливост. Нарушителят не е предвиждала извършването на деянието и не е съзнавала неговия общественоопасен характер, но е била правно задължена да стори това, като същевременно не са налице пречки от обективно или субективно естество, който да препятстват протичането на изискуемата съзнателна дейност в очертаната насока.

По отношение на наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 2 000,00 /две хиляди/ лева съдът намира, че съгласно чл. 128, ал. 1, т. 1 ЗХ санкцията за физически лица е относително определена в границите от 2 000,00 лв. до 4 000,00 лв. В конкретния случай наказващият орган е обсъдил добросъвестно обуславящите отговорността обстоятелства и обосновано е индивидуализирал наказанието в минимален размер. Съгласно чл. 27, ал. 5 ЗАНН е юридически невъзможно същото да бъде редуцирано.

Не са налице и изискуемите от закона предпоставки за третиране на процесния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. по т. д. № 1/2007 г. на ОСНК на

ВКС, докладчик-съдия

Блага

Иванова преценката на административнонаказващия орган за „маловажност” на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.

Приложеното поле на визирания нормативен регламент винаги е фактическо и се предопределя от спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление в обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т.н. Съгласно разпоредбата на чл. 93, т. 9 НК “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление

/административно нарушение, б.м./ с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства 6 представлява по-ниска степен на обществена опасност /вредност, б.м./ в сравнение с обикновените случаи на престъпление /административно нарушение, б.м./ от съответния вид”. В случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат.

Разпечатката съдържа 42 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a8120440-c0af-46ee-94f5-0a7a33e9d832