Определение № 15548 от 28.04.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15548 гр. С., 28.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА

ВОДЕНИЧАРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско дело № 20221110161169 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Тринадесета ГПК.

При извършена проверка във връзка с чл. 140 ГПК съдът намира следното.

Производството по делото е образувано по предявен от И. И. Г. против *** искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, чл.

221, ал. 2 КТ вр. чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, както следва:

1. за признаване на незаконно и отмяната на уволнение, извършено със Заповед № ЧР – 02-03/14.09.2022 г. на Изп. Директор на АВ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ поради налагане на наказание „уволнение“;

2. възстановяване на предишната работа - „старши специалист“ в СлВП - С., *** С., Главна дирекция „регистри“ в АВ;

3. за изплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението – от 14.09.2022 г. до 14.03.2023 г., в размер на 6 660 лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от завеждане исковата молба в съда – 11.11.2022 г., до погасяване на вземането;

4. за заплащане на трудово възнаграждение за м. 09.2022 г. в размер на 1 640 лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от завеждане исковата молба в съда – 11.11.2022 г., до погасяване на вземането , което е удържано на ищцата от работодателя на осн. чл. 221, ал. 2 КТ – обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, със заповед № **** г., издадена във връзка със Заповед № ЧР – 02-03/14.09.2022 г. на Изп.

Директор на АВ;

5. за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за неуточнена година от 10 дни в размер на 780,95 лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от завеждане исковата молба в съда – 11.11.2022 г., до погасяване на вземането;

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор с ответника за неопределено време е назначена на длъжност „старши специалист“ в СлВП - С., *** С., Главна дирекция „регистри“ в АВ, като е постъпила на работа.

1

Сочи, че на 14.09.2022 г. й е връчена Заповед № ЧР – 02-03/14.09.2022 г. на Изп.

Директор на АВ на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, с която й е наложено на наказание „уволнение“. Също така със заповед № **** г. на ищцата е удържано от работодателя на осн. чл. 221, ал. 2 КТ – обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието поради дисциплинарното уволнение.

Ищцата оспорва така наложеното наказание „уволнение“ за това, че на 05.08.2022 г. е извършила подмяна на заявления за вписвания по чл. 47 от Правилника, които заявления са: входирани от друг служител М.В. във вх. регистър с вх. № *** и № ***; предадени са на съдебен деловодител на съдиите по вписванията; поставен е върху тях печат за разпределение на съдия по вписванията; преди да се докладват на съдията ищцата като „старши специалист“ ги е взела от съдебния деловодител Д.Т. с мотив, че следва да се добавят документи и да се свържат с невходирани заявления за същите имоти; след получаване на входираните заявления ищцата ги е подменила с такива с различно съдържание, а старите скъсала и изхвърлила в коша, като били намерени там. Ищцата оспорва тези факти, изложени в заповедта за уволнение.

Сочи, че заповедта е немотивирана – не е посочено конкретно с какви действия и бездействия ищцата е извършила нарушение; налице е неяснота какъв е редът на входиране на заявления и в тази връзка заповедта е немотивирана; в нея не са посочени и кои трудови задължения не са изпълнени или нарушени; не са обсъдени обясненията, дадени от служителя – ищец. Излага, че не е съставен и действал дисциплинарен съвет.

По същество оспорва да е извършена подмяна на заявления. Сочи, че както е посочено в обяснения та й/ДЗ вх. № 92-05-306/11.08.2022 г./, то тя е узнала, че са входирани 4 бр. заявления, по две за един имот, но по грешка служителят на регистратура е придал само два вх. номера. Поради това взела решение преди да се докладват на съдията да приложи невходираното заявление за същия имот към заявлението с дублирания номер, на което от своя страна да се сложи нов вх. номер.

Сочи, че заявлението с дублирания номер останало към преписката. Обосновава се, че нарушението дори да се приеме, че е извършено, не е толкова тежко, че да обуславя ней-тежкото дисциплинарно наказание. Оспорва да е действала умишлено или при условията на небрежност.

Относно времето, в което е останала без работа поради уволнението – от 14.09.2022 г. до 14.03.2023 г., уточнява с молба от 19.12.2022 г., че в периода 15.09.2022 г. – 21.11.2022 г. е работила по трудово правоотношение с „****“, като получаваното месечно възнаграждение от този нов работодател е било в размер на 1600 лв., а БТВ за последния пълно отработен месец преди уволнението от АВ е за м.

08.2022 г. и е в размер на 1640 лв. БТВ за м. 08.2022 г. е изплатено /молба от 30.11.2022 г./. По този начин на осн. чл. 225, ал. 1 КТ претендира за периода 15.09.2022 г. – 21.11.2022 г. сумата от 100 лв. /разлика между двете възнаграждения/, а за периода 22.11.2022 г. - 14.03.2023 г. сумата от 6 560 лв. или общо 6 660 лв.

Въпреки двукратно дадената й възможност не обосновава за кои години е останал неоползотворен платен годишен отпуск, за което за последен път се дават 2 указания по чл. 129, ал. 2 ГПК с настоящото.

Също така със заповед № **** г. на ищцата е удържано от работодателя на осн. чл. 221, ал. 2 КТ – обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието поради дисциплинарното уволнение.

Поради незаконосъобразността на уволнението претендира връщането на тази сума от 1640 лв.

/ молба от 30.11.2022 г. и от 19.12.2022 г./.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор /22.01.2023 г.е неделя, а отговорът е входиран в първия присъствен ден – понеделник, 23.01.2023 г. /.

Не спори ищцата да е била страна по трудов договор за неопределен срок на длъжност „старши специалист“ в СлВП - С., *** С., Главна дирекция „регистри“ в АВ, като е постъпила на работа.

Оспорва обаче исковете. Излага, че ищцата е била наета на длъжност „старши специалист“ в СлВП - С., *** С., Главна дирекция „регистри“ в АВ, като част от трудовите й задължения е било да издава удостоверения и справки за вписвания, заличавания и отбелязвани в имотния регистър. Не влизало в задълженията на ищцата да проверява надлежността и броя на входираните заявления.

Поддържа следната фактическа обстановка относно дисциплинарното нарушение. На 05.08.2022 г. на гише на регистратура № 40 в СлВП С. бил на работа служителят М.В., който входирал при четири подадени заявления /два комплекта за четири имота, като два по два имотите са свързани/ две преписки само с два вх. номера по грешка. Входящите номера са № *** и № ***/05.08.2022 г. Ищцата, както сама сочела в обясненията, имала данни и информация за входираните заявления, понеже били на познат, който я помолил да ги следи. Ищцата установила грешката при входирането. По това време двете преписки с вх. номера са № *** и № ***/05.08.2022 г. били вече предадени на съдебен деловодител на съдиите по вписванията; бил е поставен върху тях печат за разпределение на съдия по вписванията, но не са били докладвани на съдията. Ищцата като „старши специалист“ убедила съдебния деловодител Д.Т. да ги вземе с мотив, че следва да се добавят документи и да се свържат с невходирани заявления за същите имоти. След получаване на входираните заявления на ръка според ответника ищцата ги е подменила с такива с различно съдържание, а старите скъсала и хвърлила в коша. Възстановени са скъсаните заявления. Ответникът твърди, че съдебният деловодител Д.Т. е възприела скъсаните заявления в коша и след това й били донесени заявления с вх. номера са № *** и № ***/05.08.2022 г., но с различно съдържание от първоначалните. Били създадени съответните докладни записки и сигнали и било наложено наказание „уволнение“.

Ответникът излага, че в заповедта са посочени относимите разпоредби – раздел пети, т. 3,9 от Правилника за вътрешния трудов ред, чл. 38, ал. 2 и чл. 5, ал. 2 от ПОРСВАВСВРС. Обосновава налагането на ней-тежкото дисциплинарно наказание с това, че: ищцата е действала съзнателно, нарушила е основни трудови задължения, застрашила е сигурността на документооборота, разстроила е дейността на съдиите и служителите, влизала е в кабинета на съдиите и е взела документи след входиране и поставен печат за разпределение, мотивира се с близки отношения със заявителя.

Поддържа, че е подменено съдържанието на първоначалните заявления, като същите вх. номера са поставени на нови заявления с различно съдържание.

Относно иска по чл. 224, ал. 1 КТ сочи, че ответникът като работодател е 3 заплатил всички дължими обезщетения на ищцата и не отговаря за обезщетенията, дължими от последващия й работодател.

Сочи, че правилно е удържал суми по чл. 221, ал. 2 КТ.

По така предявените искове страните не спорят, че ищецът по силата на трудов договор с ответника за неопределено време е назначена на длъжност „старши специалист“ в СлВП - С., *** С., Главна дирекция „регистри“ в АВ, като е постъпила на работа; че трудовото правоотношение е прекратено именно с процесната заповед на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – дисциплинарно уволнение - че на 14.09.2022 г. й е връчена Заповед № ЧР – 02-03/14.09.2022 г. на Изп. Директор на АВ на основание чл. 330, ал.

2, т. 6 КТ, с която й е наложено на наказание „уволнение“; че към момента на устните състезания е налице трудово правоотношение, което би съществувало, ако ищецът не беше уволнен с процесната заповед; че със заповед № **** г. на ищцата е удържано от работодателя на осн. чл. 221, ал. 2 КТ – обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение от 1640 лв. за срока на предизвестието поради дисциплинарното уволнение; че размерът на брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълно отработен месец, предхождащ месеца, в който е прекратено правоотношението /м. 08.2022 г./, е от 1640 лв.; че в периода 15.09.2022 г. – 21.11.2022 г. ищцата е работила по трудово правоотношение с „****“, като получаваното месечно възнаграждение от този нов работодател е било в размер на 1 600 лв.

По исковете в тежест на ищеца е да докаже, че: именно вследствие на прекратяването на трудовото правоотношение от ответника ищецът е останал без работа за сочения период; че в периода 22.11.2022 г. - 14.03.2023 г. не е работила по трудово правоотношение; останалите си твърдения.

По исковете в тежест на ответника е да докаже: че уволнението е законно ищецът е извършил сочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина; че е изискал обяснения от работника или го е изслушал или е налице хипотеза, в която обясненията не са били изслушани/дадени по вина на работника/служителя; наказанието на наложено в законоустановените срокове; че така наложеното наказание отговоря на тежестта на допуснатото от ищеца нарушение; останалите си твърдения и възражения.

По линията на насрещното доказване в тежест на ответника е да докаже, че ищецът е работил в сочения период след прекратяване на трудовото правоотношение.

По петия иск в тежест на ищеца е да докаже прекратяване на трудовото правоотношение с процесната заповед; наличие на полагаем и неизползван към датата на прекратяване на трудовото правоотношение платен годишен отпуск в твърдения от ищеца размер. В тежест на ответника е да докаже възраженията си.

Към отговора за съда е приложено заверено два пъти писмено доказателство №8, без доказателство № 9; а към отговора за ответника е приложено писмено доказателство № 8, както и № 9. Следва да бъдат дадени указания на ответника да приложи за съда, заверено, доказателство № 9.

Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в о.с.з.

По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС

ОПРЕДЕЛИ:

4

НАСРОЧВА делото за 12.06.2023 г. /понеделник/ от 15,10 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОСТАВЯ ИСКОВАТА МОЛБА БЕЗ ДВИЖЕНИЕ и указва на ищеца относно петия иск /за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за неуточнена година от 10 дни в размер на 780,95 лв./ да уточни в едноседмичен срок от получаване на настоящото с молба с препис за ответника следните обстоятелства: за коя година са останали неоползотворени 10 дни платен годишен отпуск, дали е такъв преди 14.09.2022 г. или след тази дата; претендира ли обезщетение по този ред за период за след уволнението. При неизпълнение на указанията в срок исковата молба в тази част може да бъде върната.