Разпореждане № 2701 от 30.06.2026, Районен съд - Разград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2701 гр. Разград, 30.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Частно гражданско дело № 20263330101289 по описа за 2026 година

Производството е с правно основание чл.410 от ГПК.

Депозирано е заявление от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу И. С. Т., **********, настоящ адрес:

********** и постоянен адрес: **********, за заплащане на 561,75 евро, дължими по Договор за потребителски кредит № 6958**/20.05.2021 г., сключен със „Стик Кредит“ АД, от които: главница в размер на 153.39 евро, ведно със законната лихва, считано от 19.06.2026 г. до окончателното изплащане на сумите, 4.60 евро договорна лихва, дължима за периода от 20.05.2021 г. до 19.06.2021 г., 308.68 евро неустойка, 95.08 евро дължима мораторна лихва за периода от 20.06.2021 г. до 29.05.2026 г., както и разноски по делото.

Във връзка със задължението на съда да извърши дължимата на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК служебна проверка за противоречие със закона или с добрите нрави и дадени указания на заявителя, в тридневен срок е представено уточнение, че по процесния договор не са постъпвали плащания.

С оглед заявлението и приложенията към него и направените уточнения съдът, за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното:

На 20.05.2021 г., между И. С. Т. /кредитополучател/ и „Стик Кредит“ АД /кредитодател/ по реда на ЗПФУР е сключен по Договор за потребителски кредит № 6958**, по силата на който кредиторът предоставя на кредитополучателя кредит под формата на кредитна линия в размер на 300 лв./153,39 евро по първия транш с продължителност 30 дни, като уговореният срок на действие на договора е 12 месеца, който срок се удължава автоматично с още една година, ако в 30-дневен срок до изтичането му нито една от страните не отправи писмено предизвестие за прекратяване на договора, но за не повече от 3 години. Договорът е сключен при посочени 0 /нула/% годишен лихвен процент и годишен процент на разходите. Съгласно погасителен план към Договора първата падежна дата по кредита е 19 юни 2021г., същият съдържа колона „Неустойка“ с посочена сумо 0 /нула/ лева, както и колона „Вноска за удължаване с един лихвен период“ с посочена сума 90 /деветдесет/ лева. В клаузата на чл. 13 от Договора за кредит е установено задължение в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, 1 кредитополучателят да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на кредитора, изразяващо се в изпълнение на всички задължения на потребителя по Договора за кредит, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки, други обезщетения, такси и други или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по Договора за кредит (главница, лихви, неустойки, други обезщетения, такси и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска по кредита. Посочено е, че третото лице – поръчител и банковата гаранция трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобряват от кредитора, като одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора. С клаузата на чл. 23 от Договора страните са се уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури договореното в чл. 17 от Договора обезпечение, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.

Договорено е потребителят да заплаща периодично начислената неустойка заедно с всяка погасителна вноска.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 12.07.2023 г. „Стик Кредит“ АД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203374***, като според твърденията на заявителя, длъжникът е уведомен по телефона за извършената цесия.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Проверката на съда по същество в заповедното производство се простира до това дали искането, съдържащо се в заявлението за издаване на заповед за изпълнение е в противоречие със закона или добрите нрави, или се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, в съответствие с разпоредбата на чл.

411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК. В чл. 7, ал. 3 от ГПК също е вменено задължение на съда служебно да следи за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Видно от представените със заявлението документи, претендираните вземания произтичат от договор с потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, поради което императивните норми на същите следва да бъдат приложени и в настоящото производство. За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т.

1 и 2 от ГПК, като разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.

При изпълнение на посоченото му вменено задължения съдът установи, че процесният договор съдържа клаузи, нищожни в по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, съгласно който такава е всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон..

Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите (ГПР) не може 2 да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Република България. Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК е категорична, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.

В Договор за потребителски кредит № 695***/20.05.2021 г., сключен със „Стик Кредит“ АД е уговорена вноска за удължаване с един лихвен период в размер на 90 лв., отделно кредитополучателят дължи неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Макар да се твърди, че неустойката представлява разход, който не може да бъде предвиден предварително и възниква единствено при неизпълнение на задължение по договора, предвид поставените изисквания към обезпечението, вероятността да не бъде предоставено такова е много по-голяма, отколкото да бъде предоставено.

Отделно, дори ако се вземе предвид само вноска за удължаване с един лихвен период в размер на 90 лв., е видно, че фактически ГПР не съответства на посочения в договора от 0 лв. %. В този смисъл договорът, от една страна, противоречи на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и съгласно ал. 5 клаузата е нищожна, а от друга е нарушена и разпоредбата на чл. 11,т.10 ЗПК, а според чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, следователно потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита по аргумент от чл.

23.

В тази връзка и доколкото заявителят твърди, че за погасяване на задължения по Договор за потребителски кредит № 695809/20.05.2021 г. длъжникът не извършвал плащане, следва да се присъди за погасяване само сума в размер на 153.39 евро, представляваща неплатената предоставена по договора главница.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на тази част от претенцията, за която се издава заповед за изпълнение.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 411, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД , ЕИК 203374***, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. "България" № 81В, ап. 3, представлявано от Х. М. М. и П. В. срещу И. С. Т., **********, настоящ адрес: ********** и постоянен адрес: **********, за заплащане на следните суми по Договор за потребителски кредит № 695809/20.05.2021 г., сключен със „Стик Кредит“ АД: главница в размер на 153.39 евро, ведно със законната лихва, считано от 19.06.2026 г. до окончателното изплащане на сумите, както и за сумата 2.94 евро разноски за заплатена държавна такса и 27.09 евро юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД , ЕИК 203374***, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.

1404, бул. "България" № 81В, ап. 3, представлявано от Х. М. М. и П. В. срещу 3

И. С. Т., **********, настоящ адрес: ********** и постоянен адрес:

**********, за заплащане на следните суми по Договор за потребителски кредит № 695***/20.05.2021 г., сключен със „Стик Кредит“ АД: 4.60 евро договорна лихва, дължима за периода от 20.05.2021 г. до 19.06.2021 г., 308.68 евро неустойка, 95.08 евро дължима мораторна лихва за периода от 20.06.2021 г. до 29.05.2026 г., както и за съдебни разноски над определения от съда размер.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за тази част от вземанията в 1- месечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 4