Решение № 39 от 24.01.2024, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 925/2023
- Вид
- Решение № 39
- Подписан
- 24.01.2024
- В сила
- 06.03.2024
- Състав
- Еманоел Вардаров, Явор Данаилов, Любка Милкова
Цитирани разпоредби
- чл.154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271 ал.1 пр.I, пр.III · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 ал.1, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20 ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.20 ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.21 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.25 · Закон за движението по пътищата
- чл.25 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84 · Закон за задълженията и договорите
- чл.106 ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.108 ал.1-ал.3 или ал.5 · Кодекс за застраховането
- чл.108 ал.1-ал.3 или ал.5 · Кодекс за застраховането
- чл.108 ал.1-ал.3 или ал.5 · Кодекс за застраховането
- чл.108 ал.1-ал.3 или ал.5 · Кодекс за застраховането
- чл.380 · Кодекс за застраховането
- чл.380 ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.386 ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.390 · Кодекс за застраховането
- чл.390 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.390 ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.400 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.400 ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.405 · Кодекс за застраховането
- чл.409 · Кодекс за застраховането
- чл.429 ал.2 т.1, т.2, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.429 ал.2 т.1, т.2, ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.429 ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.432 · Кодекс за застраховането
- чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.492 · Кодекс за застраховането
- чл.496 · Кодекс за застраховането
- чл.496 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.496 ал.4 · Кодекс за застраховането
- чл.497 · Кодекс за застраховането
- чл.497 т.1 · Кодекс за застраховането
- чл.497 т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.498 · Кодекс за застраховането
- чл.498 ал.3 · Кодекс за застраховането
- чл.342 ал.1 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 39 гр. Велико Търново, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Еманоел Вардаров
Членове:
Явор Данаилов
Любка Милкова при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Еманоел Вардаров Въззивно гражданско дело № 20234100500925 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.258 от ГПК.
С Решение№88/07.09.2023г. по гр.дело№223/2022г. на РС-Е, съдът е: -осъдил ЗАД "Д.Б.Ж.З" АД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, район И жк "Д" бул."Г.М.Д", представлявано от Изп.директор Б.Г.И, Изп.директор Р.В.М и Изп.директор Т.Т, да заплати на "Д" ЕООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.З ул."П.В.З", представлявано от Управител А.Д.П, сумата 10800.00лв. - частичен иск от целия в размер на 13000.00лв., представляваща застрахователно обезщетение, поради тотално погиване на застрахованата вещ товарен автомобил „Пежо Боксер“ с ДК№..., в резултат на ПТП, настъпило на 24.06.2020г., реализирано по вина на водача на лек автомобил „Рено Клио“ с ДК№..., застрахован при ЗАД "Д.Б.Ж.З" АД със застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата 10800.00лв., считано от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на товарен автомобил „Пежо Боксер“ с ДК№... до окончателното и заплащане; сумата 420.00лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатен транспорт на повредения автомобил от гр.С.З до гр.З, ведно със законната лихва върху главницата 420.00лв., считано от 31.07.2020г. до окончателното и изплащане; сумата 2099.00лв., представляваща направените разноски по гр.дело№223/2022г. на РС-Е; -отхвърлил предявения иск за мораторна лихва върху присъдената главница 10800.00лв. за периода от 31.07.2020г. до датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на товарен автомобил „Пежо Боксер“ с ДК№... пред застрахователя.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от ЗАД "Д.Б.Ж.З" АД(чрез адв.Н. Л. от САК) против Решение№88/07.09.2023г. по гр.дело№223/2022г. на РС-Е.
1
Счита, че не били налице правни и фактически основания за присъждане на обезщетение в полза на "Д" ЕООД. РС-Е допуснал съществени процесуални нарушения, като не бил обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а анализирал превратно събраните доказателства, като е изопачил следващите от тях изводи за правнорелевантните факти.
Бил е определен неправилен механизъм, който не съответствал на реалните факти, касаещи процесното застрахователно събитие. Ответникът оспорва изрично заключението по съдебната автотехническата експертиза изцяло, като неправилно и необосновано(в частта относно механизма на настъпване на процесното ПТП, така и в тази на стойността на щетите по автомобила). Вещото лице не било изчислило дължината на опасната зона за спиране на автомобила „Пежо Боксер“, а само е посочило чрез предположение разстоянието от мястото на удара, за което водачът на автомобила би могъл да възприеме другото МПС, но не бил изчислил реално опасната зона за спиране. Вещото лице не било уточнило по какъв начин настъпили увреждания, както по лявата, така и по дясната част на автомобила „Пежо Боксер“ при определената от него динамика на движение на визираното МПС в резултат от удара с другия автомобил. Вещото лице изобщо не определило средна пазарна стойност, респ. действителната стойност на автомобила, както и стойността на запазените части на средна пазарна стойност, респ. действителна стойност.
Жалбоподателят намира за неправилно възприетата от първоинстанционния съд основателност на изложените в исковата молба твърдения, че изключителната вина за настъпване на процесното ПТН носи водачът на застрахования в дружеството лек автомобил „Рено Клио“ - Д.Т.С, като твърди, че принос в значителна степен за настъпването ПТП и вредоносните последици от него носи и водачът на автомобила „Пежо Боксер“, който бил нарушил нормите от чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП, чл.21 ал.1 и чл.25 от ЗДвП. Не бил управлявал своето МПС със скорост(многократно превишаваща максимално допустимата в района на процесния пътен участък), която да му позволи да спре при възникналата опасност за движението, за да предотврати осъществяването на пътен инцидент. Водачът Н.С.А предприел първо спасителна маневра, като отклонил управлявания от него товарен автомобил, вместо да инициира веднага екстремно спиране и така би предотвратил удар в лекия автомобил „Рено Клио“(това представлявало нарушение на ЗДвП, намиращо се в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на процесното ПТП). Счита, че неправилно съдът оставил без уважение отправеното в условията на евентуалност възражение, че в резултат от процесното ПТП е настъпила тотална щета по смисъла на чл.390 ал.2 от КЗ по отношение товарен автомобил „Пежо Боксер“(касае се за тотална щета при увреждане на МПС, при което разходите, необходими за извършването на съответния ремонт, надвишават 70% от действителната стойност на въпросното МПС, определена към датата на конкретното ПТП). За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество съгласно чл.400 ал.1 от КЗ. Следвало да се вземе предвид и наличието на съхранени детайли, които били годни да бъдат предложени вторично на пазара като употребявани резервни части. Така, при наличието на тотална щета, следвало да се приспаднат получените ползи от вредите, като по този начин намалите обезщетението, приспадайки от действителната стойност на товарния автомобил, считано към датата на процесното ПТП, цената на запазените му части.
Счита, че неправилно РС-Е да е счел за основателен предявеният иск, в частта в която се претендира заплащането на сумата 420.00лв., като застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатен транспорт на повредения товарен автомобил. Вследствие от процесното ПТП не били причинени такива по степен и интензитет щети по товарен автомобил „Пежо Боксер“, които да обуславяли необходимостта от репатрирането му(автомобилът е могъл да се движи безопасно на собствен ход). Не били представени доказателства, удостоверяващи 2 удостоверяването на необходимост от репатриране, или действително извършено такова(в т.ч. разходни документи за извършена транспортна услуга). Обжалва решението и в частта на акцесорния иск за законна лихва за забава, по аргумент от неоснователността на главния иск. Моли съда да отмени решението на РС-Е и да постанови решение, с което се отхвърлят предявените искове, а в условията на евентуалност - да се намали размерът на претендираното застрахователно обезщетение, предвид наличието на съпричиняване в значителна степен за настъпването на процесното ПТП и вредоносните последици от същото от страна на водача товарен автомобил „Пежо“, както и предвид необоснованата му прекомерност. Претендира разноски пред двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна - "Д" ЕООД(чрез адв.Р. Р. от ВТАК), с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло. В хода на съдебния процес били събрани множество доказателства, които изцяло доказвали изложените в исковата молба твърдения, а от друга страна ответникът не успял да докаже нито едно от своите възражения. Поставените въпроси за вещото лице по същество представлявали искане за допускане на допълнителна, а не на повторна експертиза. От друга страна, вещото лице, отговорило подробно и обосновано на въпросите на ответника, вкл. тези, за които е поискал допълнителна експертиза. Счита, че били налице множество противоречия и взаимно изключващи се твърдения на въззивника. Първоинстанционният съд приел, че е настъпила тотална щета и в съответствие със заключението на вещото лице(„...процесния автомобил е в състояние на икономически и технически тотал…“). Също така ищецът не бил твърдял, че претендираното застрахователно обезщетение представлява стойността на труда и необходимите части за извършване на ремонт, дори напротив, в тази връзка изрично е задал въпрос към експертизата дали е налице тотална щета. Видно от заключението на вещото лице, процесният автомобил не бил в състояние да се движи на собствен ход и това наложило преместването му посредством репатрак, за който била заплатена сума в размер на 420.00лв.(представена фактура и фискален бон) за транспортиране на процесния автомобил от гр.С.З до гр.З. Претендират се направените по делото разноски пред въззивната инстанция.
С въззивната жалба е направено искане за допускане на повторна съдебна автотехническа експертиза, за която се твърди, че била отказана от първоинстанционния съд. С
Определение№1318/01.12.2023г. настоящият състав е оставил без уважение искането на въззивника за допускане на повторна съдебна автотехническа експертиза.
С писмения отговор на жалбата не са направени доказателствени искания.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон(т.1 на Тълкувателно решение от 09.12.2013г. по тълк.дело№1/2013г. - 3
ОСГТК ВКС). Атакуваното решение е валидно и допустимо - в обжалваните части.
При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.II от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е частично основателна.
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава исковата претенция, въззивният съд квалифицира предявените обективно съединени искове като такива по чл.432 ввр. чл.429 ал.3 от КЗ ввр. ввр. чл.45 от ЗЗД и по чл.497 ввр. чл.496 от КЗ и чл.380 от КЗ ввр. чл.429 ал.3 от КЗ ввр. чл.86 ввр. чл.84 от ЗЗД.
Установява се следната фактическа обстановка: На 24.06.2020г. настъпило ПТП на път I5(околовръстен път на гр.С.З) между лек автомобил „Рено Клио“ с ДК№..., собственост на Д.Т.С, управляван от същия, и товарен автомобил „Пежо Боксер“ с ДК№..., собственост на "Д" ЕООД, управляван от Н.С.А. В резултат на това, "Д" ЕООД е получило увреждания по собствения му автомобил(за товарен автомобил марка „Пежо Боксер” с ДК№... е издадено свидетелство за регистрация част I №009489207, а също и удостоверение за техническа изправност на ППС от 31.10.2019г. за периода: 31.10.2019г.-31.10.2020г.).
Видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица№1228р-7187/25.06.2020 г., на 24.06.2020 г. около 12h00min. на пътен възел на път I-5 на бул.„Н.Петков“ гр.С.З при км. 230+040 настъпило ПТП между товарен автомобил марка „Пежо Боксер“ с ДК№..., управляван от Н.С.А, и лек автомобил марка „Рено Клио“ с ДК№..., управляван от Д.Т.С, като за двете МПС е вписано, че със застраховка „Гражданска отговорност“ при „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. В протокола е отбелязано също, че по автомобилите има нанесени щети, както и е пострадал водачът Д.Т.С. Образувано било ДП№1228-ЗМ-158/2020г. по описа на ОД на МВР гр..Ст.Загора за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б.б ввр. чл.342 ал.1 от НК. С Постановление от 07.06.2022г. за прекратяване на наказателно производство на ОП гр.С.З наказателното производство е прекратено.
"Д" ЕООД предявило претенция за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ спрямо ответното дружество, което към настоящия момент не било изплатило никакво обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди. Образувана била щета№***/2020-001 и били извършени два описа – на 12.07.2020г. и на 25.07.2020г. От страна на застрахователното дружество било изпратено уведомление с изх.№2956/31.07.2020г., с което било отказано изплащане на обезщетение, поради липса на основания за ангажиране на отговорността му и е поискано представянето на допълнителни документи(изброени в шест пункта).
Разпечатката съдържа 29 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a80ff2a2-1692-449c-81de-7b14c82c3482