Решение № 52 от 19.02.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Добрич, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Илияна Ст. Г.ева като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20233230200476 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. А. А., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез адвокат С. К. С. от Адвокатска колегия - Добрич, адрес: гр. ****, ул. „Черно море“ № 26, ет. 2, срещу наказателно постановление № 23-0851-000169 от 14.02.2023 г., издадено от И.В.Н. – началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Добрич, в частта, с която на А. А. А., ЕГН **********, с адрес:

****, за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП, са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 3000 (три хиляди) лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от 12 (дванадесет) месеца.

С оглед липсата на жалба относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лв., наказателното постановление в тази му част е влязло в сила и не подлежи на разглеждане от съда.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление в обжалвана му част, като неправилно и незаконосъобразно.

1

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Иска се и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, с писмено становище се иска съдът да потвърди наказателното постановление.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 854532/29.01.2023 г. АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН.

При съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е заявил, че няма възражения, поради което и в акта е отбелязано: „Нямам възражения“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е депозирал писмени възражения по акта пред наказващия орган. Съобразно дадените му правомощия, наказващият орган е извършил проверка на спорните обстоятелства, като е оставил възраженията на жалбоподателя без уважение, приемайки, че АУАН е законосъобразен и правилен. Във връзка с извършеното разследване на спорните обстоятелства е била изготвена и докладна записка от актосъставителя Б. Г. Б. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Добрич (л. 13), видно от която, във връзка с нарушението, същият е изготвил видеозапис от камерите, поставени в кръстовището, след което наказващият орган се е произнесъл по преписката, като е проверил акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, преценявайки възраженията и събраните доказателства.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в 2 него, което е достатъчно за неговата вА.дност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дА. нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза, като е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дА. наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дА. са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл.

57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. И в АУАН, и в НП е посочена съответната разпоредба от ЗДвП, за която се твърди, че е нарушена (чл. 104б, т. 2 от ЗДвП), като разминаване на фактическо и правно положение не съществува. Също така в обжалваното НП е посочена съответстващата санкционна разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.

3

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

АУАН е съставен на А. А. А. за това, че на 29.01.2023 г., в 13:40 часа, в гр. Добрич, по бул. „****, на кръстовището с ул. „****“, управлява лек автомобил „****“ с рег. № ****, като при движението си по бул. „****“, в посока бензиностанция „****“, предприема маневра завой наляво, за да се включи в движението си по ул. „****“ или да направи обратен завой, като умишлено форсира автомобила и го поднася последователно в двете пътни ленти на булеварда, и същевременно не използва пътя по предназначение за превоз на хора и товари-нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения акт е било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което жалбоподателят е санкциониран за това, че на 29.01.2023 г., в 13:40 часа, в гр. Добрич, по бул. „****, на кръстовището с ул. „****“, управлява лек автомобил „****“ с рег. № ****, като при движението си по бул. „****“, в посока бензиностанция „****“, предприема маневра завой наляво, за да се включи в движението си по ул. „****“ или да направи обратен завой, като умишлено форсира автомобила и го поднася последователно в двете пътни ленти на булеварда, и същевременно не използва пътя по предназначение за превоз на хора и товари - нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Актосъставителят и наказващият орган са приели, че виновно е нарушена разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, съгласно която на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

За това нарушение, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 (три хиляди) лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 (дванадесет) месеца.

4

Жалбоподателят оспорва така вмененото му нарушение. Както с жалбата, така и в съдебно заседание навежда доводи, че не е извършил вмененото му нарушение.

След преценка на събраните доказателства, съдът установи следното:

В хода на съдебното дирене са ангажирани две групи доказателства.

От една страна са констатациите в АУАН, подкрепени от показанията на свидетелите Б. Г. Б. и Г. К. М..

От друга страна са ангажираните от страна на жалбоподателя гласни доказателства, обективирани посредством твърденията си, подкрепени със заключението на вещото лице по назначената, изготвена, неоспорена и приета от съда съдебно-техническа (видео-техническа) експертиза.

Така формираните условно две групи доказателства са ангажирани с взаимно изключващи се цели: първата група да потвърдят, а втората – да опровергаят обвинението и съдът ги цени по следния начин:

Видно от показанията на свидетелите Б. Г. Б. и Г. К. М., и двамата младши автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Добрич, на 29.01.2023 г., в 13:40 часа, същите, в състав на автопатрул, са се намирА. по ул. „****“, в близост до кръстовището с бул. „****“, като са осъществявА. контрол по спазване на правилата за движение по пътищата. Чувайки свистене на гуми, полицейските служители видели лек автомобил, идващ по бул. „****“ (от КАТ), водачът на който при завиване наляво в посока ул.

„****“, рязко подава газ, поднася автомобила наляво-надясно, като сменя пътните ленти по целия булевард, след което продължава по бул. „****“, в посока град **** (КАТ). Полицейските служители последвА. лекия автомобил „****“, като след подадения светлинен и звуков сигнал, водачът на последния преустановил движението си. При извършената проверка се установило, че процесният лек автомобил „****“ с рег. № **** се управлява от жалбоподателя по настоящото дело – А. А. А..

Безспорно, дрифтът е техника, характерна с умишленото извеждане на автомобила извън контрол чрез „презавиване“, което води до загуба на сцепление на задните колела. В това положение, ъгълът на приплъзване на задните колела е по-голям от ъгъла на приплъзване на предните, което налага контрирането им в посока обратна на посоката на завоя, за да се запази контролът на автомобила и правилната му траектория на завиване. При 5 дрифт, автомобилът се предвижва латерално (странично, напречно на завоя), ползвайки своята тежест и инерционен момент. Успешният дрифт е свързан със задържането на задната част на автомобила, колкото се може по-дълго, като страничното приплъзване се придържа към максимален слип ъгъл. В същото време, предизвиканото презавиване трябва да се държи „стабилно“ при запазване на едно важно условие - поддържане на висока и поС.на скорост. Трудността идва от това, че гумите са на лимита на своето сцепление и следователно автомобилът се кара на ръба на контрола. Понякога една малка грешка, като подаването на твърде много газ може да намА. сцеплението до такава степен, че задържането на задната част на автомобила става невъзможно.

От теорията е известно, че експертизата не съставлява средство за установяване на доказателства, а само способ за изясняване на някои обстоятелства по делото, за които са нужни специални знания. В случая показанията на свидетелите Б. Г. Б. и Г. К. М. , както и твърденията на жалбоподателя, доколкото са били необходими специални научни знания от областта на техниката, са проверени посредством назначената, изготвена, неоспорена и приета от съда съдебно -техническа (видео-техническа) експертиза. Видно от заключението на вещото лице по изготвената, неоспорена и приета от съда видео-техническа експертиза, както и след възпроизвеждане в съдебно заседание на видеофайла, съдържащ се в предоставения от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Добрич 1 брой оптичен носител DVD-R, „hp“, 4,7 GB, със саморъчен надпис – „****.“, се установява, че водачът на лекия автомобил „****“ с рег. № ****, навлиза в кръстовището и се поднася, но не дрифтира. Така например при проведения в съдебно заседание разпит на вещото лице, на въпроса на защитата на жалбоподателя: „Каква е причината за поднасянето на автомобила в средата на кръстовището?“(цитат), вещото лице отговаря: