Определение № 357 от 13.09.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 357 гр. С., 11.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно частно гражданско дело № 20245400500363 по описа за 2024 година Производството е по чл.248 във вр. с чл.274,ал.1т.2 ГПК.

С решение № 105/13.05.2024г по гр.д. №30 /2024г М.ският районен съд е осъдил СИТИ КЕШ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление:гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П. – управител да заплати на Х. А. Ф., ЕГН **********, с адрес: с.Р., общ. М., обл. С. сумата от 268 лева - главница, представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит *** от 21.12.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска25.01.2024 г. до окончателното й изплащане.Със същото решение е осъдил СИТИ КЕШ ООД да заплати в полза на адв. М. М. О. сумата от 400 лева – адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38 ,ал.2 от Закона за адвокатурата.

С обжалваното определение №289/20.06.2024г по гр.д. №20/2024г М.ският районен съд е оставил без уважение молба с вх.01789/30.05.2024г от Сити Кеш ООД за изменение на решение №105/13.05.2024г по гр.д.

№30/2024г по описа на районен съд М. .

Постъпила е частна жалба с вх№2215/05.07.2024г от ОТ "СИТИ КЕШ" ООД, ЕИК 202531869, гр.София чрез адв.Х.М. срещу определение

№289/20.06.2024г по гр.д. №30/2024г по описа на районен съд М. ,което намира ,че е неправилно. Съдът е оставил без уважение искането на ответното дружество за отхвърляне претенцията на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение в условията на оказана безплатна правна помощ.

Счита ,че според практиката на ВКС, доказателствената тежест за установяване на обстоятелството, че лицето не е материално затруднено е за представляваното от него дружество, като доказателства за своите твърдения е представил 2 бр. искане за сключване на договор за кредит от 26.06.23 г. и 1

07.09.23 г., в които Х. А. Ф., ЕГН ********** е декларирал пред кредитора симесечни доходи в общ размер на 2350 лв., от които 1350 лв. брутно трудово възнаграждение по безсрочен трудов договор с фирма ФУРИ КОМЕРС ЕООД и 1000 лв. от заплата на партньор,живее в собствено жилище, съответно не заплаща наем,като има разполагаем доход след разплащане на всички задължения- 2040 лв.Твърди ,че с молбата пред районен съд - М. е отправил доказателствено искане, с което моли да се изиска справка от Националния осигурителен институт относно работодателя и осигурителния доход Х. А. Ф., ЕГН **********, с което счита ,че ще се потвърдят декларираните от ищеца данни пред неговия кредитор. Твърди ,че същото е направено с цел да се докаже, че от момента на декларираните данни в искането за кредит до момента на подаване на искова молба - 25.01.2024 г., г-н Ф. ебил в трудови правоотношения със същия работодател - ФУРИ КОМЕРС ЕООД, ЕИК120606031,като по този начин, ще се установи, че признанието на лицето относно истинските му доходи, което ще се потвърди от справката на НОИ, опровергават изцяло декларираните от страните по депозирания договор за безплатна правна помощ .Намира ,че районния съд неоснователно не е допуснал това доказателствено искане .Счита ,че районен съд - М. е действал при несъобразяване на практиката на ВКС, според която съдът е длъжен да изследва предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАДв при подадено нарочно възражение от другата страна в производството, когато е подкрепено с доказателства.

Моли въззивният съд да обърне внимание ,че ищеца Х. Ф. подал пет искови молби пред пред районен съд – М. срещу представляваното от него дружество с една единствена цел, а именно да се възложи в тежест на ответника заплащането на разноски в прекомерен размер. Образуваните гр. дела са с поредни номера 25/2024, 26/2024, 27/2024,29/2024 и 30/2024 г. Петте искови молби твърди ,че са подадени от едно и също лице, чрез един и същи процесуален представител и имат идентично съдържание, в това число и петитуми и обстоятелствени части. Твърди ,че въпреки че ищеца е имал възможността да получи защита на правата си в рамките на едно производство, като предяви в една искова молба претенциите си за недействителност на договорни клаузи, той е образувал 5 дела с цел да се обогати за сметка на ответника с многократно по-високия размер на присъдените в тежест на последния разноски. Счита ,че ищцовата страна се домогва да използва съдебната система като инструмент за получаване на материална облага чрез недобросъвестност и шиканиране на процеса,като съдът не следва да толерира подобно поведение и трябва да го дисциплинира като остави без уважение исканията за присъждане на разноски и на това основание.Намира процесуално поведение на ищеца за очевидна злоупотреба с процесуални права, противоречаща на принципа за законност и добросъвестност в процеса, прогласен в чл. 3 ГПК .Съобразно установената съдебна практика съдът е длъжен служебно да следи дали извършваните пред него процесуални действия отговарят на правилото за добросъвестност, която страните си дължат по силата на чл. 3 от ГПК, като при установяване на поведение, несъобразено с това правило, съдът не следва да уважава 2 неоснователните искания на страните, а да ги дисциплинира със средствата на ГПК, както и да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право Сочи съдебна практика Поради това твърди ,че на ищеца не следва да се присъждат разноски за повече от едно производство ,защото иначе се задръства съдебната система с изпразнени от съдържание дела. Счита ,че съществува обилна практика на ВАС относно злоупотребата с право на разноски по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), която следва да бъде приложима и в гражданския процес по аргумент на по[1]силното основание, доколкото съгласно чл. 144 АПК за неуредените въпроси в дял III “Производство пред съд“ субсидиарно се прилага Гражданският процесуален кодекс. Счита ,че разделянето на споровете с множество производства води и до отделни съдебни решения, респективно до издаването на отделни изпълнителни титули, с което допълнително се утежнява положението на ответната страна в качеството и на длъжник по безброй изпълнителни дела, завеждани от ищците по гражданските дела от една страна и от процесуалните им представители от другата страна въз основа на присъдените им в лично качество разноски по договори за безплатна правна помощ, също сключвани в условията на злоупотреба с право, доколкото ищците в по-голямата си част не са материално затруднени лица. Поради това счита ,че на тази незаконосъобразна практика следва да се противодейства с присъждането на разноски само за едно производство. Поради това моли въззивния съд да измени решение № 105 от 13.05.2024 г. по гр. д. № 30/2024 г. по описа на районен съд –М. като остави без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски по делото и такива за адвокатско възнаграждение при условията на оказана безплатна правна помощ.

В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.

№2644/20.08.2024г от Х. А. Ф. чрез адв.М. О., която намира частната жалба за неоснователна Счита ,че за уважаване на искането за присъждане на адв. възнаграждение по реда на чл.38,ал1т.2 от Закона за адвокатурата е достатъчно да е представен договор за правна защита и съдействие ,сключен между страната и адвокат-пълномощник и да е записано изрично ,че адвоката ще оказва безплатна правна помощ.Твърди ,че между страните по делото са били сключени пет пет самостоятелни договора за потребителски кредит ,които са последователни във времето и за уреждане на отношенията им твърди ,че са възникнали отделни процесуални правоотношения ,всяко от които е образувано като отделно гражданско дело -25/2024г,26/2024г ,27/2024г и,29/2024г и 30/2024г Счита ,че факта че има идентичност на страните ,не означава ,че има идентичност на материалното и съответно на процесуалното правоотношение Твърди ,че се касае за отделни искове ,произтичащи от отделни договори и всеки от исковете подлежи на отделно разглеждане .Счита ,че доверителя и няма задължение да обединява пет отделни самостоятелни иска в едно общо производство.Счита ,че размера на присъденото адв.възнаграждение в размер на 400 лева не е прекомерен След постановяването на Решение от 24.01.2024г. по дело С 438/22 на СЕС, установява ,че някои съдилища са започнали да определят и присъждат адвокатски възнаграждения, като приемат , че не са длъжни да спазват 3 минималните размери на адвокатските възнаграждения, регламентирани в Наредба № 1/09.04.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита ,че прилагането на този подход в някои от случаите е произволно и неаргументирано, като това унизява достойнството на адвокатската професия, каквато не е целта на националното и общностното право Намира ,че след постановяване на решение от 24.01.2024г. по дело С438/22 на СЕС, се наложила съдебна практика, според която минималните размери в Наредбата, не са задължителни, но служат като ориентир за дължимото адвокатско възнаграждение в съответния случай.Съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото възлиза на 400,00 лева. Счита ,че регламентираният в чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата размер от 400,00 лева за защита по делото за всеки от исковете, не е прекомерен, а е адекватен на положения от адвоката труд и съответства на правната и фактическа сложност на делото.

Поради това моли въззивния съд да потвърди определение №

289/20.06.2024г., постановено по гр. дело № 30/2024г. по описа на районен съд- М., като правилно и законосъобразно.

С.ският окръжен съд намира ,че частната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от надлежно упълномощен процесуален представител , в законният срок , с внесена държавна такса срещу съдебен акт , който подлежи на обжалване и при наличие на правен интерес от търсената защита.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С решение № 105/13.05.2024г по гр.д. №30 /2024г М.ският районен съд е осъдил СИТИ КЕШ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление:гр. София, бул. Цариградско шосе № 115 Е, ет. 5, представлявано от Н.П.П. – управител да заплати на Х. А. Ф., ЕГН **********, с адрес: с.Р., общ. М., обл. С. сумата от 268 лева - главница, представляваща недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит *** от 21.12.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска25.01.2024 г. до окончателното й изплащане.Със същото решение е осъдил СИТИ КЕШ ООД да заплати в полза на адв. М. М. О. сумата от 400 лева – адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38 ,ал.2 от Закона за адвокатурата.

С обжалваното определение №289/20.06.2024г по гр.д. №20/2024г М.ският районен съд е оставил без уважение молба с вх.№1789/30.05.2024г от Сити Кеш ООД за изменение на решение №105/13.05.2024г по гр.д.

№30/2024г по описа на районен съд М. .

От служебна справка в деловодната система на окръжен съд –С. се установява, че ищеца Х. А. Ф. от с.Р.,общ.М. чрез адв.М. О. е предявила пет на брой идентични претенции - Това са гр.д. №25/2024г по описа на районен съд М. ,с цена на иска 34 лева ,съответстващо на в.ч.гр.д. 381/2024г по описа на окръжен съд –С. , гр.д. №26/2024г по описа на районен съд М. с цена на иска 268 лева -съответстващо на в.ч.гр.д. №382 /2024г по описа на окръжен 4 съд С. ,гр.д. №27/2024г ,по описа на районен съд –М. с цена на иска 355 лева ,съответстващо на в.ч.гр.д. 362/2024г по описа на окръжен съд –С. и гр.д.

№29/2024г по описа на районен съд –М. , с цена на иска 268 лева ,съответстващо на в.ч.гр.д. №364/2024г по описа на окръжен съд –С. и гр.д.

№30/2024г по описа на районен съд –М. -с цена на иска 268 лева ,съответстващо на в.ч.гр.д. №363/2024г по описа на окръжен съд -С. .

Настоящият съдебен състав намира , че претенцията за присъждане на разноски в размер на 400 лева по иск с цена 268 лева представлява злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от ГПК, с която злоупотреба се нарушават установените граници за упражняване на субективните права и основните принципи на гражданския процес. Съдът не е длъжен да съдейства, а е длъжен да осуети такава злоупотреба, поради което разноските не биха се дължали дори да се приеме, че са извършени в самостоятелно производство. В този смисъл е постановеното от настоящия състав по сходен случай определение № 466 от 1.12.2020 г. по ч. гр. д. № 2980/2020 г. на III ГО на ВКС.