Решение № 586 от 19.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 586 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20251110208614 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. Д. А. ЕГН **********, срещу електронен фиш за налагане на глоби серия К № 4952765 на МВР-СДВР, в който е посочено, че на 26.03.2021 г., в 07.36 ч., по главен път Е 79 /автомагистрала „Струма“/, тунел Мало Бучино, с посока на движение от гр.Перник към гр.София, ограничение на скоростта 80 км./ч., въведено с пътен знак „В 26“ в извън населено място, с МПС – л е к автомобил "***" с рег. № *** и собственик/ползвател М. Д. А. ЕГН **********, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с АТСС ARH CAM S1 №11743с7 - 106 км/ч., при разрешена скорост 80 км/ч., като превишаването на разрешената скорост е 26 км/ч., което е квалифицирано като нарушение на чл.21,ал.2,вр.ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл.189,ал.4,вр.чл.182,ал.2,т.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. /като е посочена Банка /БНБ/, банков код и банкова сметка за заплащане на глобата/.

В приложения по делото „Списък с намерени фишове“ е отразено, че електронният фиш серия К № 4952765 е съставен на 22.06.2021 г. и е връчен 1 н а М. Д. А. н а 20.05.2025 г., а жалбата срещу него е изпратена с куриерска фирма на 27.05.2025 г., т.е. в законовопосочения срок, предвид разпоредбата на ал. 8 на чл. 189 от ЗДвП, която гласи "Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша", и която разпоредба не е отразена в електронния фиш /както не е отразена и нормата на ал. 6 на чл. 189 от ЗДвП – за правото на писмено възражение срещу фиша/.

В жалбата е написано, че електронният фиш не е съобразен с императивните изисквания на чл.189,ал.4 от ЗДвП – съгласно отразеното в него не може по безспорен начин да се определи мястото на нарушението, съответно място на поставяне на пътния знак и неговата зона за действие, което препятства възможността да се установи действително ли е извършено описаното нарушение, което представлява допуснато съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен.

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, в законовопосочения 14 дневен срок, срещу акт /електронен фиш/ подлежащ на обжалване, при спазване на предвидената за това процедура, тя отговаря на формалните изисквания на закона, поради което и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна относно отразените в нея доводи.

В съдебното заседание жалбоподателят М. Д. А. редовно призована, не се явява.

Въззиваемата страна СДВР – редовно призована, не се представлява. По делото е постъпило от пълномощник на административнонаказващия орган писмено възражение със съображения по същество на делото – с искане жалбата срещу електронния фиш да бъде оставена без уважение, електронният фиш да бъде потвърден като законосъобразен и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, с възражение за прекомерност на 2 претендираните разноски за адвокат, в случай се искат такива.

По делото са приложени: електронен фиш за налагане на глоби серия К № 4952765 от 2021 г. - МВР-СДВР; свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение: 5 черно-бели снимки формат А4: първата – на тъмен фон заснети включени фарове на МПС и рег. табела с № ***, с обозначение за дата и час, втора, трета и четвърта – път с поставени пътни знаци за намаляващо ограничение на скоростта при приближаване на тунел, пред който максимално допустимата скорост е 80 км/ч.; петата – с поставена на триножник камера пред входа на тунела; сертификат от 01.03.2019 г. за преминато от Мартин Борисов Пасков обучение за работа със стационарна преносима система за контрол на скоростта модел “ARH CAM S1“; удостоверение за одобрен тип средство за измерване – преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации, тип ARH CAM S1; протокол на БИМ от проверка №68-С-ИСИС/01.10.2020 г. - за проверка на техническото средство преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване н а регистрационни номера и комуникации, тип ARH CAM S1 с фабричен №11743с7; ежедневна форма на отчет за 26.03.2021 г.; протокол от 26.03.2021 г . за използване на АТСС; справка за собственост на посочения лек автомобил с р е г. ***; справка от МВР /картон на водача/ относно регистрираните извършени от М. Д. А. нарушения на ЗДвП и наложените за тях санкции; заповед на министъра на Министерство на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш, и копие на образец на електронен фиш за налагане на глоба; "Списък с намерени фишове".

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

МПС – лек автомобил "***" с рег. № *** на 26.03.2021 г. се ползвал и бил управляван от М. Д. А..

На 26.03.2021 г., за времето от 07.00 ч. до 09.00 ч., от служителите при СДВР – М. П. и С. С., със служебно МПС с рег. № ***, с регистрирано и изправно автоматизирано техническо средство – преносима система за 3 контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации, тип ARH CAM S1 с фабричен

№11743с7, позиционирано стационарно на главен път Е 79 /автомагистрала „Струма“/, преди входа на тунел Мало Бучино, в който участък на пътя ограничението на скоростта било 80 км./ч. за изввън населеното място, въведено с пътен знак „В 26“, бил проведен контрол на скоростта на приближаващите се МПС, движещи се с посока от гр.Перник към гр.София, където в 07.36 ч. преминал и бил заснет и лек автомобил "***" с рег. № ***, управляван от М. Д. А., с измерена скорост - 110 км/ч, след приспаднат толеранс 3% - 106 км/ч., с превишаване на разрешената скорост с 26 км/ч., за което на 22.06.2021 г. на същата бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено и заснето с АТСС серия К № 4952765, който й бил връчен на 20.05.2025 г., като нарушението е квалифицирано по чл.21,ал.2,вр.ал.1 от ЗДвП и за същото на основание чл.189,ал.4, вр.чл.182,ал.2,т.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лв. Електронният фиш бил обжалван от М. Д.

А. на 27.05.2025 г., с изпратена с куриерска фирма жалба.

Описаната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, които кредитира - от приложените по делото писмени доказателства, прочетени и приети от съда на основание чл.

283 от НПК, на които дава вяра, в т.ч. и от приложените снимки.

При така очертаните фактически обстоятелства, въз основа на наличните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се налагат следните правни изводи:

Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и дали описаната в електронния фиш фактическа обстановка отговаря на действителната.

За да е налице административно нарушение, следва да са установени 4 посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съдът извежда извода, че отбелязаната в електронния фиш фактическата обстановка – че на 26.03.2021 г., в 07.36 ч., М. Д. А. е управлявала по главен път Е 79 /автомагистрала „Струма“/, при тунел Мало Бучино, с посока на движение от гр.Перник към гр.София, при ограничение на скоростта от 80 км./ч. за извън населеното място, въведено с пътен знак „В 26“, лек автомобил "***" с рег. № *** със скорост от 106 км/ч. /след приспаднат толеранс от 3 % в полза на водача, при действително измерената скорост 110 км/ч./, като превишаването на разрешената скорост е 26 км/ч. - се установява с необходимата категоричност от наличните по делото горецитирани доказателствени материали, кредитирани от този съдебен състав, и така тя е извършила описаното нарушение от обективна и субективна страна – виновно, за което нарушение й е наложено предвиденото, съгласно посочените разпоредби на ЗДвП, административно наказание „глоба“ в цитирания размер.

Съществен за правилното решаване на делото е и въпросът допуснати ли са в предсъдебната фаза на производството съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до накърняване на правата на наказаното лице.

При служебната проверка, осъществена от този съдебен състав се установи, че са допуснати нарушения на процесуалните правила в досъдебната фаза, които обаче не са съществени, не са довели до накърняване на правото на защита на жалбоподателя и въпреки, че не могат да бъдат отстранени в съдебната фаза предвид характера на настоящето съдебно производство, те не са процесуално основание, водещо до отмяна на електронния фиш, предвид, че макар електронният фиш да е издаден от съответната териториална структура на МВР, в конкретния случай - от СДВР, и да отговаря на утвърдения образец и формално да съдържа нормативно 5 посочените реквизити, не съдържа разпоредбата, указваща реда и срока за обжалването му, както и правото на писмено възражение срещу него, и в същия липсва посочване на субективната страна на деянието, което е нарушение - не е отразено нищо във връзка с въпроса за вината, т.е. за субективната съставомерност на нарушението – че наказаното лице е извършило нарушението виновно.

Съдът многократно е имал повод и е намирал за необходимо да отбележи, че е незаконосъобразно и недопустимо елементи от обективната и/или от субективната страна за което и да е нарушение да не са посочени в текстовото изписване на нарушението, а да се извеждат по подразбиране или предположение, или да могат да се изведат от доказателствата по делото. Тези обективни и/или субективни елементи е задължително да бъдат написани в словесното изложение на нарушението, за да се обоснове преценката за съставомерност на деянието на посоченото лице по съответно цитираната квалификация на Закона.

Посочените процесуални пропуски обаче, с оглед обстоятелството, че фишът е обжалван в предвидения нормативно срок за това, не са довели до невъзможност нарушителят да разбере за какво нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност и да упражни правото си на защита, което е видно и от жалбата срещу електронния фиш. Т.е. принципно фишът може да породи правновалидни последици и може да служи за ангажиране на административнонаказателната отговорност на М. Д. А..

Независимо от това, обаче, от друга страна, доколкото електронният фиш не е влязъл в сила, се констатира следното:

Разпоредбата на чл.82,ал.1 от ЗАНН сочи, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. В ал.2 на същия член е написано, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. Съгласно ал.3 на чл.82 от ЗАНН, независимо от спиране или прекъсване на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал.1.

Сроковете по чл.82 от ЗАНН, обаче, са за изпълнение на влезлите в сила 6 актове /фишове и наказателни постановления/, а не и за преследване за извършено административно нарушение, а предвид отразеното по-горе, обжалваният електронен фиш не е влязъл в сила, както беше посочено вече.

По силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, приложение следва да намерят разпоредбите на Глава девета от НК „Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание”. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. ЗАНН не урежда изрично института на абсолютната давност за наказателно преследване. Изтичането на давността има за последица изключване на отговорността (наказателното преследване изобщо), поради което правилото на чл.11 от ЗАНН е приложимо и за неуредените относно давността въпроси се прилагат разпоредбите на НК.