Определение № 1469 от 07.11.2024, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1469 гр. Велико Търново, 06.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Йовчева като разгледа докладваното от Силвия Йовчева Въззивно частно гражданско дело № 20244100500894 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадената частна жалба от К. Д. С., чрез адв. М. Н., против протоколно определение от 16.05.2024 г., постановено по гр.д. № 1000/2022 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. С обжалваното определение първоинстанционният съд е отказал да спре производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като е налице влязло в сила съдебно решение по първа фаза на съдебната делба, като съдът се е произнесъл с окончателен съдебен акт относно съсобствеността на процесните недвижими имоти, както и кои са съсобствениците, между които ще се извърши делбата.

Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и немотивирано, поради което моли същото да бъде отменено. Излага твърдения, че към момента е налице висящо производство по гр.д. № 1734/2023 г., по което А. Д. С. е предявил иск срещу В. Д. Д. за разваляне на договор за дарение, обективиран в НА № 873, том 5, нот. Дело № 675/2021 г. по описа на нотариус И. М., с предмет Поземлен имот № 619, кв.

61, за който е отреден УПИ III-619 по РП на гр. Стражица от 1987 г., с площ 1175 кв.м., ведно с построена в него жилищна сграда и постройка, при граници: улица, УПИ II-618 V I за озеленяване, УПИ IV-622 по РП на града.

Посочва, че същият този имот, който е предмет на гореописаното дело е предмет на делба по гр.д. № 1000/2022 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица. С оглед изложеното, излага доводи, че между двата спора е налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, като цитира тълкувателна практика в тази насока. Посочва, че между делата е налице 1 пряка зависимост, тъй като предмет на производството по гр.д. № 1734/2023 г. на ГОРС е разваляне на договор за дарение, с който е прехвърлен недвижим имот, който същевременно е предмет на делба в производството по гр.д. № 1000/2022 г. на ГОРС. Моли обжалваното определение да бъде отменено и въззивният съд да постанови акт, с който да спре производството по делото.

Препис от жалбата е връчен на насрещните страни, като в законоустановения срок не е подаден отговор.

Въззивният съд намира, че подадената частна жалба е насочена срещу неподлежащ на самостоятелен инстанционен контрол съдебен акт, поради което и се явява процесуално недопустима. Съображенията за това са следните:

Макар първоинстанционният съд да е посочил, че протоколно определение от 16.05.2024 г., постановено по гр.д. № 1000/2022 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица, подлежи на обжалване в едноседмичен срок, тези указания са незаконосъобразни. В чл. 274 ГПК са уредени две групи определения, които подлежат на самостоятелен контрол за законосъобразност, а именно - когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото /т. 1/ и в случаите, изрично посочени в закона /т. 2/. В настоящия случай първоинстанционният съд е отказал да спре производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Безспорно в закона липсва изрична разпоредба, която да предвижда, че определения, с които се отказва спиране на производството на посоченото основание, подлежи на самостоятелно обжалване. Не е налице и другата хипотеза, уредена в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото определението, с което се отказва спиране на производството не прегражда по-нататъшното развитие на производството. Както е посочено в ТР № 1/09.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, обжалването на определенията, преграждащи разглеждането на делото, е средство за защита на правото на иск, което би се оказало неосъществимо, ако отказът на съда да предприеме действия за правна защита не би могъл да бъде преодолян. Следователно, преграждащите определения са тези, които препятстват разглеждането на спора по същество и са пречка съдът да се произнесе с решение по съществото на спора. В случая не е налице такова преграждане, тъй като на основание чл. 253 ГПК, постановеното определение може да бъде изменено или отменено от постановили я го съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск, като същевременно не е препятствана възможността за постановяване на краен съдебен акт по делото. Този извод се потвърждава и от приетото в т. 1 от ТР № 1/09.07.2019 г., постановено по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е недопустимо. Следователно определение, с което се отказва спиране не подлежи на самостоятелно обжалване, а при наличие на евентуален порок в тази връзка, той се отразява на крайния съдебен акт, който може да бъде обжалван по съответния ред. В посочения смисъл е и практиката на ВКС – Определение № 382/12.09.2019 г. на ВКС по 2 ч.гр.д. № 1738/2019 г., IV г.о., ГК.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че подадената частна жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима и производството по делото да бъде прекратено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЕЛЖДАНЕ жалба с вх. № 6599/20.05.2024 г., подадена от К. Д. С., ЕГН: ********** против протоколно определение от 16.05.2024 г., постановено по гр.д. № 1000/2022 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 894/2024 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Велико Търново в едноседмичен срок от съобщаването му.

На основание чл. 7, ал. 2 ГПК определението да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3