Решение № 551 от 28.05.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 551 гр. Стара Загора, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря Е. Ат. Д. като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20265530100132 по описа за 2026 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.110 и сл. от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от общо 1355,73лв., с равностойност 693,15 евро по изпълнителен лист от 07.01.2013г., издаден по ч.гр.дело №5761/2012г. по описа на РС-Стара Загора, въз основа на който е образувано изп.дело №...... по описа на ЧСИ М. Д., с рег.№... с район на действие ОС-Стара Загора, поради изтекла погасителна давност. Претендират се и направените по делото разноски.

Искът е предявен от А. Г. Г. от гр.Стара Загора срещу „А1 България“ ЕАД гр.София. С исковата молба се твърди, че в края на 2025г. е узнал за наложен запор на трудовото му възнаграждение по изп.дело №...... по описа на ЧСИ М. Д., с рег.№... с район на действие ОС-Стара Загора, по което бил присъединен взискател НАП за задължения, които били погасени. Ищецът твърди, че от образуване на изпълнителното дело до налагането на запора върху трудовото му възнаграждение не били извършвани други действия за принудително изпълнение, поради което вземането било погасено по давност. Счита, че не дължи сумата по изпълнителния лист поради изтекла погасителна давност. Това породило правен интерес за ищеца да предяви настоящия иск.

Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 1355,73лв., с равностойност 693,15 евро по изпълнителен лист от 07.01.2013г., издаден по ч.гр.дело №5761/2012г. по описа на РС-Стара Загора, въз основа на който е образувано изп.дело №..... по описа на ЧСИ М. Д., с рег.№... с район на действие ОС-Стара Загора, поради изтекла погасителна давност. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че искът е неоснователен.

1

Не оспорва факта, че е било образувано посоченото изпълнително дело. Твърди обаче, че по изпълнителното дело са били извършени редица изпълнителни действия, които са прекъсвали погасителната давност, поради което към настоящия момент не е изтекъл петгодишния срок за погасяване на вземането. Предвид изложеното моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноските по делото.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните, намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

По същество не се оспорва от страните, че със Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №5761/2012г. по описа на Старозагорския районен съд, на ищеца е било разпоредено да заплати на ответника сумата 533,75 лева за главница, за незаплатени суми за ползвани далекосъобщителни услуги за периода 07.10.2010г. до 07.06.2011г. по договор №.......г. и данъчни фактури, и законна лихва от 18.10.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата 65,00лв. разноски по делото.

От приложеното по делото изп.д. №........ по описа на ЧСИ М. Д. се установяват следните обстоятелства: Изпълнителното дело е образувано на 11.07.2013г. по искане на ответника „А1 България“ ЕАД гр.София, с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД, на основание издаден изпълнителен лист от 07.01.2013г., по ч.гр.д. №5761/2012г. по описа на Старозагорския районен съд, по силата на който е осъден ищецът да заплати на ответника сума от 533,75лв. за главница за незаплатени суми за ползвани далекосъобщителни услуги за периода 07.10.2010г. до 07.06.2011г. по Договор №..... от 10.06.2008г. и данъчни фактури, законна лихва от 18.10.2012г. до изплащане на вземането, както и сумата от 65,00лв. разноски по делото. В хода на изпълнителното производство със запорно съобщение изх.

№.....г., на 27.09.2013г. е наложен запор върху всички банкови сметки на ищеца в Банка „ДСК“ ЕАД. Със запорно съобщение изх. №....г., на 23.09.2013г. е наложен запор върху всички банкови сметки на ищеца в банка „Уникредит Булбанк“ АД. Със запорно съобщение изх. №.....г., на 25.09.2013г. е наложен запор върху всички банкови сметки на ищеца в „Първа инвестиционна банка“ ЕАД. Със запорно съобщение изх.№ ....г., на 05.12.2013г. е наложен запор върху всички банкови сметки на ищеца в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД.

На същата дата, от сметка на ищеца в тази банка, по изпълнителното дело е преведена сума в размер на 12,01лв. Със запорно съобщение изх. №......г. на 04.12.2013г. е наложен запор върху всички банкови сметки на ищеца в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД. Със запорно съобщение изх. №......г., на 26.06.2014г. е наложен запор върху получаваното от ищеца трудово възнаграждение при работодателя „Туристически холдинг Русалка Холидейз“ АД.

Със запорно съобщение изх. №......г. на 27.01.2015г. е наложен запор върху получаваното от ищеца трудово възнаграждение при работодателя „Орргана“ ЕООД. Със запорно съобщение изх. №.......г. на 28.03.2017г. е наложен запор върху всички банкови сметки на ищеца в „Юробанк България“ АД. Със запорно съобщение изх. №......... на 28.05.2018г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца при работодателя „Вимар“ ООД. На 17.08.2018г., от работодателя на ищеца „Вимар“ ООД, по изпълнителното дело е постъпила сума в размер на 400,60лв. На 16.10.2018г. от работодателя на ищеца „Вимар“ ООД по изпълнителното дело е постъпила сума в размер на 199,38лв. На 22.01.2019г. от работодателя на ищеца „Вимар“ ООД по изпълнителното дело е постъпила сума в размер на 197,85лв. На 24.06.2019г. от страна на ищеца е заплатена сума в размер на 7,61лв. Със 2 запорно съобщение изх. №.......г. на 25.05.2021г. е наложен запор върху всички банкови сметки на ищеца в „Тексим Банк“ АД. Със запорно съобщение изх. №....... на 11.02.2022г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца при работодателя „Вимар“ ООД.

Със запорно съобщение изх. №.....г. на 16.01.2024г. е наложен запор върху всички банкови сметки на длъжника в „Токуда Банк“ АД. Със запорно съобщение изх. №......г. на 06.11.2024г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца при работодателя „Винтидж ВТ“ ООД. Със запорно съобщение изх. №......г. на 10.12.2025г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца при работодателя „Вимар“ ООД. Видно от отбелязване върху изпълнителния лист, на 19.10.2018г., от страна на ищеца е била заплатена сумата в размер на 160,00лв. на взискателя – ответник в настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Основание на иска по чл.439 ГПК за оспорване на изпълнението са новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти. Съгласно текста на чл.439, ал.2 ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В конкретния случай, ищецът твърди погасяване по давност на задължението му, обективирано в изпълнителен лист от 07.01.2013г., издаден по ч.гр.д. №5761/2012г. по описа на Старозагорския районен съд.

Установи се, че задължението на ищецът е възникнало въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. В този случай, съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД давността на вземането е пет годишна, тъй като вземането на ответника е установено с влязъл в сила съдебен акт. Съгласно чл.116, б.“в“ от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, а съгласно чл.117, ал.1 ЗЗД, от прекъсването на давността почва да тече нова давност.

Изпълнително дело №.......г. по описа на ЧСИ М. Д., е образувано при действието на ППВС №3/18.11.1980г., съгласно което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Това разрешение следва да се приложи по отношение на изтичане на давностен срок до 26.06.2015г., тъй като Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г.

ОСГТК на ВКС, което преурежда въпроса за погасителната давност в изпълнителното производство няма ретроактивно действие, а се прилага от датата на постановяването му – 26.06.2015г. – в този смисъл е и разрешението на Тълкувателно решение №3/28.03.2023г. по тълкувателно дело №3/2020г. ОСГТК на ВКС, съгласно което погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г.

ОСГТК, ВКС.

С Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г. ОСГТК на ВКС обявява за изгубило сила ППВС №3/1980г., считано от момента на постановяване на тълкувателното решение, без да му се придава обратна сила. Съгласно даденото разяснение в т.10 от Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г., ОСГТК на ВКС, погасителната давност не спира докато трае изпълнителният процес. По време на изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, 3 изграждащо съответния способ, като давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ, с насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Същинско изпълнително действие по смисъла на чл.116, б.“в“ ЗЗД е налице само в случай, че е налице реално засягане на правната сфера на длъжника. В мотивите на ТР №2/04.07.2024г. по тълк.дело №2/2023г. се приема, че за давността и нейното прекъсване, водещо значение има искането на кредитора – взискател, чиято проекция, дори да не се осъществи чрез изпълнителното действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора.

От значение по настоящото дело е и разрешението, прието в т.5 на ТР №3/10.07.2017г. по ТД №3/2015г., съгласно което изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл.508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор, но длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават за сметка на взискателя. В мотивите на това Тълкувателно решение се приема, че запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл.450, ал.3 и чл.507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на вземането. Последното не е част от фактическия състав по налагането на запора, а е от значение за това, дали той може да доведе до предвидените в закона последици и да послужи за удовлетворяване на взискателя или не. Следва да бъде разяснено, че не е необходимо предприемане на действие от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителния способ или предприетото действие да е успешно, за да се счита давността прекъсната. Запорът на вземане се счита за наложен на датата, на която запорното съобщение е връчено на длъжника /чл.450, ал.2 ГПК/, а спрямо третото задължено лице се счита за наложен от момента на връчване нему на запорното съобщение - чл.450, ал.3 ГПК.