Определение № 173 от 13.03.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 173 гр. Сливен, 13.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно частно гражданско дело № 20252200500091 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 407 ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. К. А., чрез представител по пълномощие, против Разпореждане от 03.10.2024 год., постановено по гр. дело № 45 по описа за 2011 год. по описа на Районен съд Нова Загора, с което съдът разпорежда издаването на изпълнителен лист в полза на третото лице Ц. П. Д.

- А., против жалбоподателя, ответник по делото. В. К. А..

В жалбата се твърди, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Атакуваното разпореждане е постановено в нарушение разпоредбите на чл. 404, ал. 1, предл. първо, във вр. с чл. 28, ал. 2, предл. първо от ТПК, във вр. с чл. 4 от Закона за лицата и семейството. Съдът е разпоредил издаването на изпълнителен лист в полза на едно трето лице госпожа Ц. П. Д. - А., като същата макар да е майка на непълнолетното към момента дете, и бивша съпруга на жалбоподателя, съдът не е съобразил на първо място, че към момента на подаване на молбата, предмет на производството, и към момента на постановяване на атакувания акт, лице с тези имена не съществува. В случая, съдът не е обсъдил твърденията в молбата на кредитора по вземането за издръжка, дъщерята М. В. А., а именно - ясно заявеното, че същата е непълнолетна, при което се явява кредитор по вземането, действащ лично. Съдът, макар да сочи, че „Решението е влязло в 1 сила от 20.04.2011 година.“, не е съобразил, че към датата 27.09.2024 г., на която е сезиран с молбата за издаване на изпълнителен лист, детето отдавна не е малолетно, при което действа лично и следва съдебният акт да се издаде в негова полза, ако действително съществува вземане в негова полза по процесната спогодба, а не в полза на третото лице Ц., колкото и същата да е негова майка. От текста на одобрената от съда спогодба е видно, че В. К. А. се е задължил да заплаща издръжката на децата си към третото лице Ц., предвид това, че детето М., съответно детето Х., са малолетни, като задължението е поето до настъпване на законово основание за нейното прекратяване, каквото основание се явява фактът на настъпване на непълнолетието на всяко едно от децата. В обобщение се иска да се отмени разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Направено е искане за допускане на обезпечение на производството по жалбата, като се постанови обезпечителна мярка по смисъла на чл. 397, ал. 1, т. 3, предл. последно от ГПК, а именно - спиране на изпълнението по изпълнителното производство, образувано по процесния изпълнителен лист, а именно - спиране на изпълнението по изп.д.

20249150403706 по описа на ЧСИ Гергана Грозева, с per. №915 по регистъра на КЧСИ, с район на действие — районът на ОС Сливен. Прави се оспорване истинността на документа - така представеното пълномощно от 25.09.2024 г., сочещо на това, че се явява документ, изхождащ от непълнолетната М. В. А., ЕГН **********, за упълномощаването на адвокат Д. Н. А., като конкретно сочи, че оспорваме автентичността на подписа на соченото като упълномощител лице - непълнолетната М. В. А..

Подаден е писмен отговор от представител по пълномощие, в който се твърди, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, поради което и частната жалба се явява неоснователна. Наведените в частната жалба твърдения за липса на вземане, подлежащо на изпълнение, са напълно неоснователни и представляват правен и житейски абсурд. Действително между страните е налице постигната спогодба, одобрена с Решението, по силата на която В. А. се е задължил да плаща ежемесечна издръжка в размер на 100,00 (сто) лева, считано от влизане в сила на съдебното решение за допускане на развода, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска и до настъпване на законово основание за нейното изменяване или прекратяване. Твърдението, че жалбоподателя В. А. - баща на М. А., се е съгласил да плаща издръжка единствено до навършване на 14-годишна 2 възраст на своите деца, е лишено от правна и от житейска логика и съдържание. Съгласието или несъгласието на родителя за заплащането на издръжка, с която да осигури нормални условия на живот, необходими за развитието на детето, е правно ирелевантно, доколкото в Семейния кодекс, е уредено задължение на всеки от родителите да издържа ненавършилите пълнолетие свои деца. Ц. Р. към момента на одобряване на споразумението е действала единствено в качеството й на законен представител на своето малолетно дете, доколкото последното към момента на постановяване на Решението не притежава валидна правна воля за извършване на правни действия. Противоречието в твърденията, изложени в частната жалба, води до правен абсурд - в едни части на частната жалба се сочи, че М. А. е кредитор, а в други като кредитор е посочена Ц. Р., като от изложеното е очевидно, че е направен несполучлив опит за компенсиране липсата на правно основание за неплащане на дължимата издръжка с представяне на несъстоятелни и неправилни правни изводи. Сезираният с молба за издаване на изпълнителен лист съд не разполага с правомощието да променя диспозитива на решението, явяващо се изпълнително основание. Той има правомощие да провери документа от външна страна, дали вземането по него подлежи на принудително изпълнение и да издаде изпълнителния лист. В обобщение иска да се остави без уважение частната жалба, а направените с нея искания намира за неоснователни.

Настоящият състав намира следното.

Съгласно чл.407, ал.1 ГПК разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за ответника - от връчването на поканата за доброволно изпълнение. Следва да се приеме, че предвиденият в чл.407, ал.1 ГПК двуседмичен срок за подаване на разглежданата частна жалба по този ред е спазен.

Производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на визираните в чл. 404, т. 1 от ГПК изпълнителни основания е регламентирано в чл. 405- 408 от ГПК. При произнасяне по искане за издаване на изпълнителен лист проверката, която дължи компетентният съд, е относно правото за принудително изпълнение в полза на соченото като кредитор лице и срещу 3 посочения длъжник по изпълняемото право, установено в съответното изпълнително основание. С оглед формалната доказателствена сила на подлежащите на принудително изпълнение съдебни или арбитражни актове тази проверка е ограничена, поради което не се касае за исково производство.

Затова при произнасяне по молба по чл. 405, ал. 1 ГПК, съответно при реализиране на предвидената в чл. 407, ал. 1 от ГПК въззивна проверка за законосъобразност на постановено разпореждане, не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителния лист.

Постановеният от съда акт не се ползва със сила на пресъдено нещо нито относно изпълняемото право, нито по отношение правото на принудително изпълнение.

В случая разпореждането за издаване на изпълнителен лист е въз основа на влязло в сила решение. При издаването на процесния изпълнителен лист НЗРС е съобразил нормата на чл.28, ал.2 ГПК, която изисква непълнолетните да извършват съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на родителите или попечителите си. С оглед на изложеното се стига до извода, че производството за издаване на процесния изпълнителен лист е инициирано от процесуално дееспособна страна. При издаването му съдът се е съобразил с диапозитива на съдебното решение, тъй като не разполага с правомощието да го изменя. Доколкото е било налице редовно от външна страна изпълнително основание, удостоверяващо подлежащо на принудително изпълнение вземане, то правилно първоинстанционният съд е съобразил влязлото в сила съдебно решение и разпоредил да се издаде изпълнителен лист. По тези съображения изпълнителния лист се явява издаден при наличие на предпоставките по чл.406, ал.1 и чл.404, ал.1 от ГПК. Доколкото в случая не се дава разрешение на материалноправен спор, свързан с предмета на делото, а се разрешава процесуален въпрос за наличие на предпоставки за принудително изпълнение на акта, въз основа на който е поискано издаване на изпълнителния лист, са неоснователни направените с частната жалба искания.

Съгласно Тълкувателно решение №5/2015 от 12 юли 2018 год. не подлежат на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК: въззивно определение, постановено по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд по молба за издаване на изпълнителен лист по чл.

4

407, ал.1 ГПК.

Ръководен от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на В. К. А., чрез представител по пълномощие, против Разпореждане от 03.10.2024 год., постановено по гр. дело № 45 по описа за 2011 год. по описа на Районен съд Нова Загора.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5