Решение № 334 от 08.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. София, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело № 20251110140094 по описа за 2025 година

Предявени са установителни искове от „=======“ ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против Н. Л. Д. за сумата 2848,69 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. в имот, находящ се в гр. ======= с абонатен №....88, сумата 389,92 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 19.03.2025 г., сумата 51,47 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. и сумата 11,91 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 19.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 25.03.2025 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №17173/2025 г., по описа на СРС, 71 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството му на собственик на процесния имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като последният в качеството си на потребител не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение.

Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски, по представен списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител е депозирал 1 отговор на исковата молба, в който излага доводи за неоснователност на исковете. Заявява, че предвид отмяната на т.6.1.1 от Методиката, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба №ЕРД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, която урежда формулата за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградата инсталация и в включените в нея компоненети исковите претенции следва да се отхвърлят като неоснователни. Предвид липсата на валидно действаща формула за изчисление на потребената топлинна енергия претенциите на ищеца са недоказани. Счита, че щом ищецът основава претенцията си на реално извършен отчет на доставената топлинна енергия е недопустимо в случай че се касае за служебно начислени суми поради неосигурен достъп да бъде признато вземането на ищеца. Счита, че служебно начислените суми следва да бъдат приети за недължими.

Посочва, че не са налице основания за претендиране на обезщетения за забава от страна на ищеца, както и за суми за дялово разпределение, което се осъществява от различно от ищеца лице. Моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни и му се присъдят разноски съгласно представените договори за правна помощ и списък по чл. 80 ГПК.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „...........“ ЕООД, преобразувано в „.......“ ООД изразява становище, че предявените искове са основателни и доказани.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да достави на ответника топлинна енергия, а ответникът е поел задължение да я получи и да заплати цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба стойност. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, а с оглед възражението за погасяването им по давност, че е изтекъл достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването им.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цената на топлинна енергия.

Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие. Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които по силата на закона възниква облигационното отношение с предмет продажбата на енергия, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ. кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

В настоящия случай от приобщения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот №119 , том LLXXXV, дело 27200/94 г. от 07.12.1994 г. на нотариус към СРС 2 се установява, че Н. Л. Дилкова купува недвижим имот, представляващ апартамент №58, находящ се в гр. София, ж.к. Люлин 3, бл. 302, вх. В, ет. 12. Представена е и молба – декларация, изходяща от Н. Л. Дилкова до топлофикационното дружество за откриване на партида, по която да се отчита потреблението на ползваната в имота топлинна енергия. Тази молба-декларация по своята същност представлява предложение за сключване на договор за доставка на топлинна енергия, отправено от собственика до топлофикационното дружество.

Предвид това съдът приема, че като собственик на процесния имот, до който ищецът твърди да е доставял топлинна енергия, ответникът има качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката включително и през процесния период м.05.2021 – м.04.2023, тъй като по делото нито се твърди, нито се установява да се е разпоредил с правото на собственост върху имота или да е учредено вещно право на ползване върху същия преди предявяване на исковата молба в съда. Съдържанието на съществуващото между ответника и топлофикационното дружество облигационно отношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от КЕВР и действащи през процесния период. Общите условия обвързват потребителите дори и без да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл.

150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал.

3 от ЗЕ.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, според което в имота има 2 броя отоплителни тела с монтирани на тях индивидуални разпределители на разход за отопление, които са затапени/пломбирани и ичието покзания са занулени. Вещото лице е констатирало, че в имота не е ползвана топлинна енергия за отопление на имот и такава не е начисляване на ответника. През исковия период в процесния имот е ползвана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване (БГВ) и такава е била начислявана от топлофикационното дружество, както и топлинна енергия отдадена от сградната инсталация. За периода БГВ е определяна на база служебен отчет поради липса на водомер за топла вода при нормативно определен разход за едно лице в размер на 140 литра за денонощие. Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са изчислени в съответствие с действащата нормативна уредба на база пълния отопляемия обем на жилището към пълния отопляем обем на сградата – етажна собственост. Според заключението на съдебно–техническата експертиза стойността на потребената топлинна енергия за процесния период в имота е в размер на 2946,78 лева.

Следва да се посочи, че независимо от отмяната като незаконосъобразни на разпоредбите на т. 6.1.1 от Методиката за разпределение на топлинна енергия, приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба №Е-РД-04-1/12.03.2020 г. на министъра на енергетиката от ВАС с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. д. №746/2021 г. по описа на ВАС II –ро отд., потвърдено с решение №1037/10.02.2025 г. по адм. д. №85/2024 г. на ВАС, петчленен състав, II колегия според ТР №2/27.06.2016 г. на ВАС съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт няма обратно действие. В ТР № 2/27.06.2016 г. на ВАС е разяснено, че съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно действие. В конкретния случай предмет на установяване са вземания за топлинна енергия за периода м.05.2022 г. до м. 04.2024 г., преди влизане в сила на решението на ВАС по адм. д. №746/2021 г. по описа на ВАС II –ро отд, поради което методиката представлява приложим административен акт. Предвид това ответникът дължи заплащането на доставената до имота топлинна енергия както за битово горещо водоснабдяване, така и стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, при установяване и на останалите елементи от фактическия състав на вземането на ищеца.

Според чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.

Заплащането на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е задължение на 3 етажните собственици в съответната сграда, в която не е преустановено топлоподаването.

Според чл. 140, ал. 3 ЗЕ сградната инсталация за отопление и горещо водоснабдяване са обща част от етажната собственост. Съобразно ЗЕ, ЗС и ЗУЕС всички собственици, респективно носители на вещни права следва да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата вещ. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците. То следва от факта, че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже и че е изградена по предварителен проект, поради което и плащането се извършва съразмерно на отопляемите обекти по проект. Предвид изложеното съдът намира, че се установява ищецът да е доставил до имота на ответника топлинна енергия в установените от съдебно – техническата експертиза размери.