Решение № 376 от 11.04.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 376 гр. Варна, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, СЪСТАВ ТО, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Марина К. Семова при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева като разгледа докладваното от мл.с. Марина К. Семова Въззивно гражданско дело № 20233100502193 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по повод въззивна жалба вх.№ 5205/08.08.2023 г. , подадена от „АГРОТОН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 204103462, гр. Провадия, ул. „Св.Св. Кирил и Методий“ № 37, вх. А, ет. 1, ап. 3, чрез адв. С. Д., срещу Решение № 188/14.07.2023 г., постановено по гр.д. № 622/2022 г. на РС – Провадия, II-ри съдебен състав, в частта, с която е осъдено да заплати на П. Т. Д. сумата от 814 лева, разликата над 956 лева до присъдените 1 770 лева, представляваща дължима продажна цена за 18 220 кг. пшеница, след направено прихващане на разходите по сключен между страните устен договор за стопанската 2019/2020 г., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.06.2022 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 327 от ТЗ, както и по въззивна жалба вх.№ 5629/29.08.2023 г. , подадена от П. Т. Д., ЕГН **********, ***, чрез адв. Б. Б., срещу Решение № 188/14.07.2023 г., постановено по гр.д. № 622/2022 г. на РС – Провадия, II-ри съдебен състав, в частта, с която са отхвърлени исковите му претенции за осъждане на „АГРОТОН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплати сумата от 3 838 лева, разликата над присъдените 1 770 лева до претендираните 5 608 лева, представляваща дължима продажна цена за 18 220 кг. пшеница, получена след направено прихващане на разходите по сключен между страните устен договор за стопанската 2019/2020 г., на осн. чл. 327 от ТЗ, както и в частта за сумата от 3 830 лева, представляваща цена на 6 280 кг. слънчоглед, след направено прихващане на разходите по сключен между страните устен договор за стопанската 2020/2021 г., получена от „АГРОТОН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД при продажбата на продукцията на трето лице, ведно със законна 1 лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.06.2022 г. до окончателното й изплащане, на осн. 284, ал. 2 от ЗЗД.

По въззивна жалба вх.№ 5205/08.08.2023 г.:

Въззивникът „АГРОТОН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД навежда доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Счита, че възприетите от първостепенния съд стойности за разходи – 2035.60 лева за стопанската 2019/2020 г. и 1282.40 лева за стопанската 2020/2021 г., не съответстват на реално извършените от „АГРОТОН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. Подчертава, че този извод противоречи на събраните по делото доказателства, от които безспорно е установено, че посочените в отговора на исковата молба стойности от 2188 лева за стопанската 2019/2020 г. и 1944 лева за стопанската 2020/2021 г. са действително извършените разходи, като от заключението на вещото лице е видно, че тези стойности са дори под минималната пазарна цена на вложените семена, торове, препарати за растителна защита и включени услуги по механизация. Посочва, че след прихващане на реалните разходи за двете стопански години от стойността на реализираната продукция от пшеница в размер на 7288 лева и изваждане на платената от С.П. на П. Д. сума в размер на 2200 лева, дължимият остатък възлиза на 956 лева. Отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част, съответно отхвърляне на иска за разликата над 956 лева и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна П. Т. Д., който излага съображения за неоснователност на жалбата и оспорва наведените от въззивника твърдения.

Подчертава, че по делото не е изяснено какви са действителните разходи конкретно за процесните 28 дка. зем. земя. Счита, че възприетите от първоинстанционния съд стойности не само не са занижени, а са повишени, предвид че не е доказано какви процедури са извършени. По изложените съображения отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

По въззивна жалба вх.№ 5629/29.08.2023 г.:

Въззивникът П. Т. Д. навежда доводи за неправилност на решението в обжалваните части. Счита, че по делото не е изяснено какви са действителните разходи, които ответникът е направил конкретно за процесните 28 дка. земя. Посочва, че съдът не е взел предвид, че таблиците по изготвената експертиза относно количеството закупени семена, торове и препарати са предоставени именно от ответното дружество, поради което е логично те да бъдат оформени по начин, който да съответства на неговия интерес. Отбелязва, че ответникът обработва много декари земя и не може да се установи, че предоставените на вещото лице таблици касаят именно процесните 28 дка., а така също намира, че недоказано е останало и дали изобщо описаните в експертизата процедури по култивиране, торене и пръскане са действително извършени от ответника. Намира, че не става ясно на база на какви факти и обстоятелства първоинстанционният съд приема иска по отношение на слънчогледа за стопанската 2020/2021 г. за неоснователен след като от всички доказателства се установява сключения договор, както по основание, така и по размер. Отправя искане за отмяна на решението в обжалваните части и цялостно уважаване на предявените искове, както и присъждане на съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната 2 жалба от въззиваемата страна „АГРОТОН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в който излага съображения за неоснователност на жалбата и оспорва наведените от въззивника твърдения. Подчертава, че по делото е установено, че от цената на получената през стопанската 2019/2020 г. продукция от пшеница следва да се приспаднат разходите за стопанската 2019/2020 г. и за стопанската 2020/2021 г., както и платената сума, като така искът за 5608 лева, представляваща дължима сума за стопанската 2019/2020 г., се явява основателен до размера от 956 лева. Посочва, че жътвата на продукцията от слънчоглед за стопанската 2020/2021 г. не е извършена от него, съответно не се е разпореждал с тази продукция, поради което и претенцията за 3830 лева, представляваща дължима сума по сключен устен договор за стопанската 2020/2021 г., се явява изцяло неоснователна. По изложените съображения отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваните части.

В проведеното открито съдебно заседание „АГРОТОН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, редовно призован, чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната жалба и отговора на подадената от насрещната страна въззивна жалба. Представя списък с разноски.

П. Т. Д., редовно призован, чрез процесуалния си представител, също поддържа въззивната жалба. Представя списък с разноски.

За да се произнесе по спора, настоящият състав съобрази следното:

Производството пред Районен съд-Варна е образувано по искова молба с вх.№ 622/23.06.2022 г., уточнена с молба с вх. № 4194/08.08.2022 г. и молба с вх. № 1347/17.01.2024 г., последната, депозирана пред въззивна инстанция на осн. чл. 129, ал. 4 от ГПК, подадена от П. Т. Д., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове за осъждане на „АГРОТОН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да му заплати сумата от 5 608 лева, дължима по сключен устен договор за стопанската 2019/2020 г. и сумата от 3 830 лева, дължима по сключен устен договор за стопанската 2020/2021 г., ведно със законна лихва, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задълженията.

Ищецът излага, че е регистриран земеделски производител, като за упражняване на дейността си по отглеждане на трайни насаждения сключил договори за наем със собственици на земеделски земи, находящи се в землището на с. Славейково, общ. Провадия за общо 30 дка. земеделска земя.

За обработване на наетите земи сключил устен договор с ответника за стопанската 2019/2020 г., по силата на който последният се задължил да засее и обработи 28 дка. зем. земя с пшеница. Посочва, че след като нивите били ожънати двамата се разбрали продукцията да остане в ползваните от „АГРОТОН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД складове в с. Храброво, общ. Провадия.

Посочената уговорка била постигната между страните с цел евентуално покачване на цените на зърното, като за временното съхранение на пшеницата не са договаряли наем. Зърното било превозено до там на два курса в един и същи ден – с камион на ЕТ „Скала 13“ и с камион на ЕТ „Найд 62“. След пристигането в склада зърното било претеглено на кантар, като общото количество пшеница било 18 220 кг. Сочи, че през месец януари 2021 г. намерил купувач на продукцията на цена от 0.40 лева на килограм или общо за 7 288 лева. Тогава управителят на ответното дружество С.П. заявил, че е използвал пшеницата за засяване, при което двамата се договорили той да заплати на П. Д. цената от 7 288 лева, от която да приспадне разходите, които е направил за обработка на земята през съответната стопанска година.

3

Посочва, че размерът на тези разходи възлиза на 60 лева на дка. или общо 1 680 лева за 28 дка., като след приспадането им ответникът остава да дължи сумата от 5 608 лева, която не е заплатена.

Излага, че през стопанската 2020/2021 г. с ответника отново сключили устен договор, по силата на който „АГРОТОН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД се задължил да засее, обработи и пожъне 28 дка. зем. земя със слънчоглед, като използва предоставени и закупени от ищеца семена. Излага, че ответното дружество е ожънало 6 280 кг. слънчоглед, който бил прибран в негов склад в с. Храброво, а разходите по обработване на земята били заплатени от ищеца още при жътвата на слънчогледа, като последните възлизали на 1 704 лева, след което ответникът продал продукцията на трето лице на цена от 610 лева на тон или за 6 280 кг получената цена била в размер на 3 830 лева, която ответникът не е предал на ищеца.

В срока по чл. 131 от ГПК насрещната страна „АГРОТОН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД депозира отговор на исковата молба, както и становище по депозираната пред въззивна инстанция уточняваща молба. Счита претенциите на ищеца за допустими, но неоснователни. По първия договор за стопанската 2019/2020 г. посочва, че уговорката била ответникът да засее с пшеница, обработи и пожъне площта с негови продукти, семена, техника и труд, след което да продаде продукцията, като след приспадане на направените разходи за съответната стопанска година да даде остатъка на ищеца. Излага, че разходите му за тази стопанска година са 78 лева на дка. или общо 2 188 лева.

Посочва, че реколтата била общо 18 220 кг., прибрана по описания в исковата молба начин. След като до началото на новата сеитба зърното не било продадено използвал последното за засяване на новата реколта, тъй като не му достигали семена. През месец януари 2021 г. провел среща с П. Д., на която му представил разходите за стопанската 2019/2020 г. и се договорили да му заплати разликата в размер на 5 100 лева (по 0.40 лв./кг.) без да уговарят срок за плащането. През месец април на същата година двамата се срещнали на бензиностанция в гр. Провадия, където в присъствието на М. Г. ответникът, в изпълнение на задължението си, предал на ищеца сумата от 2 200 лева, при което дължимият остатък бил 2 900 лева. Излага, че за издължаване на остатъчната сума страните се договорили ответникът да засее и обработи земята на ищеца със слънчоглед през следващата стопанска година – 2020/2021 г., като използва собствени продукти, семена, техника и труд, а ищецът да ожъне и прибере реколтата, като ответникът приспадне разходите си за тази стопанска година от дължимия остатък от цената на закупената продукция, реализирана през предходната 2019/2020 г. Заявява, че разходите, които е направил през стопанската 2020/2021 г. са в размер на 1 944 лева, незаплатени от ищеца, и след приспадането им от цената за пшеницата дължимата сума е в размер на 956 лева, като в тази връзка счита, че горницата се претендира без основание. Сочи, че реколтата от слънчоглед за 2020/2021 г. е прибрана от ищеца, чрез А. М., който извършил жътвата, и продадена на „Слънчеви лъчи“ АД Провадия. По тези съображения счита претенцията за 3 830 лева за изцяло неоснователна. Отбелязва, че не е получавал субсидии за обработка на земята от ДФ „Земеделие“, доколкото не отговаря на изискванията за получаването им.