Решение № 3393 от 29.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3393 гр. Пловдив, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330100005 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от Т. И. срещу „Ново Финанс“ ООД. Твърди се, че на 09.06.2022 г. между страните бил сключен договор за потребителски кредит за предоставяне на сума в размер на 13500 лв. с годишен процент на разходите 42,88%. Срокът за връщане бил 60 месеца, до 09.06.2027 г. Съгласно чл. 2, т. 2, буква „ж“ от договора ищецът дължал годишна договорна лихва в размер на 36%. Вземанията по договора били обезпечени с договорна ипотека върху описан в исковата молба недвижим имот. Твърди, че на 24.11.2022 г. договорът бил предсрочно погасен, като била платена главницата и натрупаната до момента на плащането договорна лихва, а именно сума в размер на 2391,22 лв. за период 09.06.2022г. – 24.11.2024г. Твърди се, че заемополучателят дължал плащане на лихвата за първите 6 месеца, независимо кога е погасен кредитът. Ищецът счита, че уговорената договорна лихва е нищожна поради накърняване на добрите нрави, тъй като уговореният лихвен процент надхвърлял 2-кратно размера на законната лихва, като счита, че предоставеното обезпечение, а именно - недвижим имот, гарантирало в достатъчна степен връщането на заетата сума и уговарянето на договорна лихва в такъв размер накърнява добрите нрави, като се цитира и съдебна практика в тази връзка. Отделно от това твърди, че съдът следи и служебно за недействителност на договорните клаузи и договора поради накърняване на добрите нрави или нарушаване на императивни правни норми. Ето защо счита, че платената е недължимо платена и подлежи на връщане. Моли съдът да осъди ответника да му върне сумата от 2391,22 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.

Подадена е и втора искова молба, която съдът е съединил с първата за разглеждане в общо производство. Ищецът твърди, че страните сключили още 1 един договор за заем от 08.06.2022 г., като бил предоставен кредит в размер на 1500 лв. за срок 60 месеца при договорна лихва в размер на 36%. Ищецът твърди, че договорът е обезпечен с договорна ипотека върху същия недвижим имот, служещ за обезпечение и на договора от 09.06.2022 г., като излага същите съображения за договорната лихва с оглед твърденията за свръх обезпеченост по договора и нищожност на възнаградителната лихва с оглед нейния размер. По този договор ищецът твърди да е платил сумата от 265,69 лв. за възнаградителна лихва за периода 08.06.2022 г. – 24.11.2022 г., като иска от съда осъждането на ответника да върне тази сума като недължимо платена, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.

Ответникът е подал в срок отговор на първата исковата молба, с което счита иска за неоснователен. Не спори, че е сключен договор за заем от 09.06.2022г., както и че задължението по договора е погасено от ищцата чрез плащане от трето лице. Твърди, че между страните има сключен и друг договор, като плащане било извършено от третото лице и по двата. Оспорва суми да са получени без правно основание. Сочи, че договорът попада в специалната норма, уредена от Закона за кредити на недвижими имоти на потребители, който изключвал общите правни норми в тази връзка, а именно ЗЗД. Сочи, че уговорената лихва е при фиксиран ГЛП и се начислява ежемесечно до 9-о число на месеца. Изрично е посочено в договора, че в ГПР се включва договорната лихва и няма други суми, които се начисляват извън нея. Уговореният лихвен процент бил ясно и недвусмислено посочен. Била спазена нормата на чл. 29, ал. 9 ЗКНИП относно размера на ГПР. Договорната лихва съставлявала възнаграждение за заемодателя, което съставлявало печалбата на кредитора и била в рамките на свободата на договаряне. Счита, че същата не води до значително неравновесие между правата и задълженията между страните. Твърди, че по искане на ищеца е издадена референция, в която е посочена дължимата възнаградителна лихва към датата на погасяване на задълженията. Твърди се, че в издадената референция били включени и много други дължими вземания по други договори на ищеца, а така представеното платежно нареждане не давало яснота какво точно е погасено с отразеното плащане. Твърди, че ответникът се е съгласил на минимална печалба и че тя е била известна на потребителя, като именно към момента на сключване на договора се прави преценката за противоречие с добрите нрави.

Твърди, че в договора клаузите са индивидуално уговорени и че е предоставена цялата необходима информация за потребителя по договора от 09.06.2022 г.

Ответникът е подал отговор и на втората искова молба, с който също счита иска за неоснователен. Повтаря твърденията си, че между страните са сключени договора от 09.06.2022г. и договор за заем от 08.06.2022г. – предмет на втората искова молба, по които два договора постъпило плащане от трето за спора лице. Оспорва сумите да са платени без основание. Взима становище за правилно изчисляване на ГПР и не счита размера на лихвата за завишен с оглед свободата на договаряне и развива съображения за престациите по договора за заем и приложимата правна уредба по ЗКНИП. Цитира съдебна практика. Твърди, че са спазени всички изисквания за сключване на договор за потребителски кредит. Твърди, че клаузата за възнаградителна лихва е действителна.

2

В съдебното заседание ответникът признава плащане на възнаградителна лихва по договора от 09.06.2022г. в размер на 2240,72 лв. и по договора от 08.06.2022г. в размер на 248,97 лв. Оспорва размера на двата иска, като уточнява възраженията си от отговора, че общото плащане е прихванато и за други вземания: дължима такса за издаване на референция в размер на 150 лв. и за такса за заличаване на ипотека в размер на 450 лв., които били начислени общо по двата договора. Позовава се на Общите условия към договорите, а в писмената защита и на нотариалния акт за учредяване на ипотека.

В отговор на тези уточнения за нови основания за дължимост на процесните суми, ищецът прави възражения за недействителност на клаузите относно дължимите такси.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, приема следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са искове с правно основание чл.55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД. За основателността им следва да е реализиран фактически състав със следните юридически факти: предаване от ищеца на ответника на процесните парични суми в размер на 2391, 22 лв. и 265,69 лв., и липса на валидно правно основание за това.

Страните не спорят по обстоятелствата, че били сключени процесните два договора за заем, обезпечени с договорна ипотека върху недвижим имот, нито по факта, че постъпило плащане в общ размер на 17 601,31 лв. по двата договора, с което предсрочно била погасена главицата, както следва: 13 060,46 лв. по договор от 9.06.2022г. и 1451,16 лв. по договор от 08.06.2022г.

Следователно, установява се, че ищецът платил на ответника обща сума в размер на 5992,01 лв., над сумите за главница, която сума надвишава сбора от исковите претенции в размер на общо 2656,91 лв. С това първият юридически факт за основателността на исковете се доказа.

Установява се от представените договори за заем (чл.2.2. б. „з“ и б. „н“), че през първите 6 месеца ищецът дължал заплащане само на главницата по кредита, а в негова тежест възникнало задължение при предсрочно погасяване на задълженията да заплати договорната лихва за първите 6 месеца, чието плащане било отложено към края на срока на договора, а именно: 2391,22 лв. съгласно погасителния план по договора от 09.06.2022г. и 265,69 лв. съгласно погасителния план към договора от 08.06.2022г. Ето защо исковите претенции са посочени именно в този размер.

По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД ответникът следва да наведе твърдения за основанията, на които е получил процесните суми, доколкото се доказа получаването на дори по-голяма сума след изплащане на главницата. Ответникът, освен това, следва да изчерпа всички основания за дължимост на претендираната от него сума. В случая, той твърди, че от общата сума в размер на 5995,01 лв., платена над главницата, е прихванал изпълнението по следния начин: 2240,72 лв. за възнаградителна лихва по договор от 09.06.2022г. за период 09.06.22г. – 24.11.2022г. , сумата от 248,97 лв. за възнаградителна лихва по договор от 08.06.2022г. за периода 08.06.2022г. до 24.11.2022г., както и сумата от 150 лв. за издаване на 3 референция въз основа на Общите условия и сумата от 450 лв. – такса за заличаване на ипотека (съгласно т.6 от нотариалния акт за договорна ипотека и т.4.2. от Стандарния европейски формуляр).

Съдът счита, че ответникът не успя да докаже сочените от него правни основания за получаване на процесните суми от ищеца.

На първо място, получените суми за възнаградителна лихва са недължимо платени поради нищожност на уговорката за възнаградителна лихва. И по двата договора за целия срок на договора възнаградителната лихва надвишава отпуснатия заем, т.е. главницата: както следва – главница 13 500 лв. и лихва 15 767, 40 лв. по договора от 09.06.2022г. и главица 1500 лв. и лихва 1752 лв. по договора от 08.06.2022г. Въпреки срока на договорите от 60 месеца и въпреки че кредиторът е небанкова финансова институция, размерът на възнаградителната лихва, който надвишава главницата, и то при наличие на обезпечение, накърнява добрите нрави. Специалните основания за нищожност на договорите съгласно Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, не изключват общите основания за нищожност в ЗЗД. Ето защо клаузата за възнаградителна лихва и в двата договора е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Поради нищожността на клаузата не се дължат сумите, прихванати за възнаградителна лихва.

По отношение сумата, събрана като такса за издаване на референция. На първо място, се сочи от ответника, че такава такса е уговорена в общите условия към договорите, каквито не са представени, въпреки че беше указана на ответника тежестта да докаже валидно правно основание за дължимост на исковите суми. Самото съдържание на такива клауза, което се твърди от ответника, също накърнява добрите нрави, защото се събира такса при липса на насрещна престация. Референцията съставлява справка за актуалното задължение на длъжника. Предоставянето на такава информация от кредитора е част от самото заемно правоотношение и не съставлява допълнителна услуга, която подлежи на заплащане. Този извод следва и от правилото на чл.77, ал.3 ЗЗД, че при частично изпълнение, кредиторът следва да издаде разписка. Погасяването на кредита на вноски съставлява вид частично изпълнение, поради което във всеки един момент длъжникът може да поиска справка за актуалния размер на дълга, която съставлява и разписка за платените до момента суми. Ето защо всякакви уговорки, задължаващи длъжника да плати такса за издаването на такава справка – „референция“, също са недействителни поради накърняване на добрите нрави с оглед липсата на насрещна престация.

Съгласно т.6 от ипотечния акт, вписването на заличаването на ипотеката се извършва от заемополучателя за негова сметка, а таксите за заличаване на ипотеката са изцяло за сметка на заемополучателя, като кредиторът дава нотариално заверено съгласие за заличаване на ипотеката, след като заемополучателят заплати дължимите за нотариланата заверка нотариални и държавни такси, такси по общите условия и адвокатски хонорари. В случая ответникът твърди, че сумата от 450 лв. е събраната като такса за заличаване на ипотека, а не като друга такса по общите условия или като адвокатски хонорар. Доколкото самото вписване на заличаването се извършва от заемополучателя за негова сметка съгласно уговореното, следва, че единствените такси за заличаването, които кредиторът е сторил като разходи, 4 са тези за нотариални такси за заличаване съгласно т.12, вр. с т.10, вр.с т.8 от ТАРИФА за нотариалните такси към Закона за нотариусите и нотариалната дейност. С оглед посочения в ипотечния акт материален интерес в размер на 15 000 лв., тези такси са на стойност 36,10 лв. с ДДС. В допълнение, таксата за вписване на заличаването в случая е в размер на 7,50 лв. Съгласно чл.3, ал.1 от Тарифа за държавните такси, събирани от агенцията по вписванията, таксата за заличаването е в размер на половината от таксата за вписване, а събраната такса за вписване на ипотеката е 15 лв., видно от ипотечния акт. Така, общите разходи за заличаване на ипотеката не надвишават сбора от нотариалните такси и таксата за вписване, дори да се приеме, че такава е платена от кредитора. Общата стойност на тези разходи е в размер на 43,60 лв.