Решение № 54 от 02.05.2023, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Елена, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пейо Ив. Приходков при участието на секретаря Светлана В. Пашова като разгледа докладваното от Пейо Ив. Приходков Гражданско дело № 20214130100413 по описа за 2021 година

Иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. 415, ал. 1 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „С. **“ ЕООД гр. С. З., представлявано от И. П. С., чрез пълномощника му адв. Х. Т. М. от АК – С. З., против „А.“ ЕООД с. Р., общ. З., представлявано от Д. З. Т.а. В същата са изложени обстоятелства, на които се основава искът. Моли съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника „А.“ ЕООД с.

Р., общ. З., представлявано от Д. З. Т.а, че дължи на ищеца „С. **“ ЕООД гр.

С. З., представлявано от И. П. С., сумата 10000.00 лв. – главница, представляваща дължима по споразумение от 26.02.2021 г., сумата 1000.00 лв., представляваща лихва (обезщетение) за забава в размер на 1% за всеки просрочен месец върху сумата 10000.00 лв. за периода от 01.10.2020 г. до 31.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.08.2021 г. до окончателно й изплащане.

Претендират се разноските по настоящото делото, както и разноските по ЧГрД № 263/2021 г.

Ответникът „А.“ ЕООД с. Р., общ. З., представлявано от Д. З. Т.а, чрез пълномощника си адв. А. С. Ч. от ВТАК, е подал писмен отговор в указания му едномесечен срок. В същия оспорва предявения иск по основание и по 1 размер. В тази връзка излага, че споразумението от 26.02.2021 г., на което се позовава ищецът, е сключено от лице, което няма представителна власт от страна на ответника. Твърди и че е доставил на ищеца слънчоглед реколта 2021 г., с което е покрил всички си задължения към него. Ответникът моли съда да отхвърли иска изцяло, както и да му присъди направените разноски по делото.

Ищецът „С. **“ ЕООД гр. С. З., редовно призован, се представлява в съдебно заседание от адв. Х. Т. М. от АК – С. З., който поддържа подадената исковата молба.

Ответникът „А.“ ЕООД с. Р., общ. З., редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище.

С протоколно определение от 03.05.2022 г. е открито производство по чл. 193 – 194 от ГПК по оспорване на истинността на документ – товарителница № **********/**.**.**** г.

Съдът, като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

По делото са приети писмени доказателства; изслушано е заключение на вещото лице Т. Л. М. по извършена съдебно-графическа експертиза; изслушано е заключение на вещото лице Т. Г. Б. по извършената съдебносчетоводна експертиза.

Предвид установената фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК – установителен иск за съществуване на вземането, е процесуално допустим, поради което следва да се разгледа по същество.

Между ответника, като продавач, и ищеца, като купувач, е налице валидно сключен договор от м. септември 2020 г. за покупко-продажба на стоки – 200 тона слънчоглед реколта 2020 г., на обща стойност 130000.00 лв.

Между същите съществува търговско правоотношение, възникнало от договор за покупко-продажба.

Ответникът издал фактура

№

**********/**.**.**** г. Стойността на същата от 130000.00 лв. била заплатена от ищеца на ответника на **.**.**** г. по банков път. С дебитно известие № **********/**.**.**** г. към фактура № **********/**.**.**** 2 г., с издател – ответникът и получател – ищецът, била завишена стойността на последната с 4000.00 лв. Посочената сума била заплатена от ищеца на ответника на **.**.**** г. по банков път. С кредитно известие № **********/**.**.**** г. към фактура № **********/**.**.**** г., с издател – ответникът и получател – ищецът, била извършена корекция на договореното първоначално количество стоки и стойността на същите, както следва: минус /-/ 95840.00 кг за минус /-/ 64212.80 лв. С оглед на това ответникът – доставчик следвало да възстанови на ищеца – получател сумата 64212.80 лв. От посочената сума първият възстановил на последния по банков път сумата от 54212.80 лв., както следва: на **.**.**** г. – 14212.80 лв., на 25.09.2020 г. – 20000.00 лв., на 02.10.2020 г. – 10000.00 лв., на 20.10.2020 г. – 5000.00 лв., и 29.10.2020 г. – 5000.00 лв. Останало незаплатено задължение в размер на 10000.00 лв., представляваща остатък за възстановяване от ответника на ищеца.

Посочените по-горе обстоятелства били надлежно документирани в счетоводствата на страните, с изключение на превода от 20.10.2020 г. за сумата 5000.00 лв., направен от ответника в полза ищеца, който не бил отразен в счетоводството на първия, поради което в същото като остатък за възстановяване фигурирала сумата от 15000.00 лв.

Със споразумение от 26.02.2021 г., сключено между ищеца „С. **“ ЕООД гр. С. З. и ответника „А.“ ЕООД с. Р., общ. З., последният се задължил да заплати на първия сумата от 10000.00 лв., представляваща задължение съгласно фактура

№

**********/**.**.**** г., фактура

№

**********/**.**.**** г. и кредитно известие № **********/**.**.**** г., в срок до 30.07.2021 г., ведно с лихва за забава 1% за всеки просрочен месец, считано от 01.10.2020 г.; уговорено било, че ако сумата не бъде изплатена до 30.07.2020 г., то „А.“ ЕООД ще дължи неустойка в размер на 30% от дължимата сума за всеки просрочен ден; „С. **“ ЕООД поела задължение, че няма да завежда съдебни искове за дължимата сума срещу „А.“ ЕООД до 30.07.2021 г., като след този срок, при неплащане частично или изцяло на дължимата сума, първият ще предприеме действия по събиране вземането си по съдебен ред. Споразумението било подписано за „С. **“ ЕООД от управителя И. П. С.а, а за „А.“ ЕООД от М. Т. М..

Сумата от 10000.00 лв., представляваща остатък за възстановяване от 3 ответника на ищеца, предмет на споразумението, на била заплатена от първия на последния нито към момента на подисване на споразумение от 26.02.2021 г., нито към 20.08.2021 г. – датата на подаване на заявлението в съда, нито към настоящия момент.

Съгласно разпоредбата на чл. 365, ал. 1 ЗЗД, с договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. Целта е да се внесе яснота и определеност в отношенията между страните по едно правоотношение, като за постигане на спогодбата те се съгласяват да считат помежду си, че правното положение е такова, каквото го прогласява спогодбата. Целта е да се внесе определеност и яснота в отношенията между тях. За да се постигне тази цел, спорещите са готови да пожертват действителното правно положение, като се съгласят да считат помежду си, че то е било и е такова, каквото го прогласява спогодбата. Затова тя включва в себе си воля за частичен отказ от съществуващо право, респективно – за частично поемане на несъществуващо задължение /Определение № 575/28.09.2011 г. по т. д. № 1135/2010 г. на ВКС/. Договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили /чл. 20а, ал. 1 ЗЗД/. Съдът е длъжен да се съобрази с договорката между страните, постигната чрез спогодба и да приеме, че отношенията между тях са такива, каквито те са уговорили, след като същите свободно са уредили съществуващия спор. Противното би било в противоречие със същността на договора за спогодба. Доколкото същият е самостоятелен, неформален и консенсуален договор, ответникът може да се защити срещу ефекта на спогодбата, само ако оспори нейната валидност или изпълнението на уговорките по нея.

Ищецът извежда спорното право от представеното споразумение /договор за спогодба/ от 26.02.2021 г., с което поддържа, че е уредил с ответника отношенията си по повод негови вземания във връзка с договор за покупко-продажба, за което са издадени фактура № **********/**.**.**** г., дебитно известие № **********/**.**.**** г. към фактура № **********/**.**.**** г. и кредитно известие № **********/**.**.**** г. към фактура № **********/**.**.**** г. След като страните по спора с изричен договор, сключен помежду им на посочената по-горе дата, извънсъдебно са признали факта, че ответникът дължи на ищеца сумите, посочени в нея, като дължими такива във връзка с договор за покупко4 продажба, за което са издадени фактура № **********/**.**.**** г., дебитно известие № **********/**.**.**** г. към фактура № **********/**.**.**** г. и кредитно известие № **********/**.**.**** г. към фактура № **********/**.**.**** г., съдът е длъжен да я зачете и да приеме, че отношенията между тях са такива, каквито са посочени в спогодбата.

Последната е действителна и е породила присъщото си действие – да предотврати спорове относно признатите с нея права и задължения. /В този смисъл е и практиката на ВКС, съдържаща се в решение № 134/21.06.2019 г. по гр. д. № 4255/2018 г. на ВКС, определение № 281/09.04.2021 г. по гр. д. № 3975/2020 г. на ВКС. / Поради това, след направеното от ответника в процесната спогодба валидно признание на вземането в размер от 10000.00 лв., той вече не може да го оспорва, като се позовават на възражения, произхождащи от предходните правоотношения между тях, а само такива, произтичащи от изпълнение на уговорките по самия договор за спогодба.

В случая ответникът оспорва, че споразумение от 26.02.2021 г. не е подписано от законния представител на „А.“ ЕООД – управителя Д. З. Т.а, нито от упълномощено от последната лице, поради което подписалият го М.

Т. М. нямал права да сключва споразумение от името на дружеството. Това възражение не може да бъде съобразено като неоснователно. Споразумение от 26.02.2021 г. е надлежно подписано за „А.“ ЕООД от М. Т. М.. За последният е съдебно извество, че работи по трудово правоотношение в „А.“ ЕООД с. Р., общ. З. и е пълномощник на посоченото дружество с изключително голям обем от права, в т.ч. „да представлява дружеството в търговските му взаимоотношения с трети лица неограничено, като в във връзка с това подписва всякакви договори, споразумения, договори за новация, цесия, и други без ограничение на размера на сделката или срока на изпълнение, задължава дружеството като издава от негово име записи на заповед, включително за обезпечване вземанията на трети лица без ограничение на размера на задължението или срока на изпълнение, учредява ипотеки, особени заложи в полза на трети лица, води преговори с контрагенти на дружеството във връзка с настоящи и бъдещи вземания и задължения на дружеството, и извършва въобще всякакви действия, които са в правомощията на управителя на дружеството, като се подписва от негово име навсякъде …“ и т.н., по силата на пълномощно рег. № 835 и 836/14.02.2018 г. на нотариус С. К. с рег. № *** на НК и район на действие РС – В. Търново.

5

Освен това, в срока по чл. 131 от ГПК с отговора на ИМ ответникът се е позовал на правопогасяващ спорното право факт, а именно, че вземането на ищеца по процесното споразумение е погасено чрез предоставяне на селскостопанска продукция на ищеца – слънчоглед реколта 2021 г., съгласно товарителница № **/**.**.**** г., с което е покрило всички задължения към ищцовото дружество и не му дължи нищо след тази дата. Това възражение не може да бъде съобразено, т.к. е неоснователно. Видно от постигнатата между страните договорка по споразумение от 26.02.2021 г., ответникът „А.“ ЕООД е поел задължението да погаси дължимите по него суми с парични средства.

Освен това, по делото безспорно се установи, че представената от ответника товарителница № **/**.**.**** г. е неистински документ. Видно от изслушаната съдебно-графическа експертиза подписът в графа „получател“ не е положен от И. П. С. – управител на „С. **“ ЕООД, както и подписът в графа „превозвач“ не е положен от шофьора на товарния автомобил И. М. И.. На следващо място, представената от ответника товарителница № **/**.**.**** г. е и неверен документ, т.к. с товарен автомобил „М.“ с рег № ** **** ** и ремарке с рег. № ** **** ** не е извършван превоз на товар – слънчоглед реколта 2021 г., от изпращача „А.“ ЕООД до получателя „С. **“ ЕООД, видно от представените и приети като доказателства по делото молба от „***“ ЕООД гр. С. З., представлявано от управителя Г. П. П., с рег. № ****/**.**.**** г. на Еленски районен съд и приложените към нея свидетелство за регистрация част Първа № *********/**.**.**** г., пътен лист серия А, без номер, за периода от 06.10.2021 г. до 08.10.2021 г., товарителница серия А, № *******/**.**.**** г., международна товарителница № ******/**.**.**** г., договор за покупко-продажба на ПС от **.**.****1 г. – рег. № ****/**.**.****1 г. на К. Б. – нотариус в района на РС – С. З., договор за наем на автомобил от **.**.**** г.