Решение № 3836 от 05.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3836 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20261100500171 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Областна администрация на Област София срещу решение от 11.11.2025 г. по гр.д. №46613/2025 г. на Софийския районен съд, 160 състав, в частта, в която е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.422 ГПК вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.59 ЗЗД сумата от 558,86 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 17.07.2022 г. до 31.03.2024 г. в имот, представляващ портиерски апартамент, находящ се в гр. София, ул. „********, със стойността на която Областна администрация на област София се е обогатила за сметка на „Топлофикация София“ ЕАД, спестявайки си разходи за цена на доставена от „Топлофикация София“ ЕАД топлинна енергия за период от 17.07.2022 г. до 31.03.2024 г., ведно със законна лихва за период от 06.08.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 07.08.2025 г. по ч.гр.д. №306/2025 по описа на Районен съд – Кула, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното и исковото производство.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необосновано.

Сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички относими и релевантни за спора факти и доказателства, и по-конкретно – не е обсъдил доводът, че не е получавал никакви фактури, както и че по делото не е установено кой е ползвател на процесния топлоснабден имот. Поддържа, че между страните липсва подписан договор за продажба на ТЕ, както и че не е установено количеството доставена топлинна енергия. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 1

ГПК не взема становище по жалбата, в о.с.з. – оспорва същата.

Третото лице-помагач „Техем Сървисис” ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.

Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която са отхвърлени изцяло предявените установителни искове за главницата за дялово разпределение и за лихвите за забава върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, поради което е влязло в законна сила в тази му част.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство са установителни искове с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, като ищецът основава претенциите си на твърдения за липса на сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответникът чрез спестяване на разходите за заплащане на топлинна енергия за процесния период и съответната мораторна лихва. Когато между страните няма друга обвързаност и по причина на обедняването на една от страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В тежест на ищеца по иска с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така и обогатяването на ответника, а също и общите факти, от които произтичат обедняването и обогатяването /причинната връзка/.

По делото не е спорно, а и е установено от събраните доказателства, че ответникът е собственик на процесния недвижим имот през процесния период. Ответникът не твърди, че имотът е предоставен за ползване на друго лице, а че същият не е бил обитаем.

Съгласно разпоредбата на пар.1 т.3а ДР на ЗЕ, „небитов клиент“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл.149 ал.1 т.3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди. В настоящия случай няма спор между страните, че такъв договор не е сключван, с оглед на което между тях не е съществувало договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански или небитови нужди.

От приетото в първоинстанното производство заключение на СТЕ, което съдът кредитира напълно, се установява фактът, че сградата – етажна собственост, в която се 2 намира процесния недвижим имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа на ищцовото дружество през процесния период, както и че в процесния топлоснабден имот има монтиран индивидуален топломер. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в имота на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му, съгласно чл.162 ГПК. От заключението на СТЕ се установява, че сумите за топлинна енергия в процесния имот са начислени, съгласно изискванията на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, като за процесния период стойността на начислената за процесния имот топлинна енергия е в общ размер на сумата от 586,62 лв. От заключението се установява още, че технологичните разходи в аб. станция са приспаднати, а топломерът е преминал необходимите метрологични проверки.

При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че са налице елементите на неоснователното обогатяване – ответникът се е обогатил чрез спестяване на разходите, които е следвало да направи за заплащане на цената на доставената от ищеца топлинна енергия и за услугата дялово разпределение, като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца произтичат от едни и същи факти. Ирелевантно за отговорността при неоснователното обогатяване е получаването на фактури.

Поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20446/11.11.2025 г., постановено по гр.д. №46613/2025 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, в обжалваната част.

Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3