Решение № 169 от 02.04.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. Р., 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Р., XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър С. Станчев при участието на секретаря Елена В. Иванова като разгледа докладваното от Александър С. Станчев Административно наказателно дело № 20264520200005 по описа за 2026 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 25-1085-003783/02.12.2025г., издадено от Началник Сектор „ПП“ към Група в ОДМВР-гр.Р., против Р. Г. К., с ЕГН**********, за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв. /51,13 евро/, на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.

Срещу постановлението е подадена жалба от Р. Г. К., чрез адв.К.Т.-АК-Р.

/упълномощен/. В нея се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се моли съда да го отмени.

Жалбоподателят е редовно призован, в с.з. се явява лично и с упълномощения представител. Поддържат жалбата и представят писмени доказателства в тази насока.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не изпраща представител.

Районна представител. прокуратура-гр.Р., редовно призовани, не изпращат

Съдът, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и 1 правна страна следното:

След постъпил сигнал по ЕЕН 112 на неизвестна дата и час по делото, на 27.10.2025.г., около 15,17ч., св.З.В. с негов колега /служители в сектор „ПП“ОДМВР-Р./ посетили района на ул.“****“ №12, където установили паркиран по улицата л.а. марка/модел „Тойота Корола“, с рег.№****, собственост на на жалб.Р.К.. Пол. служители преценили, че автомобила бил паркиран частично пред гараж на това място и пречел автомобилите от него да излизат, или влизат в него /съобразявайки и това, че улицата е еднопосочна/, изготвили снимков материал и издали ЕФ за нарушение по чл.98, ал.1,т.1 от ЗДвП, който след възражение от жалбоподателката бил анулиран, а св.С.Г. съставил АУАН бл.№222298/31.10.2025г. против жалб.К. за нарушение на горепосочената норма от ЗДвП. В графа възражение на АУАН жалбоподателката вписал такива. Впоследствие въз основа АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Тази фактическа обстановка се извежда след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Подлежи на разглеждане по същество и е частично основателна.

Наказателното постановление е издадено против жалбоподателя затова, че около 15,17ч. на 27.10.2025г. жалб.К. е паркирала л.а. марка/модел „Тойота Корола“, с рег.№****, нейна собственост, на място, където ППС създава опасност или е пречка за движението, съставляващо нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. Нарушението е квалифицирано правилно, както словесно, така и цифрово. Напълно ясно е лицето в какво е обвинено и за какво нарушение е наказано.

След като не е спазил задължението си да не паркира в района на еднопосочна улица по такъв начин, че евентуално едновременно да затрудни излизането/влизането на автомобили от гараж и тяхното, както и на други участници движението по ул.“****“, жалбоподателят е нарушил императивна 2 законова норма, но в случая наказващият орган не е преценил дали не се касае за “маловажен случай”.

От приложения снимков материал от страна на жалбоподателката и от този на пол. служители не става ясно дали нейния автомобил на процесната дата и час е паркиран по такъв начин, че изобщо да не могат автомобили да излизат от заснетия от нея и полицейските служители гараж, показан на снимковия материал. Освен това, видно от всичкия снимков материал, от двете страни на автомобила на жалбоподателката има паркирани и други МПС, поради което и не е доказано по делото по делото - до колко и те влияят на еднопосочното движение по ул.“****“, във връзка с евентуално излизащи/влизащи в този „гараж“ автомобили, поради което и остава спорен въпроса за виновното поведение единствено на жалбоподателката. В случая, очевидно се касае за недобросъседски отношения, поради което и е бил подаден сигнал на ЕЕН 112 от неизвестно по делото лице, в следствие на който е възбудено настоящото адм. производство.

От доказателствата по делото става ясно също, че жалб.К. не е наказвана като водач на МПС за извършени други нарушения по ЗДвП от същия вид за период от близо 20 години /има регистрирани през 2019г. и 2025г. по едно адм. нарушение, за които са издадени фишове, наложените „глоби“, които са платени/. Нарушението от този вид било установено за първи път и липсват доказателства за извършени от жалбоподателя други такива нарушения.

Съгласно чл.28 от ЗАНН за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При извършване на преценка дали са налице основанията на чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи “маловажните” случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН.

Съгласно чл.93, т.9 от НК “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Налагането на санкция не следва да се приема като 3 самоцел на ЗАНН, тъй като е регламентирана възможност да не се налага наказание като се предупреди нарушителя чрез съответен способ, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. Разпоредбите на чл.6, чл.12, чл.27 и чл.28 от ЗАНН дават повод да се приеме, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Липсата на такъв подход би означавало, че данъчното законодателство изключва прилагането на чл.28 от ЗАНН. Такова изключение не е установено в ЗДвП.

Настоящият състав намира, че от събраните по делото доказателства категорично се установява, че извършеното административно нарушение за неспазване на ЗДвП се явява явно несъразмерно с наложената санкция в нейния единствено възможен размер. Налице е ниска степен на обществена опасност на деянието, явяващо се инцидентен случай. Както бе посочено погоре жалбоподателят не е наказван като водач на МПС за извършени други нарушения от този вид по ЗДвП за период от близо 20 години и несъмнено е примерен водач на МПС, който спазва всички законови забрани при управление на МПС.

С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че се касае за маловажен случай, при който наказващият орган на основание чл.28 от ЗАНН е следвало да не наложи наказание, а да предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. По този начин целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН биха се постигнали в по-голяма степен, отколкото с издаването на обжалваното наказателно постановление.

Неправилно е да се приеме, че нарушението е формално и при него не може да има маловажен случай. Той не е маловажен, защото липсват или са незначителни вредните последици, а защото са налице множество други смекчаващи обстоятелства /посочени по-горе/, при наличието на които случаят представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения по чл.98, ал.1, т.1 /респ. чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП / от ЗДвП.

Неприлагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е довело до незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което същото следва да се отмени.

Процесуалният пълномощник

4 на жалбоподателя претендира присъждане на разноски по чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, а именно платен адвокатски хонорар в размер на 500 лева /255,65 евро/, за което е представил Договор за правна защита. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства по страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и обжалваният акт е отменен. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно чл.144 от АПК за неуредените в раздела въпроси се прилага субсидиарно ГПК. Издаденото по прилагане на чл. 78, ал. 1 ГПК/отговорност за разноски/ ТР № 6/2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдържа в т. 1 задължително тълкуване, според което съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В настоящия случай по делото е представен освен договора за правна защита и съдействие и списък за разноски за адвокатско възнаграждение. Ето защо съдът намира за доказана претенцията на жалбоподателя за реално направени съдебни разноски по настоящото дело, поради което и следва да се присъдят такива в негова полза, а адвокатският хонорар в този размер е изцяло обоснован.

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.2, т.2 и ал.4 от ЗАНН Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1085-003783/02.12.2025г., издадено от Началник Сектор „ПП“ към Група в ОДМВР-гр.Р., против Р. Г. К., с ЕГН-**********, с което за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лв. /51,13 5 евро/, на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Р. Г. К., с ЕГН-**********, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА ОДМВР-гр.Р., да заплати на Р. Г. К., с ЕГН-********** сумата от 500 лв. /255,65 евро/ за заплатено адвокатско възнаграждние.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.Р..

Съдия при Районен съд – Р.: _______________________

6