Решение № 228 от 27.12.2019, Районен съд - Кубрат

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 228

Гр. Кубрат,

27.12.2019 г.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Кубратският районен съд в публично заседание на двадесет и осми ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Албена Великова при секретаря Вера Димова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 657 по описа на РСКт за

2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

274, ал. 1, т. 1 КЗ (обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., в сила от 1.01.2006 г. отм., бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) във вр. с §

22 ПЗР КЗ (обн.,

ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), във вр. с чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Ищцовото дружество З. „Б.И.“ АД ***, ЕИК *********, представлявано от С.П.и К.К.чрез адв. Мариан Гочев като твърди, че на 02.12.2015 год. и на 10.03.2016 год. с платежни нареждания е изплатило на Р.А.Б.общо сумата 2 155.40 лева, като обезщетение за причинените при предизвикано по вина на ответника ПТП от 10.09.2015 год. щети на увреденото при сблъсъка МПС – автомобил „Мицубиши Паджеро“ с рег. № Р1111ВА, моли съда да постанови решение, с което да осъди Ш.М.Б., да заплати на дружеството – застраховател, платеното от него обезщетение за причинената от застрахования ответник щета в размер на сумата 2 170.44 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба, както и сумата 569.33 лева, представляваща лихва за забава за времето от 11.06.2016 год. до датата на завеждане на исковата молба. Претендира и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът Ш.М.Б., ЕГН ********** с пост. адрес *** и наст. адрес в с.

Звънарци, общ. Кубрат, обл. Разград, ул. „Ангел Кънчев“ № 16 чрез пъномощник адв.Светослав Стефанов Михов от АК-Русе депозира писмен отговор в указания срок, с който заявява становище, че предявената претенция е недопустима и неоснователна. Заявява, че щетата и последвалото плащане е образувано въз основа на застраховка „Автокаско“ за друг автомобил, а именно – „Мерцедес С 250“ с рег. № Р5731АР, управлряван от ответника, поради което не би могло да се изплати обезщетение в полза на трето лице. Неоснователността на иска според него произтича от обстоятелството, че след съставяне на АУАН, ответникът е дал кръвна проба за изследване и въз основа на изготвена химическа експертиза е установено, че концентрацията на алкохол в кръвта на Б. е била 0.49 промила. Поради това и в издаденото НП № 15-1085-0021/19.11.2015 г. не е установено нарушение управление на МПС след употреба на алкохол. Оспорва и претенцията за присъждане на лихви. Претендира за отхвърляне на исковете като неоснователни и за присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено следното:

По делото не е спорно, а това се установява от събраните писмени доказателства – протокол за ПТП от 10.09.2015г. и АУАН № 15-1085-002140/10.09.2015 г., че на 10.09.2015 г. около 21:40 ч. в гр. Русе на бул. „Липник“ ответникът Ш.М.Б., управлявайки лек автомобил „Мерцедес” с peг. № P 5731 АР, е извършил следните нарушения: 1/При движение от крайна дясна лента навлиза рязко в крайна лява лента като намалява рязко скоростта си безпричинно, в резултат на което се сблъсква с лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с рег. № Р 1111 ВА; 2/Управлява МПС под въздействие на алкохол;3/Не носи свидетелство за регистрация на МПС. В АУАН е посочено още, че водачът е бил изпробван с дрегер „Алкотест 7510 с № ARBB 0099, който е отчел 0.51 промила алкохол, като на същия е бил издаден талон за медицинско изследване № 0175230. Видно от представения по делото ведно с цялата административнонаказателна преписка Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 418/11.09.2015 г. (л. 18) в изпратената за изследване проба кръв, взета от Б., се доказва етилов алкохол в количество 0.49 промила. По тази причина видно от съдържанието на издаденото НП № 15-1085-002140/19.11.2015 г. лицето не е било наказано за управление на МПС под въздействие на алкохол над допустимата норма.

Видно от представената по делото справка от Гаранционен фонд, към датата на гореописаното ПТП по отношение на лек автомобил „Мерцедес” с peг. № P 5731 АР е бил сключен и действал договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, със застраховател ЗК „БУЛ ИНС” АД по застрахователна полица № 02114002490731 валидна за периода 08.10.2014 г. до 08.10.2015 г.

По делото не се спори, а това се установява и от събраните писмени доказателства - доклад по щета № 1, доклад по щена № 3, уведомления, описи – заключения, фактури и пр., че нанесените вреди на лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с рег. № Р 1111 ВА, собственост на Р.А.Б., вследствие на гореописаното ПТП, възлизат на сумата от 2155.44 лева, а ликвидационните разходи на 15 лева. Ремонтът на увредения автомобил е бил извършен за сметка на застрахователя в сервизи, с които е сключил договори и видно от приложените преводно нареждане от 02.12.2015 г. ведно с извлечение за сумата 1298.47 лв. и преводно нареждане от 10.03.2016 г. за сумата 856.07лв. е изплатил стойността на услугите, съгласно представени фактури.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

За да бъде ангажирана отговорност на деликвента по регресен иск на застрахователя по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.), застрахователят следва да докаже: 1/ настъпването на описаното в исковата молба ПТП; 2/ наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на ПТП - то, по силата на което ищецът да е поел задължение да обезщети увредените при използуването на застрахования автомобил трети лица; 3/ отговорността на ответната страна като причинител на вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, вреда, противоправност, причинна връзка между поведението му и вредите; 4/ ответникът да е управлявал МПС при процесното ПТП с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма; 5/изплащане на застрахователното обезщетение.

Видно от изложената фактическа обстановка по делото, не е спорно вежду страните настъпването на ПТП, отговорността на ответника за него, вредите и тяхната стойност, наличието на застрахователно правоотношение с ищеца по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и изплащането на застрахователното обезщетение на увреденото лице.

Единственият спорен въпрос с оглед възражението депозирано в отговора на исковата молба и поддържано в съдебно заседание е дали ответникът е управлявал автомобила под въздействие на алкохол над допустимата стойност, което да даде основание за ангажиране на регресната му отговорност спрямо застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Допустимата норма на алкохолно съдържание се извежда от разпоредбата на чл. 174, ал.1 от