Определение № 144 от 03.10.2025, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Търговско дело 28/2024
- Вид
- Определение № 144
- Подписан
- 03.10.2025
- Състав
- Любен Димитров Хаджииванов
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36 · Закон за адвокатурата
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 71, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 2, т. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 8 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 9, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 144 гр. Смолян, 03.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Любен Д. Хаджииванов като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско дело № 20245400900028 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 3378/22.08.25г. от адв. Р. М., адвокат при АК – С., с личен № **********, за изменение на решение № 38/04.08.25г. по т.д. № 28/2024г. на ОС-Смолян, в частта за разноските и конкретно в частта за присъденото адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. Поддържат се съображения, че размерът на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА следвало да възлиза на 6 779лв., която сума била получена като сбор между присъдения адвокатски хонорар от 5 648,58лв. и дължимият се върху тази сума ДДС в размер на 20 %. С §2а от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения било регламентирано, че за нерегистрираните по ЗДДС адвокати, размерът на възнагражденията по тази наредба бил без включен ДДС. За регистрираните адвокати дължимия данък върху добавената стойност се начислявал върху възнагражденията по тази наредба и се считал за неразделна част от дължимото се от клиента адвокатско възнаграждение. В подкрепа на факта, че адв. М. била регистрирана по ЗДДС било представено удостоверение за регистрация по ЗДДС.
Насрещната страна по молбата по чл. 248 ГПК, ответникът ЗАД Д. Б:
Ж. и З. АД, чрез юриск. П.Н., оспорва искането за изменение на решението в частта за разноските, като неоснователно.
Поддържа, че според чл. 2 ЗДДС с данък върху добавената стойност се облагала всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга, всяко 1 възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което било възникнало задължение за регистрация, всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната, всяко възммездно вътреобщностно придобиване на изпълнение на територията нас траната на акцизни стоки, когато получателят бил данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по този закон, както и вносът на стоки. Или видно било от законовата уредба, че безвъзмездните доставки на стоки и услуги не се облагали с данък добавена стойност. Правната помощ, оказана на материално затруднени лица била безплатна и по смисъла на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 8 ЗДДС представлявала безвъзмездна доставка на услуга.
Безвъзмездните доставки на услуги не подлежали на облагане с данък върху добавената стойност по аргумент от чл. 2, т. 1 ЗДДС, чл. 2, §1, б. „в“ от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност. Тази услуга не можела да се счете за възмездна, тъй като възмездяването ставало впоследствие с акта на съда.
Молбата изхожда от надлежна страна, пълномощник на ищец в първоинстанционното производство, била е предшествана от представен своевременно списък за разноски по чл. 80 ГПК, обективирана е в посочената молба за изменение на решението в частта за разноските, затова е процесуално допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
С решение № 38/04.08.2025г. ЗАД Д. Б: Ж. и З. АД – С. е осъдена да заплати на адвокат Р. М. адвокатско възнаграждение от 5 649.58лв.
Посочено е в мотивите на решението, че този размер е определен с оглед материалния интерес от 62 191.78лв., фактическата и правна сложност на делото, която е относително невисока, извършените процесуални действия, както и с оглед решението от 25.01.24г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, с което се обявява в т. 61 от мотивите и т. 2 и т. 3 от 2 диспозитива, че в случай, че се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба и нарушава забраната на чл. 101, §1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги, съдът счита, че в съответствие с решение на Съда на ЕС , което е задължително за националните юрисдикции, включително българските, предвидените в Наредба № 1/2004г. и чл. 36 от Закона за адвокатурата минимални размери на адвокатските възнаграждения, са неприложими. Затова в съответствие с посочените критерии – материален интерес, фактическа и правна сложност и реално извършена процесуална дейност по делото, адвокатското възнаграждение следва да се определи с оглед на чл. 6 ГПК размер на адвокатското възнаграждение, при обичайните за тези случаи размери, от 5 649.58лв., което на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца.
Представен е списък на основание чл. 80 ГПК на л. 280-282, ведно с договор за правна защита и съдействие и удостоверение за регистрация по ЗДДС на Р. И. М. от 15.12.15г.
В случая страните по договора за правна защита и съдействие, ищецът Д. В. и адв. Р. М., са уговорили размера на адвокатското възнаграждение да не се дължи и заплаща от доверителя, а да се определя по чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Във вр с чл. 7, ал. 2, т. 4 и т. 5 от Наредба № 1/2004г., с начислен ДДС.
Прието е в съдебната практика, че при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да включва ДДС.
Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Предвид посочената правна норма, върху минимално дължимото според Наредба № 1/09.07.2004 г. възнаграждение следва да се прибавят и 20 % ДДС, които да се 3 присъдят в полза на адвоката, съответно адвокатското дружество, включително и в случаите, когато е оказана безплатна услуга, при които адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Предоставените от процесуалния представител – адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ред.
Затова при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие от адвокат, регистриран по ЗДДС, или адвокат, преупълномощен по реда на чл. 71, ал. 1 ЗАдв. от регистрирано по ЗДДС адвокатско дружество, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да включва ДДС.
Така, решение № 50041/07.07.23г. по т.д. № 915/22г., ІІ т.о на ВКС, определение № 490/19.09.17г. по ч.т.д. № 1082/2016г. ІІ т.о на ВКС и др.
Не могат да бъдат споделени съображенията на ответника по молбата ЗАД Д. Б: Ж. и З. АД – С., че оказаната безплатна правна помощ не може да се приеме като възмездна, а безвъзмездните доставки на услуги не подлежат на облагане с данък върху добавената стойност.
С присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. се овъзмездява предоставянето на правна услуга от адвокат, или налице е услуга, обект на облагане по смисъла на чл. 2, т. 1 във вр. чл. 8 ЗДДС.
Предоставянето на безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. ал. 1 не представлява безвъзмездна услуга по смисъла на ЗДДС, т.е. не е налице необлагаема сделка, нито освободена от ДДС доставка. В този смисъл решение № 28/13.04.21г. по т.д. № 248/20г. І т.о. на ВКС.
Предвид на изложеното следва да се измени постановеното решение в частта за разноските, като се осъди ЗАД Д. Б: Ж. и З. АД – С. да заплати на адв. Р. И.
М. данък добавена стойност в размер на 1129,92лв. върху присъденото адвокатско възнаграждение от 5 649.58лв., затова съдът ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 38/04.08.2025г. по т.д. № 28/2024г. на ОССмолян в частта за разноските, като ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружедство Д. Б: Ж. и З. АД – С., ЕИК *********, със седалище и адрес на 4 управление гр. С., пк 1172, р-н И., бул. Г.М.Д. № 1, представлявано от Б. И., Р.
М., Т. Т. да заплати на адвокат Р. И., с личен № ********** сумата от 1 129,92лв., представляваща данък добавена стойност върху присъденото адвокатско възнаграждение от 5 649.58лв.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението му на страните пред Апелативен съд – Пловдив .
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________ 5