Решение № 38 от 26.05.2021, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Ловеч , 26.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

ЙОРДАНКА Х. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ И. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА Х. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20214310200069 по описа за 2021 година

С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №4278041 на ОД на МВР Ловеч на Б. Л. Т., ЕГН **********, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 300,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 27.11.2020 год. в 17.45 часа в обл. Ловеч на ПП І-4, км 27+700, землището на с. Сопот, при движение в посока гр. Варна, при максимално разрешена за извън населено място скорост 90 км.ч., установено с АТС „ARH CAM S1” и отчетен толеранс от минус 3 %, с МПС БМВ 530 Д ХДРАЙВ вид л.а. с ***** е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №11743с0. Посочено е, че при разрешена скорост от 90 км.ч. е установена скорост от 126 км.ч., като е налице превишаване на разрешената скорост с 36 км.ч.

Срещу Електронния фиш в законоустановения срок, е подадена от жалба от Б. Л. Т., чрез адв. И. от САК, в която излага, че издадения ЕФ е неправилен и незаконосъобразен, и като такъв моли да бъде отменен. Излага, че оспорват връчването на ЕФ тъй като не била спазена процедурата за това. Сочи, че в процесния участък от пътя нямало действително поставени пътни знаци за ограничение на скоростта, като в тежест на АНО било да докаже това обстоятелство. Сочи, че от представените писмени доказателства не се установявало, че действително в този участък е извършено нарушението. Сочи, че в ЕФ липсват данни за извършителя на административното нарушение, като в случая било посочено кой е собственик на процесното МПС, но не било посочено, кой е управлявал МПС на процесната дата и съответно кой е авторът на нарушението. Сочи, че в случая не била налице снимка на разположението на уреда заснел нарушението, както и че не им било известно да е наличен 1 протокол по смисъла на чл.10, ал.1 от Наредбата, но такъв е да бил наличен липсвала снимка на разположението на уреда, т.е. на мобилното АТСС. На следващо място сочи, че липсва фактическото описание на административното нарушение, защото н ЕФ липсвало каквото и да било описание с думи на твърдяното нарушение. Сочи, че никъде в ЕФ не било отразено в какъв режим е работела посочената система за видеоконтрол, а това било определящо за приложимата грешка в измерването на скоростта на движение, както и дали е била взета предвид грешка в конкретния случай. Сочи, че в случая липсва издател на процесния ЕФ, както и от кого точно е наложена санкцията и въз основа на какво овластяване – по силата на закон или по силата на делегирани права с надлежна заповед. На следващо място сочи, че липсва дата на съставяне на ЕФ като реквизит на неговото съдържание, като наличието на този реквизит бил задължителен. С оглед на гореизложеното моли да се отмени обжалвания ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него не се явява и адв. И. от САК, която е депозирала молба с вх. №2763/12.05.2021 г., с която е направила искане да се даде ход на делото в нейно отсъствие. Посочила е, че няма доказателствени искания и е направила искане да бъде приключено делото. Към молба от предходно с.з. е приложила писмена защита, в която е посочила подробни аргументи за отменя на процесния ЕФ и е направила искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът – ОД на МВР Ловеч - редовно призовани, не изпращат представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр.10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14 - дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. По делото са ангажирани доказателства от жалбоподателят и наказващият орган, относно преценката за допустимостта на подадената жалба, от които се установява, че жалбата е депозирана в срок и от лице имащо право на такава, поради което е допустима.

Видно от представеното като доказателство по делото заверено копие на процесния ЕФ същия е връчен на жалбоподателят на 26.12.2020 г., като връчването е удостоверено с подписа на жалбоподателят. Съдът намира, че е неоснователно направеното с жалбата възражение, видно от което жалбоподателят заявява, че оспорва процедурата по връчване на процесния ЕФ, тъй като същата била осъществена в размер с императивните разпоредби на чл.189, ал.5 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, 2 при осъществяване на функциите и правомощията им. В случая видно от събраните по делото писмени доказателства /в частност заверено копие на ЕФ Серия К №4278041 връчването е било извършено на 26.12.2020 г. чрез длъжностно лице определено от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при извършена проверка на водача, с което е изпълнена процедурата по връчване на последния.

Съдът намира, че при издаването на обжалвания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система не са допуснати нарушения. От формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като е посочено, че МПС се е движило със скорост от 126 км/ч при максимално разрешена да извън населено място скорост от 90 км/ч, с превишение от 36 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – в обл. Ловеч на ПП І-4, км 27+700, землището на с. Сопот, при движение в посока гр. Варна. Нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство - система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение АTС „АRН САМ S1”. На техническото средство, видно от събраните по делото доказателства е извършена метрологична проверка /Протокол от проверка №30-С-ИСИС/09.07.2020 г. / със срок на валидност 1 година. Приложена е и фото снимка по делото, надлежно заверена, за установяване и онагледяване мястото на проверката. При преминаване покрай техническото средство отдалечавайки се от него, същото фиксирало скорост на движение на автомобилът 130 км. час, при разрешени 90 км. час, за извън населено място, като било засечено превишение на разрешената скорост на движение от 36 км. час, след приспадане на процента грешка, с която работи уредът (в полза на жалбоподателят). При обработка на заснетите данни, служител при ОД на МВР Ловеч установил извършеното нарушение.

Поради това бил издаден електронния фиш, с който на жалбоподателят, като собственик на процесното МПС е наложено цитираното по – горе наказание. В обстоятелствената част на ЕФ се съдържа информация за това къде и кога е извършено нарушението, от кого е извършено, с какво МПС и най - важно как е установена забраната, която жалбоподателят е нарушил – изрично АНО е записал, че процесния участък от пътя е извън населено място за който максимално разрешената скорост визирана в чл.21, ал.1 от ЗДвП е 90 км.ч. В ДВ бр.6 от дата 16.01.2018 г. е обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба №8121з532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи, съгласно &6 на която в чл.16, е създадена ал.5, съгласно която „При съставяне на акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ, бр. 98 от 2003 г.).“

3

В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти.

Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. регламентира правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства, като същевременно в чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или да се индивидуализира нарушителя. От приобщения по делото като веществено доказателство снимков материал, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване, е видно, че на посочените в електронния фиш дата, място и час, жалбоподателят е осъществил посоченото от административно - наказващият орган нарушение.

Съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателят, като в случая не е издаден АУАН, а електронен фиш, тъй като защитата против издаден фиш е регламентирана и е в стандартите за предоставен достъп до правосъдие.

В случая не е приложимо Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по Тълкувателно дело №1/2013 г. на ВАС на РБ, с оглед изменението на ЗДвП, където реално е разрешено използванe на мобилни устройства за заснемане на нарушения.

Безспорно установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с техническо средство - с АТС тип „ARH CAM S 1” №11743с0, което е одобрено. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателства – копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване /л.14 от делото/, копие от протокол от проверка №30-СИСИС/09.07.2020 г. /л.13 от делото/ от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство.

Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.”. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството 4 на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”. Видно от събраните по делото писмени доказателства: в това число справка за собственост на процесното МПС, собственик на процесния лек автомобил е именно жалбоподателят Т.. Наказанието е наложено при условията на чл.188, ал.1 от ЗДвП, и ако жалбоподателят е счел, че не е извършил нарушението е следвало след като му е бил връчен ЕФ да упражни правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок, като депозира писмена декларация, с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В случая видно от събраните по делото доказателства жалбоподателят не е оспорил тези обстоятелства и не е депозирал декларация от която да се установява, че не той а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата. Същия е направил възражение по смисъла на чл.189, ал.6 от ЗДвП с вх. №УРИ295000-200/08.01.2021 г., чрез процесуалният си представител адв. И., в която връзка с писмо с рег. №295000480/18.01.2021 г. жалбоподателят е бил уведомен, че ЕФ не е анулиран, и че негова жалба с техен вх. № 906000-107/08.01.2021 г. е окомплектована и изпратена на РС Ловеч, въз основа на която е образувано и настоящето дело. По тези съображения съдът приема, че правилно е санкциониран Т. като собственик на процесния автомобил, с който е извършено нарушението, поради което и направените в тази насока възражения се явяват неоснователни.