Решение № 2 от 02.01.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Русе, 02.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова при участието на секретаря Ирена И.нова в присъствието на прокурора Д. Анг. Н. като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Гражданско дело № 20234500100257 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:

Ищецът В. Б. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Русе, чрез пълномощника адв.П. П., от АК-Русе, твърди, че на 20.07.2018г. е образувано Досъдебно производство пр.пр.№2158/2019г. по описа на Специализираната прокуратура срещу него, за престъпления по чл.2 1 3 а , ал. 3, т. 3 вр. ал. 2, т. 2, и по чл. 142, ал. 2, т. 3, пр. 2 и т. 7, пр. 1,вр. ал. 1 от HK, и срещу П.Д.З - за престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 3 вр. ал. 2, т. 2 вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 от НК.На 1.10.2020г. ищецът е привлечен към наказателна отговорност за посоченото престъпление и разпитан в това си качество.

Впоследствие – на 24.09.2021г. в Софийски градски съд е внесен обвинителен акт срещу В. М. по обвинение за извършени престъпления по чл.213а, ал. 3, т.

3 вр. ал. 2, т. 2, и по чл. 142, ал. 2, т. 3, пр. 2 и т. 7, пр. 1,вр. ал. 1 от HK – тежки умишлени престъпления.

С разпореждане от 04.10.2021 г. по образуваното НОХД № 2862 от 2021 г. по описа на СГС е било насрочено открито съдебно заседание за предварително изслушване - на 20.10.2021 г. Ищецът твърди, че по делото са проведени общо 16 съдебни заседания, като по време на част от тях той е бил 1 конвоиран от Затвора - Белене, където междувременно изтърпявал наказание лишаване от свобода, общо 23 дни, които се равняват на 12 дни изтърпяно наказание, но то не му е било приспаднато. С присъда от 08.02.2023г. ищецът е признат за невинен по повдигнатото му и поддържано от прокуратурата обвинение, поради липса на извършени престъпления. Присъдата не е била протестирана и е влязла в сила на 24.02.2023г.

Ищецът твърди, че вследствие на изцяло несъстоятелните и необосновани обвинения, той е претърпял негативни преживявания, станал е обект на обсъждане от множество приятели и познати. Това довело до уронване на честта и достойнството му, и на престижа му в обществото.

Наказателното производство срещу него продължило близо пет години, което определя като неразумно дълъг срок. По време на процеса ищецът се намирал в Затвора - Белене и това налагало да бъде конвоиран оттам до гр.

София за осигуряване на явяването му в съдебно заседание, което е свързано с дискомфорт и неудобства.Твърди, че е бил лишен от възможността да работи и по този начин да намали размера на изтърпяваното от него наказание лишаване от свобода.

Ищецът иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 30 000 лв и обезщетение за претърпените имуществени вреди - в размер на 2000 лв, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение за защита по ДП пр. пр. № 2158/2019 г. по описа на Специализираната прокуратура, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба. Претендира разноски по делото.

Ответникът Прокуратурата на Република България, в отговора на исковата молба изразява становище, че същата е нередовна, тъй като се претендира обща сума за претърпени вреди от обвинения, повдигнати за отделни престъпления. Излага доводи и за неоснователност на исковете, като на първо място, твърди, че представените от ищеца писмени доказателства не са надлежно заверени, поради което нямат доказателствена сила. На второ място, излага подробни съображения за това, че от посочените в исковата молба доказателства не се установяват твърдените неимуществени вреди.

Счита, че от голямо значение е обстоятелството, че по ДП № 2158/2019 г. по описа на Специализираната прокуратура спрямо В. М. не е била вземана мярка за неотклонение, като например „Задържане под стража“ или друга мярка за процесуална принуда, а същият е изтърпявал наказание лишаване от свобода и това е причината да има ограничена възможност и за придвижване, и за социални контакти. Твърдението, че воденото срещу него производство по ДП № 2158/2019 г. по описа на специализираната прокуратура го е лишило от възможността да полага труд и по този начин да бъде редуцирано наложеното му наказание лишаване от свобода, не отговаря на обективната истина, тъй като полагането на труд в затвора по принцип е едно несигурно 2 събитие. Ответникът твърди, че причина за продължителността на производството по ДП № 2158 от 2019 г. по описа на специализираната прокуратура се дължи и на обстоятелството, че делото се е намирало и в други правни субекти, различни от прокуратурата, които също са отговорни за своевременното му разглеждане и решаване.Причина за оправдаването на М. е предоставянето на нови доказателства от подсъдимите, които те не са посочили в досъдебното производство. С това ищецът е допринесъл за продължителността на воденото наказателно производство.

Ответникът счита, че не е установена и причинна връзка между заявените в исковата молба неимуществени вреди и воденото срещу ищеца досъдебно производство за престъпление по чл. 213а ал. 3 т. 3 и чл. 142 ал. 2 т. 3 пр. 2 и т. 7 от НК по ДП № 2158/2019 г. по описа на специализираната прокуратура.Изразява становище, че претендираното обезщетение за претърпени неимуществени вреди е прекомерно завишено, като недоказано а и предвид обстоятелството, че срещу М. е била взета най-леката мярка за неотклонение. Заявява, че претенцията за заплащане на сумата от 2000лвзаплатено адвокатско възнаграждение по наказателното дело, е недоказана.

Ответникът моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковете, поради изключителния принос на ищеца за настъпване на претърпените вреди.

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното НОХД № 2862/21г. по описа на СпНССофия/Специализиран наказателен съд/ОС-Русе и данните по ДП №1762/2018г. на ОДМВР-Русе / пр.пр.№2158/2019г. по описа на Специализираната прокуратура/, се установява, че с Постановление от 01.10.2020г., предявено на 21.01.2021г., ищецът по настоящото производство В. Б. М. е бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство №1762/2018г. по описа на ОДМВР-Русе/пр.пр.№2158/2019г. по описа на Специализираната прокуратура/ за това, че на 30.04.2018г. в гр.Русе, на главен път II - 21 Русе - Силистра, в района на с. Мартен, обл.

Русе, в група с П.Д.З, с цел да принуди И.н А.Г., да се разпореди в тяхна полза с вещи - парична сума в размер на 1000 лева, го заплашил с насилие и упражнил такова - нанесъл му удари по главата и тялото, с което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болки и страдания престъпление по чл. 213,ал.3,т.3, във вр. с ал.2,т.2 от НК.Ищецът бил обвинен 3 и в това, че на 30.04.2018 година, в град Русе, на главен път II - 21 Русе Силистра, в района на с.Мартен, обл. Русе отвлякъл И.н А.Г., като деянието е извършено с користна цел по отношение на лице, което не е навършило 18 години – престъпление по чл.142,ал.2,т.3 предл.2 и т.7,предл.1 вр.ал.1 от НК.От В. М. са снети писмени обяснения по случая на 01.05.2018г.-л.93 том 1 от прпр.№2158/19г. на Спец.прокуратура. На 12.03.2020г. М. е разпитан като свидетел – л.120 от т.1.С постановление от 21.01.2021г. на обв.В. М. е взета мярка за неотклонение „подписка“-вж.л.л.60-64 от пр.пр.№2158/19г. на Спец.прокуратура. След приключване на разследването по досъдебното производство, на 24.09.2021г. Специализираната прокуратура /понастоящем закрита/ внесла делото за разглеждане в Специализирания наказателен съд /понастоящем закрит/ с обвинителен акт против П.Д.З, за престъпление по чл.

213а, ал. 3, т. 3 вр. ал. 2, т. 2 вр. чл. 63, ал. 2, т. 2 от НК и В. Б. М., за престъпление по чл.213а, ал. 3, т. 3 вр. ал. 2, т. 2, и по чл. 142, ал. 2, т. 3, пр. 2 и т. 7, пр. 1,вр. ал. 1 от HK. Образуваното съдебно производство протекло като НОХД № 2862/21г., приключило с постановяване на Присъда № 40000 от 08.02.2023г., с която подсъдимите били оправдани – В. Б. М. бил признат за невиновен в извършване на престъпленията, за които е бил обвинен – престъпления по чл. 213,ал.3,т.3, във вр. с ал.2,т.2 от НК и по чл.142,ал.2,т.3 предл.2 и т.7,предл.1 вр.ал.1 от НК и е оправдан.В хода на съдебните прения прокурорът е заявил, че не поддържа обвиненията.

От данните по нохд №2862/21г. по описа на СпНС/понастоящем закрит/ е видно, че първоначално с разпореждане №1780 от 04.10.2021г., на основание чл.247,ал.2 НПК по делото е насрочено разпоредително заседание за 20.10.2021г.С молба от 12.10.2021г. подсъдимите са поискали отлагане на делото, по посочени в молбата причини, една от които е обстоятелството, че липсват страници от връчения му обвинителен акт. В заседанието на 20.10.2021г. съдът е констатирал пречки за даване ход на делото, връчил е на подсъдимите преписи от обвинителния акт в пълен обем и е отложил делото за 08.12.2021г. В съдебното заседание на 8.12.2021г. делото е отложено, поради постъпила молба от адв.А.Н.-процесуален представител на подс.М., в която е заявила, че има противоречия в линията на защита с подсъдимия. По искане на съда като служебен защитник на В. М. е определена адв.М.Г., която е отказала да организира защитата по здравословни причини. За осъществяването на правна помощ на подсъдимия М. е определен нов адвокат-адв.Огнян Костов. В съдебно заседание на 22.02.2022г. делото отново е отложено, поради неявяване на…….съдебен заседател….? И представен болничен лист от упълномощения защитник на другия подсъдим по делото – З.-адв.И.И. В следващото съдебно заседание от 13.04.2022г. делото отново е 4 отложено, отново поради представяне на болничен лист за временна неработоспособност, издаден на упълномощеиня защитник на З. .На 15.06.2022г. е даден ход на делото в разпоредително заседание.Проведено е съдебно заседание на 11.07.2022г. В съдебното заседание, насрочено за 5.10.2022г. делото отново е отложено, отново поради неявяване на съдебен заседател.В с.з. на 1.11.2022г. е даден ход на делото и са разпитани свидетели.

Неявяване на съдебен заседател е причината за отлагане на делото в с.з. на 14.12.2022г. Както беше посочено, на 08.02.2023г. съдебното производство по наказателното дело е приключило с оправдателни присъди.

От данните по досъдебното производство – Д №1762/18г. е видно, че същото е образувано с Постановление от 20.07.2018г. на Районния прокурор при Районна прокуратура – Русе, по заявление от И.н Г. и достатъчно данни по смисъла на чл.207 НПК, за престъпление по чл.213а ал.2, т.2 и т.4 , ал.1 от НК, извършено от две лица.В предложение за удължаване на срок, гл.разследващ полицай е поискал удължаване на срока за разследване и обявяване за ОДИ на В. М..Срокът за разследване е бил удължаван нееднократно. В продължителен период от време са извършвани оперативноиздирвателни мероприятия за установяване на извършителите на престъплението

–вж.напр. постановление от 21.02.2019г.В справка от

14.03.2019г. полицейският инспектор е посочил, че към изготвяне на справката/14.03.2019г./ са установени всички лица, имащи отношение по подадения сигнал и са снети писмени обяснения. Посочено е, че обяснения са снети и от В. М..

По делото като свидетел е разпитана И. М., съпруга на ищеца.

Удостоверение за сключен граждански брак между свидетелката и В. М. и удостоверение за раждане на детето К. В. М. са представени по приложеното нохд № 2862/21г. по описа на СпецНС.Свидетелката заявява, че го познава от 2016г., а от 2021г. живеят на семейни начала. Уточнява, че през 2019г. не е била много близка с него. Когато през 2021г. вече живеели заедно, М. получил получил обвинителен акт и много се притеснил от този акт, защото бил невинен за това, което пишело в него. Станал много нервен, започнал да пуши повече цигари. Това се отразило на отношенията им, тъй като съгласно обвинението – предвиждало се наказание от 5- до 15г.; дори мислели за раздяла, имали караници, защото той си мислел какво ще стане с делото, а тя от своя страна се притеснявала какво ще стане със съвместния им живот.