Решение № 181 от 26.11.2025, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Свищов, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка Б. Йорданова при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело № 20254150100520 по описа за 2025 година за да се произнесе, взема предвид:

Предявен е иск с правно основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът Х. С. В., чрез пълномощника адв. М. М. твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит № *******/15.12.2022г., сключен с „К.“ ЕАД. Съгласно договора е получил кредит в размер на 6 000,00 лева, при срок на кредита – 24 месеца. Твърди се, че съгласно чл. 4.1 от Договора е следвало да сключи Договор за предоставено на поръчителство с дружеството "А.т." ЕООД за обезпечаване на кредита. Навежда твърдение, че сключил договор за предоставяне на поръчителство от 15.12.2022 г. с ответното дружество, по което следвало да заплати възнаграждение в размер на 5 000 лева. Твърди, че заплатил по този договор за поръчителство към ответното дружество сумата о т 1000,00 лева. Счита, че Договора за предоставяне на поръчителство от 30.08.2021 г., сключен с "А.т." ЕООД е нищожен на основание чл. 26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, на основание чл. 26, ал.1 пр.2 от ЗЗД, вр. чл.19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП, тъй като накърнявало добрите нрави, налице била нееквИ.лентност между престациите, тъй като сумата, която се претендира била в размер над 80 % от сумата на отпуснатия кредит и се нарушавал принципът на добросъвестност и справедливост, а отделно от това, сумата за поръчителство се заплащала без кредитополучателят да получава нещо насреща, а само увеличавал дължимата сума с над 80 %. На следващо място, заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко 1 свързано с договора за потребителския кредит. Доколкото сключването на Договора за поръчителство е въздигнато като елемент от сключването на договора за потребителски кредит, без когото последния не може да бъде сключен, налице било заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по договора за поръчителство се нарушавало изискването за размера на ГПР. От друга страна, при справка в ТР се установявало, че едноличен собственик на капитала на "А.т." ЕООД е "К." АД, като печалбата на първото дружество от извършваната от него търговска дейност като поръчител, се разпределяла в полза на едноличния собственик "К." АД. Поради това, при сключване на договора за поръчителство се целяло да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаряло възнаграждение, което в последствие щяло да бъде разпределено като печалба на "К." АД. Със сключването на договора за поръчителство се целяло едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитора, което е уговорено по друго правоотношение за избягване ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, На следващо място, Договора за поръчителство бил нищожен на основание чл. 143, ал. 1 и ал. 2 т. 19 от ЗЗП. В случая налице било нарушено изискването за добросъвестност и справедливост, което довело до неравноправие на правата на страните, а освен това Договорът за поръчителство не бил разбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от сключването му. Моли да бъде да постановено решение, с което да бъде осъден ответникът "А.т." ЕООД да заплати на ищеца сумата от 1000 лева – недължимо платена сума по „Договор за предоставяне на поръчителство“ от 15.12.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на молбата до окончателното изплащане. Претендира разноски. В писмена молба преди съдебно заседание моли да бъде уважен иска, както е предявен. Представя списък на разноските – за ДТ и адвокатско възнаграждение.

Ответникът „А.т.“ ЕООД в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск срещу дружеството. Не оспорва, че между ищеца и К. ЕАД е сключен договор за потребителски кредит от 15.12.2022г., както и не оспорва, че във връзка с обезпечаване на този кредит между страните по делото е сключен договор за предоставяне на поръчителство. Твърди, че със сключването на този договор се е задължил като поръчител да гарантира задължението на ищеца по договора за кредит, за която услуга било дължимо възнаграждение в размер на 5048,76 лева, погасяването на което било разсрочено на 24 месечни вноски, съгласно погасителен план. Счита, че размерът на това възнаграждение бил съобразен с риска, който ответника поема – възнаграждението било дължимо само за периода на предоставяне на услугите, като към датата на подаване на исковата молба задължението за предоставяне на поръчителство било изцяло доброволно погасено. Не оспорва, че ищецът е извършил плащане по сметка ответника в размер на 1000,00 лева, представляващи възнаграждение за предоставеното поръчителство. Посочва, че не отговаряло на истината твърдението, че кредитополучателят бил задължен да сключи договор за 2 предоставяне на поръчителство, което да служи за обезпечение на главното задължение по договора за кредит. Твърди, че възнаграждението на поръчителя не следвало да бъде включено в ГПР, тъй като същото не отговаряло на дефиницията на § 1 т. 1 от ДР на ЗПК, респективно чл. 3 б. ж. от ДиректИ. 2008/48/ЕО. Посочва, че предоставянето на обезпечение, в това число и поръчител било изцяло доброволно и зависело от избора на конкретния клиент, като сключването на този договор не бил задължително условие за получаване на кредита, като възнаграждението на поръчителя не следвало да бъде включено в ГПР. Посочва, че договорът за предоставяне на поръчителство се сключвал с подписването на договора за кредит, като се знаело и нямало как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя А.т., по който бъдещ договор К. ЕАД не е страна. Възнаграждението на поръчителя по бъдещия договор не било известно на кредитодателя към момента на сключване на договора, поради което и не било общ разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК. Моли иска да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. В хода на устните състезания не взема становище. В писмена молба взема становище за неоснователност на предявения срещу дружеството иск, както и прави възражение за липса на предпоставки за приложение на чл. 38 от Закона за адвокатурата, а в условията на евентуалност възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства се установява, че на 15.12.2022г. между „К.“ ЕАД и Х. С. В. , е сключен договор за потребителски кредит № *******, по силата на който „К.“ АД се задължил да предостави на ищеца потребителски кредит, в размер на 6 000,00 лв. и при условия посочени в договора, след одобряване на подаденото от кредитополучателя заявление.

Част от договора е и погасителен план за 24 вноски с посочен падеж, главница, лихва и обща размер на вноската. В чл. 4 от същия договор /както и в раздел III т. 12 от ОУ/ е уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова гаранция съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от К. гарант поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит. В ал. 3 е посочено, че в случай, че кредитополучателя е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане, съответно одобрение е в размер на 14 /четиринадесет/ дни. / По делото не се спори, а това се установява и от писмените доказателства, че на 15.12.2022г.- датата на сключване на договора между "К." ЕАД и ищеца Х. С. В., последният и ответникът са сключили Договор за предоставяне па поръчителство, по силата на който "А.т." ЕООД, е поело 3 задълженията да сключи договор за поръчителство с "К." ЕАД, по силата на който да отговаря пред "К." ЕАД солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договор за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит. Съгласно уговореното в чл. 8 от договора за предоставяне на поръчителство, потребителят - заемател се е задължил да заплати на поръчителя възнаграждение за обезпечаване на изпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит в размер и при условия, съгласно Приложение № 1. Видно от Приложение № 1 към същия договор, възнаграждението е било определено в размер на 5048,76 лева, платимо на 24 вноски в посочените размери. Видно от договора за поръчителство, Х. С. е следвало да заплаща възнаграждението, като "К." ЕАД е овластено вместо поръчителя "А.т." ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор- съгласно чл. 8, ал. 5 от Договор за поръчителство, както и е приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал. 5, изр. второ от договора за поръчителство.

По делото не е спорно, че "К." ЕАД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.От справка в търговския регистър се установява, че кредиторът "К." ЕАД е едноличен собственик на капитала на "А.т." ЕООД.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от Договора за кредит, в тежест на заемателя е да осигури едно измежду следните обезпечения: банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор), или одобрено от заемодателя дружество - поръчител).

По делото не се спори, че в полза на ответника "А.т." ЕООД е заплатено възнаграждение в размер на 1000,00 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи.

При така наведеното в обстоятелствената част и петитум е предявен осъдителен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД- ответното дружество "А.т." ЕООД да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата 1000,00 лева представляваща заплатената от него сума по нищожен на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл. 26, ал. 1 пр.2 вр.чл.19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП Договор за поръчителство от 15.12.2022г. , сключен във 4 връзка с Договор за потребителски кредит № *******/15.12.2022г.

Кредитополучателят има качество на потребител по смисъла на чл. 9, ал.

2 ЗПК, а именно - физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. В случая ищецът претендира връщане на суми, платени по нищожен Договор за поръчителство , следователно платени без правно основание, но същият договор е сключен във връзка с Договор за потребителски кредит № *******/15.12.2022г., поради което по така предявения иск подлежи на разглеждане и договорът за кредит. По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити, приложими са специалните разпоредби на чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. В конкретния случай се установи от договора, че при посочване на ГПР в договора, не са включени разходите, извършени от Кредитополучателя, представляващи възнаграждения за поръчителство по договора за гаранция сключен с поръчителя "А.т." ЕООД. При включване на тези разходи, ГПР който е определен в договора за кредит на 21,22 % безспорно ще надхвърли значително ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В конкретния случай посочения размер на ГПР не отговаря на действителния. В договора за кредит не е отразена действителната обща сума, дължима от потребителя. В погасителния план не е включено задължението, поето по договора за поръчителство. От страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т. 4 ЗЗП, като в т. 9 от Приложение № 1 е посочена обща сума, дължима от потребителя по кредита от 7 346,86 лв., без в нея да е включено възнаграждението, което ищецът се задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена при изчисляване на посочения ГПР.