Акт от 12.06.2019, Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 661

12.06.2019 г., град

Сливен

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД VІ-ти

ГРАЖДАНСКИ състав в публично заседание на 07.06.2019г., в следния състав: председател: МИНЧО МИНЕВ секретар: ТАНЯ ИВАНОВА прокурор: като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ гр.дело

№ 1484 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

В искова молба на ЕТ „Николета-Георги Червенаков" БУЛСТАТ ********* се твърди, че с покана за доброволно изпълнение с изх.№2205/04.02.2019г. по изп.д. №20192230400054 по описа на ДСИ при РС-Сливен бил уведомен, че съгласно Акт за установяване на задължение № РА000107/09.02,2012г., издаден от община Сливен, следва да заплати на последната, в качеството на взискател по изпълнителното производство, задължение в общ размер на 3 446,15 лева, която сума следва да внесе в двуседмичен срок, като в противен случай съдебния изпълнител ще пристъпи към принудително събиране на същата.

Ищецът твърди и че акта му е бил връчен на 14.02.2012г.; не е обжалван и е влязъл в сила - 28.02.2012г. Счита, че от този момент нататък задължението му е станало изискуемо.

Излага, че въз основа на акта първо е било образувано изп.д. № 20137680400206 по описа на ЧСИ М. М., рег. №…, но в него не са извършвани принудителни действия по събиране на дължимата сума и изпълнителното производство е прекратено на 05.11.2018г., на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК - поради неизвършване на изпълнителни действия в продължение на две години.

На 28.01.2019г. обаче акта бил образуван в ново изп.дело- цитираното по-горе пред ДСИ при РС-Сливен, като в него задължението на едноличния търговец към община Сливен било посочено в общ размер на 2 746,12 лева /и е за данък върху превозни средства/, ведно със законната лихва за забава. ЕТ „Николета-Георги Червенаков" обаче счита, че към момента на образуване на това изп.дело задължението му е било погасено по давност-с изтекъл в негова полза 5-годишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД, тъй като общината е бездействала в периода от влизането в сила на акта за установяване на задължение- 28.02.2012г. до образуването на изпълнителното дело пред ДСИ- 28.01.2019г. На това основание претендира съда с решението си признае за установено, че не дължи на община Сливен сумата от 2 746.12лв.

Претендира и сторените по делото разноски.

На ответника бе връчен препис от исковата молба и в своевременно депозирания писмен отговор оспорва иска- макар да го намира за допустим, счита че е неоснователен. Признава, че акта за установяване на задължение №РА000107/09.02.2012г. е връчен лично на ищеца на 14.02.2012г., както и че в законоустановения 14-дневен срок по чл.107. ал.4 от ДОПК не е подадена жалба срещу него; така той влязъл в законна сила на 28.02.2012г.

Намира неоснователни твърденията на ищцовата страна за прилагане на разпоредбата на чл. 110 ЗЗД и излага становище, че тъй като в случая се касае за публични вземания, за тях са приложими разпоредбите на ДОПК, визирани в чл.171 ал.1 и ал.2 от този нормативен акт. Ответникът е убеден, че за установените и неплатени задължения на ищеца- едноличен търговец, за данък превозно средство за данъчния период 2009г. и 2011 г. не е изтекъл срока, предвиден в чл.171, ал.2 ДОПК. за да бъдат служебно отписани, а пък и данъчно задълженото лице не се е позовало пред общината на изтекла в негова полза погасителна давност.

Ответната страна претендира юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание за страните се явяват процесуални представители по пълномощие, чрез които по същество се поддържат иска и основанията, на които е предявен, съотв.- възраженията против него. Ответната страна прави и възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца възнаграждение на адвоката му.

След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема за установени следните факти:

С Акт за установяване на задължение №РА000107/09.02.2012г. на орган по приходите при община Сливен е установен размер на задължение на ЕТ „Николета-Георги Червенаков", ЕИК ********* за данък върху превозни средства за периода 01.01.2007г.- 31.12.2011г. - 3366.12лв. за два автомобила, включващ главница и лихва за забава, който след приспадане на две плащания- от по 400лв. и 220лв., е определен на 2 746.12лв., в т.ч. главница и лихва. Ищецът признава, че акта му е връчен на 14.02.2012г., както и че в законоустановения 14-дневен срок по чл.107. ал.4 от ДОПК не е подавал жалба срещу него. Страните по делото имат и съвпадащото мнение, че акта е влязъл в законна сила на 28.02.2012г. Според съда е влязъл в сила ден по-късно- на 29.02 /през 2012г. месец февруари е от 29 дни/.

Безспорно е и че този документ като административен акт съдържа изискуемите реквизити, а при издаването му не са допуснати нарушения на административно- производствените правила.

Не е спорно също, че акта е послужил на общината като „друг акт подлежащ на изпълнение” по смисъла на чл.426 ал.1 от ГПК.

Въз основа на него при ЧСИ М.М. с рег.№768 е образувано изп.дело № 20137680400206 /то е част от доказателствения по настоящото дело материал/, с взискател община Сливен, чиято молба е от 29.04.2013г., и длъжник- ЕТ „Николета-Георги Червенаков", ЕИК *********. По него е изпратена и връчена покана за доброволно изпълнение, след което са правени от ЧСИ справки за имущественото състояние на едноличния търговец и др. С платежно нареждане и молба от 22.05.2013г. длъжника заплаща по изпълнителното дело сумата 2002лв. и на това основание прави искане за спиране на изпълнителното производство. Съдът не намери сред материалите по изпълнително дело постановление на ЧСИ за спиране.

На 18.10.2018г. общината е входирала молба с искане производството да бъде прекратено и да й бъде върнат цитирания по-горе акт. Производството е прекратено- с постановление изх.№ 7969/ 05.11.2018г., но не на основание т.2, а на основание т.8 от ал.1 на чл.433 от ГПК.

От съдържанието на документа, представляващ л.№ 109 от материалите по настоящото дело, съда приема, че НАП е присъединен взискател, считано от 04.06.2013г., по изп.дело № 20137680400206 по описа на ЧСИ М.М..

Видно от материалите по изп.дело № 20192230400054 на ДСИ при СлРС, то е образувано по молба на община Сливен и въз основа на акта за установяване на задължение №РА000107/09.02.2012г. Съдебният изпълнител е наложил запор върху притежавани от длъжника моторни превозни средства и макар съда да не успя да намери сред материалите по изпълнителното дело постановлението, с което е сторено това, приема – от съдържанието на съобщение изх.№ 2680/ 13.03.2019г. до началника на сектор КАТ при ОД на МВР Сливен, че запора е наложен на 25.02.2019г.

Така установените факти налагат следните изводи за правото:

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК. Това именно е правната квалификация на претенцията, защото ищеца се позовава на факти, настъпили след издаването на изпълнителен титул в полза на ответната страна- акт за установяване на задължение за данъци върху моторни превозни средства- №РА000107/09.02.2012г. Това са установени данъчни задължения на ищцовия едноличен търговец за период 01.01.2007г.- 31.12.2011г. Съгласно чл.171 ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Съгласно чл.172 ал.2 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия за принудително изпълнение. В случая акта е издаден на 09.02.2012г. и така е била прекъсната теклата до него момент погасителна давност за тях. На основание чл.172 ал.3 от ДОПК, е започнала да тече нова давност. Т.е., от 10.02.2012г. е започнала отново да тече погасителна давност за задълженията на ищцовия ЕТ по цитирания акт /давността е прекъсната с издаването на заповедта, а не от момента на връчването й на данъчно задълженото лице- така изрично чл.172 ал.2, предл. първо от ДОПК/.

Тук може да се отбележи, че съвсем правилно забелязва ответника в писмения си отговор, че в случая не са приложими разпоредбите на чл.110 и сл. от Закона за задълженията и договорите, каквото е мнение на ищеца. Тъй като вземането е не на физическо лице от данъчната администрация, а представлява публично вземане, за него са приложими разпоредбите от ДОПК и само те. Тези вземания/задължения принципно се събират от публични изпълнители при НАП и по реда на този нормативен акт, но е възможно събирането да бъде възложено на съдебен изпълнител, в който случай пък се събира по правилата на ГПК- чл.163 ал.3 и ал.4 от ДОПК.

Започналият да тече нов давностен срок /отново 5г./ в последващ момент отново е прекъснат, но не и с образуването на акта в изпълнително дело. Между страните не съществува спор, а и на съда мнението е такова, че акта за установяване на задължение на органа по приходите е „друг акт подлежащ на изпълнение” по смисъла на чл.426 ал.1 от ГПК. Както се изясни от доказателствата по делото, публичното вземане е предадено за събиране от ЧСИ, каквато възможност законодателя дава както с вече цитираната разпоредба на чл.163 ал.4 от ДОПК, така и с чл.4 ал.2 от ЗМДТ.

Акт №РА000107/09.02.2012г. е образуван в изпълнително дело на 29.04.2013г. Това за погасителната давност е без значение- поради т.10 от ТР № 2/2013 от 26 юни 2015г. по тълк. дело 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съдията –докладчик по настоящото дело въобще не е съгласен с дадените в тази точка разрешения на спорни въпроси, но така или иначе е длъжен да ги прилага все едно, че е съгласен. Така също, като действие на принудително изпълнение, което прекъсва давността за задълженията на едноличния търговец, съда счита, че не е дори и присъединяването на НАП като взискател по изп.дело № 20137680400206 по описа на ЧСИ М.Минкова- 04.06.2013г., въпреки, че в т.10 на цитираното тълк.решение е посочено, че присъединяването на взискател прекъсва давността. Според съдията-докладчик по настоящото дело присъединяването прекъсва теклата погасителна давност по отношение на присъединения кредитор, но не и по отношение на първоначалния.

Така се оказва, че погасителната давност за вземането на община Сливен по акт за установяване на задължение №РА000107/09.02.2012г. е започнала да тече на 01.03.2012г. и е текла до 25.02.2019г., когато е прекъсната с налагането на запор на моторни превозни средства, собственост на длъжника по изп.дело № 54/2019г. по описа на ДСИ при СлРС. Т.е., преди прекъсването на давността необходимия по чл.171 ал.1 от ДОПК 5-годишен давностен срок вече е бил изтекъл.

Горните разсъждения се отнасят както за сумата, представляваща главница- данъка върху МПС, така и за лихвата за забава- защото задължението за нея е установено със същия акт.

Впрочем, може да се направи и следния коментар: вярно е, че давността не се прилага служебно, т.е. необходимо е възражение на длъжника в тази връзка, както и че общината не е имала правомощието служебно да отпише процесните задължения- защото за тях не е изтекла т.н. абсолютна давност- 10г.- чл.173 ал.2 от ДОПК. След като обаче вземането вече е било предадено за събиране от съдебен изпълнител, единствената възможност за защита на длъжника е останала предявяването на иска с пр.осн.чл.439 от ГПК- защото безпротиворечиво е прието в съдебната практика, че съдебния изпълнител не може да прилага института на погасителната давност.

По въпроса за разноските: такива се претендират от ищеца. Ответникът търси юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, на ищеца се следват сторените от него разноски, при това в пълен размер, а по аргумент за противното от ал.3 и ал.8 от чл.78 от ГПК, на ответника не се следват разноски.

В случая разноските на ЕТ „Николета-Георги Червенаков" се формират от заплатена държавна такса за образуване на делото – 109.85лв. и адвокатско възнаграждение- 500лв. От ответника бе направено възражение, което намира правното си основание в текста на ал.5 на чл.78 от ГПК, за прекомерност на това възнаграждение.

Когато бъде преценявано, съда трябва да вземе предвид фактическата и правната сложност на делото, както и минималния размер на възнагражденията, предвиден в Наредба №1/ 09.07.2004г. /съществуването на която съдията-докадчик така и не успя да си обясни и до момента, т.е. вече петнадесет години/. В нея е предвидено, че за процесуално представителство и защита по граждански дела с материален интерес, когато последния е в границите от 1000лв. до 5 000лв. /какъвто е настоящия казус/, минималното възнаграждение на адвоката се изчислява по формулата: 300лв. + 7% за горницата над 1000лв. По настоящото дело цената на иска е 2 746.12лв., което означава, че минималното адвокатско възнаграждение трябва да е 422.13лв. То е договорено в размер на 500лв. и независимо, че делото не представлява особена фактическа и/или правна сложност, не изглежда прекомерно, тъй като не надвишава с много минималния по закон размер.

Разпечатката съдържа 36 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a808b6d5-042e-4384-bed6-525d6825d618