Решение № 3041 от 05.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3041 гр. Пловдив, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330110024 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 55 ал. 1, предложение трето от ЗЗД.

Ищцата И. Н. С., ЕГН: **********, от гр. П., бул. „*****************” № ****, чрез пълномощник адв. А. П., е предявила против М. И. М., ЕГН: **********, от град Ш., ул.

„************” блок ***, вх. ***, ет. ***, ап. 25, иск за осъждане на ответника да й заплати сумата от 3 020 лева, платена с нареждане от 10.01.2023 г. по развален поради неизпълнение от страна на ответника договор за услуга- закупуване на 24 броя самолетни билети за дестинация С.- Т.- С., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 07.07.2023 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че във връзка с планиране на семейна лятна почивка (за шест души) в Т., И., ответникът предложил услугите си персонално да съдейства за осигуряване на транспорта на групата, като закупи 24 билета (отиване и връщане) по дестинация С.- Т.- С. Същият изпратил имейл на 10.01.2023 г., с който поискал за закупуване на билетите сумата от 3 020 лева, като същата трябвало да му бъде платена до 24 часа. Още същият ден по личната сметка на ответника ищцата превела по банков път парите, с основание- 24 броя билети за съответната дестинация. С наближаване на датата на пътуване, ищцата отново влязла в контакт с ответника (по телефон и имейл), но се оказало, че към 13.06.2023 г. той не само не бил закупил билетите, но и вече не можело те да се закупят на съответната цена, защото много поскъпнали. Ищцата изпратила имейл на ответника, в който го предупредила, че ако не изпълни задължението си до 14. 30 часа на 21.06.2023 г. ще счита договорът им за развален, като наред с това поискала и връщане на платената сума, ведно 1 със законната лихва. Ответникът не изпълнил задълженията си, нито възстановил платеното.

По случая ищцата поискала предварително обезпечение на иска, като по случая се образувало частно гр. дело № 9179/ 2023 г. на ПРС, XIII гр. с-в, по което бил наложен запор върху банковата сметка на длъжника. Макар че той признавал задължението си в гласови съобщения, предлагал неприемливи варианти за уреждане на отношенията между страните.

В тази връзка се моли за осъждане на ответника да върне преведената му сума, предвид разваления договор по негова вина. Претендират се и разноски. В съдебно заседание лично и чрез пълномощника си поддържа иска, като допълнително представя и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез назначения му особен представител в производството е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че банковата сметка, по която била преведена сумата, не била на ответника. Освен това, не ставало ясно защо за 6 души се искат 24 броя двупосочни билети по съответната дестинация и оттукищцата нямала активна процесуална легитимация за води иска от името на всички за цялата сума. Останалите 18 лица, извън шестимата от семейството на ищцата, нямали волеизявление за разваляне на договора. Моли за отхвърляне на иска, като недоказан по основание и размер. В с.з. особеният представител поддържа отговора.

С допълнителна молба ищцата уточнява, че планираната почивка била семейна- за 6 души, но на полета имало междинно прикачване (трансфер), поради което броят на билетите по дестинация С.- Т. били 2х6 или 12 билета (за 6 души с трансфер), а по обратната дестинация Т.- С., също 12 броя билета, защото отново имало за шестимата междинен трансфер по маршрута. Договорът бил сключен само между страните, като останалите 5 пътника от семейството на ищцата не участвали в уговорките. Ищцата била заплатила цялата сума и затова само тя искала връщането й.

С допълнителен отговор особеният представител посочва, че исковата молба била уточнена, като заявява, че поддържа направеното в отговора си доказателствено искане.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Ответникът е изпратил на ищцата на 10.01.2023 г. имейл за превод на сумата от 3 020 лева, за да резервира самолетни билети за 6 души, ведно с летищни и други такси, по дестинация С.- Т.- С.

С платежно нареждане от 10.01.2023 г. ищцата е превела по банков път на ответника сумата в размер на 3 020 лева, с основание: 24 броя самолетни билети С.- Т.- С.

Представен е ваучер за настаняване за периода 27.06.2023 г.- 04.07.2023 г. на името на ищцата за 6 души, настанени в апартамент с една спалня и едно студио, за курорт **********, Т., И.

С имейл от 15.03.2023 г. ищцата е направила запитване до ответника дали от хотела са потвърдили датата на резервацията.

С друг имейл от 02.06.2023 г. ищцата отново е направила запитване до ответника „какво става с купуването на билетите“, предвид напредването на времето.

2

С нов имейл от 13.06.2023 г. ищцата е поискала връщане на получената от ответника сума за билети от 3 020 лева.

С друг имейл от 15.06.2023 г. тя е поискала ответникът да й изпрати кодовете за потвърждение на закупените билети, защото от хотела изисквали потвърждение на платената резервация за настаняване, за да не отпадне, като отново е поискала да й бъде възстановена платената сума.

С последващ имейл от 20.06.2023 г. ищцата е уведомила ответника, че разваля договора между тях, поради неизпълнение от негова страна, защото цената на билетите вече била станала почти двойна, поради което иска връщане на дадената сума, ведно с лихва за забава.

Видно от писмо от „Банка ДСК“ АД, титуляр на банкова сметка № **************, е ответникът.

С разписка от „Изипей“ ответникът на 03.11.2023 г. е превел по сметка на ищцата сумата от 1 000 лева, с основание- връщане на заем.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ищеца (протокол от с.з. от 07.06.2024 г.). Св. Н. Й. С.- **** на ищцата, заявява, че с ответника се запознали на негова презентация, на която той предложил почивки на присъстващите. Ищцата искала да направи изненада на семейството- подарък, като на място платили почивката в брой- около 1 800 евро, включваща настаняване и престой. Ответникът им казал, че има добри позиции в авиокомпании и може да организира билетите, като намери изгодни цени за семейството им като клиенти. Съпругата превела пари по сметка на ответника, за да има той възможност да закупи билетите, когато те ще са най- изгодни като цена, но като наближили датите за пътуването, започнало едно размотаване и непрекъснато се водела с него кореспонденция, но без резултат. Билети физически той не им бил предоставил, като те още не били отишли на въпросната екскурзия, която успели да отложат, не били използвали ваучера си за настаняване, който им важал за бъдещ период, така се били разбрали в последствие с хотела, като станало ясно, че ответникът ги е излъгал и нищо не им е резервирал като билети, въпреки обещанията си. Щели да ходят двамата със съпругата си, трите им деца и майката на съпругата- общо 6 души. Билетите били уговорени с прекачванес трансфер С.- М.- Т. и обратно. Въпреки телефонните разговори с него, ответникът се държал безхаберно. Свидетелят не знаел дали са върнати парите от ответника, но всяко плащане по банков път принципно следвало да си има свое основание.

По частно гр. дело № 9179/ 2023 г. на ПРС, XIII гр. с-в, съдът с определение № 7191/ 23.06.2023 г. е допуснал обезпечение на бъдещ иск на ищеца срещу ответника, като е издадена и обезпечителна заповед № 169/ 23.06.2023 г.

По тази обезпечителна заповед е образувано изпълнително дело № ********** г. на ЧСИ ******* ********* **********, рег. № *****.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира 3 следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнала уговорка, според която ищцата е възложила на ответника да закупи за нейна сметка самолетни билети по определена дестинация, като в изпълнение на дадените й указания по имейл от него, тя е превела по банков път по негова сметка съответната сума. Същата е в размер на 3 020 лева, като се установи, че тя е за 24 броя самолетни билети по направление С.- Т.- С., с междинно прикачване в М., за 6 души, или по 12 билета в едната посока и още толкова обратно.

Ответникът на своя презентация е обещал на ищцата да й осигури по- евтин транспорт във връзка със закупен от нея туристически ваучер за почивка в хотел в курорта Т., И., за периода 27.06.2023 г.- 04.07.2023 г., като е поискал плащане на конкретната сума и веднага го е получил. В последствие обаче не е изпълнил поетите си задължения, като въобще не е закупил никакви самолетни билети и след няколко напомняния по електронната поща от страна на ищцата и даването му на нови и нови възможности и срокове за изпълнение, тя е развалила договора след тези предупреждения, защото вече е било икономически неизгодно за нея да плати почти двойна цена за превоз в последния момент, доколкото е имала платена резервация за семейството си в хотел и е изчаквала само уреждането на въпроса с транспорта, за да не я изгуби. Ответникът е получил всички съобщения, включително и уведомлението за разваляне по имейл, но не е реагирал по никакъв начин, като не е възстановил и получените от него суми за билетите, които така и не е закупил. Безспорно той е неизправната страна в правоотношението, доколкото ищцата е изпълнила точно според дадените й указания, а ответникът- не, поради което за нея е възникнала възможността да развали договора между тях, след отправено писмено предупреждение. Оттук- в нейна полза според нормата на чл. 55 ал. 1, предложение трето от ЗЗД възниква правото на отпаднало основание да си получи даденото по договора, защото иначе би се стигнало до хипотеза на неоснователно обогатяване, свързана с неправомерно разместване на имуществени блага, което правният ред не допуска. Доколкото не се установява преведената от ищцата сума от 3 020 лева да й е била възстановена от ответника, което обстоятелство е в негова тежест да го докаже, претенцията се явява основателна и доказана в търсения й размер.

За пълнота на изложението, следва да се посочи, че представената разписка за извършено плащане от ответника в полза на ищцата на сумата от 1 000 лева не може да се приеме като частично погасяване на задължението по делото. В основанието за плащане ответникът сам е посочил „връщане на заем“ и доколкото предмет на настоящото производство не е наличие на заемно правоотношение, а развален договор за услуга по закупуване на самолетни билети, то плащането няма никаква връзка със спора. Без значение е обстоятелството дали между страните по принцип има или пък въобще не съществуват никакви заемни правоотношения, защото съдът няма право да изследва подобни факти, ако те не са наведени с исковата молба. Ответникът пък при извършване на плащането е имал възможност, ако действително е искал да погаси частично задължението си по разваления договор, за което е получил многократно съобщения по имейли, да посочи друго основание за плащането- така, както той е поискал в първия си имейл до ищцата тя да посочи 4 конкретно основание за банковия превод за закупуване на билетите. След като сам е заявил различно основание за връщане на сумата, тя няма как да бъде отнесена като частично плащане по настоящия спор. Дали пък тази сума е действително дължима на ищцата на посоченото основание- заем, също е въпрос, който не е относим в това производство.

С оглед изхода на делото- уважаването на иска изцяло, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото производство, като за тях е представен надлежен списък по чл. 80 от ГПК и са налице доказателства за действителното им заплащане- внесени държавна такса в размер на 120 лева и депозит за особен представител на ответника в размер на 602 лева, които следва да се възложат в тежест на ответника. Ищецът не претендира разноски за адвокатско възнаграждение на своя пълномощник.