Решение № 34 от 04.03.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Сливница, 04.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Ивана Б. Петрова като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Административно наказателно дело № 20241890200570 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП, вр. чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ООД, представлявано от законния си представител – управителя ***, с пълномощник по делото – Адвокатско дружество „К., Деков и партньори“, представлявано от адв. М. К., срещу електронен фиш Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1, ЗП № 8504700390 за нарушение от 17.07.2021 г., издаден от ***“ (АПИ), с който на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, вр. чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП.

В подадената жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорения електронен фиш, като се твърди, че ЕФ е издаден при неправилно приложение на материалноправните норми и административнопроцесуалните правила. Поддържа се, че е нарушена процедурата, по която е ангажирана административнонаказателна отговорност на дружеството. На първо място се изтъква, че ЕФ не съдържа данни за датата на неговото издаване, поради което не може да се направи извод за спазване на срока по чл. 34, ал. 2 ЗАНН, респ. това обосновава отмяна на ЕФ. На следващо място се релевират доводи за неспазване на реда за ангажиране отговорността на дружеството, което е санкционирано със ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, макар и разпоредбата на чл. 189ж ЗДвП да не предвижда ред за издаване на ЕФ за такова нарушение, а на жалбоподателя е следвало да бъде съставен АУАН и издадено НП, при наличие на предпоставките за това. Поддържа се, че ЕФ противоречи на материалния закон, както и че не съдържа императивно предвидените реквизити, доколкото в ЕФ не е посочено в какво се изразява изпълнителното деяние. Сочи се, че при анализ на разпоредбите на чл. 102, ал. 2, чл. 187а, ал. 2, т. 3 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП се обуславя извод за неяснота на наказаното лице в какво в действителност се изразява неговото неправомерно поведение, като не е ясно дали е наказан заради това, че е допуснал движение на ППС, без едновременно да са изпълнени задълженията за по установяване на 1 размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП или заради това, че не е заплатил дължимата пътна такса. Сочи се, че в ЕФ не е посочено още какъв е размерът на дължимата тол такса, което също е процесуално нарушение. Изтъква се, че ППС е оборудвано с бордово устройство, което функционира въз основа на сим карта, като е от значение по маршрута да има обхват. Поддържа се липса на субективна страна поради грешка, както и липса на компетентност у актосъставителя и АНО да издават ЕФ. Оспорена е и годността на техническото средство, като се твърди още, че мястото на нарушението не е надлежно описано в ЕФ. Релевират се доводи за изтекла давност за преследване на вмененото нарушение и съответно налагане на наказанието. На последно място, в случай че съдът счете, че нарушението е извършено, се твърди, че същото представлява „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН, като не е приложен принципът за пропорционалност, предвиден в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. Претендира разноски в производство.

В съдебно заседание, жалбоподателят – редовно призован, не изпраща представител, като по делото е постъпило становище, в което в допълнение към доводите, съдържащи се в жалбата е посочено, че нарушението е останало недоказано, както и че преди да издаде ЕФ АНО е следвало да провери дали дружеството доставчик на услугата по електронно събиране на такси на база изминато разстояние е изпълнило задължението да си информира жалбоподателя, че недекларираната пътна такса, в който смисъл ЕФ се явява преждевременно издаден. Претендират се разноски в производството, за което са ангажирани и съответни доказателства.

Въззиваемата страна – ***“, редовно призована, се представлява от юрк. Димитров, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалвания ЕФ, като законосъобразен и правилен. В подаден по делото писмен отговор обосновава, че същият е издаден при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон.

Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 189ж, ал. 5 ЗДвП (ЕФ е връчен на 18.03.2024 г., а жалбата е подадена чрез ССЕВ на 28.03.2024 г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.

Районен съд – Сливница, след като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на обжалвания електронен фиш, констатира, че са налице основания за неговата отмяна.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

Към 17.07.2021 г. „***“ ООД, ЕИК *** било ползвател на ППС товарен автомобил МАН ТГС, рег. № ***, с технически допустима максимална маса 35000, брой оси 4, екологична категория Евро 6. Собственик на процесното ППС било „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД

На същата дата в 09.34 часа, пътното превозно средство – специален автомобил МАН ТГС, рег. № ***, с технически допустима максимална маса 35000, брой оси 4, екологична категория Евро 6, без ремарке, се движело по път I-8, при пътния участък на км. 41+234, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото по-горе ППС изцяло не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т.

2 ЗП, тъй като за същото нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

2

Това нарушение било установено с устройство № 40672, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, намиращо се на път I8, км. 41+234, за което има издаден Протокол за установяване годността за приемане на дооборудването на съществуващата стационарна контролна точка, а също и Разрешение за строеж № РС-56/14.06.2019 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Съобразно генерираната автоматично от електронната система за събиране на пътни такси справка за собственост на ППС на юридическото лице – собственик, за констатираното нарушение с номер C81AC35E89D6359FE053011F160A1E91 бил съставен процесният електронен фиш № 8504700390, с който на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, вр. чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП.

Към датата на нарушението жалбоподателят имал сключен договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на база изминато разстояние с предплащане, с лице, предоставящо услугата по електронно събиране на такса за изминато разстояние, а и м е н н о : „КОНКОРД СМАРТ ИНФРАСТРУКТУРА” АД („ДИДЖИТОЛ СМАРТ ИНФРАСТРУКТУРА“ АД), което няма данни да е уведомило дружеството за неизправността на асоциираното към ППС бордово устройство, доколкото към момента на установяване на нарушението за дружеството не е съществувало подобно задължение.

Видно от Становище на отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“ (УИСИ) Национално тол управление във връзка с нарушение № 8504700390, за сегмент 1000811673 дължимата сума е в размер на 0,51 лв.

Видно от находящата се по делото разписка, ЕФ е бил връчен на 18.03.2024 г.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приложени към административнонаказателната преписка и допълнително представени с жалбата и в съдебно заседание, приобщени по реда на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, които прецени в своята съвкупност не налагат различни фактически изводи.

Нарушението се установява по безспорен начин от приложения доклад, съставляващ генерирани данни от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП с номер на нарушението C81AC35E89D6359FE053011F160A1E91, ведно със снимков материал към него. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство – част от системата, поради което съдът дава вяра на приложения доклад и снимков материал от електронната система, с което се доказва и извършването на нарушението. Видно от изготвения доклад и становище от УИСИ, за въпросното преминаване по платена пътна мрежа липсва валидна маршрутна карта или валидна тол декларация. Поради какви обстоятелства такса не е заплатена, е вън от обективната съставомерност на нарушението, с което е и осъществен съставът на вмененото нарушение.

След анализ на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прецени същите за вътрешно непротиворечиви, еднопосочни и способстващи за установяване на обективната истина по делото. Приобщените по надлежния ред писмени доказателства съдът преценява като относими към предмета на доказване и явяващи се необходими за изясняване на релевантната фактическа обстановка, поради което им дава вяра.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни 3 изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи актове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

На първо място следва да се отбележи, че доводите на жалбоподателя касателно настъпила давност за преследване за извършеното нарушение, съдът намира за неоснователни, като съображенията за това са следните:

Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. на ВАС по т. д. № 3/2016 г., ОСС, I и II колегия „след прекъсване на давността, в хипотезата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН, при изпълнение на административното наказание „глоба“, се прилага давностният срок по чл.

82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН“. Посоченото тълкувателно решение дава отговор на въпрос, касаещ давността относно изпълнението на наложено административно наказание, а не давността, отнасяща се до самото наказателно преследване. В мотивационната част на това тълкувателно решение изрично е посочено, че „разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Алинея две на същия текст гласи, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Съгласно чл. 82, ал. 3 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1.". Също така, в мотивационната част на Тълкувателно постановление № 1 от 27.,02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд е посочено следното: „За целта е важно да се направи разграничение между погасяване на възможността на администрацията да реализира правомощията си и да санкционира нарушителя и погасяването на възможността й да реализира правомощията си по изпълнение на наложеното наказание. Макар погасителните основания и в двата случая да са сходни юридически факти (и по чл. 34 ЗАНН, и по чл. 82 ЗАНН), в първия те настъпват преди влизане в сила на правоохранителен акт, а във втория – след влизането му в сила, и имат различно правно значение – в първия случай компетентният орган губи възможността да реализира което и да било от правомощията си по правоотношението, а във втория – да реализира изпълнението на наложената санкция.".