Решение № 245 от 12.10.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Враца, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Веселина Люб. Павлова

Захари Ил. Захариев като разгледа докладваното от Захари Ил. Захариев Въззивно гражданско дело № 20261400500492 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба с вх. № 12102/29.05.2026 г., подадена от И. Д. И., чрез пълномощника му адв. В. К. Д., против решение № 269/13.05.2026 г., постановено по гр. д. № 281/2026 г. на Районен съд – Враца. С обжалваното решение е уважен предявеният срещу жалбоподателя иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, като е признато за установено, че същият дължи на „ЗД Евроинс“ АД сумата 5 112,92 евро, представляваща част от общо претендираните 49 084,02 евро, за платено застрахователно обезщетение по щета от 31.05.2022 г., ведно със законната лихва от 09.10.2025 г., мораторна лихва в размер на 1 890,53 евро за периода 20.10.2022 г. – 31.08.2025 г. и разноски за двете производства в размер на 656,14 евро.

Въззивникът поддържа, че решението е неправилно и необосновано.

Оспорва определения размер на обезщетението за неимуществени вреди като прекомерен и несъответстващ на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и на установената съдебна практика. Излага оплаквания за неправилна преценка на свидетелските показания и на действително претърпените от съпругата на 1 починалия вреди. Твърди, че към момента на произшествието съпрузите са били фактически разделени и са живеели на различни адреси, поради което не е доказана твърдяната дълбока емоционална връзка и интензитетът на претърпените страдания. Поради това счита, че присъденият размер води до неоснователно обогатяване.

Поддържа също, че неправилно е определен приносът на починалия водач И. Г. за настъпването на произшествието на 30 %. Според въззивника поведението му представлява груба небрежност и съществено е допринесло за настъпването на вредоносния резултат, поради което прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е следвало да доведе до по-значително намаляване на дължимото обезщетение.

С оглед изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което предявените установителни искове да бъдат отхвърлени изцяло, както и присъждане на направените разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД е постъпил писмен отговор, с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна, а решението на районния съд се поддържа като правилно и законосъобразно.

Въззиваемото дружество поддържа, че размерът на неимуществените вреди е определен при съобразяване на събраните доказателства, включително свидетелските показания, от които се установяват нормалните семейни отношения между съпрузите и интензитетът на претърпените страдания.

Счита, че съдът правилно е приложил критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

По отношение на съпричиняването се поддържа, че определящи са не броят на нарушенията, а техните конкретни тежест и принос за настъпването на произшествието, поради което определеният от първоинстанционния съд принос от 30 % е правилен и обоснован.

Иска се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на Районен съд – Враца да бъде потвърдено изцяло, с присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

2

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд взе предвид следното:

Производството пред Районен съд – Враца е образувано по предявен от „Застрахователно дружество ЕВРОИНС“ АД против И. Д. И./. частичен иск за сумата от 10 000 лв., като част от общо претендираните 96 000 лв., представляващи изплатено застрахователно обезщетение по щета № 1500115254/31.05.2022 г., както и за мораторна лихва в размер на 3 697,56 лв. за периода 20.10.2022 г. – 31.08.2025 г. и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане.

Претендирани са и разноски. Исковете са с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 28.07.2021 г. на пътен възел, свързващ бул. „Европа“ и бул. „Христо Ботев“ в гр. Враца, е настъпило ПТП между лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № ВР **** СС, управляван от ответника, и мотопед „Пиаджо Фрий 50“, управляван от И. Ц. Г.. Поддържа се, че непосредствено преди пътния възел ответникът предприел изпреварване на мотопеда, след което завил надясно, без да осигури необходимата дистанция, вследствие на което мотопедът се ударил в дясната странична част на автомобила, а водачът му паднал на пътното платно и починал.

Твърди се, че произшествието е установено с констативен протокол за ПТП с пострадали лица и че по надлежния ред е установено управление на автомобила от ответника след употреба на наркотично вещество – марихуана (канабис). С влязла в сила присъда № 3/26.01.2024 г. по н.о.х.д. № 325/2023 г. на Окръжен съд – Враца, потвърдена и изменена с решенията на въззивната и касационната инстанция, ответникът е признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. второ, б. „б“, предл. първо вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал.

1 НК, извършено след употреба на наркотично вещество.

Посочва се, че между „ЗД ЕВРОИНС“ АД и собственика на автомобила е бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валиден към датата на произшествието. По образуваната застрахователна претенция за неимуществени вреди на съпругата на 3 починалия е било определено обезщетение в размер на 96 000 лв. и на 27.07.2022 г. между застрахователя и правоимащото лице е сключена спогодба за окончателно уреждане на отношенията, след което обезщетението е изплатено изцяло в периода 29.08.2022 г. – 05.09.2022 г.

Ищецът поддържа, че с изплащането на обезщетението е възникнало регресното му право по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ срещу виновния водач, тъй като към момента на произшествието е управлявал автомобила след употреба на наркотично вещество. Поради липсата на доброволно изпълнение след отправена до ответника регресна покана, получена на 12.10.2022 г., се претендира и обезщетение за забава, считано от 20.10.2022 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил исковете. Възразено е срещу размера и обосноваността на изплатеното от застрахователя обезщетение, като се поддържа, че същото е прекомерно завишено и не може да обвързва регресно отговорния водач, доколкото застрахователят не може чрез извънсъдебно споразумение да разширява отговорността си и впоследствие да претендира изцяло изплатената сума. Оспорено е и реалното плащане на обезщетението.

Основното възражение на ответника е за наличие на съществено съпричиняване от страна на починалия водач на мотопеда. В тази връзка се сочи, че според събраните по наказателното дело доказателства и заключенията на съдебните автотехнически експертизи пострадалият е нарушил правилата за движение, като е управлявал с несъобразена с пътната обстановка скорост, не е носил каската си по начин, осигуряващ трайното задържане на главата, управлявал е мотопеда с една ръка, а с другата е държал туба с течност, не е бил преминал задължителен технически преглед и е управлявал с изтекло свидетелство за управление. Поддържа се, че тези обстоятелства са допринесли както за настъпването на сблъсъка, така и за тежестта на получените увреждания, като именно черепно-мозъчната травма е довела до смъртта му. Навеждат се и съмнения относно изправността на спирачната система на мотопеда.

Ответникът се позовава на приетото в наказателното производство относно поведението на починалия и твърди, че установеното съпричиняване е в значителна степен, поради което не е било отчетено адекватно при определяне на изплатеното от застрахователя обезщетение. Поддържа, че 4 обезщетението е прекомерно и че застрахователят не може да търси регресно цялата изплатена сума, когато същата не съответства на действително дължимия размер на обезщетението при отчитане на приноса на пострадалия.

По изложените съображения ответникът е оспорил и претенциите за мораторна и законна лихва като неоснователни.

В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства, приета е съдебно-счетоводна експертиза, както и са приобщени материалите по наказателното производство срещу ответника.

С решението си Районен съд – Враца е приел предявените искове по чл.

500, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за основателни. Приел е, че са налице всички предпоставки за възникване на регресното право на застрахователя – валидно застрахователно правоотношение, настъпило застрахователно събитие, противоправно и виновно поведение на ответника, извършено след употреба на наркотично вещество, както и реално изплатено от застрахователя обезщетение на правоимащото лице.

Съдът се е позовал на влязлата в сила присъда по н.о.х.д. № 325/2023 г. на Окръжен съд – Враца, потвърдена от Апелативен съд – София и изменена с решение № 177/14.04.2025 г. по н.д. № 86/2025 г. на ВКС, като е приел за установени по реда на чл. 300 ГПК механизмът на произшествието, противоправното поведение на ответника и причинната връзка между това поведение и смъртта на И. Г..

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е приложил критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, като е съобразил възрастта на починалия, характера на отношенията му със съпругата А. Г. и установените от свидетелските показания последици от смъртта му. Приел е, че между съпрузите са съществували близки отношения на обич и взаимна подкрепа, че са живеели заедно и са споделяли грижите за домакинството, поради което е определил обезщетението за неимуществени вреди на 150 000 лв.

По направеното възражение за съпричиняване съдът е приел, че същото е основателно. Посочил е, че основната причина за настъпване на произшествието е поведението на ответника, който при извършване на маневра изпреварване и последвал завой надясно не е осигурил необходимата 5 безопасна дистанция до мотопеда. Същевременно е приел за установено, че пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, тъй като не е носил каската си по изискуемия начин, вследствие на което при падането е получил тежки черепно-мозъчни увреждания.

Районният съд е обсъдил и останалите твърдени нарушения от страна на пострадалия – управление на мотопеда с една ръка, държане на туба с течност, липса на технически преглед и други обстоятелства, но е приел, че те не са в причинна връзка с настъпването на произшествието и вредоносния резултат.

Посочил е също, че при възникналата опасност пострадалият не е разполагал с техническа възможност да предотврати сблъсъка чрез аварийно спиране.

С оглед съотношението между поведението на двамата участници Районният съд е определил приноса на пострадалия на 30 %, поради което е намалил определеното по чл. 52 ЗЗД обезщетение от 150 000 лв. на 105 000 лв., съответно 53 685,65 евро. Тъй като предявеният иск е частичен, е признал за установено задължението на ответника до претендираните 10 000 лв., съответно 5 112,92 евро.

За основателен е приет и искът за мораторна лихва. Съдът е приел, че регресната покана е получена на 12.10.2022 г., като след изтичане на предоставения 7-дневен срок ответникът е изпаднал в забава, считано от 20.10.2022 г. Поради това е уважил претенцията за обезщетение за забава в размер на 3 697,56 лв., съответно 1 890,53 евро, за периода до 31.08.2025 г.

С оглед изхода на спора Районният съд е присъдил в полза на „ЗД ЕВРОИНС“ АД разноските за заповедното и исковото производство – държавни такси, възнаграждение за вещо лице, депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение, общо в посочените в диспозитива размери.

След извършена служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд намира, че така постановеният съдебен акт е валиден и допустим.

Разпечатката съдържа 46 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a807d86d-3113-4e08-a864-373562a0069e