Решение № 172 от 24.06.2024, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Елин Пелин, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20231820100514 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от Б. И. Д., ЕГН ********** срещу Протокол за разпределение на общински пасища, мери и ливади за животновъдите регистрирани на територията на Община Елин Пелин за стопанската 2023/2024 година, като се моли съдът да го отмени като незаконосъобразен тъй като не е спазено изискването за форма по чл.59, ал.1 от АПК и това е отменително основание по чл.146, т.2 от АПК, както и поради несъобразяване с факта, че жалбоподателят е подал заявление по реда на чл.37и, ал.3 от ЗСПЗЗ под № 3-02-7561/10.03.2023 г., към което са представени документи, че жалбоподателят има регистриран животновъден обект в село Голема Раковица, където отглежда 104 броя овце, 13 броя кози и 12 броя маслодайни крави, телета над една година и под две години – 9 броя, телета до 1 годин – 6 броя. Комисията неправилно е приела, че жалбоподателят не е направил нарочно изявление, че желае да участва в процедурата за разпределяне на пасища и мери от ОПФ.

Твърди се, че на страница 3 комисията е приела, че пасища, мери и ливади се предоставят на лица, които отговарят на изискванията по чл.37и, 1 ал.1 от ЗСПЗЗ, а именно такива, които нямат данъчни задължения, както и задължения към ДФЗ, ДПЗ, ОПФ и заеми по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ. В обстоятелствената част на административния акт няма посочване да е изисквано по служебен път по отношение на всички останали лица, депозирали заявления по реда на чл.37и, ал.3 от ЗСПЗЗ.

Цитира се, че е направена справка само спрямо жалбоподателя под № 1267/20.04.2023 г. от Дирекция ФСД при Община Елин Пелин, която сочи, че по отношение на жалбоподателя са налице задължения към Община Елин Пелин, но в нея няма посочено основанието на което са възникнали тези задължения в размер на 3989,58 лева за третата година; за четвъртата година от ползването на земята, която съгласно договора е трябвало да заплати до 16-122019 г. и съгласно Анекс № 1 и Анекс № 2 и зап. № 462/26.05.2021 г. е трябвало да заплати наем 4041,63 лева, но той е внесъл на 15.06.2021 г.

3955,67 лева наем. Т.е. дължи още 85,96 лева наем плюс лихва върху платените 3955,67 лева наем за 545 дни просрочие като дължи лихва 4311,68 лева плюс лихва върху недоплатените 85,96 лева наем за петата година от ползването на имота, който съгласно договора трябвало да заплати до 16.12.2020 г. и съобразно зап. № 462/20.06.2021 г. за прекратяване на наемни правоотношения считано от 01.10.2021 г. дължи 3855,67 лева и лихва просрочие към 31.03.2023 г.

Въз основа на така посочената справка, административният орган е приел, че жалбоподателят не отговаря на изискването на чл.37и, ал.1 изр.2 от ЗСПЗЗ, поради което не могат да се доставят пасища, мери и ливади от ОПФ на Община Елин Пелин.

Счита, че на това основание съставеният протокол е незаконосъобразен, тъй като нормата на чл.37и, ал.4 от ЗСПЗЗ сочи кои лица са правоимащите, които могат да направят искане да бъдат ползватели на общински пасища, мери и ливади.

Протоколът по своята същност представлява административен акт, който подлежи на самостоятелен контрол. Договорът за наем по своята правна същност представлява облигационна правна връзка и е последица на административен акт – протокола по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ. Поради това, дори да се приеме, че жалбоподателят е имал задължения към общината, каквито на него категорично не са му известни, това не е основание да не участва в 2 процедурата за разпределение на земи, а в случай че такива му бъдат разпределени, да не бъде сключен впоследствие договор за наем на тези земи по реда на чл.37и, ал.12 от ЗСПЗЗ, поради запретата на ал.1 на същия член.

Всичко това прави разпределението на земите незаконосъобрано, тъй като жалбоподателя има качеството на правоимащо лице по смисъла на ал.4, а дори да се приеме, че са налице непогасени задължения, същите в един момент подлежат на погасяване.

Не оспорва, че е бил страна по договор с Община Елин Пелин от 30.08.2016 г. с вх. рег. № 2304 акт № 2, том 2, дело 2016 вписан в Служба под вписванията Елин Пелин под № 3-023070/1/30.06.2016 г. с предмет недвижим имот общинска собственост, така както са посочени в чл.1 на договора.

Договорът е бил сключен като срочен със срок от пет години, като уговорената наемна цена е в размер на 4259,50 лева, платима в срок до 16.12. на годината предхождаща съответната стопанска година. В чл.8 на договора страните уговорили, че в случай на забава за заплащане наемна цена, страната дължи неустойка в размер на 0,2 % за всеки ден просрочие. Счита, че така договорената неустойка е нищожна като противоречаща на добрите нрави, съобразно ТР № 1/15.06.2010 г. по тъкл. дело № 1/2009 г. на ВКС. Съгласно т.3 от цитирания тълкувателен акт на ВКС «Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прекомерността на неустойката не я прави нищожна поради накърняване на добрите нрави».

Счита, че договорената по този начин неустойка попада изцяло в описаната хипотеза и излиза извън нейните присъщи функции.

С Анекс № 1/27.10.2017 г. към Договор № 3-023070/1/30.06.2016 г. било предоговорено, че наемната цена в размер 4299,50 лева не се дължи до размер 2595,50 лева за срок от две стопански години, считано от сключване на договора, като за този период наемната цена следва да се счита в размер 1704 лева.

По време на срока на договора два от имотите, а именно земеделски имот 084005 /т.1,3 от договора/ с площ от 55,895 дка и земеделски имот 084011 /т.1,4 от договора/ с площ от 45,509 дка с обща площ на имота по скица 64,844 дка променили характера си на имоти общинска публична собственост и същите станали собственост на трети лица. В тази връзка жалбоподателят 3 подал заявление рег. № 3-02-3070/6/03.05.2019 г., с което поискал да се промени договора, респективно да се промени наемната цена, но въпреки многократните опити да влезе в контакт с общинската администрация, едва на 17.05.2021 г. бил подписан Анекс № 2/13.05.2021 г. към Договор № 3023070/1/30.06.2016 г. в преамбюла на който се цитира, че същият се сключва именно поради постъпило заявление с рег. № 3-02-3070/6/30.05.2019г.. В същия се сочи, че наемната цена, която следва да се заплаща е в размер на 3955,67 лева считано от 02.01.2020 г.

Непосредствено след подписване на анекса предвид обстоятелството, че на жалбоподателя не е било известно какъв е размерът на наемната цена за имот 084005 /т.1,3 от договора/ с площ от 55.895 дка и земеделски имот № 084011 /т.1,4 от договора/ с площ от 45,509 дка с обща площ на имота по скица 64,844 дка не можел да ги ползва, тъй като са собственост на трето лице, а жалбоподателят заплатил наемната цена в нейния пълен размер с платежно нареждане от 15.06.2021 г. за сумата от 3955,67 лева наем за една стопанска година с изрично посочване, че сумата е за наем за една стопанска година, а с платежно нареждане от 20.05.2021 г. заплатил наем за две стопански години в размер на 7911,34 лева. В основанието за плащане изрично е посочил, че то е по Договор № 302-3070-1-306.2016 г. и Анекс № 3 като с посочените плащания намира, че изцяло е погасил главниците по процесния договор, като чл.76, ал.3 от ЗЗД не касае настоящата хипотеза. Ако административният орган счита, че се дължи неустойка, за каквата той не може да разбере от описанието в протокола, никой под никаква форма не му е предоставял фактура, лихвен лист или какъвто и да е счетоводен документ, в който да се сочи основание и размер на главницата и размер на лихвата начислена върху нея.

Прави се и възражение за прекомерност на неустойката на основание чл.92 ал.2 от ЗЗД, както и че е погасена по давност по аргумент от чл.111, б.

«б» от ЗЗД.

В съдебно заседание, жалбоподателят поддържа депозираната жалба.

Ответникът по жалбата Комисия по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ при Община Елин Пелин и Община Елин Пелин оспорват жалбата, считат я за неоснователна и молят съдът да я отхвърли.

РП Елин Пелин не изпращат представител и не вземат становище по 4 жалбата.

Заинтересованите страни редовно призовани, не вземат становище по жалбата.

Съдът след като се запозна с доводите на страните и представените по делото доказателства, намери следното от фактическа страна:

Със Заповед № 314/11.04.2023 г. на кмета на Община Горна Малина била назначена комисия, която да разгледа подадените заявления на основание чл.37и ал.5 от ЗСПЗЗ до кмета на Община Елин Пелин от собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопанки животни, регистрирани в интегрираната информационна система на БАБХ и да изготви протокол за определяне на необходимата площ – пасища, мери и ливади от общинския поземлен фонд за всеки кандидат, подал заявление и разпредели имотите за всяко землище на територията на Община Елин Пелин по реда на чл.37и от ЗСПЗЗ.

По този повод били депозирани заявления, ведно с изискуемите към тях приложения от физически и юридически лица, като такова заявление депозирал и жалбоподателя Б. И. Д. вх. № З-02-7561/10.03.2023 г..

С Протокол от 27.04.2023 г. назначената комисия извършила разпределение въз основа на постъпили 10 броя заявления по чл. 37и, ал.5 от ЗСПЗЗ, като по отношение на жалбоподателя Б. И. Д. депозирал заявление № З-02-7561/10.03.2023 г. било констатирано въз основа на справка вх. № 1267/20.04.2023 г. от Дирекция ФСД при Община Елин Пелин, че има задължения към Общински поземлен фонд в размер на 3989,68 лева за третата година, за четвъртата година за ползването на имота, която съгласно договора е трябвало да заплати до 16.12.2019 г. и съгласно Анекс № 1 и Анекс № 2 и зап. № 462/26.05.2021 г. е трябвало да заплати наем 4041,63 лева, но той е внесъл на 15.05.2021 г. – 3955,67 лева наем, т.е. дължи още 85,96 лева наем плюс лихва върху платените 3955,67 лева наем и за 545 дни просрочие дължи лихва 4311,68 лева плюс лихва върху недоплатените 85,96 лева за петата година от ползването на имота, която съгласно договора е трябвало да заплати до 16.12.2020 г. и съобразно заповед № 462/26.05.2021 г. за прекратяване на наемни отношения считано от 01.10.2021 г. дължи 3955,67 лева наем и лихва просрочие към 31.03.2023 г., с което не отговаря на изискването на чл.37и, ал.1 изр.2 от ЗСПЗЗ, поради което на същия не могат да се предоставят под наем 5 пасища, мери и ливади от общинския поземлен фод на Община Елин Пелин.

В хода на настоящото производство е допусната и изслушана съдебнооценителна експертиза от заключението на която се установява, че Б. И. Д. е заплатил по Договор № З-02-3070/1/30.06.2016 г., Анекс № 1 и Анекс № 2 сключени с Община Елин Пелин следните суми – на 24.03.2017 г. – 1704.00 лева; на 22.12.2017 г. – 1704.00 лева; на 20.05.2021 г. – 7911,34 лева и на 15.05.2021 г. – 3955,67 лева. Общият размер по Договор № З-023070/1/30.06.2016 г., Анекс № 1 и Анекс № 2 сключени между Б. И. Д. и Община Елин Пелин възлиза на 15704,80 лева за всяка стопанска година, както следва: първа стопанска година от 01.09.2016 г. до 30.09.2017 г. – 1704.00 лева; втора стопанска година от 01.09.2017 г. до 30.09.2018 г. – 1704.00 лева; трета стопанска година от 01.09.2018 г. до 30.09.2019 г. – 4299,50 лева; четвърта стопанска година от 01.09.2019 г. до 30.09.2020 г. – 4041,63 лева; пета стопанска година от 01.09.2020 г. до 30.09.2021 г. – 3955,67 лева. Според вещото лице съобразявайки нормата на чл.76, ал.1, изр.1 и изр.2 от ЗЗД с платените суми от Б. И. Д. по Договор № З-02-3070/1/30.06.2016 г., Анекс № 1 и Анекс № 2 са погасени задължения в общ размер на 15275,01 лева. Налице е и непогасена от Б. И. Д. наемна цена по Договор № З-02-3070/1/30.06.2016 г. в размер на 429,79 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло.