Решение № 6256 от 08.04.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 58731/2024
- Вид
- Решение № 6256
- Подписан
- 08.04.2025
- Състав
- ПЛАМЕН ИВАНОВ ШУМКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 153 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 626 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.7 т. 1, буква "а" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 6256 гр. София, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20241110158731 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане два осъдителни иска с правно основание по чл.7 т. 1, буква "а" от Регламент (ЕО) № 261/2004 вр. чл. 626 ГПК.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от С. Х. А. и Л. А. за осъждането на ответника Р. Д. А. К. да заплати на всекиго от ищците сумата от по 250 евро – обезщетение за закъснение на полет FR5036 Катания (СТА) – София (SOF), планиран за дата 08.11.2022 г.
Ищците С. Х. А. и Л. А. са подали молба за издаване на европейска заповед за плащане /Формуляр А/, по която е образувано ч. гр. дело № 6896 от 2024 г. по описа на СГС, по което искането им е уважено. Срещу издадената европейска заповед за плащане /Формуляр Д/ е постъпило възражение от длъжника, като в указания от съда срок, молителите са предявили настоящите осъдителни искове срещу авиокомпанията.
Ищците твърдят, че сключили договори за въздушен превоз с ответника, за което имали издадени бордни карти за полет FR5036 Катания (СТА) – София (SOF), планиран за дата 08.11.2022 г. Полетът следвало да излети в 10:50 часа и да кацне в София в 13:35 часа, но ответното дружество не изпълнило договорните си задължения точно и полетът достигнал крайната дестинация с повече от три часа закъснение.
Сочат, че разстоянието между Катания и София е под 1500 км, поради което ответникът дължи обезщетение за закъснението в размер на сумата от 250 евро на всекиго от ищците. На 15.03.2023 г. подали искане до въздушния превозвач за заплащане на дължимото обезщетение, но същото не било платено. Поради тези и останалите изложени в исковата молба съображения, молят съда да осъди ответника да им заплати претендираните обезщетения, ведно със законна лихва върху сумите, считано от датата на подаване на молбата за издаване на европейска заповед за плащане до погасяването. Претендират разноски.
Със срочно постъпил отговор ответникът – Р. Д. оспорва предявените 1 искове. Поддържа, че причините за закъснението на процесния полет се дължат на извънредни обстоятелства - влошени метеорологични условия, довели до отклоняването към алтернативно летище на предходен полет, изпълнен със същото въздухоплавателно средство, с което бил плануван да се извърши и процесният полет.
Сочи, че в деня на полета ответникът е следвало да изпълни общо 4 полета с едно и също въздухоплавателно средство с направеление Катания – Перуджа и обратно, и Катания - София и обратно. Процесният полет бил предпоследният от тези 4 полета.
По време на предходния полет, докато приближавал летище Перуджа, било установено, че самолетът не може да направи безопасен заход за кацане, тъй като видимостта над летището била много ниска. Ето защо екипажът бил принуден да го отклони към летище Анкона, Италия, където самолетът кацнал в 07:42 часа и останал на стоянка координирано универсално време. Самолетът излетял от летище Анкона, Италия към Перуджа в 08:39 часа и кацнал в Перуджа в 09:23 часа. Впоследствие от отдел „Операции“ на Р. взели решение да се използва резервен самолет и екипаж за последните два полета, за да се ограничат натрупаните забавяния. Ето защо процесният полет бил изпълнен с друго въздухоплавателно средство. Сочи, че лошите метеорологични условия представляват извънредно обстоятелство, което не е могло да бъде избегнато от ответника, дори при вземане на всички разумни мерки. Поради тези и останалите подробни съображения счита, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени. Счита, че в полза на ищците не следва да се присъждат разноски за адв. възнаграждение. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети урежда правото на парично обезщетение на пътниците на отменен полет за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз при предварително определени в договора параметри. Регламентът определя твърд размер на дължимото обезщетение в зависимост от разстоянието на неосъществения полет (250 евро за всички полети до 1500 километра и 400 евро за всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети между 1 500 и 3 500 километра, в която хипотеза попада и настоящият случай – арг. чл. 7, т. 1, б. „б“ РЕО 261/2004), като съгласно задължителната тълкувателна практика на съда на Европейския съюз, обективирана в решение от 19.11.2009 г. по дело № С-402/07, право на обезщетение по чл. 7 от Регламент № 261/2004 имат и пътниците на закъснели полети, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, с други думи – когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или повече след предварително планираното от въздушния превозвач време за пристигане по разписание.
В тежест на ищците по предявените искове е да докажат при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпят изгодни за себе си последици, a именно: валидно възникнало правоотношение по силата на договор за въздушен превоз, в рамките на което ответникът е изпълнил полет FR5036 Катания (СТА) – София (SOF), планиран за дата 08.11.2022 г., за който ищците имат потвърдена резервация; че са се явили на регистрационното гише на летището съгласно указания от превозвача час, а ако не е обявен час - поне 45 минути преди обявения му час за излитане; закъснение на полета от повече от три часа при достигане на крайната дестинация.
2
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 13.01.2025 г. и приет за окончателен в откритото съдебно заседание от 13.03.2025 г., без възражения от страните, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото фактите: че са страни по процесния договор за въздушен превоз на пътници с полет FR5036 Катания (СТА) – София (SOF), планиран за дата 08.11.2022 г.; че ищците са се явили на регистрационното гише на летище Катания съгласно указания от превозвача час, а ако не е обявен час - поне 45 минути преди обявения му час за излитане; че е налице закъснение на полета от повече от три часа при достигане на крайната му дестинация; че разстоянието Катания (СТА) – София (SOF) е под 1500 км.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.
Спорни между страните са обстоятелствата налице ли са твърдените от ответника извънредни обстоятелства, изключващи отговорността му съгласно регламента.
Ответникът обосновава извънредните обстоятелства с лошите метеорологични условия, довели до забавянето на предходен полет към летище Перуджа, изпълняван със същото въздухоплавателно средство. По същество ответникът по делото твърди наличие на извънредни обстоятелства, изключващи отговорността на авиопревозвача, а именно – натрупани закъснения от предходни полети, свързани с извънредни по отношение на тях обстоятелства.
От приетото по делото заключение на СТЕ, което съдът кредитира като обективно и пълно, се установява, че е съществувал риск за кацане на полет FR5049 от летище Катания до летище Перуджа на 08.11.2022 г. поради занижена видимост според определените минимуми за кацане при наличното оборудване на летището. Следва да се посочи, че полет FR5049 от летище Катания до летище Перуджа на 08.11.2022 г. не е процесният полет, а твърдения от ответника предходен полет в същия ден, изпълняван от същото въздухоплавателно средство.
За да се освободи от задължението си да плати обезщетение на пътниците при голямо закъснение или отмяна на полет, опериращ въздушен превозвач може да се позове на „извънредно обстоятелство“, което е засегнало опериран от самия него със същото въздухоплавателно средство полет, при условие, че е налице пряка причинноследствена връзка между настъпването на това обстоятелство и закъснението или отмяната на следващия полет - решение от 11.06.2020 г. по дело C-74/2019 на СЕС.
Съгласно съображение 14 от Регламент (ЕО) 261/2004 г. извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки, може да възникнат в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. Съгласно Решение по дело С-12/11 Denise McDonagh срещу Ryanair Ltd на Съда на Европейския съюз от съображения 14 и 15 на Регламента се извежда неизчерпателен списък на тези обстоятелства. В Решение по Дело C-549/07 Съда на Европейския съюз сочи още, „че общностният законодател не е имал предвид, че тези събития, чийто списък е само ориентировъчен, представляват сами по себе си извънредни обстоятелства, а единствено, че могат да създадат такива обстоятелства”. Нещо повече, за да бъде определено едно събитие като извънредно, то следва да „не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач” и да „се намира извън ефективния му контрол поради своето естество или произход“ - в този смисъл и Решенията по дела C-12/11 и 3
C-257/14 на СЕС.
За целите на изясняване на понятието „извънредни обстоятелства” по смисъла на съображения 14 и 15 от Регламента, следва да се има предвид, че Съдът на Европейския съюз счита, че e необходимо превозвачът да установи, че дори като използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл — освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието му към дадения момент, да избегне това извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до закъснение на полета /Решение по дело C-549/07 Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia – Linee Aeree Italian/. В случая не са ангажирани доказателства, установяващи, че ответникът е използвал всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, за да осигури експлоатацията на полет по направление Катания (СТА) – София (SOF), планиран за дата 08.11.2022 г., съгласно предварително планираното от въздушния превозвач разписание. В тази връзка следва да се вземе предвид и твърдението на самия ответник, че за да се ограничат натрупаните забавяния от отдел „Операции“ на Р. взели решение да се използва резервен самолет и екипаж за последните два полета (единият от които процесният). Ето защо процесният полет бил изпълнен с друго въздухоплавателно средство. Не се установи обаче защо този ресурс от резервно въздухоплавателно средство и екипаж не са използвани на по-ранен етап, с което би се предотвратило процесното закъснение. Не се установи от събраните доказателства с общо какъв ресурс е разполагал ответникът към процесния момент за да бъде избегнато закъснението на полета, респективно защо този допълнителен ресурс, който е бил използван, защо не е бил използван своевременно.
При определяне на дължимата грижа на превозвача Регламент /Е0/ № 261/2004 препраща и към Монреалската конвенция за уеднаквяване на някои правила на международния въздушен превоз /публикувана ДВ, бр. 67/2003 г., в сила за България от 09.01.2004 г. /, която в чл. 19 изрично предвижда, че в тежест на превозвача е да докаже, че отмяната или закъснението на полета е било неизбежно, въпреки че същият е взел всички необходими мерки. Дължимата грижа на авиопревозвача се извлича от цялостната правна рамка на дейността на авиопревозвачите, включително от седмото съображение от преамбюла на Регламента, което установява възможност на превозвачите да извършват полети не само с притежавани от тях самолети.