Решение № 634 от 25.03.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 634 гр. Пловдив, 25.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20225330201197 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 3975091, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на Д. К. Т. е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.

В жалбата и в допълнителна молба се сочат конкретни пороци на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Пледира се, че процесният пътен участък не попада в обхвата на действие на пътен знак В26, въвеждащ ограничение 60 км/час. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на ЕФ. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ОСНОВАНИЯТА ЗА ОТМЯНА НА ЕФ.

1

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 07.08.2020 г., в 09:22 часа, в общ.Марица, на път II-64, км.50+500, посока от гр.Пловдив към с.Труд, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 60км./ч, МПС с рег. № *******, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се движело с установена наказуема скорост 87 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 27 км/ч.

Собственик на когото е регистриран автомобилът е Д. К. Т..

Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка се ОПРОВЕРГАВА от събраните по служебна инициатива на съда доказателства.

Това е така доколкото в изисканото с разпореждането за насрочване на делото писмо от ОПУ изрично е отбелязано, че:

-километър 50+500 на път II-64 “Карлово-Пловдив”, в посока от град Пловдив към село Труд, попада в отсечката с две платна за движение;

-нарастването на километража на пътя е в посока Карлово – Пловдив;

- Пътен знак В26 (60км/час) "Забранено е движението със скорост, повисока от означената", в посоката от град Пловдив към село Труд е поставен на км. 50+650, във връзка с организацията и безопасността на движение на находящите се в близост крайпътните обекти и разработените и изградени пътни връзки към тях;

-към дата 07.08.2020г. пътният знак В26 (60) е бил наличен, без допълнителна табела Т2 към него;

-на км. 50+590 е налице кръстовище между път II-64 и асфалтов път, служещ за достъп до магазин Шкода, цеха за дърва и други предприятия, отдалечени от републиканския път, включително и предприятие Осрам;

-км. 50+500 се намира след кръстовището, находящо се на км.

50+590, което означава, че за него ограничението не е валидно.

2

Съдът изцяло кредитира отразеното в цитираното писмо на ОПУ, доколкото съответства, както на останалите събрани по служебна инициатива доказателства /извадка от ГИС на АПИ/, така и на действащата нормативна уредба.

Съгласно чл. 61, ал.3 от Наредба № 18 от 23.07.2001г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци и чл. 50 ППЗДвП- обхвата на действие на пътен знак В26 е до следващото кръстовище.

В тази връзка следва да се съобрази легалната дефиниция за кръстовище, дадена в т.8 от ДР на ЗДвП, а именно: "Кръстовище" е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират на едно ниво.

Както и легалната дефиниция за път дадена в т. 1 от ДР на ЗДвП, както следва: "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.

В писмото от ОПУ-Пловдив изрично е отбелязано, че действието на пътен знак В26 се преустановява от кръстовището на път II-64 с асфалтовия път, служещ за достъп до редица крайпътни обекти, който извод напълно кореспондира на цитираните легални дефиниции.

При положение, че процесният пътен участък, към датата на заснемане на МПС, не е попадал в обхвата на действие на пътен знак В 26, въвеждащ ограничение 60 км/час, то се явяват оборени фактическите констатации в ЕФ, че е допуснато превишение на режима на скоростта от 27км/ч.

При положение, че конкретния пътен участък не попада в обхвата на действие на пътен знак В26, то няма как да е допуснато и нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, изискващ превишаване на режима на скоростта, въведен с пътен знак В 26.

Нещо повече предвид констатираната наказуема скорост на движение от 87 км/ч и при липса на надлежно поставен знак В26 за този участък се оказва така, че поведението на жалбоподателя е изцяло правомерно, доколкото за км 50+500 се явява приложимо общото ограничение на скоростта от 90 км/ч извън населено място.

3

Посоченият извод, че процесният пътен участък, към датата на заснемането не е попадал в обхвата на действие на пътен знак В26, въвеждащ ограничение 60 км/час, не се оборва от посоченото в Протокола по чл. 10 от Наредбата, че има поставен пътен знак В26 и той се намира на около 100 метра от камерата, нито от представената снимка на която се вижда пътен знак В26.

Точно обратното, по вече гореизложените съображения, следва да се приеме, че в процесния случай е:

-изцяло правилен фактическия извод на наказващия орган, че преди процесния участък действително е имало поставен знак В26 в посоката отразена в ЕФ, като този извод кореспондира и на писмото получено от ОПУ;

-но е неверен правния извод, че процесния участък км. 50+500 е попадал в обхвата на действие на този иначе надлежно поставен знак, доколкото зоната му на действие се изчерпва до км. 50+590, поради наличното там кръстовище.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че според чл. 50 ППЗДвП е допустимо обхвата на действие на знак В26 да се продължи и след кръстовище, ако под знака е поставена табела Т2.

На представената по делото снимка действително е видно, че под знака В26 е поставена табела, но не табела Т2 индикираща обхвата на действие на знака В26, а табела Т1, показваща разстоянието до началото на действие на знака. Изложеното е кристално видно, като се съобразят:

-чл. 60, ал.1 и ал.2 ППЗДвП указващи действието на табели Т1 и Т2;

-чл. 59, ал.2 ППЗД3вП, уреждащ външния вид на табелите Т1 и Т2.

Посоченото изцяло кореспондира с отразеното в писмото на ОПУ, че знака В26 към дата 07.08.2020г. не е бил съпроводен с табела Т2 , което е още един допълнителен аргумент да се кредитират констатациите в писмото.

Отново за пълнота на изложението следва да се посочи, че именно ОПУ-Пловдив към АПИ е единствено компетентната институция, която може да предостави надлежна информация дали на даден участък от 4 републиканската пътна мрежа има законосъобразно поставен знак към дадена дата.

Това е така, доколкото в чл. 4, от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г . за организиране на движението по пътищата, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството е предвидено, че стопанинът на пътя отговаря за организацията на движението, включително и поставянето на пъна сигнализация по даден пътен участък.

В чл. 17 от същата наредба е предвидено, че Проектът за организация на движението се одобрява, както следва:

1. за автомагистрали и републикански пътища I клас - от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция "Пътища";

2 . за републикански пътища II и III клас - от директора на съответното областно пътно управление;

3. за местни пътища - от кмета на съответната община.

В чл. 12, ал.1, т.3, б. „з“ от Наредбата е посочено, че подлежащият на одобрение проект за организация на движението включва и организацията на скоростните режими, което съгласно чл. 2, ал.3 от Наредбата следва да стане и посредством поставяне на съответната пътна маркировка и пътни знаци.

Абсолютно същото е предвидено и в глава VII от Наредба № 3 от 16 август 2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците, чл. 80 и сл. от която е установен режим на съгласуване и получаване на разрешение от стопанина на пътя дори и за временно поставяне на знаци и пътна маркировка във връзка с извършвани строителни или ремонтни дейности.

Доколкото процесният път, видно от наименованието му е втори клас, т о компетентен да одобри плана за организация на движението по него (независимо дали при постоянна или временна организация) е именно Директора на ОПУ-Пловдив, респективно от тази институция, на чиято територия се намира пътя, ще изхожда най-точната информация за законосъобразно поставени знаци по процесния път.

В този изричен смисъл е Решение от 9.7.2020г. по Наказателно дело 1093/2020 Административен съд – Пловдив, постановено по дело на 5 настоящия състав, в което отново е било констатирано разминаване между отразеното в протокола по чл. 10 от Наредбата и официалното писмо от ОПУ на АПИ, като изрично е отбелязано, че следва да се отдаде преимущество на официалната информация, изискана от стопанина на пътя.

В този смисъл са и влезли в сила решения на настоящия състав по АНД 3819/2020, АНД 6435/2020, АНД 285/2020, АНД 7339/2020, АНД 507/2021, постановени при напълно идентична фактическа обстановка.

Отново за пълнота на изложението следва да се посочи, че на съда е служебно известно, че през Април 2021г. за процесния пътен участък е надлежно поставена и табела Т2 /1000 метра/. Доколкото, обаче това се е случило 8 месеца след процесното заснемане , този факт се явява изцяло ирелевантен към отговорността на дееца.

По изложените съображения ЕФ следва да се отмени.

ПО РАЗНОСКИТЕ.

При този изход на спора, на основание чл. 63д ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 300 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т.1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.

Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, като в тази връзка следва да се отбележи, че се споделят доводите й, че с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото следва да се присъди минималния размер съгласно чл.

18, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения за адвокатска защита и съдействие, изразила се не само в изготвяне на жалбата, но и реално процесуално представителство.

В случая обаче уговореният и заплатен размер от 300 лева изцяло съответства на минималните размери, предвидени в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в приложимата редакция за процесуално представителство, 6 при материален интерес до 1000 лева, поради което следва да се присъди изцяло.