Решение № 1359 от 24.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1359 гр. Варна, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валентин Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно наказателно дело № 20253110202400 по описа за 2025 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Д. С., с ЕГН: **********, с адрес: *, депозирана чрез неговия процесуален представител адв. М. П. от АК – Шумен срещу Наказателно постановление № 24 – 0460 – 001964 от 29.01.2025 г., издадено от ВПД Началник група към Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на жалбоподателя С., на основание разпоредбата на чл. 179, ал. 6, т. 2 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за това, че на 21.12.2024 г. в 21:35 часа в община Варна, по ГП I – 9 посока к.к. „Златни пясъци“ до хотел „Света Елена“ срещу Еко парк, управлява лек автомобил „Волво 850“ с рег. № М 6513 ВХ, собственост на Д. С., с ЕГН: **********, като МПС е със значителна техническа неизправност, а именно липсва част от системата за намаляване на шума във връзка с Наредба Н – 32, приложение 5 т. 8.1.1., буква „б“ от 16.12.2011 г. за периодичните годишни технически прегледи за техническа изправност на МПС – нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят А. Д. С. намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно, като навежда подробни аргументи в 1 защита на своята позиция. На първо място подчертава, че актосъставителят св.

А. Л. М. няма необходимото техническо образование и ценз за да преценява дали автомобила, управляван от жалбоподателя С., е със значителна техническа неизправност или респ. не. Навежда твърдения, че на датата 07.01.2025 г. е посетил сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Враца, където е констатирано, че автомобила е технически изправен, без в периода от 21.12.2024 г. до 07.01.2025 г. да са били извършвани каквито и да е било ремонтни дейности по него. Поради гореизложените съображения, жалбоподателят А. Д. С. отправя молба за отмяна на наказателното постановление и претендира присъждане на сторените разноски.

В проведеното на 24.09.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2400 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят А. Д. С. се явява лично и със своя процесуален представител адв. М. П. от АК – Шумен, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление, допълвайки в своята пледоария, че в преписката са налични писмени доказателства за модел „Волво 460“, а не за управлявания от жалбоподателя С. автомобил модел „Волво 850“. Адв. П. моли за присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

Въззиваемата страна ВПД Началник група към Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна не се явява лично, не изпраща и процесуален представител по време на проведеното на 24.09.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2400 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, като в изготвени от гл. юрисконсулт К.Л.-А. писмени бележки, въззиваемата страна моли за потвърждаване на наказателното постановление, акцентирайки, че липсват нарушения на материалния и процесуалния закон по време на проведеното административно – наказателно производство, както и, че нарушението е безспорно установено.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

В 21:35 часа на 21.12.2024 г. жалбоподателят А. Д. С., с ЕГН: ********** управлявал лек автомобил „Волво 850“ с рег. № М 6513 ВХ, собственост на Д.

С., с ЕГН: **********, по ГП I – 9 в посока към к.к. „Златни пясъци“.

Зад превозното средство, управлявано от жалбоподателя С., се движел служебен автомобил на Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна, в който се 2 намирал св. А. Л. М. – мл. автоконтрольор в Пето РУ към ОД на МВР гр.

Варна, който изпълнявал служебните си задължения по опазване на обществения ред в този район на община Варна.

Св. М. преценил, че лек автомобил „Волво 850“ с рег. № М 6513 ВХ издава много силен шум, поради което и спрял управлявания от жалбоподателя С. автомобил в близост до хотел „Света Елена“ срещу Еко парк.

Св. М. преценил, оглеждайки превозното средство, че самото то е със значителна техническа неизправност, а именно липсва част от системата за намаляване на шума във връзка с Наредба Н – 32, приложение 5 т. 8.1.1., буква „б“ от 16.12.2011 г. за периодичните годишни технически прегледи за техническа изправност на МПС, поради което и приел, че със своето поведение жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, поради което и на същата тази дата 21.12.2024 г. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателя за нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено за неоснователно, на 29.01.2025 г. ВПД Началник група към Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от Закона за движение по пътищата, наложил на жалбоподателя С. административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т.

1 от Закона за движение по пътищата.

По отношение доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните съображения:

3

В случая по никакъв начин не се установи св. А. Л. М. (актосъставител) да притежава необходимата професионална квалификация да установява технически неизправности на превозните средства. Самият той сподели: „Не съм техническо лице, не съм установил дали има промяна в конструкцията, двигателя на превозното средство“. При това негово признание, което съдът няма причина да не кредитира, остава отворен въпроса как е установено самото нарушение, което без съмнение изисква специализирано техническо образование и ценз, които очевидно актосъставителя не притежава.

В приложеното към преписката становище, изготвено от полицейски инспектор в Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна е отбелязано по отношение жалбоподателя С. (въпреки, че в самото становище е объркано името му и е вписано това на актосъставителя А. Л. М., но се разбира от съдържанието на текста, че се касае за жалбоподателя С.), че „същия не му е ясно, че щом служителя има правомощията да работи по ЗДвП може да установява технически неизправности по ППС и да вземе отношение“.

Съдът ще си спести коментара по отношение изключително арогантния тон на полицейския служител спрямо гражданин на Република България, който се е възползвал от законово регламентираното си право да депозира възражение с правно основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, но според съда тезата, която се застъпва, че всеки служител, който е оправомощен да установява нарушения на Закона за движение по пътищата може да установява всякакви нарушения, вкл. такива, за които очевидно се изисква специална техническа подготовка не е обществено приемлива и противоречи на принципа за законност в една правова държава, каквато Република България има претенцията да бъде.

Няма как на съда да не му направи впечатление, че към преписката са приложени писмени доказателства за техническото състояние и параметри на съвсем друг модел на марката „Волво“, а именно „Волво 460“, а не за управлявания от жалбоподателя С. автомобил „Волво 850“, което допълнително дискредитира цялото административно – наказателно прозиводство.

По отношение показанията на св. М. Ц. Д., че автомобила е пуснат отново в движение след няколко дни, без да бъдат правени каквито и да е технически дейности по него, принципно съдът няма причина да не ги кредитира, но в 4 случая според съда още на 21.12.2024 г. самият автомобил прибързано и без обосновка е бил спрян от движение, за която своя позиция, съдът вече изложи своите мотиви.

В обобщение съдът намира, че Наказателно постановление № 24 – 0460 – 001964 от 29.01.2025 г., издадено от ВПД Началник група към Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна, следва да бъде отменено.

При този изход на делото и с оглед направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото разноски, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН следва да бъде осъдена ОД на МВР гр. Варна, към чиято структура се числи издателя на наказателното постановление, да заплати на адвокат М. П. от АК – Шумен сума в размер на 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Видно от договора за правна защита и съдействие от 23.09.2025 г. (л. 32 от НАХД № 2400 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд), сключен между жалбоподателя А. Д. С. и адв. М. П. от АК – Шумен, не е било договорено възнаграждение на последния, поради това, че е договорена безплатна защита на основание разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата.

Съгласно тази разпоредба, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист, като при уважаване на претенцията се дължи на адвоката възнаграждение, дължимо от другата страна в определен от съда размер, който обаче не може да е по – нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Според чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер възнаграждението е 400 лева. Тук следва да се посочи, че изявленията на страните по сключения договор за правна защита и съдействие относно наличието на конкретно основание за оказване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика по приложението на този текст от Закона за адвокатурата, напр. Определение № 7159 от 10.06.2020 г. на ВАС по адм. дело № 11735/2019 г., I отделение. Пак в този смисъл, следва да бъде отбелязано и че адвокатът, а не представляваната от него страна, има право да получи определеното му възнаграждение.

5

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24 – 0460 – 001964 от 29.01.2025 г., издадено от ВПД Началник група към Пето РУ към ОД на МВР гр. Варна, с което на А. Д. С., с ЕГН: **********, с адрес: *, на основание разпоредбата на чл. 179, ал. 6, т. 2 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за това, че на 21.12.2024 г. в 21:35 часа в община Варна, по ГП I – 9 посока к.к. „Златни пясъци“ до хотел „Света Елена“ срещу Еко парк, управлява лек автомобил „Волво 850“ с рег. № М 6513 ВХ, собственост на Д. С., с ЕГН: **********, като МПС е със значителна техническа неизправност, а именно липсва част от системата за намаляване на шума във връзка с Наредба Н – 32, приложение 5 т. 8.1.1., буква „б“ от 16.12.2011 г. за периодичните годишни технически прегледи за техническа изправност на МПС – нарушение на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна да заплати на адв. М. П. от АК – Шумен адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева в производството по НАХД № 2400 по описа за 2025 г. на Районен съд – Варна.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.