Решение № 654 от 31.05.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 654 гр. Пазарджик, 31.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И.КА Н. ПЕНЧЕВА при участието на секретаря Мирослава Савова като разгледа докладваното от И.КА Н. ПЕНЧЕВА Гражданско дело № 20245220100237 по описа за 2024 година

Предявени са обективно и субективно съединени първоначален иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5, във вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД от Й. Б. Р., И. Б. Р. и В. И. Р. против С. Т. М. за прогласяване за нищожен на договор за дарение на ½ идеална част от сграда с идентификатор ****** по КККР на село Ч*****, общ. Пазарджик, с адрес: село Ч*****, разположена в поземлен имот с идентификатор *****, с предназначение жилищна сграда — еднофамилна, със застроена площ от 79 кв. м. по данъчна оценка, а по нотариален акт — 50 кв.м., с брой етажи: 1, ведно с 1000 кв.м. идеални части от дворното място, в което е построена, представляващо поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на село Ч*****, общ. Пазарджик, местност 89, с площ 7510 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване нива, категория на земята при неполивни условия: четвърта, стар идентификатор няма, номер по предходен план: 000247, при съседи: ******;

*****; ****; *****; ****; ******, идентични с ½ идеална част от сграда с идентификатор ***** по КККР на село Ч***** и поземлен имот с идентификатор ****** по КККР на село Ч*****, с адрес: село Ч*****, местност 89, с площ 3734 кв. м. съгласно последно изменение на КККР на с.

Ч***** със Заповед № КД-14-11/28.02.2020 г. на ИД на АГКК, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 146/14.09.2018 г., том VII, рег. № 11793, нот. дело № 1218/2018 г., като привиден, прикриващ договор за покупко-продажба при цена 15 000 лева и прилагане на правилата на прикритото съглашение и насрещни кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал.2, пр. 4 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 34 ЗЗД от С. Т.

М. против Й. Б. Р., И. Б. Р. и В. И. Р. за прогласяване на нищожен поради липса 1 на основание на договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 146/14.09.2018 г., том VII, рег. № 11793, нот. дело № 1218/2018 г. и осъждане на ответниците по насрещния иск да върнат на ищцата по него сумата от 10 000 лв., като дадена при начална липса на основание, а при уважаване на насрещния иск за осъждане на ищцата по него С. Т. М. да предаде на Й. Б. Р., И. Б. Р. и В. И. Р. владението върху имота, предмет на договора за дарение.

Ищците по първоначалния иск твърдят, че на 14.09.2018г. В. И. Р. и съпругът й б. И.ов Р. сключили с ответницата С. Т. М. договор за дарение на ½ ид. част от жилищна сграда еднофамилна с идентификатор ****** по КККР на с. Ч*****, одобрени със Заповед № РД – 18 – 165/04.08.2017г. на ИД на АГКК, ведно с 1000 кв. м. ид. части от дворното място, в което е построена, съставляващо поземлен имот с идентификатор *****.

Междувременно дарителят б. И.ов Р. починал на 30.03.2021г. и бил наследен от децата си Й. Б. Р. и И. Б. Р. и от съпругата си В. И. Р..

Имотът бил обявен за продажба в агенция за недвижими имоти „ИмотиБГ Пазарджик”, ответницата го харесала и на 25.04.2018 г. страните подписали предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. С договора било уговорено имотът да бъде прехвърлен в срок до 01.10.2018 г. срещу продажна цена в размер на 15 000 лева. Едновременно с подписване на предварителния договор, ответницата заплатила и част от продажната цена — сума в размер на 5000 лева, като съгласно чл. 10 във вр. с чл. 2 от договора, същият служи като разписка за заплащането на тази сума. Остатъкът от сумата трябвало да се плати в деня на нотариалното прехвърляне, но не покъсно от 01.10.2018 г.

Излагат, че процесният имот бил съсобствен, но тъй като останалите съсобственици не желаели да го купят, предварително дали съгласие да се продава на трето лице и поели ангажимент да се явят пред нотариус, за да потвърдят съгласието си формално. Понеже една от съсобственичките не се явила в деня на нотариалното прехвърляне, за да даде официално съгласието си имотът да бъде прехвърлен на трето лице, а ответницата настоявала сделката да бъде осъществена, страните оформили сделката като договор за дарение, вместо като договор за покупко-продажба. Нотариалното прехвърляне било извършено на 14.09.2018 г., когато ответницата заплатила и останалата част от продажната цена в брой и получила владението върху имота. В действителност обаче имотът не е бил дарен — нямало и мотив за извършването на такова дарение. Страните не се познавали преди сделката и единствените им контакти са били по повод прехвърляне собствеността на имота. Не съществувала реална житейска причина, поради която прехвърлителите да искат да надарят приобретателката. Единствената причина за оформяне на въпросната сделка като дарение, а не като продажба, била, за да бъде заобиколена разпоредбата, установена в чл. 33 ЗС.

Твърдят, че независимо че ответницата получила собствеността и 2 владението на имота, се опитвала да черпи б.приятни последици за себе си от въпросната сделка за сметка на ищците. На 24.03.2023 г. се снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист към нея, съгласно които ищците били осъдени да заплатят неустойка в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва върху нея и дължимите такси и разноски на основание предварителния договор за покупко-продажба от 25.04.2018 г., в частност чл. 5, ал. 2 от договора, предвиждаща, че при неизпълнение задължението на продавача да прехвърли собствеността върху имота, същият дължи обезщетение в двоен размер на задатъка. На основание посочената заповед и изпълнителен лист ответницата образувала срещу тях изп. д. № 937/2023 г. по описа на ЧСИ Деница Станчева за събиране на посочените суми.

Поддържат, че твърдението на ответницата, че й се дължи обезщетение поради непрехвърляне собствеността на имота било на първо място — невярно, а освен това неморално и незаконно. Задължението за прехвърляне на собствеността било изпълнено и макар сделката да не била оформена като договор за покупко-продажба, вещно-транслативният ефект за ответницата настъпил, поради което и нямало основание да търси обезщетение на основание посочения договор.

Това пораждало за тях правен интерес от предявяване на иск за прогласяване за нищожен договор за дарение, обективиран в нот. акт за дарение на недвижим имот № 146/14.09.2018 г., том VII, рег. № 11793, нот. дело № 1218/2018 г. на нотариус с район на действие РС - Пазарджик с предмет ½ идеална част от сграда с идентификатор ****** по КККР на село Ч*****, общ. Пазарджик, с адрес село Ч*****, разположена в поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на с. Ч*****, с предназначение жилищна сграда — еднофамилна, със застроена площ от 79 кв. м. по данъчна оценка, а по нотариален акт — 50 кв.м., с брой етажи: 1, ведно с 1000 кв. м. идеални части от дворното място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на село Ч*****, общ.

Пазарджик, с адрес на имота: село Ч*****, местност 89, с площ 7510 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята, при неполивни условия: четвърта, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 000247, при съседи: *****;

*****1; *****, ****, *****, ****, ******, като привиден, прикриващ действителното съглашение между страните, представляващо договор за покупко-продажба със същия предмет между същите страни, при цена 15000 лева и да постанови в отношенията между страните да се прилага действителният договор.

Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез назначения особен представител адв. С. М. – АК Пазарджик, не оспорва изложените в исковата молба факти досежно сключването на предварителен договор за покупко3 продажба на недвижим имот от 25.04.2018 г. между С. Т. М. от една страна и В. И. Р. и б. И.ов Р. с предмет едноетажна полумасивна жилищна сграда с площ от 50 кв. м., както и 1000/3877 кв. м. идеални части от дворно място, находящо се в с. Ч*****, общ. Пазарджик съставляващо планоснимачен номер 253.

Не оспорва, че окончателен договор не е бил сключен, поради неявяването на една от съсобствениците на имотите, чието присъствие продавачите се задължили да осигурят, съгласно чл. 3, ал. 1 от предварителния договор. По този начин продавачите били в неизпълнение на предварителния договор.

Не оспорва, че между страните по предварителния договор е сключен договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нот. акт за дарение на недвижим имот № 146, том VII, рег. № 11793, нот. дело № 1218/ 2018 г. по описа на нотариус А.И. с предмет ½ идеална част от сграда с идентификатор ****** със застроена площ от 79 кв. м. по данъчна оценка, а по нотариален акт – 50 кв. м., ведно с 1000 кв. м. идеални части от дворното място с площ от 7510 кв. м. Твърдят, че договорът за дарение и предварителният договор за покупко – продажба били с различен предмет и правни последици, поради което не можело да се приеме, че В. И. Р. и б. И.ов Р. са изпълнили задължението си да сключат договора за покупко-продажба недвижимите имоти.

Поради неизпълнението на предварителния договор за покупкопродажба на недвижимия имот от 25.04.2018 г. в уговорения срок, С. Т. М. изпратила молба-покана за развалянето му до В. И. Р. и б. И.ов Р..

Предварителният договор за покупко-продажба от 25.04.2018 г. бил развален и впоследствие С. Т. М. подала заявление срещу В. И. Р. и б. И.ов Р. за връщане на дадения задатък в двоен размер. Образувано било частно гражданско дело № 396/ 2023 г. на Районен съд – гр. Пазарджик, по което със Заповед № 523 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 24.03.2023 г. било разпоредено В. И. Р., Й. Б. Р. и И. Б. Р. да заплатят на С. Т. М. сумата от 10 000 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 06.02.2023 г., до изплащане на вземането, която се дължи от В. И. Р. – изцяло, а Й. Б. Р. и И. Б. Р., като наследници на починалия б. И. Р., дължат солидарно с нея, но и не помежду си, всеки по 3 3333, 33 лв., ведно със законна лихва за период от 06.02.2023 г. до изплащане на вземането. Въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение бил издаден е Изпълнител лист № 1163 от 09.08.2023 г. на Районен съд – гр. Пазарджик по частно гражданско дело № 396/ 2023 г.

Оспорва основателността на предявения иск за прогласяване на привиден на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нот. акт за дарение на недвижим имот № 146, том VII, рег. № 11793, нот. дело № 1218/ 2018 г., като прикриващ покупко - продажба на недвижим имот със същия предмет. Не било налице съгласие между С. Т. М. и В. И. Р. и б. И.ов Р., С. Т.

4

М. да закупи недвижимите имоти, които й били дарени посредством договор за дарение. Действителната воля между страните била С. Т. М. да закупи едноетажна полумасивна жилищна сграда с площ от 50 кв. м., както и 1000/3877 кв. м. идеални части от дворно място, находящо се в с. Ч*****, общ.

Пазарджик съставляващо планоснимачен номер 253, а не дарените недвижими имоти.

Твърди, че Договор за дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 146, том VII, рег. № 11793, нот. дело № 1218/ 2018 г. по описа на нотариус А.И., бил нищожен поради липса на основание. Поддържа, че липсва типичната и непосредствена правна цел на договора за дарение, тъй като В. И. Р., б. И.ов Р. и С. Т. М. не са се познавали преди сключване на предварителния договор за покупко-продажба на недвижимите имоти.

Поради нищожност на договора за дарение ищците по първоначалния иск следвало да върнат 10 000.00 лв., които С. Т. М. им дала в деня на подписване на договора за дарение. Сумата била от 10 000 лв. била дадена без основание, поради която следвало да върнат. Предвид смъртта на б. И.ов Р. отговорни за връщане на дадената парична сума били неговите наследници.

Предявява насрещни кумулативно обективно и субективно съединени искове срещу Й. Б. Р., И. Б. Р. и В. И. Р. за прогласяване на нищожен на договор за дарение, обективиран в нот. акт за дарение на недвижим имот № 146, том VII, рег. № 11793, нот. дело № 1218/ 2018 г. по описа на нотариус А.И., поради липса на основание и за осъждане на Й. Б. Р., И. Б. Р. и В. И. Р. на върнат на С. Т. М. парична сума в размер на 10 000.00 лв., която В. И. Р. и б.