Решение № 66 от 08.03.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Казанлък, 08.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря АТАНАСКА Д. ДЖАГЪЛОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20235510201517 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалваното наказателно постановление е издадено за това, че: „При извършена проверка на 03.11.2022г., на обект „Магазин“, находящ се в с.К., ул.„Х.Б.“№34, управляван от ЕТ„С.2000-С.К.“, отразена в Протокол за проверка и вземане на проби от горивата за битово отопление № ЮЦБ-Х-046 от 03.11.2022г. и от предоставените документи- фактура № 2000001035 от 21.06.2022г. за доставка на 2 тона твърдо гориво за битово отоплениевъглища, фактура №2000001036 от 24.06.2022г. за доставка на 2 тона твърдо гориво за битово отопление- въглища, фактура № ********** от 24.06.2022г. за доставка на 2 тона твърдо гориво за битово отопление- въглища издадени от „А.-С.К.“ООД, придружени с Декларация за съответствие №57 от 29.10.2021г., за партида 21-Б, издадена от „А.-С.К.“ООД на основание протокол от изпитване №2110655 RUS Az от 27.10.2021г., издаден от Incolab Services Russia S.C., декларация за складова наличност на твърдо гориво за битово отопление-въглища към 03.11.2022г., фискален бон- копие №028939 от 02.11.2022г. за разпространение на твърдо гориво за битово отоплениевъглища и декларация от г-жа К.а за уточняване на код „енергийни продукти“ на фискален бон №028939 от 02.11.2022г. е установено че ЕТ „С.2000-С.К.“, в качеството му на разпространител по смисъла на §1, т.45 от допълнителните разпоредби на ЗЧАВ, на 02.11.2022г. е разпространявал, чрез продажба твърдо гориво за битово отопление- въглища, без ЕТ „С.2000-С.К.“ и проверяваният обект да са вписани в „Регистъра на лицата, които разпространяват твърди горива и обектите в които се разпространяват твърди горива“ по чл.8б ал.1 от ЗЧАВ.“.

1

С писмо-покана изх.№89-02-10 от 10.11.2022г., получена на 17.11.2022г. от лицето С. В. К.- физическо лице-търговец, ЕТ„С.2000-С.К.“ е поканен за съставяне и връчване на АУАН.

Актът е съставен в присъствието на законен представител на ЕТ „С.2000-С.К.“ при условията на чл. 40, ал.1 от ЗАНН на 02.12.2022г. и е надлежно връчен на С. В. К.- физическо лице- търговец на ЕТ „С.2000-С.К.“, видно от положения подпис и разписка за връчване на АУАН от 02.12.2022г..

ЕТ„С.2000-С.К.“ не е упражнил правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН да възрази срещу АУАН №Р-ЮЦБ-004 от 02.12.2022г. в законоустановения срок.

В акта С. В. К. отбелязал, че не е знаел, че е трябвало да регистрира ЕТ„С.2000-С.К.“ в регистъра на ДАМТН.

След като прегледал съставения акт и събраните доказателства, с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост, АНО констатирал, че на 02.11.2022г. ЕТ„С.2000-С.К.“ е разпространявал, чрез продажба, твърдо гориво за битово отопление-въглища, без обекта и проверения едноличен търговец да са вписани в „Регистър на лицата, които разпространяват твърди горива и обектите в които се разпространяват твърди горива“ по чл.8б, ал.1 от ЗЧАВ.

Разпоредбата на чл.8а, ал.6 от ЗЧАВ императивно въвежда условие за лицата, които извършват разпространение на твърди горива за битово отопление, да са вписани в регистъра по чл.8б, ал.1 от същия закон. Това изискване се отнася и за обектите в които те извършват тези дейности.

АНО приел, че от доказателствата по преписката било видно, че към 03.11.2022г. по отношение на проверения едноличен търговец ЕТ„С.2000С.К.“ и неговия обект това изискване не е било изпълнено, както и че по описания начин „ЕТ „С.2000-С.К.“ напълно покривал дефинициите за „разпространение на твърди горива“ и „разпространител на твърди горива“ т.44 и т.45 на §1 от Допълнителните разпоредби на ЗЧАВ, а именно:

„Разпространител на твърди горива“ е лице, което етикетира, пакетира, разпространява или извършва продажба на твърди горива за битово отопление, законодателят е използвал изброяване на няколко вида дейности, които могат да се извършват кумулативно или по отделно всяка от едно и също юридическо лице, в случая става въпрос само за разпространение на твърди горива.

„Разпространение на твърди горива“ е движението на твърдите горива по веригата от производител, съответно от внос/вносител/ или въвеждане, до разпространителя включително. Процесът на „разпространение на твърди горива“ започва по веригата от производителя и в своето движение минава през различни икономически оператори- вносител, дистрибутор, доставчик и други, включително и разпространителят като част от цялата верига по пускане на пазара на даден продукт, в конкретния случай „твърди горива за битово отопление“. Именно това е имал предвид законодателя при въвеждане 2 на това понятие в материалния закон.“.

Заместник-председателят на ДАМТН заключил, че извършеното нарушение не покрива признаците на определението за „маловажен случай“, тъй като:

„Едно деяние представлява „маловажен случай“ по смисъла и на чл.93,т.9 от НК, когато степента на обществената му опасност е по-ниска от обикновените случаи на нарушения от съответния вид, поради липса или незначителност на вредните последици или поради наличие на други смекчаващи обстоятелства.

Затова и законодателят не е разграничил конкретното нарушение от типичните признаци на административното нарушение съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН. В конкретния случай е достатъчно от обективна страна обекта и/или наказаното лице в качеството му на разпространител по смисъла на §1, т.45 от ДР на ЗЧАВ да разпространява твърдо гориво, без да е/са вписано/и в публичния регистър съгласно чл.8б, ал.1 от ЗЧАВ за да се осъществи фактическият състав на деянието. Затова и с факта на самото разпространение без регистрация, наказаното лице осъществява признаците на нарушението.

Неприложимостта на чл.28 от ЗАНН се основава и на факта, че е налице неизпълнение на задължение към държавата.

Извършеното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичната за този вид нарушения. Високата степен на обществена опасност е подкрепена и от факта, че санкциите за този вид нарушения са в значителни размери от 10 000 лв. до 50 000 лв.“.

Като взе предвид установените факти и обстоятелства съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл.59,ал.1 от ЗАНН. Същата е подадена в преклузивния срок по алинея 2 от този текст, от легитимиран субект/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентен съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Въззивникът ЕТ„С.2000-С.К.“ останал недоволен от наложеното му наказание и чрез свой процесуален представител моли съда да отмени горното НП. В с.з. същият се представлява. Процесуалният му представител излага подробни аргументи в подкрепа на изразеното становище в жалбата.

Въззиваемата страна не се представлява в с.з., но чрез процесуален представител депозира писмено становище.

Запознавайки се подробно с материалите по делото съдът приема за безспорно доказано извършването на вмененото на жалбоподателя деяние, като горната фактическа обстановка се установи от показанията на актосъставителя Н. Н., както и от писмените доказателства, приложени и приети по делото.

Извършвайки дейност по разпространение на твърди горива- въглища ЕТ„С.2000-С.К.“ е субект на задължението за вписване в регистъра по 3 чл.8б,ал.1 от ЗЧАВ. Няма спор по делото, че ЕТ и стопанисвания от него обект „магазин“, находящ се в с.К., ул.„Х.Б.“№34, не са вписани в регистъра по чл.8б,ал.1 от ЗЧАВ. Доколкото по делото по безспорен начин се установява от представени фактури за продажба №2000001036 от 24.06.2022г. и №********** от 24.06.2022г., че ЕТ„С.2000-С.К.“ е извършвал разпространение, чрез продажба на твърдо гориво за битово отоплениевъглища без той и неговия обект, да са регистрирани в регистъра на ДАМТН, то съдът намира, че е осъществен състава на нарушението по чл.8а,ал.6 от ЗЧАВ.

В оспорваното наказателно постановление изрично се приема, че като разпространител ЕТ„С.2000-С.К.“ разпространява чрез продажба твърдо гориво за битово отопление-въглища, а съгласно легалната дефиниция, дадена в §1, т.44 от ДР на ЗЧАВ и цитирана по-горе в настоящите мотиви на съда, разпространение на твърди горива е движението на твърдите горива по веригата от производител, съответно от внос или въвеждане, до разпространителя включително, и в §1, т.45 от ДР на ЗЧАВ е посочено, че разпространител на твърди горива е лице, което етикетира, пакетира, разпространява или извършва продажба на твърди горива за битово отопление.

Цитираните законови разпоредби водят на еднозначен извод, че доколкото движението на твърдите горива от разпространителя се включва в съдържанието на определението за разпространение, то и продажбата, като част от дейността на разпространителя на твърди горива, попада в обхвата на понятието разпространение.

За извършване на нарушението по чл.8а,ал.6 от ЗЧАВ е достатъчен фактът на разпространение и не може да се приеме, че разпространение на твърди горива извършват само вносителя и производителя, защото разпространителя е включен по веригата на разпространение по смисъла на т.44 от §1 на ДР на ЗЧАВ, а включен във веригата по разпространение на твърди горива, разпространителя попада и в кръга на субектите, задължени да се впишат и да впишат търговските си обекти за разпространение на такива горива в регистъра по чл.8б от ЗЧАВ.

Административното нарушение по член 8а, ал.6 от ЗЧАВ е формално, на просто извършване- за съставомерността му не се изисква настъпването на определен резултат или каквито и да е вредни последици, свързани с опазване на чистотата на атмосферния въздух. В случая административното нарушение е осъществено чрез бездействие- неизвършване на действие по регистрация в регистъра по чл.8б,ал.1 от ЗЧАВ от лице, което разпространява твърди горива.

Съдът напълно споделя становището на наказващия орган и също намира, че процесното административно нарушение не представлява маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Съгласно трайно утвърдената практика, при липса на изрична законова дефиниция на понятието „маловажен случай“ 4 в ЗАНН, то на основание чл.84 от ЗАНН, субсидиарно приложение следва да намери НК, според разпоредбата на чл.93, т.9 от с.з., „маловажен случай“ е налице, когато с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява пониска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В конкретния случай не са установени обстоятелства сочещи, че въпросното нарушение е с по-ниска обществена опасност от обичайните такива. Напротив- същото е типично за деянията от този вид. В този смисъл не са налице основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и възражението в тази посока на въззивника се явява голословно- неподкрепено с каквото и да е доказателство. ЕТ е следвало да съобрази, че осъществява дейност, подлежаща на регламентиране и контрол, както и че нарушението засяга важни обществени отношения, свързани с контрола и опазването на чистотата на атмосферния въздух. Това, че законодателят е предвидил такъв голям размер на санкцията за процесното нарушение явно е в съответствие с увреждането на обществените отношения, регулиращи дейността по контрола и опазването на чистотата на атмосферния въздух, тъй като неизпълнението на въведените със ЗЧАВ задължения застрашава с голям интензитет живота и здравето на хората.

С оглед на гореизложеното настоящият състав намира, че правилно административно-наказващия орган е ангажирал административнонаказателната отговорност спрямо ЕТ„С.2000-С.К.“ за извършено нарушение по чл. 8а, ал.6 от ЗЧАВ. В този смисъл са: Решение №414 от 22.06.2023г., по описа на Административен съд-Пазарджик по к.а.н.д. №400/2023г., Решение №523 от 20.03.2023 г. на Административен съд-Пловдив по к.а.н.д.

№167/2023г., Решение №388 от 27.02.2023г. на Административен съдПловдив по к.а.н.д. №3217/ 2022г., Решение №1293 от 07.12.2022г. на Административен съд-София област по к.а.н.д. №1051/2022г., Решение №270 от 17.11.2022г., по описа на Административен съд-Стара Загора по к.а.н.д.