Решение № 2373 от 26.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2373 гр. София, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20251110204048 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. Р. Р. срещу Наказателно постановление (НП) № 24-4332020595/29.08.2024 г. издадено от началник група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание – „глоба“ в размер на 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.

В подадената жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на НП и се претендира за неговата отмяна. Сочат се принципни нарушения на процесуалните правила при издаване на АУАН и НП, както и се посочва, че в акта и в НП неправилно е прието, че жалбоподателят е отказал да даде кръв за изследване. Описано е, че водачът е бил отведен до ВМА, където е дал кръв за изследване не само за наркотични вещества, но и за алкохол.

Жалбоподателят допълва, че срещу него е образувано и ДП за престъпление по чл. 343б, ал.

3 НК, по което е назначена и се чака експертиза на така предоставените кръвни проби. Сочи се и разминаване в датата на нарушението съгласно описанието му в самото НП. Поради изложеното се претендира отмяната на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят Р., редовно призован, не се явява и не се възползва от правото си да даде обяснения. В последното съдебно заседание не се явява и неговият упълномощен процесуален представител адв. С. Н., от когото са постъпили няколко писмени становища с развити доводи за отмяна на НП и молба за присъждане на платените разноски за адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган – началник-група в отдел „Пътна полиция”, СДВР, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Кондева, която пледира за потвърждаване на НП и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Тя прави възражение и за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. От нея 1 са депозирани и писмени бележки с подробно развити доводи за законосъобразност на НП.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.07.2024 г. малко преди 23:50 ч. след като бил употребил неустановено количество и вид алкохол, жалбоподателят И. Р. управлявал лек автомобил марка "Ауди“, модел ,,***'' с рег. № ,,***'' в гр. София, по бул. Пейо К. Яворов с посока на движение от ул. И. Асен към бул. Драган Цанков. В района на пътния възел на бул. П. К. Яворов и бул. Цариградско шосе автомобилът бил спрян за проверка от служители на 01 РУ СДВР, включително и св. Д. П. на длъжност командир на отделение при 01 РУ СДВР. Свидетелят установил самоличността на водача по представената лична карта, като същият бил сам в автомобила. Св. П. се усъмнил, че водачът е употребил алкохол, тъй като от вътрешността на автомобила усетил характерна миризма и пристъпил към проверка.

Водачът Р. бил тестван за употреба на алкохол посредством техническо средство – Алкотест Дрегер 7510 с № ARВ 0147, като при пробата на издишания от водача въздух (под номер 03077 в 23:54 часа) бил отчетен резултат от 0.77 промила в кръвта на водача.

Техническото средство било изправно, след премината периодична проверка. Тъй като служителите на 01 РУ СДВР се усъмнили и за употребата на наркотични вещества, водачът бил тестван и с Друг тест 5000 в 00:01 часа на 17.07.2024 г., като пробата отчела положителен резултат за употреба на кокаин. Поради това на жалбоподателя Р. бил издаден талон за медицинско изследване във ВМА с № 0190947, ведно със 7 броя стикери. В талона водачът се подписал на указаните места, включително и че желае да даде кръв за изследване.

При така установените факти, след като получил резултата от техническото средство Алкотест Дрегер, още на мястото на проверката, на 17.07.2024 г. след полунощ, бил съставен АУАН № 1105412/17.07.2021 г. от св. Д. П. – на длъжност „командир на отделение” при 01 РУ СДВР за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП (за управление на МПС под въздействието на алкохол, видно от пробата с техническото средство, което е отчело 0,77 промила). Актът бил съставен в присъствие на нарушителя и на свидетел-очевидец, което се установява от положените от тях подписи. Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя на датата на съставяне на акта. В акта жалбоподателят не изложил възражения, като такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. В АУАН погрешно било посочено, че нарушението е извършено на 17.07.2024 г. в 23:53 часа, като било вписано и че пробата с Алкотест Дрегер е от 16.07.2024 г. в 23:54 часа.

След приключването на проверката и съставянето на АУАН, на жалбоподателя бил връчен и талона за медицинско изследване на 17.07.2024 г. в 01:10 часа, за което същият се разписал. Водачът бил придружен до ВМА /с оглед и на положителната проба от Дръг теста/ от полицейски служители за даване на кръв и урина за изследване както за употребата на наркотични вещества, така и за алкохол. В 01:17 часа му била взета кръвна проба от медицински специалист във ВМА. В протокол за медицинско изследване преди вземане на пробата било отразено, че по данни на водача той не е употребил алкохол или наркотици, а различни видове лекарства.

Поради положителната проба за употреба на наркотични вещества било образувано досъдебно производство № 1323/2024 г. по описа на 01 РУ СДВР, пр.пр. № 30020/2024 г. по описа на СРП.

В хода на ДП, на 18.04.2025 г. двама експерт химици от специализираната Химикотоксикологична лаборатория към ВМА извършили химическо изследване на кръвната проба, като при химическото изследване се доказало съдържание на етилов алкохол в кръвта на жалбоподателя в количество 0.75 промила. Отделно от това се доказало съдържание на кокаин и негови метаболити в кръвта на жалбоподателя. За така получените резултати бил издаден Протокол за химическо изследване № И-4106/23.04.2025 г. В последствие в хода на ДП била назначена и повторна ХТЕ на кръвните проби по искане на 2 защитата, която обаче изследвала единствено въпроса за установените в кръвта на обвиняемия наркотични вещества и техните матаболити.

При пълна идентичност на описаното в АУАН нарушение и дадената му правна квалификация, преди получаване на резултатите от химическата експертиза, на 29.08.2024 г., било издадено атакуваното наказателно постановление от началник група в отдел „Пътна полиция” при СДВР, като за нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т.1 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание „глоба” в размер на 500 лева, както и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, като в НП била посочена концентрацията на алкохол в кръвта на лицето съгласно отчетения резултат от техническото средство Алкотест – 0,77 промила. Изрично и в НП било отразено, че водачът не е дал кръвна проба за медицинско изследване. И в НП било посочено, че нарушението е извършено на 17.07.2024 г. в 23:53 часа, въпреки изрично вписаното в същия документ, че пробата с Алкотест Дрегер е от 16.07.2024 г. в 23:54 часа.

Върху Наказателното постановление е отбелязано, че то е връчено на жалбоподателя на дата 13.02.2025 г. Жалбата срещу НП е изпратена чрез ССЕВ до ОПП СДВР на 26.02.2025 г.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

Д. П., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК (преди всичко разпечатка от паметта на техническото средство, талон за медицинско изследване; справки за техническата годност на Алкотест Дрегер 7510; протокол за медицинско изследване и химическа експертиза и допълнителна химическа експертиза от ВМА и др.), които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съдът кредитира показанията на свидетеля П., тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелят лично е изпробвал водача с техническо средство и е установил не само, че той е управлявал автомобила, но и отчетения от Дрегера резултат. Съдът се довери и на свидетеля относно обстоятелството, че тестването е предприето поради усетения в автомобила мирис на алкохол. От друга страна, съдът прие за оборени от останалите доказателства по делото, показанията на св. П., в частта им, че водачът не е тестван и за употреба на наркотични вещества, че е насочен към УМБАЛ Св. Анна за даване на кръвни проби и че не е заведен до медицинското заведение. Но след предявяване на АУАН, ТМИ и докладната записка, св. П. възстановява конкретните си спомени за случая и потвърждава, че водачът е тестван и за употребата на наркотични вещества и заради положителния резултат от Дръг теста е заведен от тях до ВМА.

Показанията на този свидетел намират доказателствена опора и в издадения талон за медицинско изследване и справката от Алкотеста.

Съдът се довери и на останалите писмени доказателства, събрани по ДП и приобщени по настоящето дело, от които се установява, че водачът Р. е дал кръв и урина за изследване, както и резултата от кръвните му тестове. Именно от заключението на СХТЕ се установява и точната концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя – 0.75 промила. Допуснатото нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП се доказва преди всичко от протокола за химическата експертиза, в която е отразен резултата от изследването на кръвната проба на Р., взета във ВМА и от която се установява, че опаковката и състоянието на пробата отговарят на изискванията на Наредба № 1/2017 г., като преди вземането й е надлежно попълнен и протокол за медицинско изследване.

Съдът отчете обаче, че тези обстоятелства не са отразени в АУАН и НП, които са 3 издадени преди изготвяне на експертизата и съответно не са взели предвид резултата от кръвните изследвания на жалбоподателя.

Съдът намира, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява безспорно, че именно жалбоподателят И. Р. е управлявал автомобила на 16.07.2024 г. около 23:50 часа, в гр. София на посоченото в НП място, след като е употребил алкохол, като концентрацията на алкохол в кръвта му е била 0.75 промила, което се установява чрез заключението на ПХИ № 4106/23.04.2025 г., което е изследвало дадената от жалбоподателя кръв.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при допуснато нарушение на процесуалните правила.

Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т.1.3.2 на Заповед № 8121 з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „командир на отделение” в РУ на СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно т. 3.10 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началник на група АНД в отдел „Пътна полиция” в СДВР, какъвто е издалия НП видно от другата представена заповед. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание.