Решение № 357 от 21.06.2023, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 357 гр. Козлодуй, 21.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жаклин Г. Димитрова Алексиева при участието на секретаря Капка К. Качева като разгледа докладваното от Жаклин Г. Димитрова Алексиева Гражданско дело № 20221440101265 по описа за 2022 година

Образувано е по искова молба на М. М. П., ЕГН ********** от гр.Козлодуй, ж.к.1, бл.1, вх.А, ет.1, ап.1, чрез пълномощник адв. М. С., съдебен адрес: гр.Козлодуй, сграда на АПК, ет.2, ПРОТИВ "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, ЕИК 106513772, със седалище и адрес на управление гр.Козлодуй, представлявано от изпълнителния си директор Георги Кирков, с правно основание чл.439 вр. чл.124, ал.1 ГПК, с цена на иска: 854,59 лв. /осемстотин петдесет и четири лева и 59 ст./.

С исковата молба се иска съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че М. М. П., ЕГН ********** от гр.Козлодуй, ж.к."1", бл.1, вх.А, ет.1, ап.1, в качеството си на наследник на Гергина Найденова М.а, ЕГН **********, не дължи на "АЕЦ КОЗЛОДУЙ" ЕАД, ЕИК 106513772, със седалище и адрес на управление: гр.Козлодуй, обл.Враца, сумата от 626,44 лв. /шестстотин двадесет и шест лева и 44 ст./ - главница за доставена топлинна енергия за периода от месец 10.2015г. до месец 04.2016г., такса топлинно счетоводство в размер на 1,00 лв./един лева и 00ст./, лихва за забава в размер на 52,15 лв./петдесет и два лева и 15 ст./ за периода от месец 10.2015г. до месец 04.2016г., законната лихва от датата на подаване на заявлението, 10.04.2017г. до изплащане на вземането, ведно с направените в процеса разноски за образуване на делото в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева и 00ст./ за платена държавна такса и възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 150,00 лв. /сто и петдесет лева и 00ст./ съгласно Наредба № 1 за Минималните размери за адвокатските възнаграждения, за които е издаден изпълнителен лист от 14.06.2017г. по ч.гр.дело № 407/2017г. на РС - Козлодуй и е образувано изпълнително дело № 359/2018г. по описа на ДСИ при Районен съд — Козлодуй, поради погасяване на вземанията по давност.Да обезсили издадения на 4.06.2017г. по ч.гр.дело № 1

407/2017г. на РС -Козлодуй изпълнителен лист, като и съдът да осъди „АЕЦ Козлодуй" ЕАД, ЕИК 106513772 да заплати направените по делото разноски.

Препис от исковата молба и приложените към нея писмени доказателства са връчени на ответника по реда на чл.131 от ГПК и в срока е получен писмен отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва ИМ по основание и размер. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения иск от М. М. П.. Претендира присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение, равно на адвокатското такова.

По делото са приложени като писмени доказателства - Молба за образуване на изпълнително дело; Изпълнителен лист от 14.06.2017г. по ч.гр.дело № 407/2017г. на РС – Козлодуй; разпореждане от 23.04.2018г. за присъединяване на вземането към изп.дело № 30/2003г. на ДСИ при РС – Козлодуй; молба от 21.11.2016г. по изп.дело № 30/2003г. на ДСИ при РС – Козлодуй за вписване на възбрана; Молба до служба по вписвания за вписване на възбрана на недвижим имот; молба от 16.05.2022г. по изп.дело № 30/2003г. на ДСИ при РС – Козлодуй за конституиране на длъжник; Разпореждане от 18.05.2022г. по изпълнително дело № 30/2003г. на държавен съдебен изпълнител при районен съд - Козлодуй; ПДИ по изпълнително дело № 30/2003г. на държавен съдебен изпълнител при районен съд Козлодуй; Удостоверение за наследници; Експертно решение на ТЕЛК комисия към МБАЛ „Свети Николай Чудотворец - Лом" ЕООД; Разпореждане на НОИ; справка от Агенция по вписванията; Декларация, копие от изп.дело № 30/2003г. на държавен съдебен изпълнител при районен съд – Козлодуй, ведно с изп.дело № 188/2018г. на ДСИ при РС – Козлодуй; копие от ч.гр.дело № 1533/2015г. на Районен съд -Козлодуй.

Съдът приема за установено от фактическа страна следното:.

В полза на ответното дружество - „АЕЦ Козлодуй", ЕАД на 14.06.2017г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр.дело № 407/2017г. на РС - Козлодуй срещу М. М. П. за сумата от 626,44 лв. /шестстотин двадесет и шест лева и 44 ст./, от които - главница за доставена топлинна енергия за периода от месец 10.2015г. до месец 04.2016г., такса топлинно счетоводство в размер на 1,00 лв./един лева и 00ст./, лихва за забава - обезщетение по чл.86 ЗЗД в размер на 52,15 лв./петдесет и два лева и 15 ст./ за периода от месец 10.2015г. до месец 04.2016г., законната лихва от датата на подаване на заявлението, 10.04.2017г. до изплащане на вземането, ведно с направените в процеса разноски за образуване на делото в размер на 25.00лв. /двадесет и пет лева/ за държавна такса и възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 150.00лв. /сто и петдесет лева/.

На 19.12.2018г. въз основа на изпълнителния лист и подадена молба от "АЕЦ Козлодуй" ЕАД е образувано изпълнително дело № 359/2018г. по описа на ДСИ при РС - Козлодуй. С 2 молбата за образуване на изпълнителното дело взискателя е поискал, вземането по настоящото изпълнително дело да бъде присъединено към изпълнително дело № 30 по описа за 2003г. на СИС при РС - Козлодуй, но не е поискал извършване на справки, както и не е предприемал принудителни действия. Искането е уважено от съдебния изпълнител, който с разпореждане от 23.04.2019г. е присъединил вземането по изпълнително дело № 359 по описа за 2018г. на СИС при РС - Козлодуй към вземанията на „АЕЦ Козлодуй" ЕАД по изпълнително дело № 30 по описа за 2003г. на СИС при РС - Козлодуй. Това действие е прекъснало давността по отношение на вземането, което „АЕЦ Козлодуй" ЕАД има по изпълнителен лист издаден по ч.гр.дело № 407/2017г. на РС - Козлодуй, тъй като е сред изрично изброените в т. 10 на Тълкувателно решение № 2/2015г. От този момент вземането по процесния изпълнителен лист е започнало да се ползва от действията, които взискателя е извършвал по изпълнително дело № 30 по описа за 2003г. на ДСИ при РС - Козлодуй. Това изпълнително дело е образувано по молба на „АЕЦ Козлодуй" ЕАД, подадена на 17.01.2003г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 28.10.2002г. по ч.гр.дело № 591/2001. на РС - Козлодуй. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателя е поискал извършването на справки за притежавани от длъжника движими и недвижими имоти, земеделски земи и гори, МПС, банкови сметки и получавано трудово възнаграждение, но не е посочил принудителен способ. В изпълнение на възложените му от взискателя правомощия съдебния изпълнител е поискал информация от НАП, КАТ, АВ, БНБ и Община Козлодуй „Дирекция МДТ", но не са предприемани принудителни действия Такива са предприети на 27.02.2012г. когато е подадена молба за извършване на опис на движимите вещи собственост на длъжника. Съгласно нормата на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят в продължение на две години не поиска извършването на изпълнителни действия Срокът е преклузивен, а прекратяването настъпва по силата на закона. В случая, от изложеното погоре се установява, че по изпълнително дело № 30/2003г. от страна на взискателя "АЕЦ Козлодуй" ЕАД не са предприемани изпълнителни действия в периода от 17.01.2003г. до 17.01.2005г., т.е. повече от две години. По делото също така няма данни в този период длъжникът да е правил вноски срещу задължението си, за което съдия изпълнителя да е бил уведомен от взискателя. При това положение на 18.01.2005г. е настъпило по силата на закона прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № 30/2003г. по описа на СИС при РС - Козлодуй. Обстоятелството, че ДСИ не е постановил постановление, което за констатира вече настъпило прекратяване е без значение. С молба от 16.05.2022г. по изпълнително дело № 30/2003г. на СИС при РС -Козлодуй, взискателя е поискал наследника на починалия длъжник - ищцата М. М. П. да бъде конституирана като длъжник в процеса.

Молбата е уважена от съдебния изпълнител, който с разпореждане от 18.05.2022г. е конституирал настоящия ищец, като длъжник в изпълнителното производство в качеството и на единствен наследник на починалия длъжник. След конституирането и в производството, длъжника е получила ПДИ, но отново не са последвали плащания. След тази дата, и до настоящия момент взискателя не е подавал други молби за справки и не е предприемал принудителни действия по делото.

3

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на спора е иск за оспорване на вземания, удостоверени в изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Правното основание на иска е чл. 439, ал.1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, като според съда иска е допустим, тъй като е налице интерес у ищеца от предявяването му, а наред с това той основава претенцията си на новонастъпили факти – изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК.

По отношение на доказателствената тежест всяка страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича благоприятни за себе си правни последици, като в тежест на ищеца, оспорващ дължимостта на вземането по изпълнителния лист, е да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на твърдените правопогасяващи факти и обстоятелства. Предвид това, че в случая ищеца се позовава на изтекла погасителна давност за вземането, в тежест на ответника – взискател по изпълнителното дело е да установи, че са налице предпоставките на чл.115 и чл.116 от ЗЗД за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника давност.В т.10 на тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК /чл.330, ал.1, б.”д” ГПК/отм.// нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, като е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал.1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Със същото тълкувателно решение е прието, че прекъсването на давността с предявяването на иск и др.действия по чл.116, б.”б” ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение по чл.116, б.”в” ЗЗД са уредени по различен начин, че законодателят е уредил отделно хипотезата на чл.116, б.”в” ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в исковия процес, че тези правила са неприложими при прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително изпълнение 4 по чл.116, б.”в” ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността, нито отпадане на ефекта на прекъсването.

Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Със същото тълкувателно решението е прието, че когато взискателя не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, че прекратяването на изпълнителното производство, поради т.нар. ”перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебния изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти, като е без правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, защото прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.