Решение № 108 от 23.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Пловдив, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: И. Г. Калибацев при участието на секретаря Елена Анг. А.а като разгледа докладваното от И. Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20235330206924 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-6207000947/14.11.2023г., издадено от Началник група в Районно управление – Труд към ОДМВР – Пловдив, с което на С. К. А., с ЕГН: **********, от *** на основание чл.175 ал.3 пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания: ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, редовно призован, се представлява в съдебно заседание от пълномощника си адв.Т., който поддържа жалбата. В последната, както и в съдебно заседание, се навеждат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като се твърди, че автомобилът е служебен, а жалбоподателят работи в това дружество и не е знаел за прекратената регистрация. Предвид на това жалбоподателят моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, Началник група в Районно управление – Труд към ОДМВР – Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище, депозирана до съда, същият излага доводи и моли за потвърждаване на процесното наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност при евентуално присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

1

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения законоустановен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 28.08.2023г. в 16:00ч., в с. Труд, общ.Пловдив, на ул.“Карловска“до № 16, жалбоподателят С. К. А., ЕГН: **********, управлявал лек автомобил „Опел Зафира“, рег.№ ***, когато бил спрян за рутинна проверка от св. И. З.

П., на длъжност „мл.инспектор“ към РУ – Труд. В хода на проверката и след извършена служебна справка в базата данни на КАТ, било установено, че процесното МПС е дерегистрирано от 28.04.2023г. по чл.143 ал.15 от ЗДвП. В хода на проверката било констатирано, че процесното МПС е било закупено с договор за покупко-продажба от 24.02.2023г. и собственикът нее регистрирал на свое име в законоустановения двумесечен срок.

С оглед направените констатации, св.И. П. приел, че С. А. е извършил нарушение на чл.140 ал.1, от ЗДвП затова, че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. За посоченото св.П. съставил срещу А.

АУАН АД № 0551606/28.08.2023г., като последният го подписал с изричното отбелязване,че няма възражения.

На основание чл. 54 ал.1 т.9 и чл.33, ал.2 от ЗАНН административнонаказателното производство било прекратено, тъй като е констатиран признак за извършено престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК.

На 27.10.2023г. прокурор при Районна прокуратура – Пловдив постановил отказ да се образува досъдебно производство по случая и на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, материалите са препратени на наказващия органа, за да вземе отношение по случая в посока административно нарушение.

Въз основа на горното, било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на С. А. е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителят И. З. П., който потвърждава авторството и направените в него констатации. Свидетелят сочи, че на процесната дата извършил проверка на автомобила, управляван от жалбоподателя, като установил, че автомобилът е с прекратена регистрация.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля като достоверни, логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, както и с приложените в административната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, които съдът също кредитира.

2

Служебно от съда е направена справка в НАП за регистрирани трудови договори на жалбоподателя С. К. А., от които се установява, че същият за периода 13.02.2019г. – 02.10.2023г. е работел в „***.

В хода на съдебното следствие са приети като писмени доказателства копие на договор за покупко-продажба от 24.02.2023г. между продавача М. Т.

Ж. и „*** на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.№ ***, както и копие на свидетелство за регистрация част 1 на този автомобил.

Съдът кредитира цитираните писмени доказателства, които кореспондират с всички останали събрани по делото гласни и писмени доказателства.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, с оглед приложената по преписката оправомощителна заповед и в срок, като за НП меродавна е датата на постановения от Районна прокуратура - Пловдив отказ да се образува досъдебно производство.

Съгласно нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

По делото безспорни обстоятелства са, че процесното МПС – „Опел Зафира“ с рег.№ *** е бил придобит от „*** въз основа на договор за покупко-продажба на 24.02.2023г., с който М. Ж. му е прехвърлил собствеността, след изплащане на договорената цена. Факт е, че в качеството си на собственик „*** не е регистрирал МПС-то в двумесечен срок от датата на придобИ.ето му. Действително и не се спори, че предвид горното на 28.04.2023г. на процесното МПС служебно му е била прекратена регистрацията на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. В посоченото дружество – собственик на автомобила, работел жалбоподателя С. А., който ползвал този автомобил на 28.08.2023г. – четири месеца след неговата дерегистрация, като при проверката представял СРМПС № 012894844.

Съгласно цитираната разпоредба служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобИ.ето не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. За разлика от други случаи на прекратяване на регистрация на автомобили, при които задължителен елемент от фактическия състав се явява уведомяването на собственика /какъвто е например случая при изтекла застраховка ГО и уведомяване от Гаранционния фонд при условията на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП/, в случая по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, 3 какъвто е и настоящият, законодателят не е предвидил прекратяването да се извършва след уведомяването на собственика, поради което и с изтичането на 2-месечния срок от настъпване на юридическия факт – прехвърляне на собствеността, и липсата на осъществено регистриране, възниква и основанието за служебно прекратяване на регистрацията на автомобила, без да се изисква допълнително уведомяване на новия собственик. В този смисъл е и установената актуална практика на Административен съд - Пловдив.

Нещо повече, към

28.08.2023г. непредвиждането на общественоопасните последици от деянието са на просто извършване, които настъпват със самото управление на нерегистрираното МПС, не освобождава жалбоподателят от това, че е бил длъжен и могъл да ги предвиди. В тази връзка по аргумент на противното от чл. 7, ал. 2 на ЗАНН, непредпазливостта като проявна форма на вина не изключва противоправността на деянието, освен в изрично предвидените от закона случаи, какъвто не е настоящият.

Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и ясно, така че жалбоподателят е разбрал за какво негово поведение е бил наказан.

Установеността на нарушението безспорно се подкрепя от приложените по преписката писмени доказателства по делото, както и от гласните доказателства – показанията на разпитания в качеството на свидетел И. П..

Освен това съгласно законовата разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а от страна на жалбоподателя същата не беше оборена.

При това положение, съдът намира, че основателно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за така вмененото му нарушение. Спазено е от наказващия орган и изискването за точно определяне на вида и размера на административното наказание, като за нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено на основание чл.175, ал. 3, предложение 1 от Закона – глоба в размер от 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС в срок от 6 месеца.

Наложените наказания са в минимален размер, предвиден от законодателя и не подлежат на редуциране от страна на съда. Правилно е определен и субектът на нарушението, тъй като нормата изисква същият да е водач на конкретното МПС, което е безспорно обстоятелство по делото.

На основание чл.189з от ЗДвП за нарушения по този закон, какъвто е настоящият случай, не се прилага нормата на чл.28 от ЗАНН, визираща маловажен случай. Отделно от това, видно от приложената по преписката справка за нарушител/водач се установява,че процесното нарушение не е изолирана проява на жалбоподателя, а напротив многократно е бил наказван в влезли в сила НП-та и ЕФ-е все за нарушения по ЗДвП. Ето защо в случая, единствено с поемане отговорността за така вмененото нарушение от страна на жалбоподателя биха могли да се постигнат личната и генералната превенция на наказанието.

Съдът не констатира допуснати в хода на административно – наказателното производство съществени процесуални нарушения на 4 материалния и процесуалния закон, които да опорочават атакуваното наказателно постановление и да налагат неговата отмяна или изменение, поради което същото следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Въпреки изхода на делото, от въззиваемата страна не е направено искане за присъждане на разноски и не е била защитавана от юрисконсулт, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос. Предвид потвърждаване на обжалваното НП, не следва да се присъждат разноски в полза на жалбоподателя, който макар с представен договор за правна защита и съдействие, не прави и изрично искане.

Ето защо и поради горните мотиви и на осн. чл.63 ал.1, вр. ал.2, т.5 от ЗАНН , Съдът

РЕШИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление

№

23-6207000947/14.11.2023г., издадено от Началник група в Районно управление – Труд към ОДМВР – Пловдив, с което на С. К. А., с ЕГН: **********, от *** на основание чл.175 ал.3 пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания: ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 /шест/ месеца, за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5