Решение № 215 от 06.10.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. М. 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Троева при участието на секретаря Соня Д. Г.а като разгледа докладваното от Аделина Троева Гражданско дело № 20251600100515 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ, съединен с иск по чл. 429 от Кз.

Ищецът С. П. Р. твърди в исковата молба, че на 4 септември 2025 г. около 13 ч. в гр. М. на бул. „хх претърпял транспортно произшествие като пътник в лек автомобил „хх с хх. Управляван от М. Ю. хх лек автомобил „хх хх навлязъл от своята дясна пътна лента в лявата пътна лента без да пропусне попътно движещия се лек автомобил „хх, последвал сблъсък между двата автомобила, в резултат на който ищецът получил счупване на ребра, травматичен пневмоторакс и контузио торацис. Ищецът бил опериран на 6 септември 2025 г. и изписан от болница на 8 септември 2025 г., като лечението му продължило в домашни условия. Като се има предвид възрастта му – 70 години, то възстановяването протекло значително по-бавно и трудно. Твърди, че към настоящия момент все още изпитва дискомфорт, страда от безсъние.

Появил се страх, когато се намира в близост до движещо се превозно средство.

Ищецът е депресиран, нуждае се от психологическа помощ. За лекия автомобил хх“ е имало валидно сключена застраховка Гражданска отговорност с ответното дружество, поради което ищецът моли то да бъде осъдено да плати обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания, в размер на 15 338,76 евро (30 000 лв) заедно със законна лихва върху тази сума, считано от 24 септември 2025 г. – датата на 1 уведомяване на застрахователя, до окончателното изплащане. Претендира и присъждане на деловодни разноски.

В отговор на исковата молба ответникът ЗАД „хх“ АД чрез адв. Т. Т. оспорва претенцията по основание и размер. Изразява становище, че описаният в исковата молба механизъм на ПТП не отговаря на действителната фактическа обстановка. Твърди, че протоколът за ПТП не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно механизма на ПТП, че липсват доказателства за противоправно поведение на застрахования водач.

Последният е предприел мА.рата престрояване в лявата лента като се е убедил, че не създава предпоставки за инцидент, но водачката на лекия автомобил „хх не е възприела започналата мА.ра и не е съобразила поведението си с нея, не е намалила скоростта и не е пропуснала лекия автомобил хх“. Нещо повече, лекият автомобил „хх е предприел мА.ра завой надясно към бензиностанция „Лукойл“ без да подаде светлинен сигнал в нарушение на чл. 25, ал. 2 и чл. 26 от ЗДвП. Лекият автомобил хх“ е бил с предимство като дясностоящ, затова водачката на лекия автомобил „хх е била длъжна да го изчака и едва тогава да завие надясно. Произшествието не е настъпило по изключителна вина на водача Ю.. Водачката на лекия автомобил „хх е управлявала автомобила с превишена скорост, не е пропуснала лекия автомобил хх“, който вече е бил предприел мА.рата престоряване наляво, а самата тя, предприемайки завой надясно, не е подала светлинен сигнал.

Въвежда и възражение на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат и от самия ищец, който е пътувал в автомобила без правилно поставен обезопасителен колан.

Ответникът оспорва и вредите, настъпили за ищеца, като посочва, че не се установява пряка причинна връзка между инцидента и възникването им.

Въведено е и възражение относно интензитета и продължителността на болките и страданията. Изтъква, че възрастта на ищеца е фактор, стоящ извън процесното ПТП, но влияещ на продължителността на оздравителния период, поради което следва да се отчете при определяне размера на обезщетението.

За бавното възстановяване са допринесли хроничните заболявания на ищеца, описани в медицинските документи: миелодиспластичен синдром, хипертонично сърце, лявокамерна недостатъчност, захарен диабет, чернодробна фиброза. Здравословното състояние на ищеца е било значително 2 влошено още преди ПТП.

Относно размера на исковата претенция навежда довод, че той е прекомерно висок, несъответен на действителните болки и страдания и вместо да обезщети справедливо пострадалия, създава предпоставка за неоснователно обогатяване.

Искът за обезщетение за забавено плащане се оспорва относно началния момент, като се твърди, че застрахователното дружество не е изпаднало в забава от момента на сезирането, а след изтичане на законовия срок за произнасяне. ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД моли съдът да отхвърли исковете като неоснователни и да присъди направените разноски.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства и са приети съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи.

След като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От изводите по съдебно-автотехническата експертиза се установява следния механизм на ПТП:

Лекият автомобил хх“, движещ се в дясната пътна лента, предприел мА.ра наляво и навлязъл в лявата пътна лента, в която се движил лек автомобил „хх Контактът настъпил в лявата лента, при плъзгащ страничнонадлъжен удар между лявата страна на хх“ и дясната предна част на „хх Автотехническата експертиза установява, че причината за произшествието е единствено мА.рата на водача на лекия автомобил хх“, а превишението на допустимата скорост от страна на водачката на лек автомобил „ххе допринасящ фактор. Не е имало внезапно навлизане на лекия автомобил „ххв дясната пътна лента. Съгласно заключението водачката на лекия автомобил „ххне е могла своевременно да възприеме започналата мА.ра на лек автомобил хх“ и не е имала време за адекватна реакция. Навлизането на лекия автомобил хх“ от дясна в лява пътна лента, е мА.ра, която е била предприета без съобразяване с лекия автомобил „ххи е била внезапна и непредвидима за водачката. Преди удара скоростта на лекия автомобил хх“ е била 48,31 км/ч, а тази на лекия автомобил „хх- 59 км/ч. Според експертизата характерът и локализацията на получените от ищеца увреждания са съвместими с правилно поставен обезопасителен колан. Липсата на травми, характерни за свободно движещо се тяло в купето подкрепя извода за наличие на колан.

От съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на пътния инцидент С. Р. е приет в условията на спешност в лечебно заведение, където окончателно е поставена диагноза „Контузия на гръден кош с частичен пневмоторакс в дясно и счупване на 4 ребра“. По време на четиридневен 3 болничен престой са направени изследвания и е осъществена хирургична интервенция: оперативно отваряне на засегнатата белодробна половина с постепенно увеличаване на налягането до постигане на „разгънат“ бял дроб.

Контузията на гръдната клетка със счупване на 4 ребра е причинила на Р. трайно затруднение в движението на снагата със срок на оздравяване 2-3 месеца. Експертизата заключва, че тази контузия, с всички описани увреждания, е много вероятно да е в резултат на директен и силен удар по тялото от/върху части на автомобилното купе. Налице са данни за придружаващи заболявания с хронично протичане, засягане на множество органи и системи, които при всички положения са оказали негативен ефект върху оздравителния период на пострадалия по отношение на времевия фактор. Съгласно експертизата много вероятно е било ищецът да е изпитвал продължителни болкови усещания, както и да е имал нужда от допълнителна помощ при извършване на ежедневни дейности. Няма данни за настъпили усложнения в резултат на травмата в областта на гръдния кош. При проведения на ищеца преглед вещото лице е установило, че основната функция на снагата му не е нарушена.

Вещото лице по медицинската експертиза посочва, че от извършените прегледи и данни по делото няма описани травматични увреждания с характерен вид по тялото на ищеца, въз основа на които с категоричност да се твърди за наличие на правилно поставен предпазен колан. Вещото лице прави извод, че при липса на правилно поставен предпазен колан уврежданията биха били по-интензивни и биха били концентрирани в областта на главата и крайниците.

От показанията на св. к. И.а /дъщеря на ищеца/ се установява, че нейният баща е претърпял катастрофа септември месец 2025 г. И.а управлявала автомобила, а баща й бил от дясната страна. На влизане в М. от бензиностанцията излязла кола, която им отнела предимството и ги ударила.

Баща й бил с четири счупени ребра, лежал в болница около една седмица. Там бил на системи, включвали му урбазон, защото не можел да диша, понеже едното ребро влязло в белия дроб. След това в операционната му направили манипулация на белия дроб, за да му помогнат да диша. Престоял още няколко дни и след изписаването лечението продължило вкъщи, където продължил да приема урбазон и болкоуспокояващи. Трудно се движел. Свидетелката заявява, че бил подпомаган от съпругата му при обслужване. Вечер не можел да лежи по гръб и прекарвал нощта в седнало положение. Това състояние при баща й продължило около 3 месеца. Посочва, че той е на 70 години и все още не е възстановен напълно. Стоял си вкъщи и не искал да се качва в кола, защото се страхувал. Преди работел като пазач, но след катастрофата не работи и стои вкъщи. Сега не може да извършва никакви дейности, дори да излезе навън. Затормозява се и започва да кашля, заради което приема урбазон на хапчета. Свидетелката пояснява, че баща й е с желязо дефицитна анемия и цироза на черния дроб, която е овладяна. Освен това посочва, че докторът не е билапредписана рехабилитация, тъй като баща й е възрастен и за травмата на 4 ребрата нямал нужда от такава.

От показанията на св. М. Б. се установява, че той е управлявал лекия автомобил хх“. Идвал откъм прохода хх и се отклонил от кръговото кръстовище, за да влезе в града за бензиностанция „Лукойл“, но същата била затворена. Той подал ляв мигач, за да се включи в движението. Пред него имало автомобил, който се движил на заден ход, което наложило. Б. да се отклонил на ляво, за да го заобиколи, и тогава жената с „ххсе ударила в него.

Твърди, че не видял в ляво да се движи кола. Заявява, че неговата лява гума била на осевата линия при удара. Твърди, че неговият автомобил останал не е навлизал в лявата лента, а водачката на „хх управлявала с висока скорост.

Свидетелят заявява, че не е видял дали възрастният мъж в „хх“ е бил с колан. Б. твърди, че оказал първа помощ на ищеца. Отворил вратата и го изправил, но не е отключвал колан.

Видно от приложеното уведомително писмо С. Р. на 24 септември 2025 г. е поискал от ответното дружество да му изплати обезщетение за нанесените му неимуществени вреди. На 15 октомври 2025 г. ответникът го уведомил, че е заведена щета с № 0411-020-0003-2025 и е поискал да му бъдат предоставени всички документи по образуваното досъдебно производство, влязло в сила постановление за прекратяване на наказателно постановление и съдебно решение, което е влязло в сила.

При така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е иск с правно основание чл. 432 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД. Основателността на иска предполага наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 ЗЗД, а именно: противоправно деяние, вреди, причинноследствена връзка между деянието и вредите и вина, която се презумира.

В случая между страните е безспорен фактът, че лекият автомобил хх“ с хх, управляван от М. Ю. Б., към датата на ПТП е разполагал с валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество. От приетата фактическа обстановка несъмнено се установява, че процесното произшествие е причинено от противоправното поведение на водача М. Б., който предприел мА.ра за навлизане от дясна пътна лента в лява, не пропуснал лекия автомобил „хх движещ се в лявата пътна лента, и го ударил. Този факт се установява от съдебно-автотехническата експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена. Така с деянието си Б. е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП, която вменява задължение на водачите при извършване на 5 мА.ра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по нея. Освен това чл. 25, ал. 1 ЗДвП задължава водача в такава ситуация да се съобрази с положението, посоката и скоростта на движение на участниците в движението, които минават покрай него.