Определение № 14819 от 18.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14819 гр. София, 18.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20261110105021 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на Е. П. К., ЕГН **********, срещу „.....“ АД, ЕИК ...., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск за прогласяване нищожността на Договор за кредит от 08.09.2025 г. поради нарушение на императивни норми на Закона за потребителския кредит, а в условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 29, ал. 1 от договора, предвиждаща неустойка при непредоставяне на обезпечение, както и осъдителен иск за сумата 364,59 евро, претендирана като недължимо платена по недействителния договор, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за кредит от 08.09.2025 г., по силата на който ответникът е предоставил кредит в размер на 511,20 евро, а ищецът е следвало да върне общо 908,42 евро за срок от 12 месеца. Твърди се, че в договора е посочен ГПР в размер на 20,41 % и ГЛП в размер на 36 %, както и че в чл. 29, ал. 1 от договора е уговорена неустойка в размер на 0,9 % от усвоената сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като същата се заплаща периодично с всяка погасителна вноска. Ищецът поддържа, че е заплатил общо 1713,08 лв. по договора. Счита, че договорът е изцяло нищожен по чл. 26, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, тъй като липсвала яснота относно приложимия лихвен процент, условията за прилагането му и начина на формиране на ГПР, както и дали в него е включена процесната неустойка. Поддържа още, че с включването на неустойката фактически се заобикаля ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК и се прилага заблуждаваща търговска практика. В условията на евентуалност твърди, че клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляне на чл. 33 ЗПК и неравноправност по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като предвижда необосновано висока санкция за неизпълнение на 1 акцесорно задължение и цели неоснователно обогатяване на кредитора. С оглед изложеното претендира и връщане на сумата 364,59 евро като платена без основание.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва исковете като частично недопустими и изцяло неоснователни. Поддържа, че липсва правен интерес от установителния иск, тъй като процесният договор е изцяло погасен и ищецът би могъл да защити правата си единствено с осъдителен иск за връщане на евентуално недължимо платени суми. Оспорва и основателността на претенциите, като твърди, че договорът е валидно сключен от разстояние при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и ЗПК, че ищецът е получил надлежна преддоговорна информация, включително стандартен европейски формуляр, общи условия, проект на договор и погасителен план, и е дал изрично съгласие за сключването му. Поддържа, че ГПР е надлежно посочен и формиран съобразно закона, че неустойката не представлява разход по кредита и не следва да бъде включвана в ГПР, тъй като се дължи само при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, както и че клаузата е ясна, индивидуално уговорена, не е неравноправна и не противоречи на добрите нрави. Оспорва и осъдителния иск по чл. 55 ЗЗД.

Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, като наведеното от ответника възражение за липса на правен интерес по установителния иск следва да бъде обсъдено при постановяване на крайния съдебен акт, доколкото е обусловено от конкретния предмет на спора, от съотношението между установителната и осъдителната защита и от характера на поддържаните от ищеца основания за недействителност.

По правната квалификация съдът намира следното:

Предявен е главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за кредит от 08.09.2025 г.

В условията на евентуалност е предявен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 33 ЗПК, вр. чл. 143 и сл. ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 29, ал. 1 от договора, предвиждаща неустойка при непредоставяне на обезпечение.

Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 364,59 евро, претендирана като платена при начална липса на основание по недействителен договор, респективно по нищожна договорна клауза, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

По разпределението на доказателствената тежест съдът указва:

В тежест на ищеца по главния иск е да докаже сключването между страните на процесния 2 договор за кредит, съдържанието на атакуваните договорни клаузи и конкретно твърдените пороци, от които извежда недействителността на договора.

В тежест на ищеца по евентуалния иск е да докаже сключването на договора, съдържанието на клаузата на чл. 29, ал. 1 и обстоятелствата, от които извежда нейната нищожност, включително твърдяното противоречие с добрите нрави, заобикаляне на закона и неравноправния й характер.

В тежест на ищеца по осъдителния иск е да докаже извършването на плащанията, техния размер, което не е спорно, както и обстоятелствата, от които следва началната липса на основание за получаването или задържането на претендираната сума от ответника.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си, че договорът е сключен при спазване на приложимите законови изисквания, индивидуални договорености,, както и всички други правоизключващи и правопогасяващи възражения, на които основава защитата си, както и че има оснвоание да задържи сумата.

Съдът намира, че на този етап са налице обстоятелства, които да бъдат отделени като безспорни между страните: сключването на договора, с твърдяните в искова молба клаузи и съдържание, както и че сумата в размер на 364.59 евро е заплатена от ищеца на ответника, както и че е погасено всичко по договора ( доколкото ответника вотговора твърди да е погасен изцяло дълга, от където извежда липсата на правен инетрес от завеждане на спора) По доказателствата съдът намира, че следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими представените с исковата молба и с отговора писмени доказателства.

Следва да бъде оставено без уважение доказателственото искане на ищеца ответникът да представи справка за извършените плащания по процесния договор и начина на разпределението им по пера, доколкото ответникът твърди всичко по договора да е платено, а как се разпределя по пера е правен въпрос, по който съдът ще се произнесе в крайния съдебен акт.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.05.2026г. от 10:15 3 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него, ако такива не са му връчени.

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени доказателства.

ОСТАВЯ без уважение доказателствените искания на страните.

ОБЯВЯВА на страните разпределението на доказателствената тежест съобразно мотивната част на настоящото определение.

УКАЗВА на страните, че най-късно в първото открито съдебно заседание следва да вземат становище по доклада, да направят възраженията си по него и да предприемат съответните процесуални действия, като при неизпълнение ще настъпят преклузиите по чл. 146, ал. 3 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4