Акт № 3113 от 13.07.2015, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

Публикувай

Решение № 2785

Номер

2785

Година

11.7.2013 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

04.11

Година

2013

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Петър Узунов

Секретар:

Емилия Топалова Емилия Дончева

Прокурор: като разгледа докладваното от

Емилия Дончева дело номер

20121200501026 по описа за

2012 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 428/22.11.2012 г. на ВКС, постановено по гр. д. № 377/2012 г. по описа на с. съд, е отменено решение от 20.12.2011 г. по гр. д. № 531/2011 г. на Б. окръжен съд и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав.

Срещу решение № 5383/16.07.2010 г., постановено по гр. д. № 1112/2008 г. по описа на РС Б., в частта му в която е отхвърлен иска с правно основание чл.109 ЗС срещу К. М. П. и Г. Т. П., е депозирана въззивна жалба от В. Б. С., В. Б. С., Е. С. К., Р. С. П., В. В. Ч., С. Е. К., Г. Т. З., В. А. З., М. Т. Т.- Ш. Д. К. Х., Н. А. П., С. А. П., К. А. П., Д. Е. Б., С. С. М., всички със съдебен адрес: гр. Б., ул. “Ш.” № 18, . 1, чрез Адвокатско дружество “Д., Т.и партньори”, представлявано от адв. Д.Д. и адв. Г. Т.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част. Сочи се, че съдът не е обсъдил по отделно и в тяхната взаимна връзка приетите по делото доказателства – писмени и гласни по отношение на ответниците Г. П. и К. П.. Иска се да бъде отменено решението в обжалваната му част и да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени предявените искове като доказани и основателни.

Срещу решението на районния съд е депозирана въззивна жалба и от адв. П. П., в качеството му на процесуален представител на Т. Г. Т., В. Б. Т., П. С. И., Т. Н. Н. и Р. М. Н.. С жалбата се атакува решението в частта, с която са уважени исковете по чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД срещу жалбоподателите. В жалбата се излагат съображения за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, както и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че от събраните по делото доказателства не се установява и доказва, че ако ответниците преминават през процесния имот, то правата на ищците, които са собственици само на 25.14 % от правото на собственост, са накърнени, тъй като не се установява кой от ищците коя част точно от дворното място ползва и с какво се накърнява правото му да ползва същата тази част. Оплакванията са и за недоказаност на предявения иск с правно основание чл.109 ЗС по отношение на жалбоподателите, доколкото не се установява и доказва, че същите ежедневно и непрекъснато преминават през процесното дворно място и паркират там автомобилите си и така накърняват правото на собственост на част от собствениците на този недвижим имот. Наведено е с въззивната жалба и оплакване, че първостепенният съд при анализа на доказателствата, събрани по делото, не е коментирал установеното по делото обстоятелство, че подхода към жилищната сграда на ул. “П. Т.” 4 се извършва именно през спорното дворно място, като съобразно нормите на ЗУТ компетентните органи към Община Б. са задължени да осигурят на живущите в тази сграда и друг подход, за да се избегне преминаването и паркирането на автомобили в имот № ***. Срещу основателността и размера на уважения иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД се възразява, че съдът е присъдил обезщетение, което касае целия имот и следва да бъде заплатено на всички негови собственици, без да държи сметка, че иска е предявен само от собствениците на 1 / 4 идеална част от недвижимия имот. Доколкото иска касае и пропуснати ползи, то отново се възразява във въззивната жалба, че за отдаването на част или на целия недвижим имот под наем, следва да име решение на всички собственици на недвижимия имот по реда на чл.32 ЗС или по реда на ПУРНЕС, а данни за такова по делото липсват. Иска се да бъде отменено решението на районния съд в частта, с която предявените спрямо жалбоподателите искове са уважени и да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове като недоказани и неоснователни.

Въззивна жалба срещу Решение № 5383/16.07.2010 г., постановено по гр. д. № 1112/2008 г. по описа на РС Б., е депозирана и от К. Г. Б., Е. М. Б., В. К. Б., З. Г. Б., К. К. Б., П. С. Б. и Г. В. Б., чрез пълномощника им адв. Л.С.. С жалбата се атакува решението в частта, с която са уважени предявените срещу жалбоподателите искове с правно основание чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД.

Оплакванията са за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, както и за неговата порочност, поради това, че е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорват се фактическите изводи на първоинстанционния съд въз основа на съвкупния анализ на събраните доказателства пред първата инстанция, като се твърди, че Божкови никога не са паркирали автомобили в процесния недвижим имот, като в тази посока категорични са свидетелските показания, в които се съдържат данни, че тези лица само преминават през имота, но паркират автомобилите си на улицата откъм съда. Навеждат се с жалбата фактически твърдения, че ответниците от много години преминават през този имот, за да стигнат до домовете си и това е станало далеч преди ищците да станат собственици на идеални части от правото на собственост на процесния недвижим имот, като никой до този момент не се е противопоставял на тяхното преминаване през имота. Възразява се срещу уважения иск с правно основание чл.59 ЗЗД. И с тази въззивна жалба се иска отмяна на първоинстанционното решение по отношение на жалбоподателите и постановяване на ново, с което предявените искове с правно основание чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК е депозирана въззивна жалба от С. А. С. и Е. Й. С. срещу решение № 5383/21.06.2010 г., постановено по гр. д. № 1112/2008 г. по описа на РС Б., в частта, с която по отношение на жалбоподателите са уважени исковете по чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД. В жалбата са наведени оплаквания за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, в частта му, в която предявените искове с правно основание чл.109 ЗС и чл.59 ЗЗД са уважени срещу жалбоподателите С. А. С. и Е. Й. С.. Двамата твъдрдят, че никога не са живели в апартамент от сградата на поземлен имот, съседен на процесния с № ***, макар да са собственици на този апартамент. Тъй като не живеят в този имот, няма как двамата жалбоподатели да са преминавали фактически и физически през имота на ищците и да са паркирали там автомобили и така да са пречели на ищците да упражняват правомощията си съобразно правото си на собственост. Нещо повече - навеждат се доводи, че двамата не притежават в своя собственост и лек автомобил, поради което обективно невъзможно е да паркират МПС в спорния недвижим имот. Недоволни от постановеното срещу тях решение на първоинстанционния съд, двамата жалбоподатели изказват становище, че в тази му част същото е изцяло необосновано, тъй като не се подкрепя от никакви доказателства по делото. Идентични съображения са изложени и срещу уважения иск с правно основание чл.59 ЗЗД. Не може да бъде присъждано обезщетение и за пропуснати ползи от неползването на междублоковото пространство за паркинг, след като същото не е отреждано за паркиране чрез създаване на паркоместа и не може да се дължи обезщетение за право, което не се притежава от ищците.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадените въззивни жалби, пред първостепенния съд не е депозиран писмен отговор от другата страна, срещу нито една от тях.

Ответниците пред районния съд К. В. С. и В. В. С. не са депозирали въззивна жалба и първоинстанционното решение по отношение на същите, е влязло в сила. Ответниците Г. Т. П. и К. М. П. също не обжалват постановеното първоинстанционно решение, същото се обжалва от ищците по отношение на посочените двама ответници.

Въз основа на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност следва да се приеме за установено следното:

Производството пред Районен съд Б. е образувано въз основа на предявени искове от В. Б. С., В. Б. С., Е. С. К., Р. С. П., В. В. Ч., С. Е. К., Г. Т. З., В. А. З., М. Т. Т.- Ш., Д. К. Х., Н. А. П., С. А. П., К. А. П., Д. Е. Б., С. С. М., всички със съдебен адрес: гр. Б., ул. “Ш.” № 18, . 1, чрез Адвокатско дружество “Д., Т. и партньори”, представлявано от адв. Д. Д. и адв. Г. Т., срещу К. Г. Б., Е. М. Б., В. К. Б., З. Г. Б., К. К. Б., П. С. Б., Г. В. Б., В. В. С., К. В. С., Г. Т. П., К. М. П., Т. Г. Т., В. Б. Т., П. С. И., Т. Н. Н., Р. М. Н., С. А. С. и Е. Й. С., като са предявени обективно и субективно кумулативно съединени искове: иск с правно основание чл.109 ЗС, с който се иска от съда да бъдат осъдени ответниците да преустановят /прекратят/ преминаването през съсобствения на ищците имот, находящ се в гр. Б., ул. “Д. Х. Т.” № 31, представляващ поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 1 211 кв. м. и паркирането на МПС в него; иск с правно основание чл.59 ЗЗД за осъждането на всеки един от ответниците да заплати на ищците обезщетение за лишаването им от ползване на съсобствения недвижим имот с идент. № *** в размер на по 52.50 лв. месечно или на всеки един от ищците в размер на по 3.50 лв. месечно, за период от 6 месеца, считано от 26.12.2007 г., до датата на подаване на исковата молба- 26.06.2008 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба- 27.06.2008 г., до окончателното му изплащане.

В исковата молба се твърди, че ищците живеят в гр. Б., ул. “Д. Х. Т.” /бивша Б./ № 31, в 13- етажна жилищна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор № ***, с площ от 1 211 кв. м. по действащата кадастралната карта на гр. Б., а по ЗРП на ЦГЧ гр. Б., одобрен със Заповед № 323/ 05.09.1994 г.- УПИ IV- 5417, с площ от 1 194 кв. м. Сочи се, че ищците са придобили правото на собственост върху индивидуални обекти от съсобствената сграда, а по силата на договори за покупко-продажба на недвижим имот- частна общинска собственост, по реда на глава IV от Закона за общинската собственост и § 2 от ПЗР на ПМС № 235/1996 г., са били съсобственици на поземлен имот с идентификатор № ***, при следните квоти: В. Б. С.- 23.27/1194 ид. ч., В. Б. С.- 30.12/1194 ид. ч., Е. С. К.- 21.11/1211 ид. ч, Р. С. П.- 28.76/1211 ид. ч, В. В. Ч.- 21.93/1211 ид. ч, С. Е. К.- 27.03/1211 ид. ч, Г. Т. З. и В. А. З.- 29.04/1211 ид. ч, М. Т. Т.- Ш. - 20.70/1194 ид. ч, Д. К. Х.- 30.49/1194 ид. ч, Н. А. П., С. А. П. и К. А. П.- 26.28/1194 ид. ч, Д. Е. Б.- 11.66/1211 ид. ч. и С. С. М.- 29.82/1211 ид. ч., като останалите идеални части от имота принадлежат на други етажни собственици и на Община Б.. Твърди се, че ответниците живеят в съседни поземлени имоти: Г. Т. П., К. М. П., Т. Г. Т., В. Б. Т., П. С., И., Т. Н. Н., Р. М. Н., С. А. С. и Е. Й. С.- в поземлен имот с идент. № ***, с изход на ул. “П. Т.”; К. Г. Б., Е. М. Б., В. К. Б., З. Г. Б., К. В. Б., К. К. Б. и П. Г. Б.- в поземлен имот с идент. № ***, с изход на ул. “М.” № 28; В. В. С. и К. В. С.- в поземлен имот с идент. № ***, с изход на ул. “С. С.” № 12 А; Г. В. Б. в гр. Б., бул. “Св. Св. К. и М.” № 10, . 3, ап.10, като не притежават собственост върху идеални части от съсобствения на ищците ПИ с идентификатор № ***. Твърди се, че всички ответници от години преминават през имота на ищците и паркират автомобилите си, без да имат правно основание за това. Сочи се, че на ответниците не е учредено право на преминаване или с права по силата на договор за наем, нито е изразявано съгласие - устно или писмено за паркиране на автомобилите в двора на имота и ползването му за паркинг. Правните твърдения са, че чрез тези си неправомерни действия, ответниците по исковете ограничават и затрудняват преминаването на ищците през имота им, както и ограничават правото и възможността им да паркират автомобилите си. С посочените действия, всички ответници смущават и ограничават правото на ползване на ищците на поземления имот според предназначението му и съобразно притежавания обем в съсобствеността. Отделно от това, от противоправните действия на ответниците, всички ищци търпят вреди, изразяващи се в пропускане на възможността да получат наемна цена, при условие, че отдадат имота си под наем за паркинг и/ или учредят право на преминаване през него. От друга страна- като преминавали през процесния имот и паркирали автомобилите си, всички ответници спестявали имуществени разходи за паркинг и за учредяване на сервитут.